№ 5515
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100509029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 3777 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 38835/2021 г. на
Софийски районен съд, 39 състав, е признато за установено по предявените искове от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„******* срещу А. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.
Н. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 943.49 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. *******, аб. № 157883, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 165.82
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 09.12.2020 г. и сумата от 24.01 лв., представляваща предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен
искът за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 943.49 лв., до
пълния претендиран размер от 1470.69 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 16.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до
31.10.2017 г., искът за лихва за забава за сумата над уважения размер от 165.82 лв., до
пълния претендиран размер от 259.09 лв., искът за дялово разпределение за сумата над
уважения размер от 24.01 лв., до пълния претендиран размер от 25.39 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното изплащане, както
1
и за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., както и иска за сумата от 5.56 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 09.12.2020 г.
Решението е обжалвано от А. Н. К., срещу неизгодната за него част, с което
районният съд е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Н. К.,
установителни искове, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 165.82 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 09.12.2020 г. и сумата от 24.01 лв., представляваща предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху 24.01 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Излага доводи, че задълженията нямат определен падеж и изпада в
забава едва след покана. Твърди нищожност на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ.
Поддържа, че общите условия не са приложими към настоящия случай. Моли се решението
в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В установения от закона срок, въззиваемият „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови решението си в
обжалваната част, районният съд е приел, че ответникът дължи суми за дялово
разпределение, респективно мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия на
основание ЗЕ и общите условия на топлофикационното дружество.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
2
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Жалбоподателят е обвързан от тези общи условия, предвид установената
облигационна връзка между него и топлофикационното дружество. Същият, като
собственик на топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия, което се установява
от представените по делото нотариален акт и акт за смърт.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределене самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По
силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат
на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че главницата за дялово
разпределение се дължи по силата на закона и общите условия на топлофикационното
дружество. Липсата на определен падеж по отношение на това задължение има значение за
началния момент на дължимостта на мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение, но не и по отношение на главното задължение.
3
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника за заплащане на цена
на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана
до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м.
08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на
задължението има определен падеж, поради което на въззивника не се дължи покана.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат ТЕ на равни месечни
вноски и една изравнителна вноска, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от
консумираната ТЕ през предходния отчетен период. Неравноправна е тази клауза в
договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е
неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе
до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.
От прочита на чл. 143, ал.1 следва, че значително неравновесие между страните е
налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца
или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувача да има право да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. В настоящия случай по никакъв начин не се
установява нищожност на цитираните разпоредби от ОУ. Ето защо, тези възражения на
въззивника за нищожност на посочените клаузи на общите условия, са също неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 3777 от 21.04.2022 г., постановено
4
по гр. д. № 38835/2021 г. на Софийски районен съд, 39 състав.
ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „******* дом,
ет. 3, кантора 313, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД - „Т. С.” ЕООД
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5