С присъда № 37/19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 210/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал непълнолетния Мохамед Сергеев Маринов от гр. Кърджали за виновен в това, че на 21.11.2006 година в гр. Кърджали, като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – рибарска пръчка, в комплект с макара, корда и плувка и ловджийски нож, на обща стойност 190.50 лева, от владението на Щилян Павлов Василев от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето от 27.03.2007 година, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено подс. Маринов да изтърпи отложеното със споразумение от 02.03.2006 година по н.о.х.д. № 144/2006 година на Районен съд Кърджали наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален „общ” режим. Присъдени са направените по делото съдебни разноски. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства. Въззивното производство е образувано по жалба на Мохамед Сергеев Маринов, който обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Сочи се в жалбата, че изводът на съда, че деянието е извършено повторно в немаловажен случай, бил неправилен. Стойността на отнетите вещи била 190.50 лева, а също така били върнати с протокол за доброволно предаване на собственика им. Наложеното наказание също така се явявало завишено по своя размер. Поради изложеното жалбодателят моли съда да измени обжалваната присъда като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седем месеца на три месеца. В съдебно заседание лично и чрез назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник- адвокат, поддържа жалбата. Представя ново писмено доказателство. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и моли присъдата да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Въз основа на събраните и проверени доказателствени материали, този съд е дал убедителен отговор има ли извършено съставомерно деяние, и извършено ли е виновно от подсъдимия. Така по несъмнен начин от фактическа страна се приема за установено следното: С присъда № 72/02.11.2006 година, постановена по н.о.х.д. № 727/2006 година на Кърджалийския районен съд, подс. Мохамед Сергеев Маринов от гр. Кърджали е осъден за извършено на 07.07.2006 година престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и на основание чл. 64, ал.1 от НК е освободен от изтърпяването му и е настанен във възпитателно училище- интернат. Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с определение от 02.03.2006 година, в сила от с.д., по споразумение по реда на чл. 414з, ал.7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 144/2006 година по описа на РС Кърджали, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, за извършено на 21.08.2005 година в гр. Кърджали престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК. На 21.11.2006 година след обяд подс. Маринов влязъл в двора на къща, намираща се на ул. „Въча” № 16 в гр. Кърõжали, собственост на Щилян Павлов Василев, след като се убедил, че наоколо няма хора, които могат да го видят. Минал зад къщата, където видял отворен прозорец на първия етаж. На касата на прозореца, била монтирана дървена рамка с мрежа /комарник/. Подсъдимият разкъсал мрежата в долния ляв ъгъл и през касата на прозореца с размери 60х120 см проникнал в помещението, което представлявало баня с тоалетна. Подсъдимият обиколил стаите от първия етаж, търсейки нещо ценно, което да вземе със себе си. В една от стаите видял голям ловджийски нож с калъф, назъбен с отвори, с кафява дръжка с метален корпус, който взел. От друга стая подсъдимият взел рибарска пръчка в комплект с макара, корда и плувка. След като взел тези вещи, по обратния път напуснал къщата. Малко по-късно отишъл при св. Стойчо Костов, на когото продал въдицата за 12.00 лева. Ловджийският нож подсъдимият изхвърлил в канал в кв. „Байкал”. На 17.12.2006 година св. Костов предал с протокол за доброволно предаване въдицата, която купил от подсъдимия и отнета от последния от дома на св. Василев. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителна експертиза, се установява, че стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 190.50 лева. От заключението на съдебно-психиатрична експертиза № 183/2005 година се установява, че непълнолетният подсъдим е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Същият може да участва в наказателното производство, като следва да се имат предвид възрастта му, и характерната за нея емоционално – волева незрялост, като са налице предпоставки за проявено лекомислие и увлечение. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Щилян Павлов Василев и Стойчо Георгиев Костов, които са подробни, последователни и непротиворечиви; от заключението на съдебно-оценителната и съдебно-психиатричната експертизи и от разпита на вещите лица в първоинстанционното съдебно следствие; от писмените доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие и снимков материал, протокол за доброволно предаване, характеристична справка, справка и бюлетини за съдимост и др., всички доказателства във връзка с пълните и подробни самопризнания на подсъдимия. Съвкупността от доказателства по несъмнен начин сочат за осъществяването на престъплението, като не съществува съмнение относно извършителя и обстоятелствата, свързани с извършването на деянието. С оглед на изложеното, се налага изводът, направен и от районният съд, че подс. Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, а именно: на 21.11.2006 година в гр. Кърджали, като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – рибарска пръчка в комплект с макара, корда и плувка и ловджийски нож, на обща стойност 190.50 лева, от владението на Щилян Павлов Василев от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна е налице прекъсване на фактическата власт на собственика на вещите, установяване на собствена такава от страна на дееца, както и противозаконно разпореждане с отнетите вещи като със свои. Кражбата е извършена чрез взломяване- разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. Подсъдимият е извършил кражбата при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, след като е осъден с влязла в сила на 17.11.2006 година присъда № 72/02.11.2006 година по н.о.х.д. № 727/2006 година на Кърджалийския районен съд за друго такова престъпление- кражба по чл. 195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК, извършена на 07.07.2006 година, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и на основание чл. 64, ал.1 от НК е освободен от изтърпяването му и е настанен във възпитателно училище- интернат. Същата не представлява маловажен случай с оглед настъпилите общественоопасни последици и най-вече – с оглед завишената обществена опасност на подсъдимия, който макар и непълнолетен е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, включително и на наказания лишаване от свобода, които е търпял. Независимо от налаганите му различни видове наказания, подсъдимият е проявил престъпна упоритост в извършването на престъпления от този вид, като очевидно изтърпените наказания не са го възпрели от извършването на други кражби. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.Районният съд впрочем е изложил изводи относно обективните и субективните признаци на деянието и квалифициращите го обстоятелства, които са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. За извършеното престъпление и на основание чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяването му. Наказанието е наложено при превес на смекчаващите отговорността на подс. Маринов обстоятелства: пълните му самопризнания, младостта му, връщане на част от откраднатите вещи. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства са посочени обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни за личността му. В рамките на редуцираното по чл. 63, ал.1, т.3 от НК наказание лишаване от свобода до три години, така определеното за срок от седем месеца е под средния предвиден размер. При тези данни, преценката на съда е правилна: подсъдимият е млад човек; прави пълни самопризнания и е оказал съдействие на разследването за разкриване на обективната истина по делото; произхожда от многодетно семейство, в което е израснал без необходимите грижи и достатъчен родителски надзор; намира се в тежко семейно и имотно състояние- без доходи, с ниска степен на образование; част от откраднатите вещи са върнати на собственика им. Така, в пълна степен са отчетени всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като наказанието му е определено под средния размер. Не са налице обстоятелства, които да налагат намаляване на така наложеното наказание, тъй като от друга страна подсъдимият е многократно осъждан, като всичките му присъди са за извършени кражби, което показва, че е с изградено трайно престъпно поведение, има лоши характеристични данни, като обществената опасност на личността му е завишена. Ето защо, така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца не е явно несправедливо, тъй като същото е в съответствие с тежестта на деянието, обществената опасност на дееца и целите на наказанието могат да бъдат постигнати. Правилно, на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, считано от 27.03.2007 година, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение зÓдържане под стража. Присъдата е неправилна в частта й, с която е постановено на основание чл. 68, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с определение от 02.03.2006 година / в сила от с.д./ по споразумение по реда на чл. 414з, ал.7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 144/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като с влязла в сила по-рано- на 17.11.2006 година, присъда № 72/02.11.2006 година по НОХД № 727/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вече е било постановено изтърпяването на условната присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК, поради което следва да бъде отменено постановеното повторно изтърпяване на същото наказание. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наказание лишаване от свобода от три месеца при първоначален „общ” режим, наложено на подс. Маринов с определение от 02.03.2006 година /в сила от с.д./ по споразумение по реда на чл. 414з, ал.7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 144/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК, като следва да бъде отменено изтърпяване му. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 от НК и чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 37/19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 210/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено Мохамед Сергеев Маринов да изтърпи наказание лишаване от свобода от три месеца при първоначален „общ” режим, наложено му с определение от 02.03.2006 година /в сила от с.д./ по споразумение по реда на чл. 414з, ал.7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 144/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, като ОТМЕНЯ изтърпяването му. ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |