Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
20794/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу „У.п.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Р.С.Д., ЕГН ********** с
адрес *** и К.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415,
ал.1, т. 3 ГПК за осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищеца
сумата в размер на 14889,19лева, представляваща главница дължима по запис на
заповед издаден на 25.04.2007г. за плащане на „Юробанк
България“ АД и авалиран при условията, при които е
издаден от Р.С.Д., ЕГН ********** и К.И.Ж., ЕГН **********, с краен срок на
предявяване до 25.05.2017г., прехвърлен с джиро в полза на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК-
18.11.2019г. по ч.гр.д. № 18903/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 25.04.2007г. в гр. Варна ответникът
„У.п.“ ЕООД е издал запис на заповед с поемател „Юробанк България“ АД за сумата от 15хил.лева, авалиран от ответниците Р.Д. и К.Ж., при условията при
които е издаден. Записът на заповед е можело да бъде предявен в срок до
25.05.2017г., което не е било сторено. С джиро, поемателят
по ценната книга е прехвърлил вземането си по нея в полза на ищеца. Към момента
твърди, че не е получил плащане. Посочва, че предявяването за плащане в случая
има значение единствено за поставяне длъжниците в забава и води до загубване
правата по него по отношение на регресно отговорните джиранти и техните авалисти, без
да влияе върху наличието на подлежащо на изпълнение вземане. За събиране на
вземането си ищецът подал заявление за издаване заповед за незабавно
изпълнение, което искане било отхвърлено от заповедния съд. Последното поражда
правния му интерес от търсената понастоящем защита. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Ж. е ангажирал писмен отговор, с който
оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че липсват
доказателства ценната книга да е джиросана от поемателя „Българска пощенска банка“ АД, сега „Юробанк България“ АД. На второ място, посочва, че записът
на заповед е издаден в обезпечение на отпуснат кредит, поради което и
прехвърлянето на права по него счита, че може да се извърши само с цесия,
каквато няма и не му е съобщавана. На следващо място сочи, че записът не му е
предявен за плащане. Искът се оспорва като неоснователен с твърдения, че липсва
надлежно възникнало каузално правоотношение, доколкото кредит от поемателя не е бил отпускан. Счита, че наличието на
каузалното правоотношение следва да бъде доказано от ищеца. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р.Д. и „У.п.“ ЕООД са ангажирали писмен
отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че в случая записът
за заповед е с падеж на предявяване, което съгл. чл. 487 ТЗ е следвало да стане
в едногодишен срок от издаването, т.е до 25.04.2008г. Счита, че уговорката за
удължаване на този срок е нищожна, защото издателят на ценната книга съвпада с
платеца, поради което и няма право да удължава срока за предявяване извън
регламентирания в чл. 487 ТЗ. Прави възражение и за изтекла 3г. погасителна
давност, започнала тече считано от 25.04.2008г., когато най- късно е следвало
да бъде предявен записът на заповед. На следващо място, твърди, че записът на
заповед обезпечава каузално правоотношение- договор за финансов кредит от
25.04.2007г., вземането по което също е погасено по давност. Счита, че
вземането по ценната книга е следвало да бъде прехвърлено чрез договор за
цесия, предвид наличното каузално правоотношение. Твърди и че лицата подписали джирото като пълномощници на джиранта- А.Ч.и З.Ц.не са разполагали с представителна
власт. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът и ответниците се представляват от процесуални
представители. Исковата молба и отговорите се поддържат. Ответникът Ж. излага
съображения, че процесният запис на заповед е „без
разноски“ и „без протест“. Счита, че страда от порок по чл. 485, ал.5 ТЗ,
доколкото липсва посочен падеж.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен
иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл.
535 ТЗ.
Предмет на исковата
претенция е сума дължима по запис на заповед с издател ответникът „У.п.“ ЕООД и поемател „Юробанк България“ АД, прехвърлил с джиро
правата си по ценната книга в полза на ищеца. Ответниците Р.Д. и К.Ж. са авалисти.
Записът на заповед е ценна книга материализираща права и доказателство за вземането. То произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
Затова, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. И предвид дадените разяснения по приложението на закона в т.17 от ТР
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен като единствен източник на установяваното на парично вземане,
освобождава ищеца- кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.
Кредиторът единствено твърди и доказва вземането си, основано на менителничен ефект. А страната, която твърди да е налице
кауза и се домогва да черпи възражения от нея, следва да я докаже по общо
правило на чл.154 ГПК с допустимите от процесуалния закон доказателствени
средства. И това е така, защото основанието за издаване на записа на заповед
като абстрактна сделка стои извън съдържанието на сделката, поради което и то
не е условие за действителността й. Или в случая ищецът следва да установи в
процеса единствено твърденията си, че между страните е налице валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който ищецът
е джиратар, ответникът „У.п.“ ЕООД издател, а
ответниците К.Ж. и Р.Д. авалисти и с който
ответниците са поели задължение да платят сума от 14889,19лева, съответно изискуемост
на вземането. При доказване на каузалното правоотношение твърдяно от
ответниците и връзката му с ценната книга, ищецът следва да докаже и че праводателят му по ефекта е изправна страна по каузалното
правоотношение, т.е усвояване на отпуснатия кредит, съответно факти
обосноваващи прекъсване/ спиране протичането на давностния
срок в т.ч. по каузалното правоотношение.
От ангажираните по
делото доказателства се установява, че на 25.04.2007г. ответникът „Уиндоус парк“ ООД е издал запис на заповед в полза на
„Българска пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е Юробанк
България АД за сумата от 15000лева, ведно с годишна лихва от 14,5% считано от
датата на издаване на запис на заповед. Задължението за плащане е уговорено с
падеж на предявяване. Т.е така очертаното съдържание на менителничния ефект е за изразена воля плащането да се
извърши срещу представяне на записа на заповед като фактическо действие на
показване на ценната книга на заповед на длъжника от държателя й, за да се
увери същият, че плаща на легитимирано по ефекта лице. Противно на застъпеното от ищеца становище, падежът е ясно и недвусмислено
уговорен и той е на предявяване по смисъла на чл. 486, ал.1, т. 1 ТЗ. Уговорката, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок
до 25.05.2017г., без разноски и протест не обуславя нищожност на ценната книга
по смисъла на чл. 486, ал. 2 ТЗ, нито извод, че с настъпването на датата
25.05.2017г. вземането става изискуемо автоматично /така решение по т.д. №
640/2016г. на Първо ТО ВКС/. Смисълът й не може да се отнесе към определяне
падеж на определен ден, а се отнася до предявяването за плащане по смисъла на чл. 537
във вр. с чл. 487 ТЗ. В случая, издателят на ефекта е
определил на основание чл. 487, ал.1, изр. 2 ТЗ вр.
чл. 537 ТЗ срок за
предявяването му за плащане до
25.05.2017г. Този срок има отношение към възражението за
изтекла 3г. погасителна давност по чл. 531 ТЗ, която давност започва да тече
считано от падежа, респ. от изтичане на определения по чл. 487, ал. 1 изр. 2 /в
случая/ срок за предявяване на плащане- 25.05.2017г. А сроковете по чл. 487 ТЗ пък
имат значение за запазване правата на поемателя срещу
задължените лица, който срок за платеца е тригодишен и изтича на 25.05.2020г. Искът
е предявен на 17.12.2019г., т.е преди давностният
срок да е изтекъл. Нереализиране на правата по записа на заповед в този срок
води до прескрибиране на ефекта и загуба на всички
права на поемателя, произтичащи от характера му на
ценна книга.
При условията на
издаването му, записът на заповед е бил авалиран от
другите двама ответници Р.Д. и К.Ж.. С джиро правата по ценната книга са били
прехвърлени на ищеца. Налични са и реквизитите място на издаване и място на
плащане, т.е ценната книга съдържа всички изискуеми от закона реквизити по чл.
535, т.1-7 ТЗ, следователно записът на заповед е действителен и редовен от
външна страна, съответно поражда задължение за плащане на посочената в него
сума.
Ответниците са оспорили активната процесуална легитимация на ищеца.
Оспорват вземането по ценната книга да е прехвърлено с джиро и считат, че то е
следвало да се прехвърли с цесия. Съдебната практика приема за допустимо
прехвърляне права по запис на заповед чрез цесия по правилата на чл. 99 ЗЗД или
с джиро по реда на чл. 466 и сл. ТЗ /така решение по т.д. № 1008/2011г. на ВКС,
Второ ТО/. В случая, безспорно се установява, че джирото
е отразено върху гърба на ценната книга при спазване изискванията на чл. 468 ТЗ
относно формата, като съответно има подпис на джиранта.
Естеството на вземането по каузалната сделка е ирелевантно относно способа за
прехвърляне правата по ценната книга. Цесията би била единствен начин за
прехвърляне на материализираното в менителничния
ефект субективно право, само ако ценната книга е издадена със забрана за джиросване,
т. е. когато е изписан текст "не на заповед" или друг равнозначен
израз по арг. от чл. 466, ал.
2, във връзка с чл. 537 ТЗ.
Но, дори и да се джироса менителничен
ефект, съдържащ думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, се
приема, че правата по него са прехвърлени чрез цесия, джиратарят
се счита, че е цесионер на вземането и на него могат
да му се противопоставят всички възражения, които могат да се направят на
неговия джирант, който в този случай има качеството
на цедент. В казуса обаче тази хипотеза е
неприложима, защото ценната книга не съдържа забрана за джиросване. Затова с обективираното джиро е извършено валидно прехвърляне на паричното
вземане по ценната книга от джиранта в полза на джиратаря и ищец по настоящото производство, и последният е
придобил правата по ценната книга. Джирото не е
датирано, но в този случай намира приложение нормата на чл. 474, ал.1, изр.1 ТЗ-
джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди
това. Процесният запис на заповед е издаден "без
протест", следователно неприложима е хипотезата на чл. 474, ал.1, изр.2 ТЗ
и презумпцията на ал. 2.
На следващо място,
оспорена е изискуемостта на вземането, поради липса на предявяване на ефекта. Последователно
застъпено в практиката на ВКС е, че с акта на предявяването на ефекта се
определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта му, т. е. предявяването
на записа на заповед на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на
вземането по отношение на всеки от солидарните длъжници- издателя и авалиста. Затова и когато падежът в ценната книга е
определен "на предявяване", предявяването установява падежа на
задължението и няма за цел само да осигури съдействието на длъжника за
плащането или единствено да го постави в забава, каквито последици има
предявяването само при уговорен падеж по чл. 486, ал.1, т. 3 и т. 4 ТЗ- на
определен срок след издаването и на определен ден, доколкото с настъпването на
конкретно определения падеж вземането става изискуемо автоматично, както е
прието в т. 3 на ТР 1/28.12.2005г. по т.д. 1/2004г. на ОСТК на ВКС. По делото
няма твърдения и доказателства за извършване на предявяване, за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане. Пропуснат е и уговореният за това срок по чл.
487, ал. 1 изр. 2 ТЗ- 25.05.2017г., за да е възможно да се приеме, че с
връчване на исковата молба се предявява записа на заповед. В хипотеза на
пропускане на срока по чл. 487 ТЗ на разположение на приносителя на запис на
заповед e
специалният менителничен иск по
чл. 534, ал.1, пр.2 ТЗ, където под необходими действия следва да се разбират
такива, свързани с необходимото съдействие от кредитора, за да възникне вземането,
в т.ч. предявяване за плащане на ефекта и всички останали, извън тези по
първата хипотеза. Предвид неустановената изискуемост на вземането по ценната
книга, ирелевантно е позоваването на каузалното правоотношение от страна на
ответниците обезпечено със записа на заповед /така решение по т.д. №
5642/2017г. на ВКС, Първо ТО/, поради което и съдът не го разглежда.
В заключение, съдът приема за недоказан по основание заявеният пряк менителничен иск.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски. Реализираните такива в
настоящото производство от ответника К.Ж. са в размер на 470лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна помощ и разписка към него, а тези от
ответника Р.Д. 500лв. платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020г.
Ответникът „У.п.“ ЕООД не е представил доказателства за направата на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „У.п.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, Р.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** и К.И.Ж.,
ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата в размер на 14889,19лева, представляваща главница дължима по запис
на заповед издаден на
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Р.С.Д., ЕГН ********** сумата от 500лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К.И.Ж., ЕГН ********** сумата от 470лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: