Номер 36628.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Колева
Членове:Татяна Събева
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500614 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на адвокат Т.П., в качеството й на особен представител на Г. А.
С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село ...., община ...., ул.“.....“ № 31,
длъжник по изп.дело № 459/2017г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие
ВТОС, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
обективиран в постановление от 16.07.2020г. Жалбоподателят счита, че атакуваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни правни и фактически
доводи за наличие хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Прави искане за отмяна на
постановения отказ.
Ответникът по жалбата – „.....“ ЕАД, взискател по изпълнителното дело, не е взел
становище по подадената жалба в срока по чл.436 ал.3 ГПК.
Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Счита за законосъобразен постановения от него отказ да прекрати
принудителното изпълнение, насочено срещу длъжника.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване съобщението на длъжника
за постановения отказ, чрез назначения му особен представител, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл.435 ал.2 т.6 ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане. По същество се явява основателна по следните съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „.....“ ЕАД /с
1
предишно фирмено наименование „....“ ЕАД/ срещу Г. А. С. въз основа на издаден по
гр.дело № 2212/2016г. по описа на ГОРС изпълнителен лист за задължения, произтичащи от
договор за далекосъобщителни услуги, както и за сторените в производството по това дело
разноски. С подадената от взискателя молба, същият е възложил на съдения изпълнител на
основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да извърши проучване и установяване на имущественото
състояние на длъжника и да определи начина за изпълнение, посочвайки предпочитаните от
него способи за изпълнение. След като извършил проучване на имущественото състояние на
длъжника, с разпореждане от 12.06.2017г. съдебният изпълнител наложил запор на
банковите му сметки в „.....“ АД, надлежно връчено на третото лице на 20.06.2017г. С
постановление от 08.05.2019г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за
10.06.2019г. Видно от констатацията, отразена на уведомлението до длъжника за насрочения
опис, ЧСИ счел, че предвид оформеното по делото уведомление такъв не може да бъде
извършен. С разпореждане от 09.07.2020г. съдебният изпълнител назначил на длъжника
особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК. С молба от 14.07.2020г. последният
поискал да бъде прогласено с нарочно постановление настъпилото прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. С постановление от
16.07.2020г. ЧСИ отказал да прекрати изпълнението на соченото основание.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прекратяването на соченото основание настъпва, считано от датата, на
която е изтекъл двугодишния срок от последното валидно изпълнително действие,
предприето по искане на взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За
да избегне прекратяване на изпълнителното производство на соченото основание,
взискателят трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия,
като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, като
иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Видно от приложеното изпълнително дело, последното валидно изпълнително
действие е от 12.06.2017г., когато ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в
„.....“ АД. От тази дата до 12.06.2019г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да
поддържат висящността на изпълнителния процес. Около месец преди посочената дата - на
08.05.2019г., ЧСИ е предприел действия по прилагането на друг изпълнителен способ, като
е насрочил опис на движими вещи от дома на длъжника за 10.06.2019г. Видно от
материалите по изпълнителното дело, такъв обаче не е бил осъществен. Насрочването на
опис, който впоследствие не е бил проведен, не представлява валидно изпълнително
действие, прекъсващо двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. С оглед на това, с
изтичането на този срок автоматично и по силата на самата правна норма изпълнителното
производство спрямо длъжника следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от
това последици, включително и с възникване задължение на съдебния изпълнител да
2
постанови изричен, констатиращ по своето правно естество, акт, в които да приеме, че
изпълнителното производство спрямо длъжника е прекратено въз основа на реализираното
прекратително основание, визирано в нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК. Вместо да издаде
такъв акт във връзка с отнесената до него молба от страна на особения представител на
длъжника, ЧСИ е постановил изричен отказ, приемайки, че липсва основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Този негов акт, поради изложените
съображения, е незаконосъобразен, защото не почива на фактическите и правни действия,
реализирани в изпълнителния процес и следва да бъде отменен в рамките на настоящия
съдебен контрол. Същевременно на съдебния изпълнител следва да се даде изрично
указание, че с оглед настъпилото прекратяване на изпълнителното производство, образувано
пред него спрямо длъжника Г. А. С. , дължи постановяването на изричен акт, чрез които да
констатира реализиралото се прекратително основание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. А. С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село
...., община ...., ул.“.....“ № 31, чрез назначения й особен представител адвокат Т.П., отказ на
ПЧСИ Доротея Жекова за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №
459/2017г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие ВТОС, , като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
УКАЗВА на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, с който да
констатира настъпилото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 459/2017г. по описа на ЧСИ Силвия Косева по отношение на
длъжника Г. А. С. .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3