Присъда по дело №272/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 15
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20201700200272
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Перник , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Съдебни заседатели:Н. М. П.-Х.

Б. Б. О.
Секретар:ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Прокурор:Бисер Йорданов Михайлов (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20201700200272 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Г. С., роден на *** г. в ***, с постоянен и настоящ адрес
***, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, с *** образование, неженен, по
професия ***, безработен, осъждан, за виновен в това, че :
На *** г. в *** отнел чужди движими вещи /сребърна верижка със златно кръстче/ на
обща стойност 49,20 лева и е направил опит /останал недовършен поради независещи от
него причини — оказана съпротива от пострадалата/ да отнеме мобилен телефон „Самсунг
Галакси С7" на стойност 530 лева от владението на В. Д. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила /дърпал и стискал пострадалата за раменете и
дрехите, като издърпал сребърната верижка със сила/, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК - след като Р. С. е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода" повече от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД № 385/2017 г. по
описа на РС-Перник/ и след като е бил осъден повече от два пъти на наказание „лишаване от
свобода" за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД№ 385/2017 г. по описа на РС-Перник и
НОХД № 722/2018 г. по описа на РС-Дупница/, поради което и на основание чл.373, ал.2 от
НПК, във вр. с чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а" и б „б", във
1
вр. с чл. 54 от НК, съдът му определя наказание шест години лишаване от свобода, като на
основание чл. 58а, ал 1 от НК намалява с една трета така определеното му наказание и в
крайна сметка му НАЛАГА наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което подсъдимият С. е бил
задържан под стража, а именно – от ... г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС определя на подсъдимия С.
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
След влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство парче от верижка
/жълт метал/ с дължина около 16 см. и дебелина около 1 мм да се върне на правоимащата В.
З. Д., а белият плик, в който се намира верижката, както и веществените доказателства бял
плик и находящата се в него флашпамет марка „Kingston“ да останат към делото и да се
унищожат при унищожаване на делото след изтичане на срока му за съхранение.
Осъжда подсъдимия Р. Г. С., със снета самоличност, да заплати в полза на държавата,
по сметка на Областна Дирекция на МВР-П. сумата 392,70 /триста деветдесет и два лева и
седемдесет стотинки/ лева, представляваща направени разноски на досъдебното
производство за експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №15 от 15.12.2020 г., постановена по НОХД №272/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от
прокурор при Окръжна прокуратура - Перник, с който срещу Р. Г. С. , роден на *** г. в ***,
с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, с ***
образование, неженен, по професия ***, безработен, осъждан, е повдигнато обвинение за
това, че на *** г. в *** отнел чужди движими вещи /сребърна верижка със златно кръстче/
на обща стойност 49,20 лева и е направил опит /останал недовършен поради независещи от
него причини — оказана съпротива от пострадалата/ да отнеме мобилен телефон „Самсунг
Галакси С7" на стойност 530 лева от владението на В. Д. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила /дърпал и стискал пострадалата за раменете и
дрехите, като издърпал сребърната верижка със сила/, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК - след като Р. С. е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода" повече от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД № 385/2017 г. по
описа на РС-Перник/ и след като е бил осъден повече от два пъти на наказание „лишаване от
свобода" за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД№ 385/2017 г. по описа на РС-Перник и
НОХД № 722/2018 г. по описа на РС-Дупница/ - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с
чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а" и б „б" от НК.
Прокурорът поддържа обвинителния акт и при изразеното от подсъдимия признаване
на фактите по обвинителния акт в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК пледира за налагане
наказание лишаване от свобода за срок от десет години, съобразено с разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и предвид предходните осъждания на подсъдимия С.,
спрямо които процесното деяние е извършено при условията на опасен рецидив.
В открито съдебно заседание подсъдимият признава всички факти по обвинителния
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия – адвокат И.Я. пледира за налагане наказание при
условията на чл.58а от НК в минималния размер за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
В последната си дума подсъдимият се признава за виновен и моли за налагане на по-
ниска присъда.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
На *** г. от 19:00 часа до 08:00 часа на *** г., пострадалата В. З. Д. била на смяна на
***, находяща се на ***, където работела като „***". Около 05:00 часа на *** г. В.Д. излязла
извън работното си помещение за да пуши цигара. Оглеждайки се наоколо, В.Д. възприела
подсъдимия Р. С., когото тя не познавала, като същият се движел по тротоара на улицата,
непосредствено над автомивката. След като я забелязал, Р.С. променил посоката си на
движение в посока към автомивката, като се насочил именно към В.Д., която го огледала
внимателно, докато допушвала цигарата си. След като я доближил, подсъдимият я заговорил
за техен общ познат като неколкократно й споделил, че я е виждал и преди, когато заедно с
него е посещавал квартала, в който В.Д. живее, но последната отрекла да го е виждала.
1
Наред с това, Р.С. започнал да й задава въпроси и относно работата й, като дори
неколкократно се доближил непосредствено до тялото на В.Д., което силно я притеснило,
тъй като не го познавала и не знаела какви са намеренията му. Държейки мобилния си
телефон марка „Самсунг Галакси С7" в ръка, В.Д. решила да позвъни за помощ на приятеля
си - свидетелят К. К.. В този момент подсъдимият С. се пресегнал с двете си ръце към В.Д. в
опит да отнеме мобилния телефон от ръцете й, при което същата направила рязко движение
надолу с тялото си, за да му попречи. След като не успял да го стори, Р.С. отново посегнал
към В.Д. като дърпал връхната й дреха с двете си ръце, настоявайки тя да му даде мобилния
си телефон, но въпреки това тя продължавала да се съпротивлява. В един момент В.Д., която
носела сребърна верижка със златно кръстче усетила, че подсъдимият е успял да издърпа
верижката от врата й. Свидетелката В. Д. отново съумяла да се изплъзне и дори да изблъска
назад подсъдимия, при което Р.С. започнал да я ругае, ударил я през лицето в областта на
носа, след което си тръгнал. В.Д. решила да потърси наоколо верижката си и установила, че
част от нея е паднала в блузата й, като междувременно на мястото на инцидента пристигнал
и свидетелят К. К..
На следващия ден подсъдимият Р. С. бил посетен от приятеля си - свидетеля О. Д.,
който му поискал пари назаем. След като му заявил, че не разполага с парични средства, Р.С.
му дал отнетата предходния ден част от сребърна верижка, като го посъветвал да я заложи в
заложна къща и да вземе парите, тъй като според него тя била изработена от злато, предвид
жълтия й цвят. След като посетил заложната къща, О. Д. разбрал, че верижката е изработена
от сребро, при което отново се върнал у дома на приятеля си, за да му сподели
новополучената информация. Р.С., разбирайки, че верижката не е от злато, я предоставил на
О. Д.. Последният, прибирайки се към дома си, срещнал своя приятелка - свидетелката С. И.,
при което решил да й подари предоставената му от подсъдимия Р.С. сребърна верижка със
златно кръстче на нея. В хода на проведеното разследване е назначена и изготвена
съдебнооценителна експертиза на предадената доброволно от свидетелката С. И. част от
сребърна верижка със златен кръст и мобилен телефон марка „Самсунг Галакси С7" с
прилежащите към него СИМ карта и кожен калъф. От заключението на същата се
установява, че стойността на отнетата част от сребърната верижка със златен кръст е в
размер на 49,20 лева или 0,08 пъти минималната работна заплата за страната към момента на
извършване на деянието, а стойността на мобилния телефон с прилежащите към него СИМ
карта и кожен калъф е в размер на 579,20 лева или 1,03 пъти минималната работна заплата
за страната към същия момент.
От заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза се
установява, че на пострадалата В. Д. са й нанесени линейно зачервяване на кожата в долната
трета на шията вдясно, както и същата е имала палпаторна болезненост в областта на носа,
което й е причинило болка и страдание, като посочените травматични увреждания отговарят
да са получени по начин и време, описани по-горе в стоящия обвинителен акт.
В хода на проведеното разследване е извършено разпознаване на лица, при което
пострадалата В. Д. с категоричност е разпознала подсъдимия Р. С. като извършител на
деянието, предмет на обвинение по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия Р. С. самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – свидетелските показания на В. Д. /л.79-82/, Р. П. /л.83/,
Р. И. /л.84/, С. И. /л.85/, Р. Н. /л.86/, К. К. / л.87-88/, О. Д. /л.89/, И. Н. /л.90/, В. В. /л.91/, от
приложените писмени доказателства - справка за съдимост на Р. Г. С. /л.72-77/, протокол за
разпознаване на лица и предмети /л.95/, протокол за освидетелстване /л.97/, съдебно‐
медицинска експертиза /л. 100-102/, съдебнооценителна експертиза /л. 107-108/,
2
видеотехническа експертиза /л. 115-123/, както и от другите приложени писмени и
веществени доказателства.
Съдът намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства /присъствието на
подсъдимия на посоченото в обвинителния акт място и по посоченото време, механизмът на
извършване на деянието, включващ и действията на подсъдимия както по време на
деянието, така и впоследствие, характерът на нараняванията на пострадалата/ са установени
в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът възприема в пълнота заключенията на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза, съдебнооценителна експертиза, както и видеотехническа
експертиза, тъй като смята, че вещите лица, изготвили същите, са отговорили компетентно и
професионално на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани и
категорични.
След като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е изразил становище по
съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, съдът приема, че не следва да извършва анализ на събрания по делото
доказателствен материал. Това положение съответства на характеристиката на съкратеното
съдебно следствие и допустимите при него отклонения от принципите на непосредственост
и устност и е в съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС. С определението си по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е разрешил
въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приел е, че същите подкрепят
в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание, поради което и съдът
възприе фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт и ги
постави в основата на своите изводи при постановяване на присъдата без да обсъжда
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, така както би
направил ако производството бе проведено по общия ред. За пълнота съдът отбелязва, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви и съответстват на направеното от подсъдимия самопризнание като не се
установяват доказателства и доказателствени средства, които да противоречат на
направеното самопризнание. Освен това самопризнанието на подсъдимия е дадено в
условията на изрично разяснени от съда права по чл. 371, т. 2, във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК
като производството е проведено с участието на защитник като допълнителна гаранция за
правата на подсъдимия.
С оглед на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Независимо от провеждане на съдебното производство по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при която процедура съдът е обвързан от
фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, то същият остава
задължен да се произнесе по обстоятелствата: има ли извършено деяние, извършено ли е то
от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление.
Подсъдимият Р. С. е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Няма данни по делото същият да е имал или да има психични
проблеми, които да пораждат съмнение относно способността му да носи наказателна
3
отговорност, поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и по време на
провеждане на наказателното производство и на постановяването на присъдата, Р.С. е могъл
да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като може да
участва при провеждането на процесуално следствени действия и да дава адекватни
обяснения.
В настоящия случай подсъдимият Р.С. е осъществил от обективна и субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б.“а" и б „б" от НК, а именно – квалифициран състав на
престъплението”грабеж”, което е свързано с посегателство върху собствеността и се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
От обективна страна, деянието е извършено чрез отнемане на чужди движими вещи
от владението на пострадалия посредством употребата на сила. Деянието се е изразило в
това, че на *** г. в *** подсъдимият Р.С. отнел чужди движими вещи /сребърна верижка със
златно кръстче/ на обща стойност 49,20 лева и е направил опит /останал недовършен поради
независещи от него причини — оказана съпротива от пострадалата/ да отнеме мобилен
телефон „Самсунг Галакси С7" на стойност 530 лева от владението на В. Д. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /дърпал и стискал пострадалата
за раменете и дрехите, като издърпал сребърната верижка със сила/, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК - след като Р. С. е бил
осъден за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода" повече от
една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД №
385/2017 г. по описа на РС-Перник/ и след като е бил осъден повече от два пъти на
наказание „лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по ЧНД№ 385/2017 г.
по описа на РС-Перник и НОХД № 722/2018 г. по описа на РС-Дупница/. Процедурата по
чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред съда, не предполага спор
относно авторството на деянието. Подсъдимият признава посочения в обвинителния акт
факт, че е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
От субективна страна подсъдимият Р.С. е извършил деянието при пряк умисъл като
форма на вината, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е действал с пряк
умисъл и с характерните за него престъпна последователност и целенасоченост, което е
видно от последователността от следните факти: 1./ преди да извърши инкриминираното
деяние подсъдимият се е приближил до пострадалата и е започнал диалог, в който видно от
показанията на свидетелката В. Д., е искал да я предразположи като е целял да спечели
доверието й и тя да се отпусне; 2/ подсъдимият се пресегнал с двете си ръце към
пострадалата В.Д. в опит да отнеме телефона й, но последната успяла да предотврати
отнемането на молибния й телефон; 3/подсъдимият, като не успял да отнеме телефона на
пострадала, започнал да дърпа връхната й дреха с двете си ръце, като настоявал тя да му
даде мобилния си телефон; 3/ след като установил, че не може да преодобее съпротивата на
пострадалата и да установи влъдение върху мобилния й телефон, подсъдимият дръпнал
верижката от врата на пострадалата, като част от нея, заедно с кръстчето, взел, а останалата
/по-малка/ част от врижката останала у пострадалата; 4/ усещайки, че пострадалата с
поведението си осуетява опита му да отнеме мобилния й телефон, подсъдимият започнал да
я удря, като й нанесъл удари в областта на носа, след което взел част от верижката и
кръстчето и избягал с тях от мястото на инцидента, след което се прибрал вкъщи.
По отношение на обстоятелството, че деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, съдът взе предвид следните обстоятелства, свързани с осъжданията на подсъдимия
4
Р.С., последните три от които обосновават извършването на деянието от подсъдимия в
условията на опасен рецидив /чл.29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК/.
С присъда №663/13.07.2011 г., постановена по НОХД № 609/2011 г. по описа на РС-
Перник /влязла в сила на 29.07.2011 г./, обвиняемият Р. С. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2-ро и т.4, пр.1-во и 2-ро, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и му е било наложено наказание „пробация" със следните
задължителни пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес" и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител", и двете за срок от по 7 месеца.
С присъда № 1109/28.11.2012 г., постановена по НОХД № 1436/2011 г. по описа на
РС-Перник /влязла в сила на 01.07.2015 г./, Р. С. е бил признат за виновен в извършено от
него престъпление по чл.197, т.З, вр. чл.195, ал.1, т.4, np.l-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, и му е било наложено наказание „пробация" със следните задължителни
пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес" и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител", и двете за срок от по 8 месеца.
С присъда № 47/20.01.2014 г., постановена по НОХД № 1265/2014 г. по описа на РС-
Перник, потвърдена с Решение № 21/22.04.2015 г., постановено по ВНОХД № 33/2015 г. по
описа на ОС-Перник /влязла в сила на 22.04.2015 г./, Р. С. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година, като на основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е било отложено за срок от три години.
Със споразумение № 340/12.05.2015 г. по НОХД № 180/2015 г. по описа на РС-
Перник /влязло в сила на 12.05.2015 г/, Р. С. се е признал за виновен в извършено от него
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, и му е било наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок
от 3 години.
С определение, постановено по ЧНД № 985/2015 г. по описа на РС-Перник и влязло в
сила на 05.11.2015 г., на Р. С. е определено и наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода" за срок от една година за извършени от него престъпления, за които
същият е бил признат за виновен съответно по НОХД № 1265/2014 г., НОХД № 180/2015 г.
и НОХД № 1436/2011 г. по описа на РС-Перник, като изпълнението на така определеното
общо най-тежко наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
Със споразумение № 143/24.02.2016 г. по НОХД № 1289/2015 г. по описа на РС-
Перник /влязла в сила на 24.02.2016 г./, Р. С. се е признал за виновен в извършено от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, изпълнението на което е
било отложено за срок от 3 години.
С определение, постановено по ЧНД № 385/2017 г. по описа на РС-Перник и влязло в
сила на 14.04.2017 г., на Р. С. е определено и наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода" за срок от една година за извършени от него престъпления, за които
същият е бил признат за виновен съответно по НОХД № 1265/2014 г., НОХД № 180/2015 г.,
НОХД № 1436/2011 г. и НОХД № 1289/2015 г. по описа на РС-Перник, при първоначален
„общ" режим на изтърпяване на така наложеното общо наказание.
Със споразумение № 63/31.01.2017 г. по НОХД № 27/2017 г. по описа на РС-Перник
/влязло в сила на 31.01.2017 г./, Р. С. се е признал за виновен в извършено от него
5
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е
било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 11 месеца при първоначален
„строг" режим.
Със споразумение № 236/15.11.2018 г. по НОХД № 722/2018 г. по описа на РС-
Дупница /влязло в сила на 15.11.2018 г./, Р. С. се е признал за виновен в извършено от него
престъпление по чл.131а, пр.2-ро, вр. чл.129, ал.1 и ал.2, вр. чл.29, ал.1, б."б" от НК, за което
му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален
„строг" режим.
По изложените съображения решаващият съдебен състав достигна до извода, че
деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл.199, ал.1, т.4,
във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а" и б „б" от НК, като правната квалификация
не е оспорена от никоя от страните по делото, включително и от защитата.
По така изложените съображения съдът призна подсъдимия Р. С. за виновен в
извършване на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а" и б „б" от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият,
съдът взе предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават
отговорността му. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия, съдът
взе предвид общественоопасния характер на деянието и на неговия извършител, както и
факта, че Р. С. е осъждан многократно за престъпления против собствеността извън тези,
които обуславят правната квалификация на деянието по настоящото дело. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема младата възраст на подсъдимия, изразеното
критично отношение към извършеното и разкаянието за стореното, както и тежката
социална среда, в която е израснал и в която живее и понастоящем.
Следва да се посочи, че в настоящия случай няма основание за приложение на чл. 55
от НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се взема предвид като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е отчетено от разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, съответно на чл. 58а от НК, с оглед предвидената редукция на
наказанието лишаване от свобода. По тези съображения, след преценка на обстоятелствата,
които индивидуализират отговорността на подсъдимия поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над минималния, предвиден в
особената част на НК за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а" и б „б" от НК, а именно – шест години лишаване от свобода. Така
определеното наказание като продължителност е достатъчно строго, за да подейства
възпиращо спрямо подсъдимия при евентуално негово бъдещо противоправно поведение,
като в същото време е съобразено и с обстоятелството, че става въпрос за млад човек, който
следва да има възможност да докаже, че се е поправил. Съдът намира, че с посочената
санкция биха се постигнали и целите на генералната превенция, доколкото същата ще
въздейства предупредително и възпиращо и върху обществото.
Със ЗИДНК от 2010 г., обн. в бр. 26 на ДВ, е приета редакцията на разпоредбата на
чл. 58а от НК, приложима и в настоящия случай. Съгласно посочения текст, когато
съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, съдът следва да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“ по
6
общите правила на НК, като впоследствие редуцира размера му с една трета. В настоящия
случай съдът определи наказание на подсъдимия в размер на шест години лишаване от
свобода, като след прилагането на разпоредбата на чл. 58а от НК и редуциране на размера
на наказанието с една трета, съдът достигна до извода, че на подсъдимия Р.С. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години. На основание чл.57,
ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС следва изпълнението на това наказание да стане при
първоначален сгрог режим.
Относно веществените доказателства.
С оглед обстоятелството, че вещественото доказателство парче от верижка от жълт
метал с дължина около 16 см. и дебелина около 1 мм принадлежи на пострадалата В. З. Д. ,
съдът постанови след влизане на присъдата в сила, това веществено доказателство да й бъде
върнато, а останалите веществени доказателства, а именно - белият плик, в който се намира
верижката, както и веществените доказателства бял плик и находящата се в него флашпамет
марка „Kingston“ следва останат към делото и да се унищожат при унищожаване на делото
след изтичане на срока му за съхранение.
Относно разноските.
С оглед признаването за виновен на подсъдимия Р.С., съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК го осъди да заплати в полза на държавата сумата 392,70 лева, представляваща
направени разноски за експертизи по досъдебното производство,
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни