№ 7131
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509306 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20083683 от 16.03.2023, постановено по гр. д. № 49007/2020 г. на СРС,
51-ви състав, са УВАЖЕНИ предявените от Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.В. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня ******* 5 срещу П. Б. В., ЕГН **********
(конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник
Б.Н. В. с Определение №20028102/07.04.2022 год.), с постоянен адрес: гр. София, ул.
„******* (*******), № *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. А. Т. от
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* осъдителни искове с правно основание чл.61
ЗЗД и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на
3 833, 62 лева, представляваща припадащата се част от разходите за ремонт на покрива и на
входа на жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „*******; сума в размер на 2 195 лева,
представляваща припадащата му се част от разходите за ремонт на таванското помещение в
жилищната сграда, както и сума в размер на 407,50 лева, представляваща припадащата му се
част от разходите за поддръжка на ползваната съвместно от страните част от дворното
място, където е построена сградата, като исковете СА ОТХВЪРЛЕНИ за разликата над
уважения размер от 3 833, 62 лева до пълния предявен размер от 7 314,35 лева или за сумата
от 3 480,73 лева; за разликата над уважения размер от 2 195 лева до пълния предявен размер
от 2 977,82 лева или за сумата от 782,82 лева и за разликата над уважения размер от 407,50
лева до пълния предявен размер от 815 лева или за сумата от 407,50 лева. Отговорността за
разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с която оспорва решението в
отхвърлителната част, като навежда доводи за неправилност, необоснованост и нарушение
на процесуалните правила. Въззивникът оспорва правната квалификация, дадена от
1
първоинстанционния съд, като счита, че отговорността на ответника следва да се ангажира
по разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД. Аргументи в тази насока посочва, че към момента на
извършване на ремонтните дейности не притежава право на собственост върху недвижим
имот, находящ се в двуетажната жилищна сграда, поради което и няма от къде да произтича
правния му интерес от поддържането в изправност на общите части на последната.
Въззивникът смята, че работите са предприети изцяло в чужд интерес, а именно интерес на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда. В този случай, твърди, че
ответникът следва да отговаря за всички направени от ищеца разходи. Оспорва начина на
остойностяване на извършените разходи, като счита, че от значение е действително
платеното от страна на ищеца, а не пазарните цени към момента на извършването им.
Доколкото от писмените доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, се
доказва безспорно осъществяване на всичките ремонтни дейности, респ. разходи по
извършването им, то претенцията на ищеца е основателна за размера на доказаните от него
разноски. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
вместо него постанови ново, с което да уважи изцяло предявените претенции. Претендира и
разноски.
От страна на ответника в първоинстанционното производство в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност, а решението за допустимо, законосъобразно, обосновано и правилно в
обжалваната част. Въззиваемият оспорва възраженията на ищеца по правната квалификация,
като поддържа, че в случай, като настоящия, отговорността на съсобственика е именно по
разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
разноски.
Срещу решението в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна
жалба и от ответника в първоинстанционното производство срещу решението в частта, с
която претенциите са уважени, с доводи за неговата неправилност.Оспорва изводите на съда
за наличие на знание у страна както на първоначалния, така и на конституирания в хода на
производството ответник, че в процесната сграда ще се извършват каквито и да е ремонтни
дейности. Възразява срещу начина на тълкуване на първоинстанционния съд на събраните
по делото гласни доказателства. Твърди процесуално нарушение при събиране на писмени
доказателства, а именно вайбър кореспонденцията, която е приобщена към делото след
настъпване на преклузивните за това срокове. Оспорва събраните обяснения от ответника по
реда на чл.176 ГПК. Въззивникът оспорва да са доказани по делото извършване на всички
ремонтни дейности от страна на ищеца. Не се доказва по делото и извършването й в интерес
на ответника. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
вместо него постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу ответника
претенции. Претендира и разноски.
От страна на ищеца в първоинстанционното производство в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на ответника, в който се излагат съображения за
нейната необоснованост и неправилност. Оспорва знанието, на липсата на което ответникът
се позовава за да обоснове ненадлежно извършване на ремонтните дейности, да е елемент от
фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, респ. твърди същото да е без
правно значение за спора между страните. Оспорва всички възражения на ответника,
направени във връзка с необходимото, надлежно и уместно предприемане и извършване на
ремонтните дейности, като се позовава на събраните по делото писмени доказателства,
както и на гласните такива, досежно установяване и обема на извършените действия. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледат по същество.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Приетите
доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от
същата фактическа обстановка.
Предявени са от Д. В. В., ЕГН ********** срещу П. Б. В., ЕГН **********
(конституиран като ответна страна в процеса на основание чл. 227 ГПК с определение №
20028102/07.04.2022 г. на мястото на първоначалния ответник Б.Н. В. с оглед настъпилата
смърт на последния в хода на проиводството), осъдителни искове с правно основание чл. 61
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7 314,35 лева –
припадащата му се част от разходите за ремонт на покрива и на входа на жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. *******, сумата от 2 977,82 лева – припадащата му се част от разходите
за ремонт на таванското помещение на сградата, както и сумата от 815 лева – припадащата
се част от разходите за поддръжка на ползваната съвместно от тях част от дворното място,
където е построена сградата.
Ищецът Д. В. В. твърди, че по силата на договор за доброволна делба от 10.08.1998 г.
първоначалният ответник Б.Н. В. е собственик на североизточния партерен апартамент от
многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. *******, с площ от 80
кв.м., заедно с 1/2 идеална част от тавана, застроен на около 80 кв.м., находящ се над
югоизточния апартамент на втория етаж, 1/2 идеална част от избените помещения, 1/4
идеална част от общите части на сградата, както и 1/4 идеална част от дворното място,
където е построена сградата, цялото с площ от 651 кв.м., съставляващо парцел XVII-15, кв.
64а по плана на гр. София, м. Красно село – Княжевско, който имот е нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София с идентификатор
№68134.1895.117.2.1.
На 27.08.2018 г. ищецът монтирал 3 броя покривни прозорци VELUX по
спецификация на покрива. Поради необходимост от неотложен ремонт на 08.10.2018 г.
сключил договор с „МДМ Улуци“ ЕООД за частичен ремонт на покрива на сградата. С
допълнително споразумение от същата дата било договорено извършването и на
строително-монтажни работи по фасадата на сградата и по покрива над входа й.
Договореното възнаграждение, което Д. В. В. заплатил на дружеството-изпълнител, било в
размер на 21 914,42 лева с ДДС. Посочва се, че на 15.10.2018 г. ищецът В. сключил договор с
„М.С.“ ЕООД за осъществяване на инвеститорски контрол, за което платил възнаграждение
в размер на 1 314,86 лева с ДДС. Били извършени следните строително-ремонтни дейности
на целия покрив: на 25.10.2018 г. – обръщане на покривни прозорци – 3 бр.; от 01.11.2018 г.
до 07.12.2018 г. – частичен ремонт на покрива по предписание на отдел ИИБЕ към Район
„Витоша” – ремонт на периферията на покрива – разкриване на първите два реда керемиди;
полагане на нови улами, където са необходими, изграждане на 12 кв.м нова покривна
конструкция от ламарина, полагане на нови надулучни поли, улуци и востоци, смяна на 3 от
4-те коминни обшивки; обшиване на 4-те комина с профилна ламарина, поставяне на 4
шапки на комини и замазване на капаци. Твърди се, че бил импрегниран положеният сачак,
като закупеният импрегнант бил вложен единствено при третиране на дървената
конструкция около прозорците преди да бъдат обърнати. За осъществяването на ремонта на
покрива ищецът направил допълнителни разноски, както следва: 371,44 лева – за
импрегниране, 2 115,90 лева – за подмяна на покривни прозорци, 1 030,77 лева – за сачак,
3
792 лева – за монтаж на покривни прозорци и 720 лева – за обшивка на покривни прозорци.
Извършените ремонтни дейности по фасадата на сградата били осъществени в периода от
01.11.2018 г. до 07.12.2018 г. и се изразявали в следното: полагане на пластмасови ъгли,
измазване на северозападния ъгъл във вертикалата на апартаментите на ответника и този на
семейство Б.; измазване на паднали петна от мазилка по северната и западната фасади;
изграждане на нов циментов перваз на северната фасада под таванското помещение,
собственост на семейство Б. с цел избягване на падане на рушаща се мазилка. За ремонта на
фасадата на сградата ищецът заплатил 480 лева с ДДС. На 21.01.2019 г. сключил с „МДМ
Улуци“ ЕООД договор за ремонт на козирка над входа на сградата, като за извършените
строително-ремонтни дейности заплатил възнаграждение в размер на 998,02 лева с ДДС.
Ремонтът на козирката над входа на сградата бил извършен в периода от 22.01.2019 г. до
25.01.2019 г. Б. направено следното: хидроизолация, поставяне на улуци на козирката над
входа на имота и свързване на улуците към съществуващата отводнителна система на имота.
Освен това същият извършил два ремонта на таванското помещение, Ѕ идеална част от което
собственост на ответника. Първият ремонт бил направен през 2017 г. – била санирана стая
от 15 кв.м., като бил положен нов дървен растер, каменна вата за подова изолация,
хидрофорен шперплат, нова силова инсталация, били поставени осветителни тела,
контролен електромер и ново ел. табло с автоматични бушони. Вторият ремонт на
таванското помещение бил извършен през 2019 г. – била положена каменна вата,
гипсокартон, шпакловка, замазка, боядисване на приблизително 20 кв.м. подпокривна
конструкция в друга част от таванското помещение. Във връзка с ремонта на таванското
помещение ищецът направил допълнително разходи, както следва: 1 184,31 лева – за
покупка и монтаж на северна врата, 360 лева – за индустриални осветителни тела, 332,50
лева – за покупка и монтаж на бойлер, 1 658,78 лева – за изолация на тавана. С уточнителна
молба с вх. № 25147290/05.10.2021 г. ищецът посочва подробно извършените от него
ремонтни дейности, излагайки, че ремонтът на периферията обхващал целия покрив,
разкрити били първите два реда керемиди на всичките 4 ската от покрива, положени били
нови улами в западния скат на къщата от двете страни на входа, изпълнена била нова
покривна конструкция от 14 квадратни метра съгласно акт за СМР 0312/03.12.2018 г. над
западния вход на къщата, положени били надулучни поли и улуци по целия покрив,
подменен бил сачакът изцяло в областта на стрехите под целия покрив, положени били
пластмасови ъгли в северозападния ъгъл на имота, измазани били приблизително 4
квадратни метра, както и около 15 квадратни метра по северния и западния скат. Ищецът
уточнява, че били поставени 14 квадратни метра хидроизолация и същата била положена
под новата покривна конструкция, както и улук над западния вход на къщата на козирката.
Поставен бил новият дървен растер в югоизточната таванска стая, като между него е
поставена съответно висок клас каменна вата за изолация и положен хидрофобен шперплат
за завършване на пода. Преди полагане на растера било извършено нивелиране и укрепване.
Допълнително е направена изолация на фугите между шперплата с полиуретанова пяна.
Посочва се, че Д. В. направил разходи във връзка с поддръжката на част от дворното място,
която се ползвала от него и от ответника. През периода от 16.12.2017 г. до 21.12.2017 г. били
извършени косене на тревни площи, подрязване на жив плет и извозване на растителни
отпадъци, за което ищецът платил 430 лева. В периода от 14.12.2018 г. до 20.12.2018 г.
дворното място било почистено от боклуци, храстите били подрязани и боклуците били
извозени. За тези дейности заплатил 600 лева с ДДС. В периода от 19.12.2019 г. до
23.12.2019 г. било извършено косене на тревни площи, подрязване на жив плет и извозване
на растителни отпадъци с контейнер, за което Д. В. заплатил 320 лева с ДДС. В периода от
11.07.2020 г. до 16.07.2020 г. били извършени следните дейности: косене на тревни площи –
60 лева с ДДС; подрязване на жив плет – 80 лева с ДДС; третиране с препарат срещу охлюви
– 20 лева с ДДС; изнасяне на растителни отпадъци с контейнер – 120 лева с ДДС, които суми
също били платени от ищеца. Последният твърди, че ответникът следва да му заплати
4
припадащата му се част от направените разходи за извършените дейности, описани по-горе,
тъй като се грижел за чуждото имущество с цел неговото съхраняване и поддържане.
Ответникът знаел за извършваните от Д. В. В. дейности и не възразил срещу тях. Същият
обаче отказал да заплати припадащата му част от разходите. С тези доводи ищецът
обосновава предявяването на исковете, предмет на настоящото производство, с които иска
ответникът П. Б. В., като законен наследник на Б.Н. В. (починал в хода на процеса) да бъде
осъден да му заплати следните суми: 7 314,35 лева – припадащата му се част от разходите за
ремонт на покрива и на входа; 2 977,82 лева – припадащата му се част от разходите за
ремонт на таванското помещение, както и 815 лева – припадащата му се част от разходите за
поддръжка на ползваната съвместно от страните част от дворното място, както и сторените
по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор първоначалният ответник Б.Н.
В. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че
описаните от него ремонти дейности са извършени, както и, че са били неотложни. Сочи, че
липсва решение на общото събрание на етажните собственици за извършване на съответните
дейности, за които Д. В. В. претендира заплащане. Твърди, че ищецът е извършил
дейностите не само в чужд, но и в свой интерес. Счита, че работата не е предприета уместно.
Ответникът поддържа, че цената на ремонтните дейности е прекомерна и несъответстваща
на цените на пазара за същите строително-монтажни дейности. Навежда възражение, че
претендираните вземания са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността
му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК. По
отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Приетото в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е
законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено
управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на
него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи
дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото
лице се задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на
чужда работа без поръчка - на оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема
извършването на действия за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на
действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса
включва елементите - 1. гесторът извършва фактически или правни действия - осъществява
някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея
настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен
интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е
овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за
осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да
отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса.
Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени
от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел
и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им.
Спорен между страните, на първо място, е въпросът относно наличие и на личен,
собствен интерес у ищеца по смисъла на разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД при предприемане
5
и извършване на ремонтните дейности. Настоящият състав на въззивния съд не споделя
изводите на съда, че по делото по безсъмнен начин е доказано, че предприетите от ищеца
действия във връзка с процесния имот са извършени и в негов интерес. Не се твърди по
делото, а и не се ангажират писмени доказателства, които да установят право на собственост
или други вещни права върху самостоятелен обект в двуетажната жилищна сграда, по
отношение на която са извършвани ремонтни дейности. Представените нотариален акт и
договор за доброволна делба с исковата молба доказват единствено правото на собственост,
притежавано от родителите на ищеца и първоначалния ответник по делото Б.Н. В.. Поради
което, възражението относно подвеждане на отговорността на ответника под разпоредбата
на чл.61, ал.2 вместо по ал.1 ЗЗД е основателно. По делото се установи наличие на
специфична форма на съсобственост, а именно за жилищна сграда, в която отделни етажи,
принадлежат на различни собственици – съсобствеността е и тясно квалифицирана като
етажна такава, тъй като попада в дефиниционното поле на разпоредбата на чл. 37 от ЗС.
Доколкото, обаче, недоказано остава по делото ищецът да притежава качеството на етажен
собственик поради изложените по – горе съображения, установеното в съдебната практика
относно разпределение на необходимите и полезни разноски на съсобствениците са
неприложими към настоящия случай. Отговорността на ответника следва да се подведе под
разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД, като заплати направените от ищеца разноски.
Настоящият състав на въззивния съд смята, че приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза в
тяхната съвкупност, водят до несъмнения извод, че ищецът извършва разходи във връзка със
строително – монтажни дейности, които обхващат покривната конструкция, фасадата и
козирката на сградата, и таванското помещение, както и разходи по поддръжка на
съсобствената с ответника част от дворното място.
Доколкото по делото се доказа правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в процесната двуетажна жилищна сграда, а именно че апартамент в сградата е
собственост на ответника П. Б. В., което означава, че той е този, който се ползва от работата
по извършване на строителните дейности и следователно тя представлява чужда работа по
отношение на ищеца по смисъла на чл. 61 ЗЗД.
Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи
постигнато съгласие между страните по спора за сключване на договор за изработка, с който
тези строителни дейности да са възложени за извършване от ответника на ищеца и да е
уговорен размер на възнаграждение, който ще се дължи за тяхното изпълнение, то трябва да
се приеме, че работата, която се твърди да е предприета от Д. В. В., не му е възложена от
ответника, който е правния субект, който се ползва от нея. Следователно тази работа
представлява чужда работа, водена без пълномощие по смисъла на чл. 60 и чл. 61 ЗЗД и
отношенията между лицето, което я е предприело и това, което се ползва от нея трябва да се
уредят по правилата на извъндоговорната, а не на договорната отговорност, която
предполага наличие на сключен договор по възлагане на конкретната работа, какъвто в
случая липсва.
Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на
страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената
или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във
въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед
различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни
6
съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали
първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция,
направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата
страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към
защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да
бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20083683 от 16.03.2023, постановено по гр. д. №
49007/2020 г. на СРС, 51-ви състав, са УВАЖЕНИ предявените от Д. В. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си представител
адв. М.В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня ******* 5 срещу П. Б. В.,
ЕГН ********** (конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на
делото ответник Б.Н. В. с Определение №20028102/07.04.2022 год.), с постоянен адрес: гр.
София, ул. „******* (*******), № *******, действащ чрез процесуалния си представител
адв. А. Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* осъдителни искове с правно
основание чл.61 ЗЗД и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва:
сума в размер на 3 833, 62 лева, представляваща припадащата се част от разходите за ремонт
на покрива и на входа на жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „*******; сума в размер на
2 195 лева, представляваща припадащата му се част от разходите за ремонт на таванското
помещение в жилищната сграда, както и сума в размер на 407,50 лева, представляваща
припадащата му се част от разходите за поддръжка на ползваната съвместно от страните
част от дворното място, където е построена сградата, като исковете СА ОТХВЪРЛЕНИ за
разликата над уважения размер от 3 833, 62 лева до пълния предявен размер от 7 314,35 лева
или за сумата от 3 480,73 лева; за разликата над уважения размер от 2 195 лева до пълния
предявен размер от 2 977,82 лева или за сумата от 782,82 лева и за разликата над уважения
размер от 407,50 лева до пълния предявен размер от 815 лева или за сумата от 407,50 лева.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М.В. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Княгиня ******* 5, да заплати на П. Б. В., ЕГН ********** (конституиран на
основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Б.Н. В. с
Определение №20028102/07.04.2022 год.), с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******
(*******), № *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Б. В., ЕГН ********** (конституиран на основание чл.227 ГПК на
мястото на починалия в хода на делото ответник Б.Н. В. с Определение
№20028102/07.04.2022 год.), с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* (*******), №
*******, да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„*******, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.В. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Княгиня ******* 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8