Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 08.04.2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА
ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД
№2869/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба от К.Г.К.,ЕГН ********** срещу
НП №17-0938-000540 от 17.02.2017год., издадено от ***, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева
на основание чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети 6 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представени
са писмени бележки,в които се сочат основания,
поради които жалбоподателят К. счита,че процесното НП е
незаконосъобразно.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено
следното от фактическа
страна:
На 06.02.2017 год. бил съставен АУАН №540, с бл.№998171 против
жалбоподателя за това, че на 06.02.2017г. около 10:30 часа в гр.***“ управлява л.а. ***собственост на ***с булстат ***, като
извършва следните нарушения:
Управлява без поставен обезопасителен колан по
време на движение.
Не е изпълнил задължението си да заплати
в срок фиш, сер. №387873/11.02.2016г. и не
представя свидетелство за регистрация на
МПС.
В акта се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.137а, ал.1, чл.171 т.1 б.
„д” и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 06.02.2017
год. (л. 5 от делото).
Въз основа на акта е издадено процесното НП № 17-0938-000540
от 17.02.2017 год., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
– Плевен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание
„Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 15.11.2018 год. (л.12 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокс копие Заповед
№ 8121з – 748 от 24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи /т.2.11/е,
че Началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове
по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя С.К. и свидетеля М. Неиделчев
в с.з., безспорно се установява, че жалбоподателката е управлявала лекия автомобил и при
извършената му проверка е било установено, че по време на движение не е използвала
обезопасителен колан,не е заплатила глоба,наложена с
фиш и не е носила СРМПС част ІІ, като наложените й административни наказания са
именно за тези нарушения.
По пункт първи от НП: Жалбоподателката е санкционирана за нарушение на 137а, ал.1 от
ЗДвП. Правната норма предписва, че
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ Описанието на
нарушението е ясно и точно, както в акта
за установяване на административно нарушение, така и в НП. Извършването на
нарушението се потвърждава категорично от събраните по делото гласни
доказателства. Не са ангажирани
доказателства, че автомобилът не е оборудван с обезопасителен
колан или че водачът има медицински противопоказания за използването му или
други доказателства, които да водят до различен извод. Санкционната норма е
определена правилно – чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба
50 лв. водач, който: „не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан…” Налага се извод, че относно
това нарушение правилно е издирен и приложен материалния закон, не са допуснати
съществени процесуални нарушения при констатирането му, нито при издаването на
НП. С оглед посоченото, в тази част оспореното НП следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от НП: В тази част от НП жалбоподателкта
К.К. е наказана
за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвидена е санкция глоба в размер на
10,00 лв. по отношение на водач, който: „не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;”.Това
са изискуеми документи съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
посочените в НП място и време К. е управлявала МПС , без да носи свидетелство
за регистрация на управляваното МПС. Била е спряна за проверка от органите на
МВР и не е представила такова. За
извършеното нарушение е приложена съответната санкционна правна норма и е
наложено административно наказание в предвидения твърд размер, а именно 10,00 лева.
Описаните нарушения по-горе, се
доказват безспорно от показанията на актосъставителя С.К.,който
беше категоричен,че е възприел лично нарушенията и ясно и категорично потвърди
обстоятелствата,отразени в АУАН-а. Свидетелят М.Н. добросъвестно призна пред
съда,че няма ясни спомени за конкретният случай,но потвърди,че акта е съставен
в негово присъствие и е подписан от него. Голословно се явява твърдението на
жалбоподателя К.,че имало други двама свидетели и,че плицаите
са предубедени и техните показания на следва да се ценят като достоверни.Според
съда това не е така.Полицаите не са страни в производството,не са ангажирани
доказателства за предубеденост,показанията им са дадени след предупреждение за
отговорността,която предвижда НК за лъжесвидетелстване и следва да бъдат
кредитирани като достоверни. Не се сочат от жалбоподателя конкретните факти,които да налагат
обратният извод.
С оглед на което
съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
поради което същата следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП отговорност, както и отнемането на 6
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР / т. 9. „за неизпълние на задължението за
използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП) – се отнемат 6 контролни точки; / . Размерът на
наложените на жалбоподателката наказания са в
предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на
допуснатите нарушения.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона /чл. 42 от ЗАНН/,
нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му
е дадена възможност да направи възражение, във връзка с констатираното
нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между правната квалификация и
словесното му описание както в АУАН, така и в НП. С оглед изложеното, съдът след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40
и чл.43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42
и чл.57, ал.1
от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.В тази връзка
несъстоятелно се явява твърдението на
жалбоподателя ,развито в писмените бележки, за нарушение на чл.42 т.7
/липсата на свидетели / и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неизчерпателно и неясно
формулиране на обстоятелствата при което са извършени нарушенията и
доказателствата,които го потвърждават.
Това е така, тъй като
съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередовност в
акта стига нарушението, авторството и вината на нарушителя да са безспорно
установени. По същите съображения съставянето на АУАН от актосъставител
и в присъствието на само един свидетел на нарушението не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно жалбоподателя
твърди, че в НП не били посочени доказателствата, от които да се изведе извод
за виновност на нарушителя. В тази насока следва да се има предвид, че АУАН има
доказателствена стойност и след като е подписан без възражения от нарушителя,
именно това е доказателството, мотивирало административнонаказващият
орган да приеме, че нарушението е извършено от посоченото за нарушител лице
виновно.
Неоснователно е
твърдението в жалбата, че в нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган не извършил проверка на акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост. Настоящата инстанция счита, че в
случая тази проверка е извършена и след като административнонаказващият
орган е приел, че нарушението, авторството и вината са безспорно установени е
издал оспореното НП. От друга страна, ЗАНН не изисква тази проверка на административнонаказващият орган да бъде обективирана в протокол или друг документ,още повече,че
жалбоподателя дори не посочил пред АНО конкретни възражения,а само в акта
изписал: ”възразявам”.
Изследвайки описаното като трето нарушение в диспозитивната част
на АУАН, респ. изписано текстово в НП нарушение, /но не санкционирано/ относно незаплащане на
фиш, съдът констатира следното: В
АУАН и диспозитвината част на НП е посочено, че жалбоподателката не
е изпълнила задължението си да заплати в срок фиш серия №387873/11.02.2016г. В
случая Административно наказващият орган
не е санкционирал жалбоподателката за посоченото нарушение .Т.к. наказание не било наложено,то не подлежи на обсъжда
от съда .
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП и в тази му
част като законосъобразно и обосновано.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0938-000540 от 17.02.2017год., издадено от ***,
с което на К.Г.К.,ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание
„Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: