ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2937
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Рива кредит“ООД против разпореждане №
26060/16.11.2022г. по ч.гр.д.№ 15487/2022г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с., с което е отхвърлено
изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вх. № 85080/28.10.2022г..
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
необходимо да бъде представен сключения с длъжника по заявлението Т. Й. договор за
паричен заем. Претенцията по заявлението не била на договорно основание, а в хипотезата
на чл.23 от ЗПК, т.е. в хипотезата на неоснователно обогатяване.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 15487/2022г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с. е образувано по
подадено от „Рива кредит“ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение против Т.
Ф. Й. за сумата от 370 лева, представляваща неплатен остатък от главницата по договор за
паричен заем. С разпореждане от 08.11.2022г. първоинстанционният съд е дал указание на
заявителя, да представи препис от договора за паричен заем. В срока за изпълнение на
даденото указание, на 14.11.2022г. от заявителя е подадена молба, в която се сочи, че
договорът не може да бъде представен. Представена е разписка за получен от Й. заем в
размер от 800 лева по договор за кредит № 2765/25.07.2018г..
Несъмнено длъжникът по заявлението Т. Й., тъй като жалбоподателят е финансова
1
институция и отпуска парични заеми по занятие. Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Указанието за представяне на договора,
сключен с длъжника, не е изпълнено, независимо от причините за това. Указаната
нередовност е останала неотстранена, като това по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението. Предвид заявените доводи в частната
жалба обаче, ще следва да се направи преценка и относно това, дали е било налице
основание да се даде указание за представяне на договора. Хипотезата на чл.23 от ЗПК е
налице тогава, когато договорът за потребителски кредит е недействителен на някое от
основанията по чл.22 от ЗПК. В общия случай за кредитора не е налице правен интерес от
позоваване на недействителността на договора, по който е заемодател. В случай, че
пороците на договора са дотолкова очевидни и безспорни, че не е необходимо длъжникът да
се позове на недействителността, това би могъл да направи и самият кредитор, с оглед
избягването на излишни спорове и разходи. Той обаче следва да се позове на
недействителността изрично, ясно и мотивирано. Това не е сторено с подаденото заявление
по чл.410 от ГПК, но с молбата от 14.11.2022г. изрично е заявено, че сумата от 370 лева се
претендира на основание чл.23 от ЗПК, поради недействителност на договора за паричен
заем, и като чиста стойност на кредита, представляваща разликата между предоставената в
заем сума от 800 лева и платените от заемателката суми. Изискването по чл.410, ал.3 от ГПК
е въведено с оглед задължението на съда да извърши преценка относно наличието на
неравноправни клаузи, противоречие със закона или с добрите нрави, даващи основание за
отхвърляне на заявлението, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. При положение, че самият
кредитор твърди едно неизгодно за него обстоятелство, а именно, че договорът за
потребителски кредит, сключен с длъжника, е недействителен, то това обстоятелство не се
нуждае от проверка. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като
делото бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение, като
в обстоятелствата, от които произтича вземането се посочи, че същото се претендира на
основание чл.23 от ЗПК като чиста стойност на кредита, поради недействителност на
договора за паричен заем.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 26060/16.11.2022г. по ч.гр.д.№ 15487/2022г. на ПдРС,
ХХІІІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя „Рива кредит“ООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 85080/28.10.2022г..
ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХІІІ гр.с. за издаване на заповед за изпълнение, като в
обстоятелствата, от които произтича вземането се посочи, че същото се претендира на
основание чл.23 от ЗПК като чиста стойност на кредита, поради недействителност на
2
договора за паричен заем.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3