Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /31.08.2022 год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 104 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118 от КСО
вр.чл.40 ал.3 от КСО и чл.47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи за
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) и е образувано по жалба от А.В.И. ***
против Решение № 1040-02-236/17.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас,
с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01469961/20.05.2021 г. на
ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас с
отказ за отпускане на парично обезщетение на жалбоподателката за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20201621648 за
периода 10.09.2020 г. – 09.10.2020 г.
С жалбата се
релевира незаконосъобразност на оспорения административен акт в хипотезата на
чл.146 т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано, тъй
като не съдържа правни изводи, а единствено описание на документите, съдържащи
се в административната преписка. Оспорват се изводите на контролните органи на
НОИ, че след като дружествата, в които е била наета, не са осъществявали
дейност, жалбоподателката също не е упражнявала трудова дейност, за която да
подлежи на осигуряване. Сочи се, че неизпълнението на задължението за водене на
счетоводни и търговски книги от страна на дружествата „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД не доказва липса на търговска
дейност. Аргументира се липса на доказателства, от които да се заключи, че А.И.
няма качество на осигурено лице. Счита се, че в оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ – Бургас липсва самостоятелно изясняване по реда на чл. 35 от АПК
на релевантните за случая факти. Изтъква се, че задължителните предписания за
заличаване на данни от осигурителя нямат характер на правнорелевантен факт,
определящ наличието на осигурително правоотношение и неговото съдържание, т.е.
на факт от значение за преценката на осигурителния статус на жалбоподателката и
изпълнение на чл. 40, ал. 1 от КСО. Претендира се отмяна на обжалваното решение
и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и
точното прилагане на закона, както и присъждане на разноски на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата съобразно фактическата сложност на делото. В съдебно
заседание жалбоподателката чрез пълномощника си адв. Я.К. поддържа изцяло жалбата на
посочените в нея основания.
Ответникът – директорът
на ТП на НОИ – Бургас, в депозирано чрез процесуален представител писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по делото не са
представени доказателства за реално извършвана трудова дейност от страна на
жалбоподателката. Моли – в случай на уважаване на жалбата – в полза на
жалбоподателката да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер. В о.с.з. по същество не се явява и не се представлява.
След преценка
на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От
съдържащите се в преписката доказателства се установява, че с вх. №
Р14-02-000-00-**********/29.09.2020 г. в ТП на НОИ – Бургас е представено
удостоверение - приложение № 9 от осигурителя „**********“ ЕООД - гр. Созопол
относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20201621648, издаден
на А.И., за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване за периода от 10.09.2020 г. до 09.10.2020 година.
Органите на НОИ са установили, че в 18-месечния период, от който следва да се
изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност, се включва и
период, за който са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за И. от
осигурителя „**********“ ЕООД, гр. Созопол.
При извършена
проверка в информационната система на НОИ е установено, че „**********“ ЕООД не
е внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019 г. В Търговския регистър няма
данни за подаден ГФО за 2019 г., регистрирани са уведомления по чл. 62 от КТ –
66 договора с общо 61 лица с код на икономическа дейност 68.32 – „Управление на
недвижими имоти“. За някои от лицата са подавани данни с висок месечен
осигурителен доход. За „**********“ ЕООД е установено, че в Търговския регистър
са подадени ГФО за 2016 г. и 2017 г. В дружеството са регистрирани уведомления
по чл. 62 от КТ – 266 договора с общо 221 лица с код на икономическа дейност
55.10 – „Хотели и подобни места за настаняване“. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО
за някои от лицата са подавани с висок месечен осигурителен доход. В приход на
ДОО за периода от м. 02.2018 г. до м. 02.2020 г. не са постъпвали суми за
осигурителни вноски.
Констатирано
е, че документите на посочените дружествата се намират на територията на гр.
Варна, поради което е поискано извършването на проверка по делегация от ТП на
НОИ – Варна. В тази връзка със заповед № ЗP-5-03-00850217/04.12.2020 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Варна е възложено извършването на проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „**********“ ЕООД.
Резултатите
от проверката, извършена от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, са
обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., в който
са описани представените документи и установените факти и обстоятелства.
Установено е, че в годишна оборотна ведомост за 2019 г. осигурителят „**********“
ЕООД е декларирал в салдо по сметка „Разходи за осигуровки“ начислени и изплатени
осигуровки в размер на 4 177,92 лева без крайно салдо, а в годишна
оборотна ведомост за 2020 г. са декларирани начислени и изплатени осигуровки в
размер на 38 199,34 лева. Съгласно справка за декларирани данни в
Персонален регистър и внесени в приход суми за ДОО за периода 2019 г. е
установено, че липсват внесени вноски за ДОО за 2019 г. в размер на
4 810,02 лева, а за 2020 г. в размер на 37 593,40 лева. От
дружеството са представени съобщение с № 0300ИО0761308/04.04.2020 г. за
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., присъствени форми за периода м.
02.2020 г. – м. 12.2020 г., трудови договори, сключени с 36 лица (вкл. А.И.),
фишове за изплатени възнаграждения за част от лицата (вкл. А.И.) за периода м.
02.2020 г. – м. 07.2020 година.
При
извършване на проверката не са представени фишове за заплати за периода м.
10.2020 г. – м. 12.2020 г., банкови и счетоводни документи – приходни и
разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем или
документ за собственост за посочения в трудовите договори като адрес на
месторабота: гр. Варна, ул. „*****“ **, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен
и хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
С писмо вх. №
Ц1030-03-745#5/16.12.2020 г. е предоставена осигурителна информация от ТД на
НАП Бургас, съгласно която за дружеството няма данни за регистрирани фискални
устройства, няма данни за регистрирани продажби с фискални устройства, има
подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. без ГФО, данните за
уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни с декларации образец № 1 по
Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019 г., са подавани с
квалифициран електронен подпис чрез Г. И. С. за периода м. 07.2019 г. – м. 11.2020
г. Установено е, че няма информация за активна банкова сметка, ***вижимо и/или
недвижимо имущество.
Въз основа на
Заповед № 3P-5-03-00850219/04.12.2020 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ
– Варна, от контролен орган на ТП на НОИ – Варна е извършена проверка по
разходите на ДОО на „**********“ ЕООД, резултатите от която са отразени в
Констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 г. Според отразеното там при
извършена справка в търговския регистър е установено, че дружеството има
подаден ГФО за 2016 г. и 2017 г. и няма подаден ГФО за 2018 г. и 2019 година. По
повод поискана осигурителна информация за „**********“ ЕООД от ТД на НАП Варна
е отговорено, че дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2016
г. – 2018 г., няма подадена ГДД за 2019 г., а от предоставена справка „Обобщени
обороти фискални устройства“ за задължено лице е видно, че няма регистрирани
обороти за периода м. 06.2019 г. – м. 12.2020 г.
Установено е
също, че на дружеството са извършвани проверки за периода до 30.06.2019 г. по
постъпили сигнали от сектор „КП-1“ и „КП-2“ във връзка с представени заявления
за отпускане на парични обезщетения за безработица и представени Приложения № 9
и Приложения № 10 от НПОПДОО, приключили с констативни протоколи №
КВ-5-03-00791865/29.07.2020 г. и № КВ-5-03-0079182/30.07.2020 година. В същите
е констатирано, че за периода след 01.07.2019 г. не са представени
доказателства за осъществявана дейност на дружеството, като не са представени и
исканите при проверката документи. От извършена справка „Трудови договори“ е
установено, че „**********“ ЕООД е сключило 267 договора с общо 222 лица през
периода м. 05.2016 г. – м. 12.2020 година.
Извършена е и
проверка във връзка с установяване на извършваната от дружеството дейност, и
съответно основанието за осигуряване на наетите в дружеството лица след
01.07.2019 г. За целите на проверката от осигурителя не са предоставени никакви
документи. Съгласно справка от регистъра на трудовите договори за А.В.И. има
подадено уведомление за сключен трудов договор, считано от 19.09.2019 г., с
прекратяване от 04.02.2020 г., чрез „**********“ ЕООД.; тя е назначена в „**********“
ЕООД от 03.02.2020 г. до 19.10.2020 г. За И. са представени Приложения № 9,
като в базата за изчисление е включен осигурителния стаж от „**********“ ЕООД и
„**********“ ЕООД..
Въз основа на
горните констатации и липсата на представени счетоводни и банкови документи,
трудови договори, ведомости за заплати, приходни и разходни касови ордери,
фактури, договори с контрагенти, договор за наем, платежни нареждания, месечни
оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на каса, банка,
персонал, клиенти, контролният орган при ТП на НОИ – Варна е приел, че не може
да се удостовери по безсъмнен начин извършвана дейност от „**********“ ЕООД и
от „**********“ ЕООД. Издадено е Задължително предписание № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021
г. до осигурителя „**********“ ЕООД за заличаване на подадените данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за 43 лица (вкл. А.И.) за периода м. 09.2019 г. – м. 01.2020
г.
Въз основа на
констатациите при проверката е издадено Разпореждане № 0-02-000-00-01469961/20.05.2021
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ –
Бургас, с което на осн. чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО на А.И.
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради бременност и раждане по болничен лист № Е20201621648 за периода
10.09.2020 г. – 09.10.2020 година.
С жалба вх. №
1012-02-194/14.07.2021 г. А.И. е обжалвала Разпореждане № 0-02-000-00-01469961/20.05.2021
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ –
Бургас по административен ред - пред Директора на ТП на НОИ – Бургас. Предвид констатацията,
че административното производство по издадените задължителни предписания от
контролен орган на ТП на НОИ – Варна до осигурителя „**********“ ЕООД не е
окончателно приключило, производството по разглеждане на подадената жалба срещу
Разпореждане № 0-02-000-00-0146991/20.05.2021 г. е спряно с Решение № 1040-02-154/13.08.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. Последното е обжалвано от А.И. и е
отменено с влязло в сила определение № 2712/25.10.2021г. по адм. дело №
2228/2021г. на Административен съд – Варна.
С писмо вх. №
1012-03-181#7/09.08.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Варна е уведомил директора
на ТП на НОИ – Бургас, че задължителните предписания, издадени на осигурителя „**********“
ЕООД, не са влезли в законна сила. Установено е, че същите са обжалвани по
административен ред, като с решение № 2153-03-81/08.07.2021 г. на директорът на
ТП на НОИ – Варна жалбата е оставена без разглеждане и производството е
прекратено; това решението на горестоящия административен орган е оспорено пред
Административен съд – Варна, като към датата на издаване на оспореното в
настоящото съдебно производство Решение № 1040-02-236/17.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас, производството не е приключило. Същевременно задължителните
предписания, издадени на осигурителя „**********“ ЕООД, са влезли в законна
сила от 05.08.2021 г., и предстои процедура по служебно заличаване на данните
поради неизпълнението им в срок.
С писмо вх. №
1012-02-273#6/17.11.2021 г. на Административен съд – Варна преписката по адм.
дело № 2228/2021 г. и влязлото в сила определение са изпратени до Директора на
ТП на НОИ – Бургас за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата.
В изпълнение
на влязлото в сила Определение № 2712/25.10.2021г. по адм. дело № 2228/2021 г.,
на Административен съд – Варна, директорът на ТП на НОИ – Бургас е издал
обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-02-236/17.12.2021 г., с
което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01469961/20.05.2021 г., издадено
на осн. чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО от ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на А.В.И.
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20201621648 за периода 10.09.2020 г. – 09.10.2020 година.
Решението е мотивирано с констатираната при извършените проверки на
осигурителите „**********“ ЕООД и „**********“ ЕООД липса на доказателства за
извършвана от тези дружества дейност, съответно – за упражнявана от А.И.
трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване, поради което е прието, че
същата не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на КСО и чл. 48а от КСО.
Като
доказателства по делото са приети и приложени документи по търговско дело №
200/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас във връзка с производство по обявяване
в несъстоятелност на „**********“ ЕООД, в т.ч. счетоводни баланси и отчети за
приходите и разходите за 2020 г. и за 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г., списък на
кредиторите, справка за задълженията на дружеството, уведомление за обявяване в
несъстоятелност вх. № 0242/92101558483/22.04.2021 г., счетоводна експертиза.
В хода на
настоящото съдебно производство са събрани и гласни доказателства. В качеството
на свидетел по делото е разпитана Т.С.Й., споед чиито показания тя познава
жалбоподателката от 2018 година, тъй като са работили заедно. В последствие са
работили в „**********“ ЕООД и „**********“ ЕООД на длъжност „администратор на
уебсайт“. Офисът им се е помещавал на ул. „****“ № ** в гр. Варна, работили са заедно от
м. 09.2019 г. Заявява, че А.И. е започнала работа около два месеца преди нея. И.
е напуснала през м. 10.2020 г., като сочи, че след това може би не е работила
на друго място, тъй като е забременяла. Свидетелката сочи, че са се занимавали
с дропшипинг в amazon.com. Дейността им се е изразявала в следното: когато клиент си
закупи стока от тях, те са я купували от друг американски сайт и са я пращали
директно към клиента. Търсили са продукти в други американски сайтове, които да
предлагат в платформата на amazon.com. Работили са през цялото време при
един и същи работодател и са имали и други колеги. В началото са били около 20
човека, след около година са станали около 40-50 човека, но са се разделили в
два офиса. Свидетелката е разбрала, че не са им плащани осигуровки в момента, в
който И. е излязла в майчинство. Тогава тя е проверила чрез ПИК в сайта на НАП
и е установила, че също не е била осигурявана в този период. Свидетелката е
подписала трудови договори с двете дружества, но не знае дали същите са
регистрирани в НАП. След напускането на жалбоподателката Й. е работила и в друга подобна фирма. Свидетелката
посочва, че тя също е имала проблеми след напускането си през м.10.2021 г. –
подала е заявление за обезщетение от НОИ, и се е регистрирала в Бюрото по
труда, но обезщетението й е било спряно, тъй като е прието, че тя не е полагала
реално труд.
В хода на
съдебното дирене са приобщени представените от жалбоподателката представени писмени доказателства, а именно:
трудов договор от 03.02.2020 г., сключен между нея и „**********“ ЕООД,
длъжностна характеристика на длъжност „администратор на уеб сайт“, трудов
договор от 19.09.2019 г. сключен с „**********“ ЕООД, заявление от
жалбоподателката до „**********“ ЕООД, с което на осн.чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ моли да бъде прекратено трудовото й правоотношение, Заповед
№890519-1/20.10.2020 г., с която молбата й е уважена, и писмо от 08.02.2021 г. от директора на ТП на
НОИ – Варна, с което жалбоподателката е поканена да даде сведения и
обяснения на основание чл. 108, ал. 2 от КСО.
При тези фактически установености съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваното
Решение № 1040-02-236/17.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и
потвърденото с него Разпореждане № 0-02-000-00-01469961/20.05.2021 г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас са
издадени от компетентни органи съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във
връзка с ал. 1, т. 2, буква „е“ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
Решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, буква "е" от
КСО –
директора на ТП – Бургас на НОИ, в обема на предоставените му правомощия, и в
предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО
форма – мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, които предоставят
възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта.
Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен
контрол досежно приложението на материалния закон. В оспореното Решение №
1040-02-236 от 17.12.2021 г. са изложени подробни мотиви, които съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК се приемат като част от
мотивите на разпореждането, предмет на контрол за законосъобразност, поради
което неоснователно е възражението, че актът не съдържа каквито и да е мотиви,
а съдържа единствено описание на административната преписка.
Съдът намира,
че в хода на настоящото производство в административната му фаза не е нарушено
правото на участие на И., и е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК за пълно изясняване на случая и
съобразяване на всички посочени от страните в административното производство
факти, обстоятелства и доказателства. Възраженията й в жалбата за допуснато
нарушение са неоснователни.
Не
се установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените,
които да са самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт.
Спорът
между страните касае обстоятелството дали до момента на издаване на болничен
лист № Е20201621648 на А.И. за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 10.09.2020 г. до 09.10.2020
г., който е представен по надлежен ред за изплащане, жалбоподателката следва да
се счита за осигурено по см. КСО лице, т. е. дали реално е полагала
труд/упражнявала е трудова дейност в „**********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, с
оглед правото й да получи парично обезщетение в резултат на временна
неработоспособност.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най – малко
6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за
децата, ненавършили 18-годишна възраст.
Съгласно
чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява
в размер 80 на сто, а временната неработоспособност поради трудова злополука
или професионална болест – в размер на 90 на сто от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени
или дължими осигурителните вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни
месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното
парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване не
може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е
изчислено възнаграждението.
Съгласно
разпоредбата на чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на парични
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и данните, декларирани в подадените документи за
изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване, при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно
легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3
и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й.
