№ 4007
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110211878 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„В.В.“ ЕООД срещу НП № 709769-F700232/27.06.2023 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена глоба (съгласно буквалното
съдържание на НП, а в действителност имуществена санкция - виж по този въпрос и по-
долу!) в размер на 700 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, евентуално
– намаляване на санкцията, както и присъждане на разноски, като се сочи, че при
последваща проверка е било установено, че в съответния обект се издават касови бонове,
след направена контролна покупка, сочи се конкретна съдебна практика на СЕС и (се сочи
още) налагането на глоба вместо на имуществена санкция. Административно-наказващият
орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, излагайки лишени от конкретика доводи за това, че
постановлението е правилно и законосъобразно, като претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за претендирания от насрещната страна адвокатски
хонорар.
От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания по
аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в
случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава
някаква презумптивна доказателствена сила), т. е. приобщените такива към
доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПк
1
вр. чл. 84 от ЗАН, респективно въз основа на нарочно съдебно определение за приемане и
прилагане като доказателства, се установява (безспорно, като нито един елемент на
доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от
значение за решаване на делото, не буди логически обосновано съмнение досежно
автентичност и достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между
отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за
източника на съответната информация досежно всеки един от конкретните доказателствени
материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид -
още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда
фактическа обстановка /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и
посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/
липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) това, че издадената
във връзка със същите факти като обжалваното НП ЗНПАМ е била впоследствие отменена с
влязло в сила съдебно решение (именно във връзка с визираната в жалбата съдебна практика
на СЕС).
При това положение следва от правна страна изводът, че действително е налице нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т. е. касае се за осъществен състав на административно нарушение
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Налице е хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от
ЗАНН е обективна, безвиновна. НП не подлежи на изменение или отмяна и във връзка с
междувременно настъпилите промени в законодателството, т. е. и от гледна точка на
уредбата по чл. 3 от ЗАНН (не е налице хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН). Използването на
понятието глоба в НП се явява грешка с очевиден технически характер, като с оглед размера
на сумата, изричното уточнение, че се санкционира юридическото лице-въззивник и
релевираното правно основание (по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС) за санкционирането няма
съмнение, че в действителност се касае за наложена имуществена санкция, а не глоба.
Сочената в жалбата съдебна практика на СЕС не води до извод в смисъл, че атакуваното
постановление подлежи на отмяна, доколкото тази задължителна съдебна практика визира
недопустимост на двойното санкциониране – и с посредством глоба/имуществена санкция, и
посредством налагане на ПАМ, а в случая съответната ЗНПАМ е била (макар и последствие)
отменена, т. е. ако на основание визираната практика на СЕС бъде отменено и НП, с което се
налага административното наказание (т. е. имуществената санкция), то би се стигнало до
резултат, който определено не е предписан от страна на СЕС (като такъв, за да се постигне
съответствие с правото на ЕС), а именно липсата на каквото и да било санкциониране,
независимо от наличието на установено и наказуемо административно нарушение. Що се
отнася до сочената от страна на жалбоподателя съдебна практика на съдилища в страната, то
същата се явява незадължителна за настоящия съдебен състав. Това, че подобно на
процесното административно нарушение не е продължавало да се извършва и по-късно във
времето не може да се яви нито основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (случаят
определено не се отличава така качествено от обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид, че да е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на
2
чл. 28 от ЗАНН – виж и пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН!), а сумата от 12 лева, във връзка с
плащането на която не е издаден фискален бон, се явява типична сума (масов случай) за
покупка в търговски обект, поради което от гледна точка на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от
ЗАНН не се следва и определяне на имуществена санкция в по-нисък размер (същата е в
размер, който съобразно актуалната към процесната дата редакция на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е бил по-близък до минимума, отколкото до средния размер). Не се установяват съществени
нарушения на процесуалните правила (чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН), които да обуславят отмяна на НП. Изобщо при извършената цялостна и служебна
проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да
било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл.
63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено,
при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на
въззивника изначално липсват; конкретното участие на процесуален представител на
наказващия орган по настоящото дело не оправдава от гледна точка на уредбата по чл. 3 от
ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН присъждането на разноски и в полза на
НАП.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 709769-F700232/27.06.2023 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП.
Оставя без уважение исканията за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3