Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
град Пловдив, 05, 01, 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Стоил Ботев
И секретаря Таня Костадинова, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело №2558 по описа за 2021год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК и чл. 211 от ЗМВР.
Жалбоподателят
- В.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, като полицейски инспектор ІІІ степен в 01 група на
01 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР обжалва Заповед №
513з-7831/09.09.2021 г., издадена от старши комисар К.М. – Директор СДВР, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/
година, считано от датата за връчване на заповедта.
Жалбоподателят счита, че процесната
заповед е неправилна, незаконосъобразна, нецелесъобразна, постановена при
съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на
материалния закон, представляващи отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Сочи се, че е
налице неяснота относно вменените дисциплинарни нарушения, оспорва се приетата
в заповедта фактическа обстановка, като се посочва, че е налице нарушение на
чл.197, ал.3 от МВР. Твърди се, че заповедта не е мотивирана в частта й относно
определянето вида и размера на наложените наказания и в този смисъл постановена
в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, както и издадена от наказващия орган извън
предвидените в чл.195 от ЗМВР преклузивни срокове. От съда се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът -
Директор на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез гл. ю.к. П.
излага становище / л. 1097/ за
неоснователност на подадената жалба, като претендира и юк. Възнаграждение.
Административен съд – Пловдив счита,
че жалбата като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен
интерес , срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния срок за
неговото обжалване е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна на следното:
С писмо от 13.10.2021 г. ответника е изпратил / л. 25-243/ административната преписка / АП,
касаеща издаването на процесната Заповед
№513-з-7831/09.09.2021 г. на Директора на СДВР.
В първото с.з. ответника е представил
Удостоверение за компетентност на
дисциплинарнонаказващия орган от което е видно , че Калоян Иванов М. е
преназначен на длъжност Директор на СДВР,
със заповед на Министър на МВР от
20,07,2021г.
По искане на жалбоподателя съдът е задължил
ответника да представи копие от цялото лично досие /без секретни материали/ на В.В.П.,
включително и заповеди за награждаване и
поощряване и заповеди за наказание.
С писмо вх. № 20170/11.11.2021 г. от
ответника са постъпили исканите доказателства, в четири тома /л. 253-1095/,
като същите са приети по делото , неоспорени от страните.
Въз основа на горните доказателства ,
вкл. и от кадровата справка / л. 63/ съдът приема за безспорно, че жалбоподателят В.В.П. е полицейски служител
от 02,06,2003г. , а от 27,05,2021г. е полицейски инспектор ІІІ степен, в 01 група на 01 сектор, към отдел „Специализирани полицейски сили“
при СДВР, каквато длъжност заема и към момента .
Процесната Заповед №
513з-7831/09.09.2021г. е издадена въз основа на справка №
513р-71131/20.08.2021г. по описа на СДВР и материалите от извършена проверка по
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, разпоредена със Заповед № 517з-6159/21.07.2021г. на
старши комисар К.М. – директор на СДВР, срещу инспектор В.В.П. – полицейски
инспектор III степен в 01 група на 01 сектор към отдел „Специализирани
полицейски сили“ при Столична дирекция на вътрешните работи.
Проверката е разпоредена по данни,
съдържащи се в доклад № 4575р-1847/25.06.2021г. по описа на дирекция
„Инспекторат“ МВР.
Въз основа на проверката е прието, че
инспектор П. не е осъществил контрол над подчинените си като изпълняващ
длъжността – началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (към
12.04.2021г.), вменен му със Заповед № 317з-3378/12.04.2021г. за провеждане на
СПО и не е спазил разпоредбата на т. 57 „Държавният служител в качеството си на
ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на
служебната дейност“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в
МВР.
Въз основа на приетата от наказващия
орган фактическа обстановка поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните
задължения“ и т. 4, „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“ от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т.
11, предложение първо – „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния
секретар на МВР и на преките ръководители“, и т. 12 – „нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, се налага
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Спор по горните факти между страните
няма, а същият е формиран относно законосъобразността на оспорената заповед ,
респ. относно съставомерността на двете нарушения.
От правна страна съдът следва да изложи следното:
I. По първото дисциплинарно нарушение - по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните задължения“
дисциплинарнонаказващият орган / ДНО/ е приел, че на 12.04.2021г. началниците
на РУ на територията на гр. Пловдив утвърждават планове за провеждане на СПО на
същата дата за времето от 10:00 ч. до 16:00ч. на територията на ОДМВР – Пловдив
за подобряване на безопасността на движението и пътнотранспортния травматизъм,
чрез недопускане на нарушения от пешеходци и спрямо тях. Посоченото се извършва
на основание проект на заповед, която преди да бъде издадена е била изпратена
от инсп. В.П. – началник отдел „Охранителна поллиция“ при ОДМВР – Пловдив, чрез
интернет приложение „Вайбър“ до всички началници на сектори и групи по
направление на дейност „Охранителна полиция“ при областната дирекция.
Същевременно заповедта на директора
на ОДМВР – Пловдив за провеждане на СПО е получена в подразделение на
територията на ОДМВР – Пловдив, регистрирана деловодно с №
317з-3378/12.04.2021г. в 15:59 ч..
Съгласно същата заповед
жалбоподателят е определен за отговорник и е следвало да осъществява контрол по
изпълнението й, като проведеното СПО е в протоворечие с рапоредбите на заповед
№ 8121з-1624/22.12.2016г., тъй като заповедта е деловодно регистрирана на
12.04.2021г. в 15:34:06 ч., т.е в края на провеждането на СПО.
В противоречие на разпореденото в т.
6 от заповедта („Началниците на подразделения да утвърдят планове за СПО на
съответните територии“), че всяко подразделение трябва да изготви самостоятелен
план, е бил изготвен / л. 196/ само един
план-разстановка с № 2372р-9520/12.04.2021г., касаещ цялата територия на ОДМВР
– Пловдив, предложен от П. и утвърден от директора на ОДМВР – Пловдив.
Горепосоченото се потвърждава от
извършена справка в Централизирана автоматизирана система за документооборот,
сведение № 432р-12084/04.06.2021г. от Красимир Ламбев – началник сектор
„Охранителна полиция“ към 01 РУ – Пловдив, както и от служителите: старши
инспектор Г.П.(сведение № 435р-13956/04.06.2021г.), главен инспектор Е.К.(сведение
УРИ 441р-6726/03.06.2021г.), главен инспектор В.Т. (сведение №
444р-8028/04.06.2021г.) и главен инспектор К.Р.(сведение УРИ
3389р-7935,04.06.2021г.).
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка наказващият орган е приел, че с бездействието си на
12.04.2021г. инспектор В.П. не е осъществил контрол над подчинените си,
задължение, вменено му със заповед № 317з-3378/12.04.2021г. за провеждане на
СПО на 12.04.2021г., като извършеното от него съставлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение второ,
алтернатива последна – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от ЗВМР.
Съдът счита , че по първото вменено
дисциплинарно нарушение са допуснати редица нарушения на
административнопроизводствените правила .
В оспорената заповед, на първо място,
е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в „неизпълнение на служебните задължения и неизпълнение на
разпореждане на прекия ръководител“ , като същото е квалифицирано като такова
по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Впоследствие обаче като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неизпълнението на разпореждане съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а неизпълнението на
служебните задължения - такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Касае се за два
самостоятелни състава на дисциплинарни нарушения, които се прилагат при
осъществяването на различни материални предпоставки и смесването им е
недопустимо. Именно това е сторено в настоящия случай от страна на наказващия
орган. Макар наказанието, което да се предвижда за тези два вида нарушения на
служебната дисциплина, да е едно и също, а именно „порицание“ за срок от шест
месеца до една година, фактическият състав на всяко от тях е различен и едно
такова вътрешно противоречие не дава възможност нито за наказания, нито за съда
да разбере каква е волята на дисциплинарно наказващия орган, а именно коя от
двете хипотези е имал предвид Директорът на СДВР. Това обстоятелство е от
съществено значение, тъй като въз основа на него следва да се преценят
релевантните факти, а оттам и наличието на доказателства, установяващи
съществуването им.
Отделно от горното, съдът счита , че
в Заповед № 317з-3378/12.04.2021 г. на
Директор ОДМВР Пловдив за провеждане на
СПО за безопасност на движението на територията на ОД на МВР – Пловдив, липсват контролни правомощия за П., по
отношение на проведената на 12.04.2021г. операция.
Съдът приема , че като началник на
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив жалбоподателят В.П. има само и единствено
пряко ръководство и контрол над служителите от този отдел, а над останалите
структурни звена по направление на дейност, само методическа помощ и контрол.
Пряко ръководство и контрол над тези структурни звена имат началниците на РУ.
Като изпълняващ длъжността началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив П. е нямал властнически правомощия спрямо началниците на РУ при
ОД на МВР – Пловдив, тъй като йерархически те не са му подчинени и той няма как
да осъществява контрол над тяхната дейност. Началниците на РУ са на пряко
подчинение на директора на ОД на МВР – Пловдив. В последния абзац на заповедта
е посочено, че „Копие от заповедта да се изпрати на началник на отдел
„Охранителна полиция“, началниците на РУ, сектор Пътна полиция, СПС, Общинска
полиция и група ОДЧ-МВР“. От посочените структурни звена в отдела, който
ръководи към процесния период, са включени сектор Пътна полиция, СПС и Общинска
полиция и именно на тях директорът е възложил контролната дейност, а не на него
като началник на отдел. В тази заповед той е посочил в т.5 и го е определил,
като общ отговорник, но той няма вменени контролни функции, а само
координационни такива.
На
следващо място, с оглед характера на нарушението, наказващият орган е следвало
да посочи дължимите действия, които е следвало да бъдат извършени по отношение
на подчинените служители и тяхната дейност, което не е направено.
Съгласно
т.6 от горната Заповед № 317з-3378/12.04.2021 г., всички началници на подразделения са задължени
да утвърдят планове за провеждане на СПО на съответната територия, което налага извод, че не е налице виновно
поведение от страна на жалбоподателя.
II. По отношение на второто вменено дисциплинарно нарушение, а именно: нарушение на т. 57 от
Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано
като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР“
от ЗМВР, наказващият орган е приел за установено , че на 18.06.2020г. инспектор
В.П. е осъществил служебна среща с кмета на село Златитрап, област Пловдив. По
време на срещата кметицата изразила мнение за доброто взаимодействие на
кметството с РПУ-Стамболийски, при което П., иронично и с насмешка, пред всички
присъстващи, изразил мнението си за РУ – Стамболийски, като го сравнил с ОДМВР.
След срещата кметът на с. Златитрап изразила възмущението си от отношението на
инспектор В.П., което се потвърждава от
сведение, предоставено от главен инспектор А.К.– началник на РУ – Стамболийски
при ОДМВР – Пловдив.
След внимателно запознаване с
приложената по делото дисциплинарна преписка съдът констатира, че доказателства
относно извършване на горепосоченото дисциплинарно нарушение от страна на жалб.
В.П. липсват. Цитираните в заповедта сведения (без дата и без номер), дадени от
главен инспектор А. К., не са налични в представената преписка. Не са налице и
сведения от страна на кметицата на с. Златитрап, дори не са посочени имената на
същата.
Единствените индикации относно случая
от 18.06.2020г. се съдържат / л. 41/ в
Справка рег. № 513р-71131/20.08.2021г., която е почерпила данни от Доклад за
извършена проверка на Пловдивската ОДМВР / л. 74/ извършена от инспектората на МВР , на
основание з-д № 8121з-649/ 28,05,21г. на Министър на МВР.
Съдът установява , че „кметицата впоследствие му е споделила (на
инспектор Керпиев), че била възмутена от поведението на участниците в срещата“,
т.е от всички участници в срещата, без изрично да е посочено лично възмущение
към поведението на жалбоподателя.
ДНО не е изложил в процесната заповед, / и за двете „нарушения“/ каквито и
да са мотиви, относно установените факти и обстоятелства в хода на
дисциплинарното разследване, относно твърдяните нарушения, цялостното поведение
на служителя, включително дадените обяснения от други лица, от които мотиви да
е видно защо административния орган е възприел служителя да бъде наказан за
извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
При обсъждане на фактическите
елементи на състава на приложената правна норма, ДНО не е извършил какъвто и да
е анализ на извършеното деяние и настъпилите вредни последици, които са елемент
от състава. При издаване на заповедта не са установени цялостно фактическите
обстоятелства, на база на които са изградени правните изводи относно
дисциплинарното нарушение и направената правна квалификация. Въз основа на
материалите от дисциплинарното производство, включително обосновката от
обобщените справки, дисциплинарнонаказващият орган е направил извод за
дисциплинарно нарушение, свързано с неспазване на правилата на Етичния кодекс.
Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, не са
конкретизирани, както и крайното заключение, че с поведението си служителят е
уронил престижа на службата.
Изброяването на текстове от Етичния
кодекс и възпроизвеждане на съдържанието им не е направено в контекста на
действието на лицето.
Настояща съдебна инстанция приема, че
разследването от дисциплинарно- разследващия орган е проведено едностранчиво,
като не са изяснени фактите в пълнота. Нито в обобщената справка, нито в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са взети предвид и обсъдени
обясненията на служителя.
Съдът установи , че в сведение на П.
/ л. 58/ по повод издаване на процесната заповед изрично е посочено, че той е предал Заповед №
317з-3378/12.04.2021 г. в деловодството на ОДМВР Пловдив на 09,04,21г. в 15,38ч. и няма отношение към изпращането й до
другите териториални структури за изпълнение. В процесната заповед няма и ред относно това възражение. Напротив съдът
установи , че в самата заповед е налице противоречие относно посочените часове
, за получаване и регистриране / л. 26/ на проекто-заповедта в системата на
деловодството на ОДМВР, както и на плана на операцията. От друга страна в
сведението / л. 955/ на В.Т.-н-к сектор „ОП“ при Пето РУ МВР Пловдив се дава информация , че често се действа по
горния начин. Т.е. проекто-заповедтта е
сведена предварително на началниците , чрез
Вейбър, а впоследствие същата
заповед им се свежда през ЦАИСДО, ПО-КЪСНО , НО ВЕЧЕ РЕГИСТРИРАНА.
ДНО
е бил длъжен да обсъди възражението на П., относно предаването на Заповед № 317з-3378/12.04.2021 г. в
деловодството на ОДМВР Пловдив на 09,04,21г. в 15,38ч. и да изложи мотиви в тая
посока , но такива няма.
В случая освен, че се е позавал на
непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведено
дисциплинарно разследване, ДНО е приел като нарушение на служебната дисциплина
- нарушение на ЕК - т.57. В заповедта обаче не е посочено конкретното
нарушение, което е извършил служителят, а само декларативно е изписана нормата
на ЕК, като се твърди, че П. е нарушил именно т.57 от ЕК. В случая не са
посочени конкретните действия на служителя, които обуславят соченото нарушение
на етичните правила и норми в посочената точка, т.е действията му не се
обхващат от цитираната разпоредба. При наличието на противоречиви данни в хода
на проведеното дисциплинарно производство, относно поведението на служителя,
ДНО е следвало да извърши допълнителни действия и да събере доказателства,
относно реализирането на дисциплинарната му отговорност.
С оглед на горното съдът счита, че
вмененото дисциплинарно нарушение не е доказано по несъмнен начин.
Съдът счита, че ДНО е спазил
предвидените в чл. 195 ЗМВР срокове. Правилно
наказващият орган е посочил, че едногодишният срок от извършване на деянието,
извършено на 18.06.2020г., изтича на 13.09.2021г., доколкото за периода от
18.06.2020г. до 09.09.2021г. жалбоподателят е ползвал 88 дни законоустановен
отпуск, видно от приложените заявления, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3
от ЗМВР . Правилно е посочено и че едногодишният срок за деянието, извършено на 12.04.2021г.,
изтича на 12.04.2022г.
Относно приложението на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР , касаещ държавен
служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, то наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може
да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно
общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
Разпоредбата е императивна в частта
си, с която задължава наказващият орган да определи наказание за всяко едно
нарушение на служебната дисциплина на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения. В случая това не е сторено от ДНО.
По силата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съществен елемент от определяне на
наказанието е не само неговия вид, но и срока, за който се налага, поради което
при липса на такъв не може да се приеме, че е било определено всяко от
наказанията описани в процесната заповед. В настоящия случай не е определено
дисциплинарно наказание за всяко от извършените нарушения, а само е посочено
какъв вид наказание се предвижда за всяко и каква е долната и горната граница
на размера му. Въведената с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР процедура предвижда
задължение на дисциплинарно наказващият орган да прецени всяко от нарушенията
поотделно и да определи отделни наказания.
Горното налага да се приеме , че ДНО е допуснал нарушение на изискването на чл.
197, ал. 3 от ЗМВР, тъй като посоченото в заповедта не може да се приеме по
какъвто и да било начин за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и
начина вложен от законодателя във въпросната норма.
Както по-горе се каза процесната заповед не е мотивирана в частта й относно
определянето вида и размера на наложеното наказание, поради което е постановена
в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Последният изисква при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Задължение на
дисциплинарнонаказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята
му относно избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в
настоящия случай такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за
неизпълнение и на задължението по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е императивно и
влече необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението,
така и за вида и размера на наложеното наказание. (Решение № 13940 от
18.10.2019 г. по адм. д. № 5417/2018 на Върховния административен съд.)
В случая не става ясно , след като П.
има 39 награди /кадрова справка на л. 63/
защо се определя максимума на определеното наказание – от 6 месеца до 1
година. Няма мотиви в тая посока, което
налага да се приеме, че наказанието е несъразмерно тежко и
несправедливо, съотнесено към личността и професионалните качества на
наказания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и като
такава ще следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР. съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 513з-7831/09.09.2021
г., издадена от старши комисар К.М. – Директор СДВР, с която на В.В.П., ЕГН **********
с адрес *** - полицейски инспектор ІІІ степен в 01 група на 01 сектор към отдел
„Специализирани полицейски сили“ при СДВР
е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 1 /една/
година.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/