С
оглед действащото законодателство и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че
едно лице е осигурено по смисъла на закона, то за същото следва да се установи
наличието на предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно: лицето
да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е
лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на
това правоотношение за него се внасят и/или дължат осигурителни вноски, и да е
започнало да упражнява трудова дейност като работник/служител по това
правоотношение, което продължава до датата на неговото прекратяване. Други
изисквания, извън посочените законодателят не предвижда и не включва в
хипотезата на приетата правна норма.
В
конкретния случай по делото са представени писмени и гласни доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателката по
сключените договори. Представени са не само трудови договор, но и длъжностна
характеристика, от която да се установява какви са основните й задължения.
Разпитана е свид. Т. Й., която също е работила
за „**********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, от чиито показания се установява не
само, че дружествата са осъществявали реално
дейност, но и факта, че А.И. също реално е полагала труд за тях. От
свидетелските показания категорично се установи, че жалбоподателката е
започнала работа през м. 09.2019 г., което кореспондира и с представения трудов
договор, сключен между И. и „**********“ ЕООД. От свидетелските показания се
установява и в какво се е изразявало изпълнението на трудовите функции, които
жалбоподателката е осъществявала за двете дружества. Свидетелката сочи, че двете
с И. са работили на длъжност „администратор на уебсайт“. Този факт се
установява и от представените в хода на съдебното производство трудов договор и
длъжностна характеристика. Съдът счита, че описанието, дадено от свидетелката
на длъжността, която са изпълнявали, кореспондира с това, записано в
длъжностната характеристика, представена от жалбоподателката.
Освен
това от свидетелските показания се установява, че жалбоподателката е полагала труд в
период много по - дълъг от минимално изискуемия се 6- месечен срок, преди
настъпването на събитието, поради което има качеството на осигурено лице.
Липсата на регистрирани фискални устройства, банкови сметки и други присъщи
доказателства за осъществяване на търговска дейност, с оглед вида на дейността
на дружеството – работодател, съгласно показанията на свидетелката – интернет
търговия и онлайн плащания, не може да обоснове категоричен извод за липса на
дейност на същото, респ. липса на полагане на труд от страна на
жалбоподателката.
Изводът на
административния орган за неизвършвана от осигурителите търговска дейност,
респективно – за това, че жалбоподателката фактически не е извършвала трудова
дейност, е основан на представените от Националната агенция за приходите
справки. Така за „**********“ ЕООД няма подадена ГДД за 2019г., от
представената обобщена справка за задължено лице – обобщени обороти фискални
устройства е видно, че няма регистрирани обороти за периода 06.2019г. –
12.2020г. За „**********“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални устройства,
не са декларирани продажби, има подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г.
без ГФО, няма активна банкова сметка, ***/или недвижимо имущество. Органът е
пренебрегнал данъчните декларации на „**********“ ЕООД за 2017, 2018 и 2019
година, в които са декларирани приходи от дейността. Освен това според
настоящия съдебен състав липсата на доказателства за отчетена от осигурителите
търговска дейност не обосновава извод за липсата на извършена такава. Отделно
от това в самата законова дефиниция на понятието „осигурено лице“ е посочено,
че осигурителните вноски може и да не са внесени, но да са дължими. Неплащането
на такива вноски от страна на осигурителя, което представлява неправомерно
поведение спрямо осигурителната система, не може обаче да води до лишаването от
право на обезщетение на лице, което е полагало труд.
С оглед изложеното
до тук съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Бургас и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради неправилно приложение
на материалния закон, което налага уважаване на жалбата на А.И. чрез отмяната
им, след което и предвид факта, че естеството на спора не разрешава решаването
на спора по същество, на осн.чл.173 ал.2 от АПК делото следва да бъде върнато
като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на
задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени с
настоящото решение.
При този изход на
спора на осн.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр.чл.8 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на адв.Я.К. следва да се присъди такова в размер на 350лв.
Мотивиран от изложеното и
съобразно компетенциите си по чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-236/17.12.2021 г. на директора на Териториално
поделение – Бургас на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01469961/20.05.2021
г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално
поделение – Бургас на НОИ и отказа за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист
№Е20201621648 за периода 10.09.2020 г. – 09.10.2020 г., и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните
указания на съда по приложението на материалния закон.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на адв. Я.Д.К.
*** адвокатско възнаграждение в размер
на 350 /триста и петдесет/ лева по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На страните
да се връчат преписи от решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: