Решение по дело №465/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 295
Дата: 30 октомври 2018 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20185001000465
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 295 Дата30.10.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 17 октомври 2018 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 465 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 6 от 11.01.2018 г., постановено от К.йския окръжен съд по т. д. № 15/2017 г., с което съдът е решил следното:

ОСЪЖДА Ж.Е.С. и С.Н.С., да заплатят на „Б.Д.” EАД следните задължения по Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г.: 50 190.24 лева – непогасен остатък на главница, 14 534.49 лева – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 04.07.2012 г. до 11.05.2017 г., 1 284.33 лева – санкционна лихва за забава за периода от 21.09.2012 г. до 11.05.2017 г. и 615.63 лева – заемни такси, от които 380 лева такса управление, 115.63 лева такса застраховка и 120 лева такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от            50 190.24 лева, считано от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да заплатят разноски за производството в размер на 2 861.98 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница, за разликата над 50 190.24 лева и до 50 191.67 лева, за възнаградителна (договорна) лихва за периода от 04.07.2012 г. до 11.05.2017 г., за разликата над 14 534.49 лева и до 21 425.41 лева, за санкционна лихва за забава за периода от 21.09.2012 г. до 11.05.2017 г., за разликата над 1 284.33 лева и до 1 324.92 лева и за заемни такси, за разликата над 615.63 лева и до 710.63 лева, като неоснователни.“.

          В осъдителната му част това решение се обжалва от Ж.Е.С. и С.Н.С., с подробни съображения за неговата неправилност.

           Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

          Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

          1.       При материален интерес в размер на общата сума от 73 652.63 лева, дължимата държавна такса за водене на делото е била в размер на сумата 2 946.10 лева. Обстоятелството, че тази претенция на ищеца е била насочена към повече от един ответника, е без никакво значение за цената на иска и съответно – за дължимата държавна такса (чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК) и оплакването във въззивната жалба, че решението на окръжния съд е „недопустимо“ поради невнасяне на дължимата такса, е неоснователно.

 

          2.       Възражението на ответниците за нищожност на клаузите по чл. 7 от Договора за банков кредит и чл. 25.3. от Общите условия към този договор – в частта им относно възможността и начина на променянето на базовия лихвен процент едностранно от кредитора – е било прието от окръжния съд за основателно. Затова – по отношение на твърдяната от ищеца като дължима неплатена възнаградителна лихва – претенцията е била уважена не в размера, претендиран от ищеца, а в размер, съобразен с отговора по т. 1-ва от допълнителното заключение на счетоводната експертиза (л. 177 и сл.) – според условията на първоначално договорения погасителен план и „без да бъде отчитано двукратното изменение на лихвата“ от датите 20.03.2008 г. и от 16.10.2008 г., предприето на това основание от „Б.Д.“ ЕАД през времетраенето на договора.

 

Изводът е, че правен интерес от обжалване на решението – в тази негова част – ответниците нямат и доводите, развити от тях в т. 2-ра на въззивната им жалба, не могат да бъдат обсъждани.

 

          3.       Според приетите по делото подробни и неоспорени от страните две първоначални заключения по счетоводната експертиза на вещото лице И.Н.(л. 156 и сл. и л. 172 и сл.), кредитът от 53 400 лева е бил изцяло усвоен на датата 21.12.2007 г. (т. 1-ва), въпреки уговореното месечното погасяване на дължимите по кредита суми, последното плащане е от датата 30.09.2013 г. (т. 3-та), само невърнатата главница понастоящем е в размер на сумата 50 191.67 лева (т. 5-та).

 

Това е причината, на предвиденото в договора основание по т. 21.1.1. от Общите условия, кредиторът да превърне всички задължения на кредитополучателите по договора за предсрочно изискуеми, което съответно им е било и редовно съобщено – вж. изпратените от „Б.Д.“ ЕАД и редовно връчени две изрични уведомления с изх. № 01-20-01071/08.02.2017 г. (л. 43 и сл.) и изх. № 01-20-01073/08.02.2017 г. (л. 45 и сл.). Ето защо, едва след редовното уведомяване на длъжниците (чл. 60, ал. 2 ЗКИ), на датата 21.02.2017 г. банката основателно е наредила и счетоводното отразяване на кредита като предсрочно изискуем. Така към датата на депозиране на исковата молба (12.05.2017 г.) непогасените задължения на кредитополучателите, като се има предвид нищожността на клаузата по т. 25.3. от Общите условия, са били точно в размерите, в които окръжният съд е уважил предявените от ищеца осъдителни претенции.

         

          4.       Без правна стойност в този случай е предприетото от банката предходно двукратно автоматично превръщане на кредита в предсрочно изискуем – от датите 24.09.2010 г. и 27.05.2011 г., след допуснати забави при погасяване на месечните вноски от над 90 дни. При безспорната между страните липса на обявяване (известяване) на кредитополучателите за тези правни действия на банката, те не са били и не могат да бъдат (чл. 60, ал. 2 ЗКИ) юридически факти, които да са правопородили каквото и да било основано на тях вземане, свързано или отнасящо се до процесния договор за кредит. След първото обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 24.09.2010 г. е постигнато споразумение за разсрочване на плащанията, а след второто от датата 27.05.2011 г., с влязло в сила решение по т. д. № 46/2015 г. на Окръжен съд, гр. К., е било прието, че вземания на банката по същия договор, които да са основани на обявена на тази дата (27.05.2011 г.) предсрочна изискуемост на кредита, не съществуват. Няма и никакво съмнение че всички операции, свързани или отнасящи се по какъвто и да било начин към тези две предходни обявявания на кредита за предсрочно изискуем, са били сторнирани и понастоящем допълнителни вземания на банката, които да произхождат от тези предходни обявявания на кредита за предсрочно изискуем, въобще не са предмет на делото – вж. подробно по въпроса т. 2-ра и т. 3-та от заключението на счетоводната експертиза с вх. № 4004/15.12.2017 г. (л. 172 и сл.), както и разясненията на вещото лице, дадени в съд. з. от 11.12.2017 г. (л. 198 и сл.).

 

          Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), а липсата на правопораждащ вземането факт означава, че давността въобще не е почнала да тече: правно невъзможно е вземане, което не съществува, защото е непородено, да бъде погасено по давност. Затова възражението на ответниците, че след обявяването от 27.05.2011 г. на предсрочната изискуемост на кредита всички вземания на ищеца по този кредит са били погасени поради междувременното изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, е било неоснователно.

 

По отношение на вземанията за възнаградителна съобразно договора и допълнително начислената при забавяне на плащанията санкционна лихва, възражение за погасяването им по давност се прави за първи път във въззивната жалба и не може да бъде обсъждано. Давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД), а както се вижда от отговора на исковата молба (л. 79 и сл.), каквото и да е възражение на ответниците, свързано с претендираните от ищеца вземания за лихви, което възражение да има за свой предмет евентуалното погасяване на тези вземания на основанието по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, не е било направено. И съответно е било преклудирано (чл. 370, във вр. с чл. 367, ал. 1, т. 5 ГПК).     

 

Изводът е, че с изключение на частта му относно разноските, обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд.

 

Разноските.

 

В частта му относно разноските, в мотивите на решението е била  направена компенсация между по-голямата и по-малката от сумите, които всяка страна е трябвало да дължи на другата и на ищеца е присъдена разликата. Това е прихващане между две насрещни неизискуеми вземания, при това извършено служебно, а такава процесуална компетентност съдът няма.

 

В тази негова част обжалваното решение – като неправилно – ще следва да се отмени, същото се отнася и до впоследствие постановеното по чл. 248 ГПК Определение № 382 от 24.04.2018 г., а на всяка от страните ще се присъдят разноските, общо дължими за двете съдебни инстанции, съобразно защитения в процеса материален интерес.

 

Ищецът е защитавал материален интерес в размер на сумата от общо 73 652.63 лева, пред двете съдебни инстанции е направил разноски в размер на сумата от общо 4 217.68 лева и е постигнал уважаване на претенциите до размер на сумата 66 624.69 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от иска, в полза на „Б.Д.“ ЕАД ще се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 3 815.23 лева.

 

Ответниците са защитавали материален интерес в размер на сумата 73 652.63 лева, пред двете съдебни инстанции са направили разноски в размер на сумата от общо 10 598.43 лева, като са постигнали отхвърляне на претенциите до размер на сумата от 7 027.94 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответниците Ж.Е.С. и С.Н.С. ще следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 1 011.30 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 11.01.2018 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 15/2017 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

 

 ОСЪЖДА Ж.Е.С. и С.Н.С., да заплатят на „Б.Д.” EАД следните задължения по Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г.: 50 190.24 лева – непогасен остатък на главница, 14 534.49 лева – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 04.07.2012 г. до 11.05.2017 г., 1 284.33 лева – санкционна лихва за забава за периода от 21.09.2012 г. до 11.05.2017 г. и 615.63 лева – заемни такси, от които 380 лева такса управление, 115.63 лева такса застраховка и 120 лева такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от            50 190.24 лева, считано от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане“.

 

ОТМЕНЯ Определение № 382 от 24.04.2018 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 15/2017 г.

 

ОТМЕНЯ Решение № 6 от 11.01.2018 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 15/2017 г., в частта му, с която Ж.Е.С., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********, са били осъдени, да заплатят на „Б.Д.” EАД, ЕИК *********, „разноски за производството в размер на 2 861.98 лева“.

 

ОСЪЖДА Ж.Е.С., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********, да заплатят на „Б.Д.” EАД, ЕИК *********, общо сумата 3 815.23 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Б.Д.” EАД, ЕИК *********, да заплати на Ж.Е.С., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********, общо сумата 1 011.30 лева разноски по делото.

 

В останалата му част Решение № 6 от 11.01.2018 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 15/2017 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

 

          Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.