Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./03.07.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18163/2017 г.
Производството е образувано по предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД от С.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, пл. „* с искане да се осъди ответника да й
заплати сумата от 4645,38 евро /след извършено изменение на исковата претенция
на основание чл. 214 ГПК/, представляваща получена от ответника без основание
лихва по договор за банков кредит № И* г. за периода от 01.12.2014 до 30.11.2017 г. , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на същата
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На основание договор за банков
кредит № И-* г., сключен
между ищеца и ответника, първата усвоила предоставения й ипотечен кредит в
размер на 42 700 евро със срок за погасяване 20.05.2043 чрез анюитетни месечни
вноски. Излага, че съгласно предвиденото в чл. 4 от договора, размерът на
годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване се формира от сбора
на два компоненти, а именно: базисен лихвен процент, явяващ се променлива
величина и представляваща едномесечен * в размер на 4.359% към момента на сключване на
договора и фиксирана надбавка в размер на 2.341% - постоянна величина, отчитаща
оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита,
обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. Съгласно уговореното в чл.11.1
от подписания договор кредитополучателят заплаща лихви, изчислявани при годишна
база 365/360, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за
кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски , съответно дългът по
заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен
лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период
на олихвяване. Твърди, че приложимия към съответния период на олихвяване на
действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1 за
различните валути и за различните кредитни продукти се определя от Управителния
съвет на банката или от оторизиран от него орган и/или лица въз основа на
конкретно посочения индекс в т.10.3 и 10.4 от Условията на Булбанк АД по
кредитите на физическите лица, неразделна част от този договор, с който
кредитополучателя е запознат, т.е. съгласно същите правилото за определяне на
годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване е следното:
ГЛП=БЛП+надбавка%. Сочи, че клаузата на чл. 11.1.3 е неравноправна, доколкото в
нея е предвидено при олихвяване на кредита да се отчитат единствено повишенията
на индекса 1-месечен EURIBOR, но не и намаляването на тази стойност. Намира, че
по този начин е осуетена възможността за промяна на лихвения процент в случая,
когато тази промяна ползва кредитополучателя, което създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди се, че Комисията
за защита на потребителите се е произнесла относно съществуващи в Общите условия
на банката неравноправни клаузи по предоставяне от нея ипотечни кредити на
физически лица. В допълнение посочва, че от края на 2008 г. равнището на
EURIBOR бележи драстичен спад като банката не намалява годишния лихвен процент.
Управителният съвет дори взема решение, че цената на всеки банков кредит като
сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен процент, в случая EURIBOR или друг договорен
лихвен индекс и премия определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до
плюс 200 базовипункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари към които БЛП се прибавя фиксирана договорна надбавка, отчитаща оценката
на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и
други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и
произтичащия от нея кредитен риск. Посочва, че по този начин се включва
допълнителен компонент при определяне на ГЛП. Със свои последователни решения
УС на Банката увеличава последователно размера на премията като по този начин
се стига до едностранна промяна на договора, което е в противоречие с
постигнатото между страните съгласие при сключване на договора и действащите
ОУ, валидни към момента на сключването му. Заявява се, че банката би могла да
променя едностранно единствено БЛП на основание промяна в 1м EURIBOR, но не
може едностранно да променя модела на формиране на ГЛП, който модел е заложен в
сключения между страните договор за ипотечен кредит. Посочва, че банката се е
обогатила неоснователно и поради едностранното увеличение на БЛП чрез прибавяне
на нов допълнителен компонент при определяне на ГЛП, т.нар. „Премия“ и поради
нищожност на клаузата на чл. 11.1.3 от договора като неравноправна по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Сумата изчислена при условие, че ГЛП е определен като сбор от
базовия лихвен процент /в случая едномесечния EURIBOR/ и договорената фиксирана
надбавка в случая е реално дължимата. С разликата получена над нея ответникът
се е обогатил. Излага се, че с решение на ВРС за предходен период е уважен
искът на ищеца за неоснователно обогатяване на същото основание. Сочи, че
посочената клауза е предварително изготвена и заложена от банката в
съдържанието на условията към договора и ищецът като кредитополучател не е имал
възможност да оказва влияние върху съдържанието й. Предвид изложеното счита, че
с платената от него лихва над дължимата такава изчислена при условията на
договора – ГЛП, определен като сбор от базовия лихвен процент /1-месечен
EURIBOR/ и договорена фиксирана надбавка и която е заплатена в резултат на
нищожна клауза от една страна и изменение на формулата, по която се образува
ГЛП, а именно едностранно без уведомяване на ищеца добавяне на нова трета
компонента, ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 1000 евро.
Моли се за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът
„У.Б.” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор
за кредит. Твърди, че прилага при уреждането на отношенията с ищцата правилно
договорените начини за определяне на дължимите от последната лихви. Приложим по
кредита е годишен лихвен процент съставен от базисен лихвен процент и надбавка.
Твърди, че референтния индекс се ползва при определяне стойността на БЛП, но
БЛП не е дефиниран като единствено равен на този индекс. Посочва, че са налице
решения на УС на банката водещи до увеличение на текущата стойност на БЛП, а
съгласно 11.1.3 изречение второ от договора кредитополучателя е дал съгласието
си кредитора да промени едностранно размера на годишния лихвен процент по
т.4.1а, т.е. не е налице самоволно определяне и неравнопоставеност на страните.
Съгласно сключения договор е следвало да се въведе минимално лихвено ниво,
което е направено и съобразено с месечния EURIBOR и съответната надбавка.
Счита, че съобразно сключения договор, решенията на УС на банката и други факти
и обстоятелства, имащи отношение към формирането на лихвени проценти по кредита
и размер на общото задължение на ищцата са извършени съответните корекции и към
настоящия момент не са налице задължения на банката към ищцата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните
твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно обстоятелството, а и от представените
писмени документи е видно, че на 30.04.2008 г. е сключен договор за банков
кредит № *, по силата на който „У.Б." * е предоставило на С.А.Д., в
качеството й на кредитополучател сумата от 42 700 евро. Кредитополучателят се е задължил да усвои и върне кредита, ведно с
начислените върху него лихви и комисионни, в срок до 20.05.2043 г. В т.4 от
договора е предвидено, че годишният лихвен процент за съответния период на
олихвяване е равен на базисен лихвен процент по т.10.3. и 10.4. от условията по
кредит на физически лица, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на
настоящия договор и надбавка. С т.4.1.а от договора страните са се съгласили,
че периода на лихвения план е от 30.04.2008 г. до 20.05.2043 г., базисният
лихвен процент е 4,359 %, надбавката е 2,341 % и годишният лихвен процент е
определен на 6,70 %.
В т.11.1. от раздел II от
договора, наименувани условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договора за банков кредит * е предвидено,
че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база
- 365/360 дни- за кредити, издължавани чрез анюитетни
погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен
лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в
размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Приложимият
към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен
лихвен процент за различните валути се определя от Управителния съвет на
банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения
индекс, установен в т.10.3. и т.10.4. от общите условия на „У.Б." АД по
кредити на физически лица, неразделна част от този договор. Съгласно
т.11.1.2. с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен
лихвен процент, лихвените условия по раздел I, т.4.1. до 4.5. от договора се
считат автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са
задължителни за страните по договора, като кредиторът уведомява
кредитополучателят за настъпилите изменения. В т.11.1.3. е предвидено,
че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по
т.4.1а. и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост
от увеличаването му най - малко с един пункт. В същата
договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размерът на годишния лихвен процент за
дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно
предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера
му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Съгласно чл.10 от условията по
ипотечни кредити на физически лица на „У.Б." АД, действащи към датата на
сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателят заплаща във връзка
със сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви, такси и комисионни, или
други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви и комисионни се определя и
издължава в размера, съгласно
и при условията, уговорени в договора за кредит и приложимите от банката към
датата на начисляването и изискуемостта им лихвени условия. В чл.10.3. е
предвидено, че за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се
прилага утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да
го определи орган и/или служители на банката лихвен процент за кредити в
съответната валута, като за кредити в евро това е едномесечният EURIBOR - равен
на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница
„EURIBOR=" на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни
дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден
на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително.
При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент за
съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и
остава такъв до нарастване с +/- 1, 00 %, съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената /т.10.5./.
По делото са представени
протоколи № * г. от проведени заседания на УС на ответната банка, от които се
установява, че са взети съответни решения от УС за
промяна на БЛП по кредити в чуждестранна валута, който БЛП се да се формира
като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от
валутата на кредита и периода на олихвяване, и премия. С
решение на УС на банката, обективирано в протокол № * г., е прието, че цената
на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив БЛП, формиран от
приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR,
EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен лихвен индекс и премия, към който БЛП се
прибавя фиксирана договорена надбавка.
От заключението
по допълнителната ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с
оглед съобразяване на т. 10.3.2 от Условията по кредити на физически лица, се
установява, че изплатените от ищцата лихви по договора за кредит за периода от 01.12.2014
г. до 30.11.2017 г. са в размер на 7991,96 евро. Според вещото
лице разликата между реално платените по договора от ищцата и действително
дължимите по договора суми е на обща стойност от 4645,38
евро. Експертът сочи, че реално платената лихва от ищцата за
период от 01.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е 7991,96 евро, изчислена при 1м EURIBOR – 0.538% и надбавка 2,341% както и премия 4%,
а тази, изчислена на база договорения лихвен процент от 6,70 % е 7923,32 евро,
като разликата между двете суми е 68,64 евро. В заключението е отразено,
че при изчисляване на лихвата при 1м EURIBOR – 0.538% и надбавка 2,341%, същата е в размер
на 3346,58 евро. Съдът не кредитира първоначано изготвеното заключение,
поради фактът, че същото не е съобразено с т. 10.3.2 от Условията по кредити на
физически лица, поради което и не следва да го коментира при изграждани на
фактическите и правни изводи.
Кредитополучателите - физически
лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална
дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б" /, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те
да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff.
14/83, Rec. p. 1891/.
В настоящия случай безспорно се
установява, че сключеният договор за банков кредит от 30.04.2008 г. съставлява финансова услуга и
клаузите на същия попадат под приложното поле на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в
цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал.1 ЗЗП, като според ал.2 от
същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП
визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл.
143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал.2 нормата на
чл. 143, т.10 ЗЗП не се прилага за клаузи, които доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за
промяната другата страна по договора в седмодневен срок и другата страна по
договора има правото незабавно да прекрати договора, а според чл. 144, ал.3 ЗЗП
нормите на чл. 143, т.7, т.10, т.12 ЗЗП не се прилагат спрямо сделки с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост на
изключението на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/ или държавен регулатор. Само в тази хипотеза търговецът/ доставчик на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.
143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да
се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия
принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят
предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът може едностранно да промени цената. Следва да е
спазен принципът за информираност на потребителя - потребителят да има
достатъчно информация, така че да може да предвиди всички разходи, които има да
направи по погасяването на кредита
до неговия краен падеж.
От гореизложеното следва, че за
да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите
състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
С исковата молба се твърди, че
клаузата по т.11.1.3 от Общите условия е неравноправна.
Видно от клаузата на чл.11.1.3. страните са се споразумели относно наличието на
основателна причина, при която банката има право да променя лихвения процент
чрез увеличението му, а именно промяна на пазарните условия, като в процесния
случай е достатъчно наличието на уговорката.
Независимо, че увеличението на
лихвения процент е обвързано с лихвения индекс, който сам по себе си е
обективен фактор, то е предвидена възможност само за
повишаване на лихвата, но не и реципрочна възможност за намаляване на БЛП и
оттам на ГЛП при промяна на EURIBOR. Така потребителят е поставен в неравностойно
положение, като са нарушени изискванията за добросъвестност при сключването на договорите. Според чл. 143, ал.1
ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено
възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на
лихвения процент, без да включва възможността за намаляване на същата в случай
на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която се извършва
увеличението на цената/, би могла да доведе до значително неравновесие между
правата на потребителя и тези на търговеца. В
случая неравноправността на клаузата произтича от липсата на реципрочност за
намаляване на цената на услугата. Не се предоставя въобще каквато и да е била
възможност за потребителя на услугата и при каквито и да е условия, при
съответна промяна на пазарните условия в посока снижаване стойността на
лихвения индекс EURIBOR, за реципрочно намаляване на ГЛП.
Така се нарушават изискванията за добросъвестност при сключването на договорите
и се създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя и то във вреда на потребителя, който е икономически по- слабата страна по договора. Изискването за
добросъвестност е нарушено тъй като макар да предвидена възможност за банката
за промяна размера на анюитетната вноска, същата е предоставена единствено на
волята на представителите на банката и то само в
случаите на повишаване на месечния "Euribor", но не и при неговото
намаляване. Процесната клауза на т.11.1.3 от договора за кредит е нищожна, тъй
като с нея е предвидено посочената в договора цена на финансовата услуга при
промяна на пазарните тенденции да може единствено да нараства, но не и да
намалява. Липсата в клаузата на предвидена реципрочна автоматична промяна на
годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен индекс обуславя
неравноправността на цялата клауза на основание чл.
143, точки 10 и 12 от Закона за защита на потребителите. В този смисъл е и
Решение № 236 от 20.12.2016 г., по т. д. № 3082/ 2015 г. на ВКС, ІІ т.о., както
и определение № 257/25.05.2018 г. по гр.д. № 2/2018 г. по описа на ВКС, Първо
т.о., с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 225 от
16.10.2017 год. по т.д.№
186/2017 год. на Великотърновския апелативен съд.
По от заключението на вещото лице
се установява, че банката е променила механизма на определяне на ГЛП, като е прибавила нов допълнителен компонент "премия". С решение на УС на банката, обективирано в протокол № 38/
14.10.2008 г., е прието, че цената на всеки банков кредит се определя като сбор
от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен
лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен лихвен индекс и
премия, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка. Този нов механизъм на определяне на БЛП обаче настоящият състав
намира, че не може да обвърже страните, тъй като банката едностранно е изменила
начина на определяне на базовия лихвен процент, като освен обявения при
сключването на договора EURIBOR е добавила и още един компонент - премия,
какъвто не е бил договарян и по отношение на който страните не са постигнали
съгласие. Променен е самият ред и начин за
изчисляване на БЛП, променена е едностранно от банката, без проведено
договаряне и постигнато насрещното съгласие самата формула за изчисляване на
БЛП, която промяна противоречи с добрите нрави, тъй като нарушава принципа на
равнопоставеност на страните, както и е нарушен общият принцип на договорното
начало, поради което следва да се приеме, че същата е незаконосъобразна и не
обвързва страните.
Добавянето на
допълнителен компонент "премия" при изчисляване стойността на ГЛП,
приложим за съответния период на олихвяване, е в нарушение на предвидения в
договора начин за определяне на БЛП, поради което начислената и заплатена за
процесния период възнаградителна лихва в резултат на едностранно приетия от
банката нов механизъм за изчисляване на ГЛП, се явява заплатена без основание поради
неправомерно увеличаване на дължимата възнаградителна лихва,
която следва да се начисли при договорения съгласно т.4.1а
механизъм при съобразяване понижаването на "Euribor", с оглед
достигнатити изводи за неравноправност на т.11.1.3.
В тази връзка следва
да се посочи, че при систематичното тълкуване на договорните клаузи и тези на
общите условия към договора, се установява, че между страните не е договорен
фиксиран размер на ГЛП от 6.70 %, тъй като такава договорка не е изрично
постигната между страните, а съгласно гореизложените мотиви клаузата на
т.11.1.3 е неравноправна такива, поради което същата не намира
приложение в отношенията между страните. От анализа на т.4.1а
от договора се установява, че страните са договорили ГЛП да е променлива
величина, тъй като същият се формира като сбор от два компонента - БЛП и
фиксирана надбавка от 2,341 %, като компонентът БЛП е променлив, съгласно
посоченото в договора, с препращане към т.10.3 и т.10.4 от Общите условия и
т.11.1.1 от договора. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че за
процесния период дължимата лихва е в размер на 3346,58 евро, съобразно
изготвеното допълнително заключение на вещото лице, което съдът ценик като
компетентно изготвено, формирана като сбор от БЛП 0.538 – стойност на 1м Euribor и надбавка от 2,341 %.
Нормата на чл.
55, ал.1, предл. първо от ЗЗД посочва, че подлежи на връщане полученото при
начална липса на основание, като за успешното провеждане на иск с посоченото
основание ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и
ответника, т.е. следва да установи факта на плащането на паричната сума. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е
получена на годно основание, т.е. следва да докаже основанието за получаване на
сумата или за задържане на полученото.
В настоящия
случай се установява чрез приетото по делото заключение на вещото лице по
допусната ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвено, че за процесния
период 01.12.2014 г. - 30.11.2017 г. ищецът е заплатил в повече сумата от 4645,38
евро, която сума представлява разлика между начислената от банката и изплатена
от ищеца възнаградителна лихва в размер на 7991,96 евро и дължимата
възнаградителна лихва, изчислена при ГЛП, формиран като сбор от БЛП и фиксирана
надбавка от 2,341 % по т.4.1а от договора в размер на
3346,58 евро. Сумата в размер на 4645,38 евро се явява недължимо получена от
ответника именно поради липсата на доказване от страна
на последния, че я е получил на годно основание, поради което подлежи на
връщане, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане
на сторените разноски, но право на такива има само ищцовата страна, с оглед
крайния изход на делото. Претендира се сумата от 1000 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар, за което се представя договор за правна защита и
съдействие от 22.02.2018 г.; сумата от 363,42 лева, представляваща заплатена
държавна такса и сумата от 150 лева, представляваща заплатен депозит за вещо
лице. В тежест на ответника следва да се възложи сумата в размер на 1513,42 лева,
на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД „У.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * да заплати на С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 4645,38 евро, представляваща получена от ответника без
основание лихва по договор за банков кредит № И* г. за периода от 01.12.2014 до
30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, пл* да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1513,42 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78 ГПК.
УКАЗВА на „У.Б.“ АД, ЕИК *, че може да
заплати присъдената сума по банковата сметка на ищеца или чрез друг начин на
плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: