№ 31232
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110133141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против
Ц. Б. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 261,38 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. ,
ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
37,85 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 24.02.2022 г., 16,67 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019
г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 3,43 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 24.02.2022
г, за които е издадена заповед за изпълнение от 08.04.2022 г. по гр. д. № 13188 /2022 г.
по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор.
Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба.
Последователно ищецът, както във възражението, така и в исковата молба, твърди, че
до имот с адрес: ****, е доставяна ТЕ за стопански нужди, като не е подписан писмен
договор, поради което твърди да е налице неоснователно обогатяване. Дали ОУ
относно писмените договори са приложими е въпрос по съществото на спора.
Ответникът не спори, че е собственик на имот с адрес: ****, по силата на нот.
акт от 13.05.2010 г., вкл. и в исковия период; не спори, че сградата, в която е имотът, е
топлоснабдена. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е страна по
облигационно отношение с ищеца по доставка на ТЕ; не е подписвал писмен договор.
Излага, че през имота не преминават тръби за топлоснабдяване, не се ползва ТЕ за
1
БГВ и за отопление на имот, липсват отоплителни тела, поради което не е потребявал
ТЕ и не се е обогатил за сметка на ищеца. Сочи, че не е уведомявана са дължими суми
от ищеца, оспорва да е поставена в забава. Позовава се на давност. Сочи, че подписът
за „Собственик“ под акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г. не е нейн,
поради което оспорва истинността на документа относно подписа по см. на чл. 193
ГПК.
По исковете ответникът не спори, че в исковия период е собственик на обект с
адрес: ****, който се намира в топлоснабдена сграда; че не е сключила писмен договор за
доставка на ТЕ относно исковия период.
В тежест на ищеца е да докаже, че до топлоснабдения имот с адрес: ****, аб.№
****, в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия, във връзка с което
се е обеднил, а ответникът се е обогатил; размера на исковете; че е настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл
срокът, с който законът свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на
ищеца е да докаже, че са настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и в случай че
ищецът заяви, че ще се ползва от акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013
г., то в тежест на ответника на осн. чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК е да докаже, че
документът е неистински в частта относно подписа за „собственик“.
Документите, представени с исковата молба, касаят факти от очертания предмет
на доказване в производството и следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Исканията на ответника по чл. 183 ГПК – т. 2 и т. 3 от отговора, са неоснователни, т.к.
се изискват оригинали на документи, които са заверени като верни с оригинала и също
така не се правят обуславящи искания във връзка с искането по чл. 183 ГПК.
Останалите искания са основателни.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящото определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.02.2023 г. /понеделник / от 10,20 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРИЛАГА гр. д. № 13188 /2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба всички писмени доказателства
без акт за разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
заяви с молба по делото на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК дали ще се ползва от акт за
разпределяне на отопляеми обеми от 28.11.2013 г.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 183 ГПК – т. 2 и т.
3 от отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на осн. чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи по делото документите, посочени в т. 4 от отговора –
фактури.
ДОПУСКА изготвяне на СТЕ, като вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и прегледа наличната документация при ищеца да даде отговор
на въпросите, посочени в исковата молба и в отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Т. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 350 лв., от които следва 300 лв. вносими от ищеца, а 50 лв. от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
По искането за назначаване на ССчЕ съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з. след
изслушване становищата на страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4