№ 522
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЦВ. ХР. Н. и ХР. ИЛ. Н. с вх. № 786/04.05.2022г.
срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.05.2022г. по
гр. д. № 777/2021г. по описа на РС – гр. Самоков, с което производството по
делото е прекратено поради недопустимост на предявения от ищците иск за
отмяна на дарение.
Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение.
Твърдят, че представеното от насрещната страна и приложеното по делото
решение, касаещо предишен техен съдебен спор, има сила на присъдено нещо
само по отношение на Ц.Н., но не и по отношение на Х.Н.. Считат, че тези
неправилни изводи на съда са причината да не могат да се защитят срещу сина си
М. ХР. Н., който ги подлага на системен тормоз и ги гони от дома им. В
допълнителна молба, озаглавена „частна жалба“, с вх. № 825/11.05.2022г.,
депозирана извън срока за обжалване, жалбоподателите заявяват, че мотивите на
съда са неправилни тъй като по делото са налице нови факти, каквато е
изпратената от тях покана за плащане на издръжка, както и че ответникът не е
предприел действия по удовлетворяването на искането им след получаването .
Молят за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Постъпил е отговор на частната жалба от М. ХР. Н., който счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.
Посочва, че между същите страни и на същото основание има влязло в сила
решение по гр.д. 1189/2018г. по описа на РС – гр. Самоков. Заявява, че е налице и
друго основание за прекратяване на производството, а именно - преклудирането
на исковата молба поради депозирането ѝ извън срока по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Внесена е и дължимата държавна такса.
Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното от фактическа страна:
Самоковският районен съд е бил сезиран с искова молба с вх. №
1
563/20.07.2021г. от Ц. и Х.Н.и, с която е предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от
ЗЗД за отмяна на дарение на ½ ид.ч. от собствения им недвижим имот,
обективирано в Нотариален акт за дарение № 44, том 2, рег. № 2366, дело №
216/2014г. Ищците твърдят, че, поради възрастта и здравословното си състояние,
двамата живеят само от пенсията на Х.Н., като Ц.Н. няма право на пенсия за
старост или на социални помощи, за доказването на които обстоятелства
представят съответните справки от НОИ. Ищците твърдят, че многократно канили
сина си да им плати издръжка, но той категорично отказвал, като дори ги
заплашвал и ги гонил от къщата. Посочват, че през лятото на 2020г. му изпратили
покана с искане за заплащане на издръжка в размер на 200лв. за покриване на
неотложните им нужди, която представят по делото и от която е видно, че е
връчена на ответника на 03.07.2020г. Той, обаче, не само не предприел никакви
действия по изпълнение на задължението, което бил поканен да извърши, но и
против волята им изградил пристройка към къщата, зазидал прозорците на
жилищните им помещения и демонстрирал намерение да принуди ищците да
напуснат имота чрез способите на изпълнителния процес.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
изразява становище за недопустимост на предявения иск с аргументите, че между
страните има влязло в сила решение по гр.д. 1189/2018г. по описа на РС – гр.
Самоков, постановено по иск със съшия предмет, което представя по делото.
Позовава се също и на изтеклия преклузивен срок от момента на получаване на
поканата до предявяване на иска, регламентиран в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД.
С определение от 03.05.2022г., обективирано в протокол от о.с.з. от същата
дата, съдът е прекратил производството по делото по съображения за
недопустимост на иска, като е възприел доводите на ответника. Мотивирал се е, от
една страна, с изводите си за обективен и субективен идентитет между
производството по гр.д. 1189/2018г. и текущото дело, тъй като е предявен иск със
същото правно основание от съпрузи, които, съгласно тълкувателната практика на
ВКС, са необходими факултативни другари, поради което е налице забрана за
пререшаване на спора с оглед наличието на влязло в сила решение по него.
Аргументирал е и второ основание за недопустимост на производството, а именно
- преклудиране на исковата молба поради неподаването в срока по чл. 227, ал. 3
от ЗЗД, който срок, според съда, е започнал да тече от момента, в който поканата е
била връчена на ответника (03.07.2020г.). По тези съображения районният съд е
счел възражението на ответника за основателно и е прекратил производството по
делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Искът за отмяна на дарение представлява конститутивен иск, чрез който
дарителят може да предизвика правна промяна, като заличи ефекта от
извършената в полза на надарения безвъзмездна разпоредителна сделка с обратна
сила поради непризнателността на последния към дарителя. Надлежното му
предявяване предполага съобразяване с всички положителни и отрицателни
процесуални предпоставки съобразно правилата на общия исков граждански
процес, към които се добавя и специфичното за този иск изискване, да бъде
предявен в определения от законодателя едногодишен преклузивен срок от
момента, в който на дарителя са станали известни обстоятелствата, служещи му
като основание за претендираната отмяна. Трайната съдебна практика приема, че
този срок за предявяване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД започва да тече от
момента, в който поканата за даване на издръжка е била връчена или е достигнала
до знанието на надарения, като целта на това разрешение е да постави страните в
равнопоставено положение в хипотезата на бъдещ исков процес (напр. Решение
№ 186/25.10.2017г. на ВКС по гр.д. 5147/2016г., Определение № 381/07.10.2020г.
2
по ч.гр.д. 2679/2020г. на ВКС).
От данните по настоящото дело безпротиворечиво се установява, че
поканата на ищците – дарители е изпратена на 01.07.2020г. и е връчена на
надарения – ответник на 03.07.2020г., от който момент, съгласно практиката на
ВКС, започва да тече преклузивният срок, предвиден в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД. От
друга страна, исковата молба на ищците е депозирана в регистратурата на
Самоковския районен съд на 20.07.2021г., т.е. извън едногодишния преклузивен
срок, който за ищците изтича на 03.07.2021г. Това дава основание на настоящата
инстанция да счита, че производството по делото е недопустимо и правилно е
било прекратено.
Предвид горния извод, само за пълнота следва да бъде обсъдено второто
съображение на РС – гр. Самоков. По него съдът счита, че от представените по
делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод за наличие на
обективен идентитет в предмета на двете производства поради недостатъчно
детайлното възпроизвеждане на твърдените от страните факти в мотивите на
решението по предходния правен спор. Предвид това, въпросът за субективния
идентитет се явява второстепенен, тъй като дори при наличието на такъв е
възможно, релевираните от ищците факти по новото дело да не са обхванати от
забраната за пререшаване на спора по чл. 299 от ГПК – още повече с оглед
изминалия период от време и настъпилите през него нови обстоятелства. В случая,
обаче, тези въпроси не се нуждаят от изясняване, предвид обоснованата по- горе
недопустимост на производството на друго основание.
С оглед изхода от спора, съдът намира претенцията на ответника за
присъждане на разноски за основателна, и същата следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно
заседание на 03.05.2022г. по гр. д. № 777/2021г. по описа на РС – гр. Самоков, с
което производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА ЦВ. ХР. Н. с ЕГН ********** и ХР. ИЛ. Н. с ЕГН ********** да
заплатят на М. ХР. Н. с ЕГН ********** сумата от 800лв., представляваща
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3