№ 1626
гр. Варна, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500541 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1470/08.01.2025г. по описа на ВРС на
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище град София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт И.Г..
Предмет на обжалване е частта на решение №4534 от 16.12.2024г. на
Варненски районен съд, 10-ти състав, постановено по гр.д. №4805/2023г. по описа на
ВРС, с която ответното дружество – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на
ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК *********, седалище село Ветрино, обл. Варна,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
определил началният момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото
застрахователно обезщетение. Твърди, че в случая нито са били представени
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието
увреждане е предмет на спора, нито е било наведено такова твърдение от ищеца,
поради което обезщетение за забава следва да се дължи считано от датата на
представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство.
Позовава се в тази връзка на нормата на чл.390, ал.1 от КЗ. Моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и по същество отхвърляне на претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба, съответно присъждането й считано от датата на представяне на удостоверение
за прекратена регистрация на МПС пред застрахователя. Претендира присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания
1
двуседмичен срок ищецът „Пенемат“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат
Й. А., ВАК, е подал писмен отговор вх. №14835/17.02.2025г., в който излага становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с аргументи и доводи
по наведените от въззивника оплаквания. Твърди, че в случая ищцовото дружество е в
невъзможност да прекрати регистрацията на полуремаркето поради настъпилата
„тотална щета“, тъй като застрахователят не е издал необходимото удостоверение, с
което да се легитимира пред компетентните регистрационни органи и поради това
ответникът не може да черпи права от собствените си неправомерни действия. На
отделно основание счита, че нормата на чл.390, ал.1 от КЗ не е приложима, тъй като
увреденото полуремарке не съставлява моторно превозно средство. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №10039/03.02.2025г. по описа на
ВРС на ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК *********, подадена от пълномощника му по
делото адвокат Й. А., ВАК, срещу определение №854 от 21.01.2025г. по гр.д.
№14013/2018г. на Варненски районен съд, 10-ти състав, с което съдът е отказал да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че при произнасяне
по искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът има процесуалното правомощие да осъществи
самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски
адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.36 от
ЗА - не по-малко от минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ
размер. Именно в този смисъл е било и наведеното от ответната страна възражение за
прекомерност, като е направено искане възнаграждението да бъде намалено до
посочения в Наредбата минимум. Поради това съдът е следвало да се съобрази с така
направеното искане, а не да слиза под минималния размер. На отделно основание се
оспорва и приложимостта на позованото от съда решение на СЕС като се твърди, че
съдът не винаги е длъжен да се съобрази с практиката на СЕС относно размера на
адвокатските възнаграждения, а цитираните решения на СЕС не са тълкувателни
такива, поради което и няма как да са задължителни за националните съдилища. В
цитираното Решение С-438/22 на СЕС нито е установено, че Наредба № 1/09.07.2004г.
на ВАдвС противоречи на чл.101, пap. 1 от ДФЕС, нито че приетите с нея размери на
адвокатските възнаграждения нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар, поради което и отричането от съда на приложимостта на Наредбата е
необосновано и своеволно. При тези основни оплаквания и твърдения и като счита, че
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 980 лв. с включен ДДС
напълно отговаря на осъществената по делото правна защита и съдействие от
процесуалния представител на страната, частният жалбоподател моли обжалваното
определение да бъде отменено като по същество се присъди пълния размер на
разноските до 2 987,89 лева.
Осъществена е размяна на книжа. В указания му срок по чл.276, ал.1 ГПК
ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е подал писмен отговор на частната жалба.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
2
допустимо.
Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните
състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1470 от 08.01.2025г. по
описа на ВРС на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.Г., против решение №4534 от 16.12.2024г.
на Варненски районен съд, 10-ти състав, постановено по гр.д. №4805/2023г. по описа
на ВРС, в частта му, с която ответното дружество – настоящ жалбоподател е осъдено
да заплати на ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК *********, седалище село Ветрино, обл.
Варна, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №10039 от 03.02.2025г. по
описа на ВРС на ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК *********, седалище село Ветрино,
обл. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Й. А., ВАК, против определение
№854 от 21.01.2025г. на Варненски районен съд, 10-ти състав, постановено по гр.д.
№14013/2018г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на страната
за изменение на постановеното по делото решение №4534 от 16.12.2024г. в частта му
за разноските.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2025г. от 13,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни/ електронни
адреси, чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че най-късно до приключване на последното заседание
по делото следва да представят списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание. На въззивника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да се връчи и препис
от подадения отговор на въззивната му жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3