Р Е Ш Е Н И Е
№ 261023
28.07.2021 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7207 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК………….., чрез юк Ж.Г. от ………….., срещу Л.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на общо 2885.66 лева, от която 2490.63 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.май 2015 г. – м.април 2018 г., отразена в обща фактура от 31.07.2016г., 31.07.2017г. и 31.08.2018г. и отнасяща се за обект на потребление …………….., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 395.03 лева за периода 14.09.2016 г. – 14.02.2019 г., както и сумата от 32.56 лв. – главница, дължима за услугата дялово разпределение за периода 05.2015г.-04.2018г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 5.59 лв. за периода 30.05.2016г. /посочена като 30.06.2016 г. в исковата молба/ до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението -20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10227 /2019г. по описа на Софийски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът посочва, че между страните е съществувало облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150 ЗЕ, тъй като е собственик на имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури. Отчитането на потребената енергия е било извършвано от топлинния счетоводител МХ Елвеко ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, след което в края на отчетния период са изготвени изравнителни сметки, съобразно действително потребеното количество, отчетено от уредите монтирани на отоплителните тела. Направено е искане за конституиране на МХ Елвеко ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Направено е възражение за погасяване по давност на всички вземания касаещи периода преди 20.02.2016 г. Оспорват се Общите условия, като се твърди, че няма данни за тяхното одобряване от ДКЕВР и публикуването им, съгласно изискванията на ЗЕ. Твърди, че не са ангажирани доказателства за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа. По същество се оспорва размера на потреблението, както и основанието на претенцията за дялово разпределение. Оспорва се още техническата годност на измервателните уреди, а от там и верността на отчетеното количество топлинна енергия. Твърди се, че в калкулираните суми са включени и такива за технологични разходи на абонатната станция, което е в противоречие с чл. 58, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от 06.04.2007г. Оспорва се правилността на определеното количество топлинна енергия и несъответствието му с реалното потребление, респ. невъзможността да се определи същото поради неизправност на измерването, както в процения имот, така и в абонатната станция. Затова се иска отхвърляне на иска като недоказан по основание
По претенциите за лихва за забава се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува общите фактури и респ. ответникът не е изпаднал в забава по отношение на главницата за топлинна енергия. По иска за заплащане на лихва върху главницата за дялово разпределение се сочи, че не е била изпратена покана, каквото е изискването на чл. 84 ЗЗД. Иска се отхвърляне на акцесорните претенции.
На последно място се сочи, че в случая намират приложение правилата на Директива 2011/83/ ЕС относно правилата на потребителите и не се дължи плащане на непоискана и отказана от потребителя услуга за топлоснабдяване на имота. Оспорват се доказателствените искания на ищеца и представените писмени доказателства. Иска се представянето им в оригинал. Поставени са допълнителни въпроси към съдебно-техническата експертиза.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е конституирано като трето лице помагач МХ Елвеко ЕООД, което е изразило становище за основателност на исковете.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 10227 / 2019 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед от 06.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 2490.63 лв., ведно със законната лихва от 20.02.2019 г.до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта. В указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения нотариален акт и справка от Агенция по вписванията по делото е установено, че ответникът Л.М. е собственик на процесния обект на потребление ……………., считано от 2009 г. Като такъв тя притежава качеството на потребител на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Според цитираната норма всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Затова, като собственик на обект в топлоснабдена сграда за периода м.май 2015 г. – м.април 2018 г., тя следва да отговаря по претенцията за заплащане на доставената топлинна енергия. От представените от ищеца и третото лице помагач МХ Елвеко ООД писмени доказателства – протокол от общо събрание на етажните собственици, договор от 16.11.2004 г., договор за извършване на услугата дялово разпределение, месечни отчети и декларации, както и удостоверение от Топлофикация София, се установява, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и на дружеството МХ Елвеко ООД е възложено извършването на услугата дялово разпределение, при спазване на действащите общи условия.
Не се спори по делото, че за процесния период са били издадени прогнозни фактури и изравнителни такива. Спорно по делото е обстоятелството дали в процесния период в имота е било налице потребление и дали същото е реално отчетено и правилно разпределено от топлинния счетоводител, избора на дружеството МХ Елвеко ООД и упълномощаването му от етажната собственост, както и дали между страните съществува облигационна връзка.
По делото са представени публикуваните в местен ежедневник общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД от 2014г. и 2016г., които са действали в процесния период и обвързват потребителя – ответник, без да е необходимо изрично изявление от негова страна за това. Също така, с оглед качеството на ответника на собственик на имот в топлоснабдена сграда, между него и доставчикът е възникнало облигационно правоотношение съгласно чл. 2 от общите условия, което не е прекратено. Недоказано се явява и твърдението, че не е налице валиден договор, доколкото представеният такъв е сключен с етажната собственост, въз основа на решение установено с протокол от общото събрание. Така с оглед представените договори и качеството на потребител съдът приема, че пасивната легитимация на ответника е несъмнено установена по делото и възраженията на процесуалния представител се явяват неоснователни. Следва да се посочи, че доводи относно валидността на проведеното общо събрание не могат да бъдат разгледани в настоящия процес, доколкото за оспорването им е налице специален ред предвиден в ПУРНЕС (отм.), реп. ЗУЕС и преклузивният срок за това е изтекъл. Следователно ответникът е обвързан от действието на решението на общото събрание на етажната собственост, което спрямо него е влязло в законна сила. На следващо място следва да се посочи, че ответникът е подал до ищеца молба-декларация за откриване на партида на негово име, чрез упълномощения пълномощник /неин син/ за доставка на топлинна енергия за процесния имот. С оглед горното, по делото е установено както валидното възникване на облигационни правоотношения между етажната собственост и топлинния счетоводител, така и тази между страните по делото.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза инж.Д.С. се установява, че в жилището на ответника е имало 3 отоплитени тела демонтирани за сезон 2016-2017 г., 2 бр. щранг-лири и 2 бр. водомери за топла вода. През 1991 г. е било изключено отоплението на стълбите. За периода 05.2015-04.2016г. не е бил осигурен достъп за отчет на измервателните уреди. Вещото лице е посочило, че са съставени протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Затова за сезон 2015/2016г., поради неосигурения достъп, топлинната енергия за отопление е била начислявана на база екстраполация по максиманлия специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от приложението към чл. 61 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. За сезон 2016/2017 г. и 2017/2018 г.отоплтелните тела са били демонтирани и ТЕ за отопление от такива не е начислявана. Начислявана е енергия за щранг-лирите, съобразно изискванията в Наредбата. Експертът е описал подробно принципната разлика между сградната инсталация и щранг-лирите в банята, като отоплителната функция на сградната инсталация е второстепенна, за разлика от тази на щранг-лирата, която представлява отоплително тяло. Затова и топлинната енергия отдавана от тях се изчислява по различен начин. Вещото лице посочва, че ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 136 куб.м., съобразно ЗЕ. Що се отнася до начисленото за топа вода – за сезон 2015/2016 г. поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база 1 потребител по 140л/ден, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата, заедно с допълнително количество от по 82.56л/ден за един човек по т.4. За сезони 2016/2017 и 2017/2018 г. – изчисленията са на база реален отчет съобразно действащата Наредба, като при отчета на показанията са съставени протоколи с подпис на лицето осигурило достъп. Показанията от отчетите са били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. В заключение експертът е посочил, че заложеното в подробните изравнителни сметки количество ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. От отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка Топлофикация София и във фактурите и изравнителни сметки е заложена съответната енергия за разпределение. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имотът, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че посещението на обекта във връзка с възраженията касаещи сградната инсталация е безпредметно, тъй като количеството ТЕ се разпределя на база отопляема кубатура.
По делото е прието и заключение на вещото лице Т.Д. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от която е установено, че общата стойност на неизплатените фактури за ТЕ възлиза на 2490.63 лв., като са посочени всички прогнозни и изравнителни сметки по пера и стойности, както и че цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период. Определена е лихва за забава върху главницата в размер на 395.03 лв., както и върху сумата за дялово разпределение от 32.56 лв. – лихва за забава в размер на 5.95 лв.
Анализирайки представените по делото писмени доказателства и приетите заключения, съдът намира, че по делото е установена доставката на топлинна енергия от ищцовото дружество в процесния период. Общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол и това дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че в калкулираните от ищеца суми са включени и такива за технологични разходи на абонатната станция, което е в противоречие с чл. 58, ал. 2 от Наредбата, както и за неизправност на измерването в процения имот и в абонатната станция. Всички посочени твърдения са отречени от вещото лице С. и ценейки неговото заключение, съдът ги приема за недоказани.
Кредитирайки изцяло заключенията, както на съдебно-техническата, така и на съдебно-икономическата експертиза, като изготвени от лица с необходимите специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, съдът приема за доказано потреблението в имота в посочените в исковата молба размери.
Топлинна енергия за отопление не е начислявана в периода 2016-2018г., поради демонтирането на радиаторите, а за отоплителния сезон 2015/2016 г. е правилно калкулирана, съобразно установената методика.
Сумата за сградна инсталация е задължителна за всички абонати, начислява се само през месеците на отоплителния сезон и се разпределя по методиката, уредена в закона, приложимия подзаконов нормативен акт и общите условия за продажба на топлинна енергия от топлоснабдителните дружества. Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, дори и да не е налице потребление в конкретния обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява съобразно нормативно установената методика. В случая сградата – етажна собственост е присъединена към абонатната станция, поради което всички лица дължат суми за сградна инсталация, съобразно отопляемия обем, според чл. 143 ЗЕ. От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, се установява, че в процесния период за обекта на потребление на ответника са начислени суми за сградна инсталация, разпределена пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти, в съответствие с приложението към наредбата. Потребителите са избрали ежемесечното начисляване на прогнозна сметка и изравняването й в края на отчетния период, което намира отражение и в начина на начисляване на сумите за сградна инсталация и отопление.
Също така, сградата – етажна собственост е останала присъединена към абонатната станция, поради което за отоплението отдадено от щранг – лирата, съгласно действащата нормативна уредба, е начислена сума за отопление, която според заключението на вещото лице е правилно калкулирана.
Начислените количества топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване са извършени на база реален отчет за сезони 2016/20117 и 2017/2018 г., а поради неосигурен достъп за периода 2015/2016 г. топлата вода е изчислявана въз основа на установената методика.
Неоснователно е възражението на ответника, че се касае до непоискана, респ. отказана от потребителя услуга, доколкото същият е продължил да ползва доставяното битово-горещо водоснабдяване и за функционирането и обслужването на сградната инсталация се дължат съответните за това суми, както и за получената услуга по топлоснабдяване.
Съгласно общите условия на “Топлофикация София” ЕАД валидни в процесния период и чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие вписано в публичния регистър по чл.139а от Закон за енергетиката. Видно от данните по делото етажната собственост, към която се числи жилището на ответника, е имала сключен договор за топлинно счетоводство с МХ Елвеко ООД. Посоченото дружество е извършвало дяловото разпределение на доставяната топлинна енергия в сградата, по силата на сключени договори с етажната собственост – представени по делото. С оглед възмездния характер на услугата от счетоводителя са начислявани следно по 1.54 лв. на месец. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице Д., намира за установено по делото задължението на ответника за заплащане на общо – 32.56лв. за отчет и разпределение, в съответствие с извършваната услуга в процесния период.
Не се споделят възраженията на ответника, че ищецът не доказва реално ползваното количество ТЕ, тъй като същото се установява от представените изравнителни сметки и отчет, изчислено е на база реален отчет за част от периода и въз основа на нормативната уредба при липсата на осигурен достъп, а вещото лице по СТЕ, въз основа специалните си знания и използвайки данните, предоставени му при изготвяне на заключението, е констатирало правилността на извършените изчисления.
С оглед на всичко изложено съдът достигна до извода за основателността на исковете за дължимост на стойността на топлинната енергия възлизаща на общо 2490.63 лева за периода м.май 2015 г. – м.април 2018 г.
По направеното възражение за погасяване на вземанията по давност, съдът съобрази постановеното Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК. Касае се за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, т.е. давността е тригодишна, като следва да бъде извършена преценка за изискуемостта на вземанията и началния момент, от който започва да тече.
В случая, с оглед отразеното в приетите като писмени доказателства общи условия от 2014 г. и от м. юли 2016 г. /чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ/, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в срок от 30 дни, респ. 45 дни след изтичане на периода, за който то се отнася. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от правилата на ОУ – включително и тези от 2014 г. - изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове. Това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия /каквато е и настоящата хипотеза за отчетния период 2015/2016г./. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на установения 30-дневен срок /ОУ от 2014 г./, респ. 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата /ОУ 2016 г./. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.
При така установената правна рамка и съобразно данните по делото, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.май 2015 г. – м.април 2018 г., започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 30 – дневния срок, респ. 45-дневния срок от датата на издаването й за вземанията, за които са приложими общите условия от м.юли 2016г. С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 20.02.2019 г. е прекъсната давността на всички задължения с настъпил падеж към 20.02.2016г. Ето защо съдът приема, че задължението на ответника за главница за периода от м.05.2015-м.12.2015 г. вкл. в размер на общо 304.66 лв. /съобразно отразеното в таблица на л. 6 от заключеното по СИЕ/, е погасено по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. В тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
. С оглед горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество доставена топлинна енергия за периода от м. 01. 2016 г. до м. 04. 2018 г. в размер на 2146.64лв., получена като сбор от сумите по отчета за отоплителни сезони 2016/2017 г. и 2017/2018 г. /от стр. от заключеното по СИЕ/ и сумата от 726.74 лв. за сезон 2015/2016 г. Последната е получена като разлика между общия размер на задължението за този сезон от 1031.09 лв. и погасеното по давност. По отношение на услугата дялово разпределение вземанията са за периода от м. 04.2016 г., поради което се дължат в пълния размер от 32.56 лв.
По отношение на иска за заплащане на мораторни лихви върху главницата, съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл. 32 от общите условия, предвиждаща датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, а именно първия работен ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане. Следователно с неплащане на главното задължение длъжникът е изпаднал в забава и от този момент на основание чл. 86 ЗЗД следва да заплати дължимата лихва. Неоснователно е възражението на ответника, че за настъпване на изискуемостта е необходима покана, доколкото падежът на задълженията е установен и в случая намира приложение нормата на чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан, в частта касаеща периода от 14.09.2016г. – 14.02.2019г. /за който е предявена/. Размерът й съдът определи съобразно правилата на чл. 161 ГПК и с оглед отразеното в таблицата, находяща се на стр.7 от заключението по СИЕ /въпрос № 5/, като съобрази размерът на погасената по давност главница и изчисли дължимата лихва в останалата част, на общо 363.59 лв. За разликата до пълния предявен размер от 395.03 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от 5.59 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 32.56 лв. за услугата дялово разпределение.
Предвид основателност на иска за главница, съдът намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето производство – 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
Според изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски в размер на общо 646лв., включващи държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Също така в тежест на ответника следва да бъде възложено плащането на съотеветната част от разноските направени от ищеца в производството по ч.гр. д. № 10227 / 2019 г. по описа на СРС, в размер на 94.55 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска, възлизащи в размер на общо 128.40 лв. Основателно се явява възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, в частта касаеща представителството по ч.гр.д. № 10227 / 2019 г. по описа на СРС и извършеното процесуално действие по подаване на възражение. С оглед установения минимум и ниската фактическа и правна сложност на заповедното производство съдът възприе като база за определяне на разноските сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграаждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ……………., чрез юк Ж.Г. от …………………, съществува вземане в размер на сумата от общо 2146.64лв /две хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.януари 2016 г. – м.април 2018 г., отнасяща се за обект на потребление ………………….., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 363.59 лв. /триста шестдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ за периода 14.09.2016 г. – 14.02.2019 г., както и сумата от 32.56 лв. /тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ – главница, дължима за услугата дялово разпределение за периода 04.2016г.-04.2018г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 5.59 лв. за периода 30.05.2016г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10227 /2019г. по описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2146.64лв. до пълния заявен размер от 2490.63 лева – за стойността на топлинна енергия, доставена за периода м.май 2015 г. – м. януари 2016 г., като погасена по давност, както и иска за горницата над на 363.59 лв. до пълния заявен размер от 395.03 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ……………, чрез юк Ж.Г. от ………………., сумата от общо 646 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 94.55 лв. (деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) – разноски по ч.гр.д. 10227 /2019г. по описа на Софийски районен съд, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК …………….., чрез юк Ж.Г. от ……………………., да заплати на Л.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 128.40 лв. (сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляващи направените съдебно – деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала: Ж. С.