Определение по дело №265/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна въззивна жалба на ”В. - В. Д.”, ЕИК, със седалище и адрес на управление с.П., общ.Б. насочена против Определение № 7923/23.10.2013 г., постановено по гр.д. № 1723/2012 г. по описа на РС Б..

Със същото първоинстанционния съд е осъдил ищецът в първоинстанционното производство да заплати на ответника сторените от него по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, установени в нормата на чл.78, ал.4, във вр. с ал.2 ГПК и се навеждат подробни доводи в тази насока.

Като правен резултат се иска отмяна на атакуваното определение.

Ответната страна в производството не е взела становище по жалбата.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от с.к. от страна с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт – частния жалбоподател, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от осъждането му да заплати сторените от ответника по делото разноски.

Ето защо и частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е осъдил ищеца в първоинстанционното производство да заплати сторените от ответника по същото разноски.

За да постанови последното е изложил съображения, че съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Процесният случай се обхващал от тази хипотеза, т.к. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на ищеца.

Съобразил, че в случай от материалите по делото било видно, че адв. Евтимова, пълномощник на ответния в процеса, е изготвила и представила писмен отговор на исковата молба, в който е заявила претенция за присъждане на разноски, като се е явила в проведените съдебни заседания.

Освен това от представения договор за правна защита и съдействие серия АВ №* от 01.10.2012 г. с предмет процесуално представителство по делото се установявало, че е договорено възнаграждение между пълномощника и ответния в размер на 1000 лв., което е изплатено в брой изцяло.

С отговора на исковата молба също било заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представен и списък по чл.80 от ГПК.

Ето защо и т.к. с постановеното по делото определение за прекратяване на производството районният съд не се произнесъл по направеното искане от пълномощника на ответния за присъждане на разноски приел, че са налице основанията на чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по делото определение.

Въззивната инстанция при установените по делото факти намира горният извод на районния съд за обоснован и правилен, направен в съответствие с установените съдопроизводствени правила, установени от нормите на чл.78, ал.4, във вр. с ал.2 ГПК.

Този извод се налага поради фактът, че в конкретния случай производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение на районния съд по реда на чл.232 ГПК – поради оттегляне на заявената искова претенция от страна на ищеца.

Ето защо и съобразно нормата на чл.78, ал.4 ГПК в този случай ответникът има право на разноски, като не се държи сметка за причината, поради която заявената искова претенция е оттеглена.

Тази причина е ирелевантна за въпроса дължат ли се на ответника разноски в подобни случаи, в каквато насока е и установената съдебна практика /определение № 906/16.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 218/2010 г., II т.о., ТК и др./.

В казуса по отношение отговорността за разноските не може да намери приложение нормата на чл.78, ал.2 ГПК, т.к. производството по делото не е приключило със съдебно решение, с което се признава, че искът е основателен, респ. – при признание на иска от страна на ответника.

Единствено в този случаи ищецът би могъл да се позове на поведението на ответника, дало повод за завеждане на делото.

ГПК не регламентира изключения от разпоредбата на чл.78, ал.4, съобразно причините, довели до прекратяването на делото, в частност в случая – до оттеглянето на иска.

На самостоятелно основание в конкретния казус пълномощникът на ответника своевременно е направил искането си за присъждане ан разноски, а доказването на последните е извършено чрез представеното пълномощно, в която, съобразно изискването на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е отразена договорената и изплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение.

След като е съобразил горното, в конкретния случай районният съд е постановил правилен съдебен акт, при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което и същият следва да се потвърди.

Така мотивиран Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7923/23.10.2013 г., постановено по гр.д. № 1723/2012 г. по описа на РС Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: