РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. гр. Хасково, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101546 по описа за 2021 година
Предявен е от Н. Д. Б., от гр.Хасково, против ЗД „Евроинс“ АД, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1000 лева /предявен като частичен иск от
общата сума от 3000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
в размер на 134.68 лева – обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2021 год. около 8:45 часа в
гр.Хасково, на кръстовището на бул. „Съединение“ и бул. „България“
настъпило ПТП, вследствие на което пострадал ищецът. В посочения ден и
час в гр.Хасково ищецът управлявал МПС марка „*****“ с рег. № ***** по
бул. „Съединение“ с посока на движение към парк „Бизнес център“ и
навлизайки в кръстовището с бул.“България“, лицето АНТ. АНД., като водач
на л.а. марка „********“ с рег.№ *****, предприел маневра „завой наляво“,
при което му отнел предимството, в резултат на което реализирал ПТП с
пострадали лица и материални щети. За същото между водачите бил съставен
двустранен протокол за ПТП от 11.01.2021г. След пътния инцидент ищецът
потърсил медицинска помощ и бил прегледан в спешно отделение на
„МБАЛ-Хасково“ АД, където след направени прегледи, изследвания и
1
рентгенографии, било установено, че е получил следните травматични
увреждания: Травма на главата и изкълчване на шията; Болка в лявата
слепоочна област; и Болка в лявото коляно. Тъй като болките на ищеца не
намалявали, на 13.01.2021г. същият бил прегледан и от специалист „ортопед-
травматолог“, за което бил издаден Амбулаторен лист № 145/13.01.2021г., и
били констатирани увреждания: постепенно подуване на ляво коляно с
ограничаване обема на движения; оток на лява колянна става с изразен
синдром „танц на пателата“. Окончателната диагноза, която била поставена
от лекуващия лекар на ищеца, била „Изкълчване, навяхване и разтягане на
/външна/, /вътрешна/ колатерална става“. Били му предписани щадящ режим
на движенията, както и медикаментозна терапия за 25 дни. От получените
травми ищецът изпитвал силни болки, поради което му се налагало да приема
обезболяващи. В резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние
се влошило, което давало отражение и на психиката му. Вследствие на
изживения шок той се оплаквал от понижено настроение, тревожност,
връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Във
връзка с лечението си, ищецът извършил разходи за заплащане на
медикаменти в размер на 134,68 лв, за които разполагал със счетоводни
документи. Видно от Двустранния констативен протокол за ПТП и
разпечатка от информационния център към Гаранционен фонд, виновният за
процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД Евроинс“
АД по застрахователна полица, валидна от 05.06.2020г. до 04.06.2021г. От
името на ищеца, на 25.01.2021г., процесуалният му представител изпратил по
пощата застрахователна претенция, с която било претендирано определяне и
изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Възоснова на
претенцията била образувана преписка по щета № ********** и в отговор на
щетата с писмо изх.№588/2/15.02.2021г. ответникът заявил, че отказва да
заплати по доброволен ред застрахователно обезщетение на ищеца. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1 000 лева, предявена като частичен иск от общата сума
от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021г., както и
сумата в размер на 134.68 лева, представляващи обезщетение за претърпени
2
от ищеца имуществени вреди от посоченото ПТП; ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 26.04.2021г. до окончателното им изплащане, както
и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло исковете по основание и по размер. На
първо място оспорва механизма на станалото ПТП, твърдението, че в
резултат на него за ищеца настъпили описаните в исковата молба
увреждания, както и наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на застрахования при ответника водач АНТ. АНД.. Също така оспорва
наличието на твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Оспорват се
и допълнително посочените негативни последици за ищеца от
психологическо, битово и емоционално естество вследствие на инцидента.
Прави се и възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасително средство -
предпазен колан, движение с превишена скорост, несъобразена с пътните и
атмосферни условия, както и управление под упойващи вещества - алкохол
над допустимите норми или др. вещества. Размерът на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил пък прекомерно
завишен, като на този етап не се установявали твърдяните от ищеца
обстоятелства, а изложените обстоятелства за тежко емоционално, битово и
психологическо състояние на увреденото лице не били подкрепени с
безспорни доказателства. Така претендираният размер не бил съобразен с
трайната съдебна практика, възрастта на пострадалия и лимитите на
застрахователно обезщетение по КЗ и присъждането му в пълен размер би
било в разрез с принципа на справедливостта. Оспорва се изцяло и
претендираното обезщетение за имуществени вреди по основание и размер,
тъй като не ставало ясно дали получената стока по представените от ищеца
фактури е в причинно - следствена връзка с твърдените увреждания и
лечението им. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове като недоказани и неоснователни, като се присъдят на ответника
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното заверено копие на Двустранен констативен протокол
3
за ПТП от 11.01.2021г. се установява, че на същата дата, около 08:45ч., в
гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Съединение“ и бул.“България“, е
настъпило ПТП между лек автомобил „********“, с рег. № *******,
управляван от АНТ. АНД. и лек автомобил „*****“, с рег. № ******,
управляван от ищеца Н.Б.. За първия лек автомобил в протокола е отразено,
че е със застрахователна полица при ответното дружество „Евроинс“ АД, с №
BG/07/520001505385.
Видно от представената справка от интернет страницата на
Гаранционен фонд е, че към датата на ПТП лек автомобил с ДКН ******* е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По делото са представени и заверени копия на Лист за преглед на
пациент в спешно отделение №778 с дата на постъпване 11.01.2021г. и дата на
напускане 11.01.2021г. на Н. Д. Б., Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в спешно отделение №478 от 11.01.2021г. на Н. Д. Б., Амбулаторен
лист №145 от 13.01.2021г. на Н. Д. Б., издаден от Д-р Валентин Ников,
Рецептурна бланка за Н. Д. Б., издадена от Д-р Валентин Ников, Фактура
№********** с получател Н. Д. Б., издадена от „Фарма – Си 2012“ ООД за
сумата от 105.00 лева, Фискален бон от 14.01.2021г., издаден от „Фарма – Си
2012“ ООД за сумата от 105.00 лева, Фактура №********** от 14.01.2021г. с
получател Н. Д. Б., издадена от ЕТ „Таня Живакова“, Фискален бон от
14.01.2021г., издаден от „ЕТ „Таня Живакова“ за сумата от 29.68 лева.
Представи се по делото и Молба, с която ищецът, като пострадал от
ПТП, е уведомил ответното дружество за пътния инцидент и е поискал да му
бъде изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева и за имуществени вреди в размер на 134.68 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Таня Стойчева Пеева и А.Т.А.. Показанията на тези свидетели
съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените
обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото
доказателства, са непротиворечиви.
По делото бе назначена съдебна авто-техническата експертиза, чието
заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице описва механизма и начина на настъпване на пътния
4
инцидент, като посочва, че на 11.01.2021г., около 09:45 часа, в гр.Хасково, по
ул.“Стара планина“, в посока към кръстовището с бул.“Съединение“ и
бул.“България“ се е движил лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с
рег. № *******, управляван от А.Т.А.. Движението се е извършвало през
светлата част на денонощието, по сух, асфалтов участък, от платно за
двупосочно движение, с по една лента за движение в двете посоки.
Кръстовището между ул.“Стара планина“, бул.“Съединение“ и
бул.“България“ е било със светофарно регулиране. Непосредствено преди
кръстовището платното за движение на ул.“Стара планина“ е било
трилентово – дясна лента за движение надясно, средна лента за движение
наляво и лява лента за движение в противоположна посока по ул.“Стара
планина“. При приближаване към кръстовището, в процеса на изпълнение на
предприета маневра „преминаване през кръстовището със завой наляво“, за
включване в движението по бул. „Съединение“, водачът на лекия автомобил
„***** ****“, с рег.№ ******* се е престроил в съответната лента за
движение /средната/ и при разрешителен сигнал за преминаване на
светофарната уредба е спрял преди навлизане в кръстовището, за изчакване
на движилите се по бул. „България“ и преминаващи през кръстовището МПС,
с навлизане по ул. „Стара планина“, в посока противоположна на неговата /в
лентата за движение, намираща се вляво от него/. В момент на тръгване за
изпълнение на маневрата и частично навлизане в лентата за насрещно
движение, в полезрението му се е появил движилият се по бул. „България“ и
предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището“ с
навлизане по ул. „Стара планина“, в противоположна посока, лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег.№ *****, управляван от Н. Д. Б.. При така
създалата се ситуация е възникнал удар между тях. Ударът по характер е бил
челен, кос, при контакт на предна челна лява част на лек автомобил „*****
****“, с рег.№ *******, с предна челна лява част на лек автомобил „*****“ с
рег.№ *****, в зоната на предна броня - ляв край, фар ляв и преден ляв
калник. Ударът е станал в зоната на кръстовището в мисленото продължение
на лентата за движение на л.а. „*****“. Вследствие на произшествието са
били нанесени материални щети на лек автомобил „***** ****“, с рег.№
******* и лек автомобил „*****“ с рег.№ ***** и телесни увреждания на
водача на лек автомобил „*****“ - Н. Д. Б.. Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка неосигуряването на предимство от страна на водача
5
на лек автомобил марка „***** ****“, с рег. *******, на движилия се по бул.
„България“ и предприел маневра „преминаване през кръстовището“ със
запазване посоката си на движение, за включване в движението по ул. „Стара
планина“, лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, е причина за настъпване на
процесното ПТП, при съществуваща техническа възможност да го види и го
пропусне да премине вляво от него. В.л. е категорично, че при този вид удари
основната доминираща сила, която въздейства върху телата на пътуващите в
автомобила, е ударната преносна инерционна сила, в посока обратна на
посоката на ударния импулс, в конкретния случай за водача на лек автомобил
„*****“ с рег.№ ***** - косо, напред и наляво. Предпазните колани са
ефективни при челен и страничен удар, какъвто е бил при процесното ПТП.
При правилно поставен предпазен колан тялото на пътуващия в автомобила
ще бъде задържано на седалката, преди то да тръгне напред под
въздействието на преносните инерционни сили, породили се при удара.
Ръцете и краката на пътника са свободни /не се задържат от предпазния
колан/ и могат да се движат /да се отклоняват/, под въздействието на
инерционните сили, породени от удара, в зависимост от положението им към
момента на удара. Ръцете и краката на пътуващия не са свободно движещи се
тела в автомобила, те са ставно свързани с тялото и са с определена степен на
свобода, но преносните инерционни сили, които им въздействат, при
задържано тяло от предпазния колан, са пропорционални на масата им и са в
пъти по-малки от силата, която въздейства на тялото като цяло. Ръцете и
краката могат да контактуват с детайли от вътрешния интериор на
автомобила, под въздействието на тези автономни сили, в конкретния случай
с разположените вляво и пред водача на автомобила и да получат съответните
увреждания. Заявява още, че в материалите по делото няма данни за
определяне скоростта на движение на двата процесни автомобила
непосредствено преди и в момента на настъпване на конкретното ПТП. По
делото няма и данни за извършена проба на пострадалия Н.Б. за наличие на
алкохол или други упойващи вещества в кръвта му по време на инцидента.
Вещото лице описва подробно и наличната хоризонтална и вертикална пътна
маркировка на мястото на ПТП. Посочва също, че при процесното ПТП
между двата автомобила е реализиран челен, кос удар. В случай, че не е с
поставен предпазен колан, тялото на водача Н. Д. Б., би се придвижило в
посоката на ударната преносна инерционна сила - косо, напред и наляво, като
6
контактува с елементи от вътрешния интериор на купето, разположени в ляво
и пред него - средна лява колона, предна лява врата, предна лява колона,
арматурно табло, волан и при по-голям интензитет на удара, би достигнало до
предното панорамно стъкло. При поставен предпазен колан, тялото на водача
Н. Д. Б. ще бъде задържано на седалката, преди то да тръгне напред под
въздействието на преносните инерционни сили, породили се при удара.
Ръцете, краката и главата на пътуващия не се задържат от предпазния колан и
биха се отклонили в определена степен, като контактуват с близки по
разположение елементи от лявата предна част на вътрешния интериор на
купето - средна лява колона, предна лява врата, долна част на предна лява
колона и при определени условия с долна лява част на арматурното табло. В
заключение вещото лице твърди, че травмите на ищеца са получени по
механизъм на удар в елементи от вътрешния интериор на купето на
автомобила. При конкретния инцидент, травми по крайниците и главата на
водача биха се получили както при поставен предпазен колан, така и без
използване на такъв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
възприема изцяло, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил Контузия на лявото коляно с прояви по типа на навяхване на
коляното; Контузия в областта на лявото слепоочие, проявена с чувство на
болка. За контузията на коляното е приложено медикаментозно лечение с
противовъзпалителни нестероидни препарати – Нурофен и отбременяващи –
Веносмил. Поставена е мека стабилизираща превръзка – Тутур за срок от 25
дни, като няма данни с какво е лекувана контузията на слепоочието.
Възстановителният и оздравителен процес на контузията на лявото коляно е
продължил 25 дни, като оздравителният процес към момента е приключил.
Възможно е ищецът инцидентно да изпитва болки при промяна на времето
или при рязко претоварване на коляното. За контузията на лявото слепоочие
няма информация. В.л. сочи, че уврежданията са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Разположението на уврежданията в областта на ляво коляно
и ляво слепоочие са характерни за лице, намиращо се в лявата част на
автомобила, което отговаря на фактическата обстановка – ищецът е водач на
автомобила. Предпазният колан не обездвижва ръцете, краката и главата. Той
придържа тялото към седалката. Ползването или неползването на предпазен
колан в конкретния случай не влияе на получаването на конкретните травми.
7
В.л. дава заключение още, че при намиращите се в купето на лекия автомобил
по време на ПТП се наблюдава т.н. феномен на латерализация на травмите,
при който травмите се разполагат в тази страна на тялото, главата и
крайниците, от която се намира лицето. При пътуващите вляво травмите са
отляво, при пътуващите отдясно травмите са отдясно. В конкретния случай
ищецът се е ударил в части от интериора, намиращи се вляво и пред него, а
това са елементи от таблото, предна лява колонка, предната лява врата. В.л.
пояснява, че по наличните факти относно механизма на ПТП и получените
травми в областта на лявото коляно и лявото слепоочие, не може да се
определи категорично дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. След
инцидента по тялото на ищеца Н.Б. не са открити типични следи,
наранявания и травматични увреждания, които са характерни и се получават
при поставен предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен по следните
съображения:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от същия закон – отправяне на писмена
застрахователна претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да
бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника – застраховател относно
автомобила, управляван от деликвента, че са се осъществили елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата
молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от
което са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди и
причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на
противното - чл.45, ал.2 от ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя
писмена претенция. По делото не се спори, а и от приетите писмени
8
доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на горепосочения лек
автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477, ал.1 и ал.2 от КЗ. На следващо място, от
анализа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите
заключения на съдебните авто-техническа и медицинска експертизи се
установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на
деликта.
В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че е представен
Двустранен констативен протокол за ПТП, който е подписан и от виновния
водач – свидетелят АНТ. АНД.. От друга страна, при съпоставката на
писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения, се
стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП,
телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка
между тях. Няма спор според съда, че поведението на водача на лек
автомобил „********“ с рег. № ******* е противоправно, като следва да се
приеме, че поведението на водача е и виновно, доколкото не са ангажирани
категорични доказателства, оборващи законоустановената презумпция за
вината му.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на водача на лек автомобли „*****“.
Описаните по-горе заключения на вещите лица по назначените съдебна авто-
техническа и медицинска експертизи дават отрицателен отговор на
възраженията на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „*****“ с рег. № ******, собственост на
ищеца. Съдът счита, че единствено поведението на водача на лек автомобил
„********“ с рег. № *******, застрахован при ответника, е причина за
настъпване на произшествието. За да бъде намалено обезщетението за вреди,
съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
9
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. В настоящия случай от заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установи, че ползването или неползването на
предпазен колан в случая не влияе на получаването на конкретните травми.
Не се доказа и ищецът да е управлявал автомобила с превишена скорост,
нито, че е употребил алкохол или други упойващи вещества преди
произшествието. Ето защо, нито едно от възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца не може да бъде споделено.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните
неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между тях и
деянието се установяват от кредитираните показания на свидетелката Таня
Пеева и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за
неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на
физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са
неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на
пострадалия – 36 години, вида и характера на причиненото увреждане –
контузия на лявото коляно и контузия в областта на лявото слепоочие,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания -
около месец според свидетелката Таня Пеева, с която ищецът живее във
фактическо съпружеско съжителство, а според вещото лице Д-р Х.Е. със срок
10
за възстановяване 25 дни, липсата на обективни данни за трайна промяна в
начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в
страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото
овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му
бъде престирана сума в размер на 500 лева.
От друга страна, настъпването на претендираните имуществени вреди
за ищеца и причинно-следствената връзка между тях и деянието се
установяват от представената медицинска документация и фактури за
закупени медикаменти и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. По повод лечението си след настъпилото ПТП ищецът е
извършил разходи в общ размер от 134.68 лева, в каквато насока е Фактура №
**********/14.01.2021г., издадена от „ФАРМА – СИ 2012“ ООД на стойност
105 лева за закупен Тутор, ведно с фискален бон и Фактура №
**********/14.01.2021г., издадена от „Аптека Живакова“ на стойност 29.68
лева за закупени медикаменти, ведно с фискален бон.
Следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани
доказателства и за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до
ответника, като последният не твърди, а и не се установява да му е платил
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗД
„Евроинс“ АД спрямо ищеца Н. Д. Б..
По изложените съображения искът по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.
1 от ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 500
лева, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от
1 000 лева /предявен акто частичен иск от 3 000 лева/ – да бъде отхвърлен, а
искът за имуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер от
134.68 лева. Сумите са дължими ведно със законната лихва, считано от
26.04.2021г. /денят, следващ датата, на която за застрахователя е изтекъл 3
месечният срок, предвиден в чл.496, ал.1 от КЗ за доброволно произнасяне по
щетата/, до окончателното им изплащане.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, като на
ищеца следва да се присъди сумата в размер на 251 лева, съобразно уважения
11
размер на иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество, представлявало ищеца, сумата от 201 лева /с включен ДДС/,
съобразно уважения размер на иска, представляваща възнаграждение за
осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. § 2а от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази връзка изцяло неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, доколкото такъв
не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото по-горе.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се дължат разноски,
платими от ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно –
сумата от 330 лева, при присъждането на които съдът определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Н. Д. Б., ЕГН **********, от
******, съдебен адрес - гр.Хасково, **********, сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, и сумата от 134.68 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП на
11.01.2021г., в гр.Хасково, между лек автомобил марка „*****“ с рег. №
******, управляван от Н. Д. Б. и лек автомобил марка „********“ с рег. №
*******, управляван от А.Т.А., застрахован в ЗД „Евроинс“ АД, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 26.04.2021г. до окончателното им
изплащане, като иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния
предявен размер от 1 000 лева /предявен като частичен иск от 3000 лева/,
като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Н. Д.
12
Б., ЕГН **********, от ********, съдебен адрес - *********, сумата от 251
лева, представляваща направени разноски по делото, съобразно уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, от *******, съдебен адрес -
*********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София,
бул.“Христофор Колумб“ № 43, сумата от 330 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на адвокатско дружество „****“, с код по Булстат
*******, със седалище и адрес на управление – г*****, сумата в размер на 201
лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
Посочената от ищеца на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка
е: „ОББ“ АД, IBAN: ****************, BIC: UBBS BGSF, титуляр:
Адвокатско дружество „****“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
13