№ 4953
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110116058 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу К. Н. Г., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 451,62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 55А, вх. А, ет. 6, ап. 15, аб. № 280426,
ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
88,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата в размер
на 33,02 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.02.2019 г.
до 30.04.2022 г, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 7,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 30.03.2019 г. до
22.02.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, който не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на купувача на
съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва
наследодателят на ответника – М. Г., да е била собственик на процесния имот, респ. да е
била клиент на топлинна енергия, както и ответникът да е ползвал топлинна енергия в
имота. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Т не изразява становище по предявените
искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Заповед №
РД-41-3205/06.10.1982 г., справка за родствени връзки и удостоверение за наследници №
РПД22-ТД26-653/07.06.2022 г., се установява, че процесният имот е бил собственост на
Василка Евстатиева Димитрова, чийто наследник по закон е М. В. Г., която е починала на
28.07.2016 г., като нейн единствен наследник по закон е ответникът К. Н. Г.. Следователно
същият е придобил правото на собственост върху имота, поради което съобразно
действащата нормативна уредба ответникът е бил клиент на топлинна енергия през исковия
период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения
с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не
се твърди ответникът да е отчуждил процесния имот преди исковия период, поради което се
налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за
процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия,
съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове
– Наредба № 16-334/06.04.2007 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е
начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за топлинна енергия за
отопление на имот, като за БГВ не е начислявана топлинна енергия, тъй като в сградата не
се ползва топлинна енергия за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за
исковия период топлинна енергия възлиза на 451,60 лева, изчислена при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки. Следователно предявеният иск се явява основателен до
2
този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 451,62 лева искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата сума за процесния период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. да възлиза на сумата в размер на 33,02 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата
сума за дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло
основателен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че Т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.
върху дължимата сума за топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 90,75 лева.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер – 88,61 лева, поради което с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, същата се явява основателна и следва да бъде
уважена в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 7,71 за периода от 30.03.2019 г. до 22.02.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 785 лева, от които
55 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен представител, 330
лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 774,56 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
3
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
55А, вх. А, ет. 6, ап. 15, да заплати на Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 451,60 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. 55А, вх. А, ет. 6, ап. 15, аб. № 280426, ведно със законната лихва от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 88,61 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата в размер на
33,02 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
01.02.2019 г. до 30.04.2022 г, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 774,56 лева – разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 451,60 лева до пълния предявен размер от 451,62 лева,
както и иска за сумата в размер на 7,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
30.03.2019 г. до 22.02.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4