№ 9962
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110152337 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация С.“
ЕАД против Е. И. Г. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
топлофикационното дружество сумите: 178,79 лева, представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. С., ж. к. М. *, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. *** периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., 23,89 лева мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. -
13.06.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в размер на 5,34 лева и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,31 лева за периода 16.07.2021 г. -
13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Взима становище
за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните, реалната доставка на топлинна енергия и размера на
исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители чрез които поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
1
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
2
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. По смисъла на Закона за
енергетиката, „потребител“ е или собственика на имота, или неговия
ползвател, като под този термин следва да се разбира субект на вещното право
на ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. По делото не се
установи ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота по
смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. Представените от ищеца
документи в тази връзка (л. 13 до л. 27 от делото) нямат доказателствена
стойност за този факт, тъй като нито един от тях не е титул за собственост и не
може да служи за доказване на това обстоятелство. Единственият документ,
който доказва собственост е представеният Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 21.12.1988 г. (л. 129 от делото), от който се установява, че
собственици на имота са били Й И. К и И Н К. От представеното
удостоверение за наследници (л. 124 от делото) се установява, че ответницата
е наследник на И Н К, но следва да се отбележи, че исковата молба е
предявена срещу нея в качеството на потребител, а не в качеството на
наследник на потребител. Дори и да се приеме, че тя би следвало да отговаря
на това основание, исковете отново се явяват неоснователни, поради следното:
наследството представлява съвкупност от права и задължения на едно
физическо лице, която съвкупност преминава върху други лица с настъпване
на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено права или
задължения, които са съществували в патримониума на едно лице към
момента на смъртта му. Видно е от представеното удостоверение за
наследници че И Н К е починал на 02.02.2012 г. Доколкото по делото се
претендира потребена енергия за период от 2021 г. до 2023 г., т.е. след смъртта
на И Н К, ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали в неговия
патримониум и да са били наследени от ответницата, поради което няма как и
да се претендират от нея на основание наследствено правоприемство. По
делото не са налице доказателства, които да установяват качеството
потребител на ответниците на други основания, поради което съдът намира, че
всички искове предявени срещу тях са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответницата.
Доколкото от нея не са доказани разноски, такива не се дължат между
страните.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № *** срещу Е. И. Г., ЕГН: ********** със
съдебен адрес гр. С., пл. М № *, ет. *** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите 178,79 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
имот с адрес гр. С., ж. к. М. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, 23,89 лева мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 13.06.2024 г., 5,34 лева, сума за дялово
разпределение за имот с адрес гр. С., ж. к. М. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
04.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 13.06.2024 г. като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4