Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 461 Година 10.04.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
Йовка Банкова
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 263 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на „Жасмин – С.Г.” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ангел Димитров“ № 39 против
решение № 1556 от 12.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 4653 по описа за 2019г.
на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи за квалифициране
на нарушението като „маловажен случай“ и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът – Дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в Централно управление на Нацианална агенция за приходите, редовно
уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение, Районен съд Бургас е потвърдил
наказателно постановление № 436080-F448710/03.05.2019г. на началник
отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева. За да постанови решението си съдът е
приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с
неиздаването на касова бележка за извършената в обекта контролна покупка на обща
стойност 2,45 лева, заплатена в брой, е осъществен от обективна страна съставът
на нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС,
поради което правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основанието,
посоченото в НП, като му е наложена имуществена санкция в минимално установения
в закона размер. Съдът е обосновал извод, че деянието не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи по
приложението на материалния закон.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното
издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на цитираната
разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 „Независимо
от документиране то с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.; 2. по чл.
3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл.
3, ал. 1.”. От анализът на цитираните разпоредби е видно, че
фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговеца е
длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента
издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното
плащане.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено по несъмнен начин, че от проверяващите е извършена
контролна покупка на обща стойност 2,45 лева и след плащане в брой, касов бон
за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран,
включен и технически изправен ЕКАФП.
Касаторът не оспорва констатациите на
проверяващите, не отрича, че не е издаден касов бон, но счита, че са налице
законоустановевите предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В чл.28, б „а“ от ЗАНН е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Правилен е изводът на районния съд, че в конкретния
случай не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен случай“. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е
с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно
административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.
Ниската стойност на продажбата не е сред
предпоставките за квалифициране на нарушението като малозначително, нито факта,
че нарушението е първо за санкционираното дружество. Тези обстоятелства са
отчетени от административнонаказващия орган при определяне размера на
имуществената санкция и съобразно чл.27 от ЗАНН, нейният размер е
определен в предвидения от законодателя минимум.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1556 от 12.12.2019г., постановено
по н.а.х.д. № 4653 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.