Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл. 278 вр. чл.274 ,ал.1,т.1 ГПК. С протоколно определение № 1402 от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1015/11г. Районен съд В. е оставил без разглеждане предявения на основание чл.108 ЗС иск и е прекратил делото като процесуално недопустимо, като е осъдил и В. И. Р. да заплати на СД"Г. и С." в несъстоятелност гр.П. сумата от 1050лв. разноски по делото.. Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът В. И. Р. ,който в предвидения за това срок обжалва същото чрез процесуалния си представител.В частната жалба излагат,че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.Излагат се съображения в подкрепа на това твърдение като се посочва, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като в съдебно заседание въпреки,че е не е дал ход на делото и при непостъпил отговор на ответника в срока по чл.131 ГПК, е прекратил производството по делото като се е съобразил изцяло с доводите на ответната страна, сочени в становище от процесуалния му представител от 29.06.2011г. Твърди се,че с·дът неправилно е приел ищецът да е кредитор на ответното дружество в несъстоятелност ,въпреки,че такова твърдение не е правено нито от ищеца,нито от ответника, който извод му е дал основание да приеме,че предявения иск по чл.108 ЗС е недопустим след като е предявен срещу дружество ,за което е открито производство по несъстоятелност.Посочва,че като трето лице иска му с основание в чл.108 ЗС е допустим и следва да се разглежда по същество,като прилага в тази посока съдебна практика. Заявява,че незаконосъобрано е и определението,с което на ответника са присъдени разноски от 1050лв. на процесуалния представител,явил се в залата. Моли определението да се отмени и делото се върне за разглеждане от друг състав на ВТРС,тъй като този състав имал изградено предубеждение за изхода на делото. Окръжният съд намира жалбата на В. И. Р. от гр.В. чрез процесуалния му представител, като подадена в срок от надлежна страна за допустима.За да се произнесе по нея съобрази следното: Пред Районен съд В. е предявен иск от В. Р. против СД"Г. -В. и С." в несъстоятелност гр.П.,в която е посочено,че на 29.09.04г. е закупил от ответното дружество машина за производство на вафлени кори, че е заплатил цената и продавача му е предал документите за машината.Твърди ,че по силата на уговорка машината била оставена на съхранение, но при поискването й още през 2007г. не е предадена и все още машината е при ответника.След като разбрал,че дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността от 21.10.08г., поканил синдика му да предаде вещта, но отново нямало изпълнение,което го мотивирало да подаде иска по чл.108 ЗС с искане да се предаде владението върху собствената му движима вещ, тъй като процесната вещ е негова собственост и предявения иск попадал в хипотезата на чл.637,ал.1,т.1 ТЗ .Представени са писмени доказателства,заверени по реда на чл.32 ЗА в подкрепа на твърдяните обстоятелства. С разпореждане от 17.05.11г. Районен съд В. е връчил на ответника чрез синдика Р. Т. на 16.05.11г.исковата молба, а с определение от 21.06.11г. е внесъл делото в съдебно заседание,което е насрочил за 08.07.11. Допуснати са доказателствата по исковата молба.В постъпил отговор на 24.06. 11г. процесуалния пълномощник на дружеството е заел становище по недопустимостта на иска и по неговата основателност.В съдебно заседание при явил се представител на ответника с твърдение за нередовно призоваване е поискано и прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, което е съобразено от съда и е постановено атакуваното определение. С него съдът е приел,че съгл.чл.617,ал.2 ТЗ всички непарични задължения на дружеството в несъстоятелност ,каквото е процесното за движимата вещ ,се превръщат в парични по пазарната им стойност и ищецът като кредитор на несъстоятелния длъжник има парично притезание към дружесдтвото, но не и такова за реално връщане на вещ. Приел е,че след откриване на производството по несъстоятелност и съгл.чл.637,ал.6 ТЗ след откритото производство по несъстоятелност е недопустимо да се образува ново дело по предявения иск по чл.108 ЗС,тъй като същия не подпада в изброените в т.1 до 3 хипотези.След като е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск се е произнесъл и по искането на пълномощника за разноски по представено адвокатско пълномощно с договорено адвокатско възнаграждени,платимо съгл.чл.722,т.1 ТЗ. Определението е незаконосъобразно. По отношение на изследваните процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.108 ЗС неправилно е формиран извода ,че ищецът има качеството на кредитор в откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество и,че вземането му се е превърнало в парично по силата на чл.617,ал.2 ТЗ при което същото следва да бъде предявено пред синдика в производството по несъстоятелност. На първо място от представеното доказателство от АВ-ТР за актуалното състояние на ответника е видно,че събирателното дружество е обявено в неплатежоспособност и по отношение на същото е открито само производство по несъстоятелност съгл.решение на ВТОС по чл.630,ал.1 ТЗ ,без да е обявявано в несъстоятелност и органите му да са лишени от право да го представляват .Освен това в масата на несъстоятелност на дружеството и съгл.чл.614,ал.1,т. 1 и т.2 ТЗ се включват само имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и само тези,придоби след тази дата.В процесния случай ищецът претендира движимата вещ с твърдение да е собственик на същата и тя да се държи без правно основание от ответника,при което той се явява трето лице с предявена ревандикационна претенция.Без съдът да се произнесе по нея не може да се приеме ,че е включена в масата на несъстоятелността.И тъй като последната е предназначена да удоволетвори вземанията на всички кредитори , ако в нея се намира вещ, която принадлежи на трето лице, а не на търговеца, ,в случай на евентуални изпълнителни действия към тази вещ ,незаконосъобразно ще бъде засегнат действителния носител на правото на собственост. При така посоченото и с оглед твърденията на ищеца ,че вещта,върху която ответното дружество упражнява фактическата власт му принадлежи, иска се явява допустим при съществуващите предпоставки за надлежното му упражняване и като такъв следва да се разгледа по същество. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема,че жалбата на В. И. Р. от гр.В. чрез пълномощника му е основателна .Обжалваното с нея определение, с което еоставен без разглеждане предявения на осн.чл.108 ЗС иск и е прекратено производството по делото следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия. С оглед на изложеното незаконосъобразно се явава и определението, с което ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1050лв.за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.278,ал.2 ГПК ,В. окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение №1402 от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1015/2011г. на Районен съд В. и определението от същата дата,с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски от 1050лв.. ВРЪЩА делото на Районен съд В. за по-нататъшни процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |