Присъда по дело №363/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 297
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20221110200363
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 297
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниНЕЛИ СТ. СТОЕВА

заседатели:Радко Й. Стаменов
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
и прокурора Т. Й.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20221110200363 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. Б., роден на .... в гр. София,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование,
неосъждан (реабилитиран), пенсионер по болест, с адрес за призоваване - гр.
София, ..., с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ , на 02.08.2017
г., в гр. София, ул. „Неофит Рилски“, №43, в кантората на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М. П. с рег. №851 в Камарата на ЧСИ с район на действие
СГС, чрез използване пред ЧСИ М. П. на неистински официален документ –
изпълнителен лист с посочена дата на съставяне 20.07.2017 г., на който е бил
придаден вид, чрез полагане на подпис в графа „Районен съдия“ от името на
съдия С. Б. и чрез поставяне на неистински отпечатък от кръгъл печат на 63-
ти състав при СРС, че се издава от Софийски районен съд, 63-ти състав по гр.
д. № 27189/2017 г. за осъждане на Ж. Д. Д. с ЕГН **********, същият да
заплати на Б. К. Б. с ЕГН: **********, сумата в размер на 68000 лева
(шестдесет и осем хиляди лева) главница по договор за паричен заем от
21.04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2017 г. до
изплащане на вземането, както и 2260 лева (две хиляди двеста и шестдесет
лева) разноски по делото, а именно - 1360 лева (хиляда триста и шестесет
лева) държавна такса и 900 лева (деветстотин лева) възнаграждение за
1
адвокат - деецът е направил опит да получи без правно основание чуждо – на
Ж. Д. Д. с ЕГН **********, движимо имущество в големи размери – парична
сума общо в размер на 70260 лева (седемдесет хиляди двеста и шестдесет
лева), с намерение да го присвои, като опитът е останал недовършен по
независещи от дееца причини – извършване на проверка по оперативни данни
от служители при СДВР и провеждане на разследване по образувано
досъдебно производство – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.212, ал.4, предл.1, вр.
чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение
по състава на чл.212, ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от
НК.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен
срок от днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 363 по описа на СРС, НO, 9-ти състав за 2022
година.
I. Софийска районна прокуратура е внесла на 11.01.2022 г. в СРС, НО
на основание чл.247, ал.1, т.1 НПК обвинителен акт против подсъдимият
КББ., с ЕГН ********** (и със снета по делото самоличност), с обвинение
за престъпление от общ характер по състава на чл.212, ал.4, предл.1, вр.
чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това че на 02.08.2017 г., в гр.
София, ул. „Неофит Рилски“, №43, в кантората на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) МП. с рег. №851 в Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, чрез
използване пред ЧСИ МП. на неистински официален документ –
изпълнителен лист с посочена дата на съставяне 20.07.2017г., на който е бил
придаден вид, чрез полагане на подпис в графа „Районен съдия“ от името на
съдия СБ. и чрез поставяне на неистински отпечатък от кръгъл печат на 63-ти
състав при СРС, че се издава от Софийски районен съд, 63-ти състав по гр. д.
№ 27189/2017 г. за осъждане на ЖДД. с ЕГН **********, същият да заплати
на КББ. с ЕГН: **********, сумата в размер на 68000 лева (шестдесет и осем
хиляди лева) главница по договор за паричен заем от 21.04.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и
2260 лева (две хиляди двеста и шестдесет лева) разноски по делото, а именно
- 1360 лева (хиляда триста и шестесет лева) държавна такса и 900 лева
(деветстотин лева) възнаграждение за адвокат - деецът е направил опит да
получи без правно основание чуждо – на ЖДД. с ЕГН **********, движимо
имущество в големи размери – парична сума общо в размер на 70260 лева
(седемдесет хиляди двеста и шестдесет лева), с намерение да го присвои, като
опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – извършване
на проверка по оперативни данни от служители при СДВР и провеждане на
разследване по образувано досъдебно производство.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована чрез прокурор, поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие се доказвало по категоричен начин авторството на извършеното
престъпление от обективна и субективна страна, с оглед разпитаните по
делото свидетели и изпълнени експертизи. Прокурорът извършва в съдебните
прения подробен и изчерпателен анализ на събраната доказателствена
съвкупност. Заявява, че обясненията на подсъдимия Б. не следвали да се
кредитират, тъй като не се подкрепяли от други доказателства. Същите
представлявали основно средства за защита на подсъдимия Б.. Обосновава се
механизма на деянието. Прави се искане при отчитане на баланса на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия Б. с налагане на наказание по НК.
Моли се съдът да постанови съдебният си акт в този смисъл.
Конституираният в наказателното производство като частен обвинител
ГЖД. заявява, че поддържа изложеното от прокурора в хода на съдебните
прения. Моли се съдът да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия
Б., като му се наложи високо по размер наказание.
Защитникът на подсъдимия КББ. – адвокат ПВ. оспорва обвинението на
1
СРП. Заявява, че липсвали доказателства за извършено от подзащитния му
престъпление. Твърди се, че подсъдимия Б. е изпълнил услуга на свидетеля
А.. Сочи се, че подсъдимия Б. е предоставил копие от личната си карта на
този А. А.. Извършва се позоваване на проведената пред съда очна ставка, в
която свидетелят А. не признавал пред съда стореното от него престъпление.
Твърди се липсата на присвоителна дейност от страна на подсъдимия Б..
Прави се искане съдът да постанови оправдателна присъда спрямо
подзащитния му,
Подсъдимият КББ. излага пред съда, че поддържа изложеното от своя
защитник. В правото си на последна дума към съда на основание чл.297, ал.1
от НПК прави искане съдът да постанови справедлива присъда. Заявява, че
ако е направил нещо липсва умисъл и е нямало да ангажира сина с това
събитие.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият КББ. е роден на ... в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран по
право на основание чл.86, ал.1, т.1 НК на 09.08.1996 г. за престъпление по
чл.346, ал.2, б. „б“, пр.1 вр. ал.1 НК, извършено на 28.07.1989 г.),
пенсионер по болест, с адрес за призоваване - гр. София, ..., с ЕГН
**********.
Подсъдимият Б. нямал криминални регистрации за престъпления,
(освен това, за което е реабилитиран и за настоящото обвинение).
Подсъдимият Б. е пенсионер по болест, поради претърпени два инфаркта и с
оглед влошеното му общо здравословно състояние. Получавал инвалидна
пенсия в размер на около 300 лева месечно или около 3600.00 лева годишно.
Имал двама сина, които живеели и работели в чужбина. От тях подсъдимият
Б. не искал и не получавал парични средства. Издържал се сам, но изпитвал
финансови затруднения. Подсъдимият Б. имал открита разплащателна сметка
в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN BG UNCR 7000 152 302 3757, която
ползвал от 28.07.2017 г. По тази сметка нямало наложени запори.
Подсъдимият Б. се ползвал с положителни характеристични данни. Имал към
2022 г. трудова ангажираност във фирма като охранител.
Свидетелят АН. А. от гр.София, ж.к. „Борово“, ул. „Пирински проход“
№ 39, ет.4, ап.7 е неосъждан (реабилитиран по давност за престъпление по
чл.215 НК). Същият, обаче, имал криминални регистрация в периода
07.04.2017 г. - 23.09.2020 г. за различни по вид престъпления по чл.244 НК,
чл.321 НК, чл.213а НК, чл.309 НК и за имотни измами и за измами в особено
големи размери по чл.212 НК, чл.211 НК и чл.209 НК, вследствие на което
бил привличан като обвиняем по висящите срещу него осем на брой
2
досъдебни производства на Специализираната прокуратура и прокуратурата и
спрямо него действали различни по вид мерки за неотклонение – задържане
под стража и домашен арест и други.
Лицето ЖДД. с ЕГН: ********** напуснало Република България през
ГКПП Калотина на 06.04.2010 г. Установил се трайно във Федерална
република Германия. Не се е завръщал в страната, след като я напуснал на
06.04.2010 г. Лицето ЖДД. нито познавал подсъдимия Б. и свидетеля А., нито
те него, нито са комуникирали, нито са се били виждали заедно или
поотделно.
Подсъдимият Б. и свидетелят АН. А. се запознали през 2016 г.
Отношенията им били приятелски, дори съседски, доколкото първоначално
живеели в един квартал в гр.София, ж.к. „Фондови жилища“. Имали си
доверие един в друг. Свидетелят А., наричан от подсъдимия Б. с името А.,
ползвал периодично подсъдимият Б. за шофьор, тъй като нямал свидетелство
за управление на личния си автомобил. За извършените превозни услуги
подсъдимият Б. получавал от свидетеля А. или дребни парични суми в
порядъка между 20-30 лева, или храна, и/или алкохол, напитки и цигари.
Свидетелят А. споделил на подсъдимия Б. информация, че имал общ бизнес
със свой съдружник с имена ЖДД.. Казал на подсъдимия Б., че ЖДД. му
дължал значителна сума пари, която не получил и че е водил дело срещу него
пред съд за нейното принудително събиране. Свидетелят А. поискал
съдействие от подсъдимия Б., като му помогне да си вземе обратно парите от
ЖДД.. Заявил му, че ще му подготви лично писмени документи и ще ги даде
на подсъдимия Б.. Сред тези документи щяло да има съдебно разпореждане. С
тези документи подсъдимият Б. следвало да отиде до частен съдебен
изпълнител (ЧСИ), да ги подаде при него от свое име и чрез подсъдимия Б.
свидетелят А. да можел да си получи парите си от ЧСИ. Свидетелят А.
уверявал подсъдимия Б., че дължимите му от ЖДД. пари са негови и че са му
присъдени от съда, доколкото бил спечелил делото. Казал му, че имал своя
позната, която можела бързо да придвижи нещата. Свидетелят А. посочил на
подсъдимия Б., че той (А.) не следва да фигурира поименно в документите.
Подсъдимият Б. решил да помогне на свидетеля А. и се съгласил, тъй като
свидетелят А. щял да му предостави парична сума, доколкото инвалидната му
пенсия не му достигала да се издържа. Свидетелят А. поискал копие от
личната карта на подсъдимия Б.. Последният му предоставил такова. С
документите, които следвало да се предоставят на ЧСИ, подсъдимият Б. дал
съгласие и поел ангажимент към свидетеля А. получените суми по
изпълнението от ЧСИ да ги предостави на самия свидетел А.. Подсъдимият Б.
не следвало да получава парите по изпълнението за себе си, тъй като те били
на свидетеля А., а и от друга страна не искал да взема от тях нищо за себе си.
Подсъдимият Б. получил документите от свидетеля А.. Не се зачел в тях.
Знаел, че в документите имало съдебно разпореждане. Подсъдимият Б. знаел,
че документите са оформени на негово име от свидетеля А.. Свидетелят А.
предоставил на подсъдимия Б. изпълнителен лист и неподписана молба за
образуване на изпълнително дело. В изпълнителния лист фигурирали имената
на подсъдимия Б., адрес и неговото ЕГН. Подсъдимият Б. заплатил
3
предварително по банков път таксата за образуването на изпълнителното дело
на 01.08.2017 г. в „Централна кооперативна банка“ АД – Клон Възраждане в
размер на 126.00 лева. Същият се подписал в молбата за образуване на
изпълнителното дело, според която по повод на приложения изпълнителен
лист от 20.07.2017 г. срещу длъжника ЖДД. за присъдените суми на
взискателя КББ. е поискано да бъде образувано изпълнително дело и да бъде
наложен запор върху откритите от ЧСИ банкови сметки на длъжника, като е
запазена възможността да бъде посочен впоследствие и друг изпълнителен
способ за изпълнение.
Според изпълнителният лист от 20.07.2017 г., издаден от съдия СБ. от
Софийски районен съд, 63 състав на основание чл.416 от ГПК, като е
констатирано, че Заповед за изпълнение по чл.410 от 26.04.2017 г., издадена
по гр.д. № 27189 по описа за 2017 г. на СРС, 63 състав е влязла в сила и
подлежи на изпълнение, длъжникът ЖДД., ЕГН: ********** с адрес
гр.София, ... е осъден да заплати на кредитора (взискател по изпълнителното
дело) КББ., ЕГН: ********** с адрес гр.София, ж.к. „Света Троица“, бл.370,
вх.Г., ет.4, ап.95 сумата от 68 000.00 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем от 21.04.2014 г., ведно със законната лихва за
периода от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 2260.00 лева, разноски по делото, а именно 1360 лева за държавна
такса и 900 лева възнаграждение за адвокат. С изпълнителният лист са били
задължени органите на държавното управление да оказват съдействие на
съдебния изпълнител за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист.
Изпълнителният лист от 20.07.2017 г. бил подписан от районен съдия и
подпечатан с печат на името на Софийски районен съд 63 състав. Посочената
в изпълнителния лист държавна такса в размер на 1360.00 лева, послужила
като основание за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
реално не е била превеждана или заплащана в полза на СРС от подсъдимия
КББ. или от свидетеля АН. А., или от трето лице. Подсъдимият Б. не знаел
това обстоятелство, обаче.
С тези получени от свидетеля А. документи и документа за заплатената
такса за образуване на изпълнителното дело подсъдимият Б. отишъл на
02.08.2017 г. в кантората на ЧСИ МП. с рег. № 851 на КЧСИ и район на
действие СГС с адрес гр.София, ул. „Неофит Рилски“ № 43. Подсъдимият Б.
входирал тези документи в кантората под № 55594 от 02.08.2017 г. В
деловодството на кантората на ЧСИ МП. било образувано изпълнително дело
№ 20178510403554 по повод на депозираната от него молба за образуване на
изпълнителното дело и приложените към него изпълнителен лист и документ
за заплатена държавна такса. Към молбата за образуване на изпълнителното
дело не е било приложено копие от личната карта на подсъдимия Б., а и
такова не е било изискано от служителите в кантората на ЧСИ МП.. След като
оставил документите в кантората и след образуването на изпълнителното
дело, подсъдимият Б. си тръгнал. Било му заявено на тръгване от служители в
кантората, че ще му бъде съобщено за развитието на изпълнителното дело и
дали сумата по изпълнителния лист е събрана. ЧСИ МП. нямал правомощия
по закон да установява и изследва автентичността на конкретен издаден
4
изпълнителен лист. Същият не се е усъмнявал в автентичността на
изпълнителния лист от 20.07.2017 г. ЧСИ МП. бил задължен да изпълни
изпълнителният лист от 20.07.2017 г. по реда и способите на ГПК. В рамките
на изпълнителното дело № 20178510403554 по описа на ЧСИ МП. било
извършено пълно имуществено проучване на длъжника ЖДД. с изискване на
справки. Била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника
ЖДД., който не бил установен на адреса си за връчването й. ЧСИ МП.
разпоредил да бъдат наложени запори върху установени банкови сметки на
длъжника ЖДД. и негов лек автомобил с марка „Пежо 504“ с рег. №С 5007
АР. В рамките на изпълнителното дело № 20178510403554 по описа на ЧСИ
МП. от наложени запори върху банкови сметки на длъжника ЖДД. от
конкретна банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN: BG 25 BPBI
7940 1403 9012 01 била събрана и преведена на 09.10.2017г. към особената
сметка на ЧСИ МП. сумата от 5 968.43 лева.
На 11.10.2017 г. подсъдимият Б. посетил кантората на ЧСИ МП..
Получил в деловодството на кантората на ЧСИ празна бланка на молба с
вписани в нея имена до ЧСИ МП.. Попълнил я ръкописно със съдействие на
служители от кантората. Адресирал я до ЧСИ МП. с вх. № 78965/11.10.2017
г., с която упълномощавал ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ да извърши всички
необходими справки за изпълнителни действия по горепосоченото дело, като
е следвало да бъде уведомен за всички дължими към ЧСИ такси и разноски.
На 11.10.2017 г. подсъдимият Б. адресирал до ЧСИ МП. молба с вх. №
78964/11.10.2017 г., с която поискал всички събрани суми по изпълнението да
му бъдат преведени. Поискал ЧСИ да провери сметка на длъжника по
изпълнението в „Първа инвестиционна банка“ АД. Приложил писмено
удостоверение от „Сибанк“ ЕАД за неговата банкова сметка с IBAN: BG 72
BUIB 9888 1051 6522 00, която била открита в банката на 11.10.2017 г. След
удържане на съответните такси, ЧСИ МП. превел на взискателя по
изпълнителния лист в лицето на подсъдимия КББ. сумата от 5 565.84 лева на
14.10.2017 г. по откритата в по-ранен момент банкова сметка в „Сибанк“
ЕАД-клон Света София сметка с IBAN: BG 72 BUIB 9888 1051 6522 00 (стар
номер) с нов номер IBAN BG 09 UBBS 88881000966418. След като бил
уведомен за събраната сума, която била преведена по сметката му,
подсъдимият Б. отишъл в „Сибанк“ ЕАД изтеглил цялата сума от 5 565.84
лева на 16.10.2017 г. от касата на банката и я предоставил на ръка на
свидетеля А. А.. За предоставената парична сума на свидетеля А.,
подсъдимият Б. получил от него дребна сума в размер на 30.00 лева.
Междувременно, лицето-длъжник по изпълнителния лист от 20.07.2017
г. ЖДД. починало на 11.02.2018 г. във Федерална република Германия.
Българският консул в Германия уведомил наследниците на ЖДД. – неговите
син ГЖД. и дъщеря АЖД. за смъртта на баща им. Свидетелят Д. се прибрал в
Република България през 2018 г. и същият установил, че вратата на дома на
починалия му баща, находящ се в гр.София, ..., се отваряла свободно, а около
и на нея имало оставени, респективно залепени съобщения за задължения на
баща му ЖДД. към ВиК, ЧЕЗ и Топлофикация. Така например по ч.гр.д. №
46 936/2016 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав длъжникът ЖДД. дължал към
5
„Топлофикация София“ ЕАД парични суми за ползвана топлинна енергия в
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. Свидетелят Д. започнал да обикаля
различни институции в гр.София и така установил след справка в Камарата на
Частните съдебни изпълнители в гр.София, че неговия баща ЖДД. бил
длъжник по изпълнително дело с кредитор КББ. и че имал към последния
парични задължения в порядъка на около 82 000.00 лева.
В периода от 10.04.2018 г. до 04.11.2019 г. подсъдимият Б. имал
наложени запори за дължими суми към различни лица по банковата си
разплащателна сметка в „Сибанк“ ЕАД с IBAN BG 28 BUIB 9888 105 114
5100. На 25.06.2018 г. подсъдимият КББ. закрил в „Сибанк“ ЕАД банковата
си сметка с IBAN: BG 72 BUIB 9888 1051 652200 (стар номер) с нов номер
IBAN BG 09 UBBS 88881000966418. Свидетелят ГЖД. подал на 23.08.2018г.
писмена жалба в СДВР. Същият станал единствен законен наследник на
починалия си родител ЖДД., доколкото имало отказ от наследство от сестра
му АЖД. на 30.08.2018 г. Свидетелят Д.а не искала да плаща задълженията на
баща си. Други наследници ЖДД. нямал. Свидетелят ГЖД. посетил кантората
на ЧСИ МП.. Носел със себе си удостоверение за наследници и акт за смърт
на своя баща ЖДД., които предоставил на ЧСИ МП. за прилагането им
изпълнителното дело. Запознал се с изпълнителното дело. Било му обяснено
от служител в кантората в лицето на свидетеля ТРБ., че за присъдената сума
в полза на КББ. имало издаден изпълнителен лист на основание договор за
заем от 2014 г., който длъжникът ЖДД. преустановил да плаща. По силата на
писмена молба с вх. № 96161 от 15.11.2018 г. до ЧСИ МП. свидетелят Г. Д.
решил да погаси задължението на своя наследодател, като продаде
придобитият по наследство апартамент на баща си, находящ се в гр.София, ....
Жилището било прехвърлено на 19.12.2018г. с нотариален акт № 159, том 2,
рег. № 7280, дело 324 от 2018 г. на купувача АРК. чрез нотариус ЗИТ. с рег.
№ 438 на Нотариалната камара и адрес на кантората му в гр.София, ул.
„Христо Белчев“ № 2, ет.4. Продажната цена за апартамента била преведена
по банков път от купувача АРК. по сметката на нотариуса ЗИТ.. По силата на
изрично поето задължение в нотариалния акт и съгласно издадено
удостоверение от 24.01.2019 г. с изх. № 4529 за размера на дълга по
изпълнителното дело № 20178510403554, нотариусът ЗТ. превел дължимата
сума с платежно нареждане по банков път на 24.01.2019 г. в размер от
82 250.16 лева по особената сметка на ЧСИ МП.. Остатъкът от продажбената
цена нотариусът превел към банковата сметка на свидетеля ГЖД.. Към
взискателя в лицето на подсъдимия КББ., ЧСИ МП., след като си удържал
съответните такси по изпълнението, следвало да преведе сумата от 68 000
лева за главница и сумата от 9 022.38 лева за законна лихва за забава за
периода от 189.04.2017 г. до 24.01.2019 г., а за разликата до преведения
размер от 82 250.16 лева следва да остане по сметка на ЧСИ МП. като
дължима за разноски и такси по изпълнението в общ размер на 5 227.78 лева.
Общата сума събрана по изпълнителното дело № 20178510403554 по описа
на ЧСИ МП. възлизала в размер от 88 18.59 лева с дължимите такси по
изпълнението. С разпореждане от 24.01.2019 г. ЧСИ МП. приел, че поради
погасяването на задълженията по изпълнителното производство
6
изпълнението по него е приключило. Свидетелят ТРБ., която работела по
изпълнителното дело № 20178510403554 по описа на ЧСИ МП. започнала да
звънни по телефон на подсъдимия КББ., за да го уведоми за постъпилите
парични средства по изпълнителното производство с оглед уточняване на
актуална банкова сметка и за информирането му, че дългът е погасен от
наследника на длъжника. Не успяла да се свърже с него, тъй като не си вдигал
телефона. До подсъдимия Б. като взискател по изпълнителното дело било
изпратено на 23.04.2019 г. съобщение от ЧСИ МП., по силата на което
следвало да посочи актуална банкова сметка за извършване на последващ
банков превод на събрания дълг. Съобщението до подсъдимия Б. било
получено лично от него на 25.04.2019 г. След това подсъдимият Б. поискал
съдействие от сина си КБК. за откриване на банкова сметка. Три месеца по-
късно на 24.07.2019 г. подсъдимият КББ. подал до ЧСИ МП. по
изпълнителното дело саморъчно написана молба, в която посочил банковата
сметка на сина КБК. с ЕГН: **********, открита на 28.05.2019 г. в
„Централна кооперативна банка“ АД, а именно банкова сметка с IBAN BG 11
CECB 979010I1 3711 00. По тази сметка следвало да се превеждат парични
суми.
Междувременно свидетелят ГЖД. решил да извърши справка в
деловодството СРС, ГО по гр.д. № 27189/2017 г. и установил, че под номера
на гражданското дело, отразен в изпълнителния лист от 20.07.2017 г. срещу
баща му ЖДД. били фигурирали други страни с друг предмет, а именно
съдебно производство по ч.гр.д. № 27189/2017 г. по описа на 51 състав в СРС,
ГО, образувано от заявителя „Вход Мениджър“ ООД срещу длъжника ГИГ.
по депозирано заявление по чл.410 от ГПК. Между двете лица ЖДД. и КББ.
не е имало образувани съдебни производства в СРС, ГО. В тази връзка не е
съществувала въобще заповед за изпълнение по чл.410 от 26.04.2017 г.,
издадена по гр.д. № 27189 по описа за 2017 г. на СРС, 63 състав. Липсвали в
СРС, ГО образувани съдебни производства между свидетеля АН. А. и лицето
ЖДД.. Поотделно срещу подсъдимия Б. и срещу свидетеля А. имало отделни
образувани искови производства по предявени искови претенции на трети
лица – „Топлофикация София“ ЕАД, „Софийска вода“ АД, „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и физически
лица, сред които бил свидетелят ГЖД. срещу подсъдимия Б..
Свидетелят ГЖД. посетил кантората на ЧСИ МП.. Съобщил за
установената информация по справката му в СРС и че е подал сигнал в
полицията. Сумата от 82 250.16 лева била съхранявана в специалната сметка
на ЧСИ МП.. Тя не била преведена към сметката, която подсъдимият Б.
посочил на ЧСИ и предвид това, че кантората била посетена от вещото лице
ВД., което следвало да установи автентичността на изпълнителния лист към
03.01.2020 г. Сумата по изпълнението не била върната от ЧСИ МП. на
свидетеля Г. Д.. Свидетелят ГЖД. образувал пред СГС срещу подсъдимият
КББ. съдебно производство по гр.д. № 6932/2022 г. за обезсилване на
издадения изпълнителен лист от 20.07.2017 г. с цел получаване на паричната
сума по изпълнителното дело от ЧСИ МП..
Съгласно изпълнената комплексна съдебно-техническа и графическа
7
експертиза № 260 – Е/2019 г. от 17.07.2019 г. на вещите лица МГМ. и ВМД.
от СДВР отпечатъците от печат в инкриминирания изпълнителен лист от
20.07.2017 г. на СРС, ГО, 63 състав с длъжник ЖДД. и кредитор КББ., не са
положени с печата на 63 състав при СРС, ГО. Според експертизата подписът
за районен съдия в изпълнителния лист от 20.07.2017 г. не са положени от
съдия СЙБ. като председател на 63 състав при СРС, ГО или от подсъдимия
КББ..
Съгласно изпълнената допълнителна съдебна графическа експертиза №
15 – Е/2019 г. от 03.01.2020 г. на вещите лица МГМ. и ВМД. от СДВР
подписът за районен съдия в изпълнителния лист от 20.07.2017 г. на СРС, ГО,
63 състав с длъжник ЖДД. и кредитор КББ. не е положен от свидетеля АН.
А., а подписът в молбата за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ
МП. е положен от подсъдимия Боян Николов Б..
IV. Изложената фактическа обстановка съдът изведе след анализ на
приетите и приложените по делото, съгласно реда и способите на доказване
по НПК доказателства и доказателствени средства – 1). писмени – 1.).1.
справки за съдимост; 1.).2. писмените документи по гр.д. № 27189/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 51 състав; 1.).3. писмените документи по изпълнителното
дело № 20178510403554 на ЧСИ МП.; 1.4.). писмена декларация с отразените
в нея данни за имущественото състояние на подсъдимия КББ. на л.20, том 4
ДП; 1.5.). съдебно удостоверение за отказ от наследство на л.16 и на л.52 том
3 ДП; 1.6.). удостоверение за дълг пред ЧСИ на л.21 том 3 ДП; 1.7.).
удостоверение за наследници и акт за смърт на л.25-26 том 3 ДП за ЖДД.;
1.8.). справка за задгранични пътувания на ЖДД. на л.54 том 3 ДП; 1.9.).
нотариален акт на л.75 том 3 от ДП от 19.12.2018 г. и молба на л.74, том 3
ДП; 1.10.). удостоверение за размер на дълг на л.76 том 3 ДП; 1.11.). платежно
нареждане от 24.01.2019 г. на л.77 том 3 ДП; 1.12.). писмен отговор до СДВР
на л.26, том 2 ДП; 1.13.).писмени справки от СРС на л.31 от том 2 ДП, на
л.77-л.78 том 2 ДП; 1.14.). заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
27.08.2016 г. на л.33, том 2 ДП; 1.15.). писмена жалба от ГЖД. на л.68 том 2
ДП; 1.16.). писмени справки на ЧСИ на л.80 и л.88 и л.98 том 2 ДП, както и на
л.21 том 1 ДП; 1.17.). заверено копие от изпълнителния лист на л.81 том 2
ДП; 1.18.). образци от сравнително изследване на подписи и печати; 1.19.).
молба за образуване на изпълнително дело на л.22 том 1 ДП; 1.20.). банков
документ за заплатена такса на л.34, том 1 ДП; 1.21.). писмени документи от
изпълнителното дело на л.35-л.44 том 1 ДП – молби, изпълнителен лист,
документ за открита банкова сметка; 1.22.). справки от БНБ за подсъдимия Б.
и неговия син КК. на л.51-55 том 1 ДП; 1.23.). справка от ОББ на л.65 том 1
ДП с извлечения от сметка до л.70 том 1 ДП; 1.24.). писмена справка от СРС
– отдел счетоводство на л.221 СП; 1.25.). справка с приложение от НСлС и
прокуратурата за производства срещу А. А. на л.222-л.231 СП; 1.26.). съдебно
определение по ЧНД № 12003/2021 г. по описа на СРС, НО, 14 състав на л.232
СП; 1.27.). писмени справки за имущественото състояние на подсъдимия Б.
изискани по инициатива на съда от Столична община, ТРРЮЛНЦ, Агенция
по вписванията, СДВР-ОПП приложени в съдебното производство. 1.28.).
справка от СРС, ГО за съдебни дела на л.284-285 СП с приложени две на брой
8
заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК на л.286 СП; 1.29.). писмени
характеристични данни и решение на ТЕЛК за подсъдимия Б. на л.288-289
СП; 2). писмени доказателствени средства – протоколи за разпити на
свидетели и протоколи от съдебните заседания. 3). гласни доказателствени
средства – 3.1.). от обясненията на подсъдимия КББ. от 02.12.2021 г. на л.10
том 4 от ДП (изцяло), от обясненията му от 07.12.2021 г. на л.39 том 4 ДП,
инкорпорирани в протокола за предявяване на разследването (изцяло) и от
обясненията на подсъдимия Б., дадени пред съда от разпита му в открито
съдебно заседание на 01.07.2022 г. (изцяло), от обясненията на подсъдимия Б.
пред съда от очна ставка, дадени пред съда в открито съдебно заседание от
28.10.2022 г. (изцяло); 3.2.). от показанията на свидетеля ГЖД. от 15.07.2020
г. на л.11 от том 3 ДП и от 20.10.2020 г. на л.15 том 3 ДП (изцяло) и от
показанията на свидетеля от проведен разпит в открито съдебно заседание
пред настоящият съдебен състав; 3.3.). от показанията на свидетеля АЖД. от
04.09.2020 г. на л.13 от том 3 ДП (изцяло) и от показанията на свидетеля от
проведен разпит в открито съдебно заседание пред настоящият съдебен
състав от 01.07.2022 г.; 3.4.). от показанията на свидетеля ЧСИ МП. от
15.03.2021 г. на л.39 от том 3 ДП (изцяло), от 14.02.2020 г. на л.31 том 1 ДП
(изцяло) и от показанията на свидетеля от проведен разпит в открито съдебно
заседание пред настоящият съдебен състав от 28.10.2022 г.; 3.5.). от
показанията на свидетеля ЗИТ. от 13.07.2021 г. на л.73 от том 3 ДП (изцяло) и
от показанията на свидетеля от проведен разпит в открито съдебно заседание
пред настоящият съдебен състав от 01.07.2022 г.; 3.6.). от показанията на
свидетеля ТРБ. от 13.09.2021 г. на л.78 от том 3 ДП (изцяло) и от показанията
на свидетеля от проведен разпит в открито съдебно заседание пред
настоящият съдебен състав от 28.10.2022 г.; 3.7.). от показанията на свидетеля
съдия СЙБ. от 14.05.2021 г. на л.46 от том 2 ДП (изцяло) и от показанията на
свидетеля от проведен разпит в открито съдебно заседание пред настоящият
съдебен състав от 10.11.2022 г.; 3.8.). от показанията на свидетеля ЕРК. –
помощник ЧСИ от разпит в съдебно заседание от 17.11.2022 г.; 4). способи на
доказване по чл.136 НПК – разпити на свидетели, ССчЕ на вещото лице ВН.
на л.41 и сл. от том 3 ДП, комплексна съдебно-техническа и графическа
експертиза и допълнителна съдебна графическа експертиза на вещите лица
ММ. и ВД. на л.56, том 2 ДП и на л.10 и сл. том 1 ДП.
По отношение на събраните в наказателното производство доказателства
и гласни доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК
подходът на решаваща инстанция на СРС при техния доказателствен анализ
следва да бъде всестранен, обективен, пълен, безпристрастен и логичен. По
настоящото дело съдът ще анализира обясненията на подсъдимия КББ. и
показанията на свидетеля АН. А.. Същите ще бъдат съпоставени поотделно и
в тяхната съвкупност. В рамките на доказателствения анализ на съда
ръководно-решаващият орган на наказателното производство по правилата на
НПК и принципите на формалната логика ще обследва събраните писмени
доказателства и показанията на останалите разпитани свидетели. По този
начин на процедиране от решаващата инстанция на СРС съдът ще може да
обективира и изгради своето вътрешно убеждение, основано на
9
доказателствата по делото и закона в съответствие с принципите на НПК. В
този смисъл е Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г.
на Второ НО – делото „Чората“, според което вътрешното убеждение на
съда се изгражда въз основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според
Решение № 574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО –
„Делото за двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да
подложи на проверка, както доказателствата, които разобличават подсъдимия,
така и доказателствата, които го оневиняват.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира обясненията
на подсъдимия КББ. от всички фази на наказателното производство.
Безспорно обясненията на подсъдим, срещу когото е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, представляват по правната си природа гласно
доказателствено средство, в което се обективират факти и твърдения като
основно защитно средство. Съдът не може да игнорира винаги и всякога
обясненията на обвиненото лице само защото те представляват средство за
защита. За да приеме, че обясненията на подсъдимия съдържат в себе си
факти, поради което представляват и гласни доказателствени средства, съдът
следва да ги обсъди внимателно, да ги съпостави с другия доказателствен
материал и да изложи съображения дали същите се опровергават или се
потвърждават в наказателното производство. В тази насока е Решение № 538
от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г. на Второ НО – делото
„Чората“. Настоящата решаваща инстанция на СРС счита, че обясненията на
подсъдимия Б. като гласно доказателствено средство имат своите качествени
характеристики. Обясненията му от наказателното производство във всичките
му фази са достоверни, логични, последователни, правдиви, истинни,
чистосърдечни, добросъвестни, съответни, хармонични, пълни и конкретни.
Подсъдимият Б. не премълчава изгодни за себе си факти. Съдът лично и
непосредствено е възприел обясненията на подсъдимия Б. в съдебната фаза на
процеса в първото по делото заседание, след дадения ход на съдебното
следствие и в рамките на обясненията му от проведената очна ставка със
свидетеля АН. А.. Обясненията на подсъдимия Б. от двете фази на
производството се взаимодопълват помежду си. В тях липсват каквито и да е
било противоречия. Съдът отчита, че подсъдимия Б. няма криминални
регистрации за престъпления, с изключение на настоящото обвинение и за
престъплението по чл.346, ал.2, б. „б“, пр.1 вр. ал.1 от НК, извършено в
далечната 1989 година, за което е реабилитиран по право на 09.08.1996г.
съгласно справката му за съдимост. Подсъдимият Б. се ползва с положителни
характеристични данни. Пенсионер е по болест, вследствие на два претърпени
инфаркта и с оглед влошеното му общо здравословно затруднение. Издържал
се е сам с инвалидната си пенсия от 300 лева. Съдът приема, че той е
изпитвал затруднения, поради което с цел да си помогне и за да получава
дребни парични суми, или храна, или алкохол, напитки и цигари, е решил да
стане личен шофьор на свидетеля А. с негово съгласие. И подсъдимият Б., и
свидетелят А. излагат възприятия за тези факти. Съдът приема, кредитирайки
обясненията на подсъдимия Б. от двете фази на наказателното производство,
че свидетеля А. е решил да се възползва от неговите добронамереност,
10
отзивчивост и желание да получава дребни парични суми, храна, алкохол и
други. Съдът извежда при анализа на обясненията на подсъдимия Б., че
същият е решил да помогне на свидетеля А. във връзка с уверенията му, че
лицето ЖДД. дължал на А. значителна сума пари, която съдът му е бил
присъдил, доколкото делото е било „спечелено“. Обясненията на подсъдимия
Б. опровергават изцяло показанията на свидетеля А.. Твърденията на
свидетеля А., че нямал проблеми със закона, противоречат изцяло на данните
по делото по повод на образуваните срещу него в периода от 07.04.2017г. –
23.09.2020г. осем на брой досъдебни производство на Специализираната
прокуратура и прокуратурата за различни по вид тежки умишлени
престъпления по чл.244, чл.321 НК, чл.213а НК, чл.309 НК и за имотни
измами и за измами в особено големи размери по чл.212 НК, чл.211 НК и по
чл.209 НК. По тези производства свидетелят А. е бил привличан като
обвиняем и спрямо същия са действали различни по вид мерки за
неотклонение в цялата им законова разновидност по НПК. В показанията си
пред съда свидетеля А. заявява, че е имал в миналото известни проблеми със
закона, което считал за недоразумение. Безспорно свидетелят А. е
неосъждано лице (реабилитиран е по давност за престъпление по чл.215 НК) и
спрямо него действа презумпцията за невиновност по конкретните обвинения
по осемте висящи досъдебни производства срещу него. Но писмените
справки на НСлС за наличие на такива производства срещу свидетеля А.
водят до решението съдът да приеме да се усъмни в достоверността и
логичността на показанията на свидетеля А.. Свидетелят А. е търсел
неправомерно облагодетелстване по отношение на лицето ЖДД.. В
обясненията си подсъдимият Б. от двете фази на делото посочва, че свидетеля
А. е лицето, което му е предоставило инкриминирания изпълнителен лист от
20.07.2017 г. и молбата за образуване на изпълнителното производство пред
ЧСИ МП.. Свидетелят А. не е искал да фигурира в тези документи, въпреки
твърденията му пред подсъдимия Б., че ЖДД. му е дължал значителна сума
пари като негов съдружник и че е спечелил делото за тях в съда.
Подсъдимият Б. се е доверил на свидетеля А., доколкото между тях от 2016 г.
след запознаването им възникнало доверие и с оглед това, че подсъдимия Б.
станал личен шофьор на свидетеля А., дори това да е било периодично. Съдът
приема с оглед обясненията на подсъдимия Б., че същия няма правни
познания и не влага в правните понятия по ГПК съдържанието, които
юристите и правнограмотните граждани приемат. Подсъдимият Б. е приемал,
че инкриминирания изпълнителен лист представлявал съдебно разпореждане.
По силата на това разпореждане и с оглед съгласието на подсъдимия Б. да
помогне на свидетеля А., подсъдимият Б. е бил вписан в изпълнителния лист
и в молбата за образуване на изпълнителното дело с цел събирането на
паричните средства на свидетеля А. и за тяхното последващо предаване на
същия. Подсъдимият Б. заявява, че е знаел, че не свидетеля А., а той самия
фигурира в документите, които А. му е предоставил. Съдът приема, че
подсъдимия Б. не е имал намерение да се облагодетелства неправомерно,
противоправно и престъпно. С оглед събраните по делото доказателства
подсъдимият Б. безспорно фигурира формално като поименно посочен в
11
изпълнителния лист и в молбата за образуване на изпълнителното дело, която
лично е подписал и е подал пред ЧСИ МП.. В рамките на изпълнителното
дело подсъдимият Б. е подавал молби от свое име, с които упълномощавал
ЧСИ МП. на основание чл.18 от ЗЧСИ да прилага изпълнителни способи за
събиране на парични суми срещу длъжника ЖДД., както и с допълнителни
молби е посочвал информация за банкови сметки. Но съдът счита, че
подсъдимия Б. е използван от свидетеля А. в постигането на противоправната
цел за последния да се облагодетелства чрез престъпление. Изпълнените в
производството комплексна съдебно-техническа и графическа експертиза и с
оглед допълнително заключение на приетата от ДП съдебно-графическа
експертиза, които съдът кредитира като пълни, обосновани, мотивирани,
професионално защитени и неоспорени от страните, установяват, че
изпълнителният лист от 20.07.2017 г. на 63 състав при СРС не е подписан
нито от свидетеля А., нито от подсъдимия Б., включая нито от разпитания по
делото свидетел в лицето на съдия СБ.. Съдът приема с оглед обясненията на
подсъдимия Б., че с фигурирането на имената и данните му в изпълнителния
лист, възприет от него като съдебно разпореждане, в молбата за образуване
на изпълнителния лист и в молбите, подавани от същия в рамките на
изпълнително дело № 3554/2017 г. по описа на ЧСИ МП., същият не
извършвал нищо нередно и незаконно. Приемал и е съзнавал, че по този
начин помага на свидетеля А. и му дава възможност да получи паричните си
средства от изпълнително производство. Свидетелят А. не искал да фигурира
в документите по изпълнителното дело и именно за това, както излага
подсъдимия Б., същият е искал в тях да са отразени личните данни на
подсъдимия Б.. Съдът приема, че подсъдимия Б. не е имал съзнание, желание
и цел същият да се облагодетелства от паричните средства по изпълнителното
дело. Такова съзнание, желание и цел е имал само и единствено свидетелят
А.. Свидетелят А. е този, който е създал и е организирал тази процедура,
образно казано „престъпна схема“ за противозаконно отнемане на
имуществото на ЖДД. по образуваното изпълнителното производство пред
ЧСИ МП.. Съдът отчита, че показанията на свидетеля А. от досъдебното
производство, от самостоятелния му съдебен разпит и от очната му ставка с
подсъдимия Б. не следва да се кредитират изначално. Решаващата инстанция
на СРС намира, че в показанията си свидетелят А. отрича да е искал услуга от
подсъдимия Б., да му е предал изпълнителен лист и книжа за образуване на
изпълнително производство, да е получавал събрани парични средства по
изпълнението от подсъдимия Б., да е искал от него събирането чрез ЧСИ на
„дължимите“ му пари по изпълнителния лист срещу ЖДД., да е говорил с
подсъдимия Б. и да го е уверявал, че „присъдените“ му от съда значителни
парични средства са негови. Показанията на свидетеля А. са пълни с
отрицания. Тези отрицания придават на показанията му качествени
характеристики като нелогични, недобросъвестни, несъстоятелни,
недостоверни, неясни, нечистосърдечни. Основанието на съда да не
кредитира показанията на свидетел А. са не само данните за образуваните
срещу него висящи досъдебни производства за различни по вид
престъпления, сред които са налични обвинения за имотни измами и за
12
измами в особено големи размери по чл.209-чл.212 НК, но и обясненията на
подсъдимия Б., които съдът кредитира по изложените по-горе мотиви и
съображения. Съдът приема, че обясненията на подсъдимия Б. не се
опровергават от наличната доказателствена съвкупност. Напротив, същите
потвърждават извода на съда, че подсъдимия Б. е използван като средство и
„оръдие“ на свидетеля А., последният да получи събраните от ЧСИ МП. по
изпълнението срещу имуществото на ЖДД. парични средства. Обвинението
по настоящото наказателно производство срещу подсъдимия Б. се основава
изцяло на показанията на свидетеля А.. Съдът отчете, обаче, че показанията
на свидетеля А. не са обективни, логични и добросъвестни. От друга страна,
за свидетеля А. е допустимо, логично и обичайно да говори в показанията си
с отричане на факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, тъй
като свидетелят А. няма задължения да се уличава в престъпление в
съответствие с разяснените му съда права по чл.120-122 от НПК. Логично е
свидетелят А. да отрича и да оспорва всичко свързано с обвинението, за което
подсъдимият Б. е привлечен към наказателна отговорност. В противен случай
същият би насочил към себе си наказателното преследване за извършеното
престъпление. Свидетелят А. няма задължение да сътрудничи на органите на
разследването и съда, след като знае, че е извършил престъпление в условията
на посредствено извършителство. От друга страна свидетелят А. не може да
бъде подведен под наказателна отговорност по чл.290 НК, ако бъде
привлечен като обвиняем за конкретното престъпление по същите факти, за
които например е бил разпитван като свидетел. Подсъдимият Б. е
сътрудничел на органите на разследването. Същият не оспорва, че в
документите по изпълнителното дело фигурира той, а не свидетеля А.. Но
това е с цел същият да помогне на свидетеля А. последният да може да си
вземе парични средства от ЖДД. като негов бивш съдружник чрез намесата
на Държавата по реда на принудителното изпълнение по ГПК. Справките по
делото от Гранична полиция при СДВР, посочват, че ЖДД. е трайно напуснал
Република България през 2010 г. на 06.04.2010 г. и не се е завръщал след това
обратно въобще. По делото е ясно, че подсъдимия Б. не познавал нито ЖДД.,
нито законният му наследник ГЖД.. Свидетелят А. няма как да е познавал
ЖДД., тъй като последният не е бил в страната от 06.04.2010 г. насам. Не се
установява по делото свидетелят А. да е имал бизнес отношения със ЖДД.,
нито съдебни дела в СРС, съгласно изисканите от съда справки. Подсъдимият
Б. също не е имал образувано гражданско дело по изпълнителния лист от
20.07.2017г., а посочения в него номер на гр.д. № 27189/2017 г. не е на 63
състав, а на 51 състав при СРС и касае други страни – заявителя „Вход
Мениджър“ ООД срещу длъжника ГИГ.. В СРС въобще не е била издавана
заповед за изпълнение от съдия СБ. по гр.д. № 27189/2017г. по описа на СРС,
нито същата е подписвала и подпечатала изпълнителен лист от 20.07.2017 г. в
полза на кредитира КББ. срещу длъжника ЖДД., нито е била заплащана
държавна такса в размер на 1360.00 лева по силата на изпълнителния лист от
20.07.2017 г. по данните от справката на СРС, ГО по делото. Съдебният
състав на СРС счита за необходимо да посочи, че тези факти по делото не
опровергават обясненията на подсъдимия Б. и не водят до извода, че той е
13
имал за цел да се облагодетелства по престъпен начин за себе си и само за
себе си. Същият е използван проформа, за да може свидетелят А. да получава
парични суми по изпълнението срещу ЖДД., което е и сторено за сумата от
5 565.84 лева, изтеглена на каса от сметката на подсъдимия Б. на 16.10.2017 г.
от самия подсъдим и предоставена от него на свидетеля А. лично на същата
дата. В тази насока заключението на ССчЕ като мотивирана, обоснована и
неоспорена от страните установява, че паричната сума от 5 565.84 лева е била
изтеглена на 16.10.2017 г. от каса на банковата институция „Си Банк“ АД
вляла се в „ОББ“ АД. Получаването на парична сума в размер на 30.00 лева от
свидетеля А. не прави подсъдимият Б. извършител на престъпление по чл.212,
ал.4 вр. ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК или съучастник като помагач към същото.
Напротив тази сума съответства на сумите, които подсъдимия Б. получавал в
по-ранен момент при извършване на шофьорски услуги в полза на свидетеля
А. преди инкриминираното събитие. Съдът приема на база обясненията на
подсъдимия Б. и с оглед всички писмени материали от изпълнителното дело
№ 3554/2017 г. по описа на ЧСИ МП., че подсъдимия Б. технически, след като
е бил страна по изпълнителния лист, е обслужвал изпълнението на
задълженията си по делото като взискател. Подавал е молби с уточнения, с
искания и с приложения за банкова информация за открити лично на негово
име и чрез съдействието на името на сина КБК. две банкови сметки, по които
да се превеждат парични суми по изпълнението. Взискателят по
изпълнително дело, ако не процедира, не подпомага на ЧСИ и не му оказва
съдействие със заплащане на такса, подаване на молби, подаване на актуална
информация и др., то изпълнителното производство би се прекратило изцяло
на основанията, уредени в ГПК от самия съдебен изпълнител. Съдът приема,
че всички действия на подсъдимия Б. в рамките на инкриминираното
изпълнително дело са доказателство, че същия е изпълнявал уговорката си
със свидетеля А. да му окаже съдействие да събере чрез помощта на
Държавата парите на последния, след което да му ги предаде лично и
непосредствено срещу дребна парична сума, или храна, или напитки, алкохол
и цигари, както се е случвало в техните отношения от запознаването им през
2016 г. Съдът не отчита и не установява у подсъдимия Б. да е възникнал
умисъл за престъпно облагодетелстване преди, по време на и след
приключване на изпълнителното производство или да е решил да подпомага
при общност на умисъла в качеството си на помагач извършителя на
престъплението по чл.212, ал.4 вр. ал. 1 вр. чл.18, ал.1 от НК в лицето на
свидетеля АН. А.. Подсъдимият Б. не е имал такива намерения, нито е
обективирал такива. Обясненията му са изключително добросъвестни и
чистосърдечни, за разлика от показанията на свидетеля А.. Съдът приема, че
подсъдимия Б. няма необходимите знания, умения и качества, за да се
приеме, че същият е автор и създател на тази инициирана „схема“ за
престъпно облагодетелстване. Такива, обаче, има свидетелят А., които той
притежава и е придобил в рамките на съдебните граждански и досъдебни
наказателни производства срещу него. Безспорно подсъдимият Б. е бил страна
ответник по множество съдебни производства в СРС по дела на
„Топлофикация“ ЕАД, „Софийска вода“ АД и на физически лица с фамилия
14
Б.и. Свидетелят А. също е бил страна ответник по такива граждански дела в
СРС по представените по делото справки, включително и по дела с кредитни
претенции за неизпълнени парични заеми. Тези факти сами по себе си не
водят до извода, че подсъдимия Б. е извършител на престъплението по чл.212,
ал.4 вр. ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 от НК. Същият не е съзнавал, че извършва
каквото и да е престъпление, каквато и да е провинение, нередност или
простъпка. Именно липсата на опит, правни знания и умения, възникналото
доверие и проявената от подсъдимия Б. добронамереност към свидетеля А. са
причините, които са мотивирали свидетеля А. да използва подсъдимия Б. като
свое оръдие в извършване на престъплението по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК. Съдът намира за нужно да отбележи в мотивите си, че в
обясненията на подсъдимия Б. не се установява прикриване на факти,
преиначаване на такива или премълчаване на изгодни факти. Напротив,
действията на свидетеля А. са довели по привиден начин фактите да са
насочени против подсъдимия Б., същите са в негова тежест и да се тълкуват
по начин, сякаш той (Б.) е извършител на престъплението по чл.212, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, така че да е изключена съпричастността на
свидетеля А. към създадената от него престъпна измама. В съдебната
практика е безспорно положението, че престъплението измама е назовавано
като най-интелигентното престъпление от всички състави от особената част
на НК. При нея са от значение изобретателността, уникалността, високата
степен на подготвеност и измамливо поведение на реалния извършител на
една измама. Съдът приема, че в тези критерии и правни положения на
измамата подсъдимият Б. не може да фигурира и не се вписва, за разлика от
свидетеля А.. В тази насока настоящият решаващ състав на съда изложи
своите съображения в мотивите си.
По отношение на останалия доказателствен материал от разпитите на
свидетелите П, Т, Б. съдия СБ. и ЕК. съдът приема, че същите са единни,
категорични, логични, точни, добросъвестни, детайлни, последователни и
взаимодопълващи се на събраните в наказателното производство писмени
доказателства. Съдът приема, че тези свидетели, включително и свидетелите
Г. Д. и А. Д.а нямат преки възприятия за действията на подсъдимия Б. и
свидетеля А. преди образуването на изпълнителното дело с № 3554/2017 г. по
описа на ЧСИ МП.. Те не знаят какво свидетелят А. и подсъдимия Б. са си
говорили преди образуването на изпълнителното производство и в неговите
рамки. Не са присъствали на техни срещи. Показанията им съдържат факти
единствено в рамките на възприетото от тях в рамките на изпълнителното
дело. Свидетелят съдия СБ. посочва, че не е издала, подписала и подпечатала
с печат на 63 състав при СРС изпълнителният лист от 20.07.2017 г.
Изпълнените в досъдебното производство основна и допълнителна съдебно
графическа и техническа експертиза доказват, респективно обосновават тези
факти. Отделно от това, материалите по приложеното в оригинал ч.гр.д. №
27189/2017 г. на 51 състав на СРС, посочено в изпълнителния лист от
20.07.2017 г. касаят други страни, които са различни от КББ. и ЖДД..
Показанията на свидетелите П., Б. и К. излагат възприятия, че същите са
работели и процедирали по изпълнителното производство с № 3554/2017 г. по
15
описа на ЧСИ МП.. Тези свидетели са нямали задължение по ГПК да
преценяват автентичността и основанията на издадения изпълнителен лист от
20.07.2017 г. Не са го проверявали. Не са го изследвали. Нито са се усъмнили
в достоверността на изпълнителния лист. По реда на ГПК един съдебен
изпълнител без право на преценка не може да откаже да процедира по
изпълнението при представен изпълнителен лист, защото има съмнения в
достоверността му или неговия автор например. Съдебният изпълнител е
задължен императивно при представен в оригинал изпълнителен лист да
образува изпълнително производство и да прилага изпълнителни способи по
ГПК за събиране на парично имущество в полза на кредитира, или т.нар.
взискател. Съдебният изпълнител не може да преразглежда основанията, въз
основа на които е постановен един изпълнителен титул. Свидетелите П., Б. и
К. в съответствие със своите правомощия по ГПК и правни задължения са
работели по изпълнителното дело с № 3554/2017 г., като са постигнали
положителни резултати. Събрали са имущество, от което принципно следвало
да се удовлетвори взискателя. В техните действия съдът не установява
неправомерност или наличие на знание, че изпълнителния лист е
неавтентичен. Свидетелите П., Б. и К. са разбрали от вещото лице ВД. при
посещението й в кантората на съдебния изпълнител през 2020 г., че
въпросния изпълнителен лист от 20.07.2017 г. е възможно да е неавтентичен.
Тези обстоятелства, разследващите действия на СДВР по случая и
приложените по делото писмени доказателства от изпълнителното
производство са довели до решението ЧСИ МП. да не превежда към сметката
на сина на подсъдимия Б. парична сума по дълга в размер 82 250.16 лева,
постъпила по особената сметка на съдебния изпълнител на 24.01.2019 г. чрез
нарочен превод на нотариуса ЗТ.. Свидетелят Т. посочва, че е погасил дълга
по изпълнителното дело с № 3554/2017 г. по описа на ЧСИ МП. в
съответствие с поето от него задължение към продавача на имота ГЖД. по
силата на съставения на 19.12.2018 г. нотариален акт № 159, том 2, рег. №
7280, дело 324 от 2018 г. на нотариус ЗТ.. Събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен
начин тези факти и обстоятелства, които са свързани с предмета на доказване
по делото. По отношение на разпитаните свидетели ГЖД. и АЖД. съдът
приема, че същите като наследници на ЖДД. са установили, че баща им имал
задължения в порядъка на 82 000.00 лева към КББ.. Свидетелят Д.а решила да
се откаже от наследството на своя наследодател, за да не заплаща
задълженията му. За разлика от нея свидетелят Г. Д. станала единствен
законен наследник на наследодателя си ЖДД.. Показанията на свидетеля Г.
Д., независимо от процесуалната му функция на частен обвинител, са
логични, добросъвестни, детайлни, пълни, достоверни и кореспондиращи
изцяло на материалите от изпълнителното дело. Действията на свидетеля Г.
Д. по извършване на справки в Камарата на ЧСИ и в СРС са довели до
разкриването на случая от органите на СДВР, но в съдебната фаза на
наказателното производство е установено, че извършител на престъплението
при условията на посредствено извършителство е свидетелят АН. А., а не
подсъдимият КББ.. Свидетелят Г. Д. не познава нито подсъдимия Б., нито
16
свидетеля А.. Не е комуникирал с тях, нито те заедно или поотделно с него.
Свидетелят Г. Д. не е присъствал на техни срещи. Възприятията на този
свидетел се изчерпват само в рамките на обстоятелствата, които е възприел от
изпълнителното дело на ЧСИ МП.. Свидетелят Г. Д. формално по данните от
изпълнителното дело с № 3554/2017 г. приема, че извършител на
престъплението по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК е подсъдимия Б.,
след като същия фигурира в изпълнителния лист и от чието име е водено
изпълнителното производство. Свидетелят Г. Д. и ръководно-решаващия
орган на досъдебното производство в рамките на провежданото разследване
не са имали възможността да съобразят и установят, че не подсъдимия Б. е
извършител на престъплението, а е друго лице и това е свидетелят АН. А..
В заключение съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и
способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства
обосновават в цялост възприетата от ръководно-решаващия орган на
наказателно производство в съдебната му фаза фактическа обстановка.
Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно
се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин установяват настоящата фактическа обстановка.
Обясненията на подсъдимия Б. не са изолирани, а същите кореспондират
изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102
от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в
ДП доказателства, и с оглед събраните такива в съдебната фаза на процеса.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Съдебният състав постанови на 17.11.2022 г. на основание чл.304 от
НПК оправдателната си присъда срещу подсъдимия КББ., като съдът го
призна изцяло за невиновен за това, че на 02.08.2017 г., в гр. София, ул.
„Неофит Рилски“, №43, в кантората на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) МП.
с рег. №851 в Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, чрез използване
пред ЧСИ МП. на неистински официален документ – изпълнителен лист с
посочена дата на съставяне 20.07.2017 г., на който е бил придаден вид, чрез
полагане на подпис в графа „Районен съдия“ от името на съдия СБ. и чрез
поставяне на неистински отпечатък от кръгъл печат на 63-ти състав при СРС,
че се издава от Софийски районен съд, 63-ти състав по гр. д. № 27189/2017 г.
за осъждане на ЖДД. с ЕГН **********, същият да заплати на КББ. с ЕГН:
**********, сумата в размер на 68000 лева (шестдесет и осем хиляди лева)
17
главница по договор за паричен заем от 21.04.2014 г., ведно със законна лихва
за периода от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и 2260 лева (две
хиляди двеста и шестдесет лева) разноски по делото, а именно - 1360 лева
(хиляда триста и шестесет лева) държавна такса и 900 лева (деветстотин лева)
възнаграждение за адвокат - деецът е направил опит да получи без правно
основание чуждо – на ЖДД. с ЕГН **********, движимо имущество в големи
размери – парична сума общо в размер на 70260 лева (седемдесет хиляди
двеста и шестдесет лева), с намерение да го присвои, като опитът е останал
недовършен по независещи от дееца причини – извършване на проверка по
оперативни данни от служители при СДВР и провеждане на разследване по
образувано досъдебно производство – престъпление по чл.212, ал.4,
предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
V.1.). Решаващата инстанция на СРС приема, че престъплението по
чл.212, ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК е
извършено при условията на посредствено извършителство чрез подсъдимия
КББ., от когото не може да се търси наказателна отговорност. Съдът приема,
че съгласно достиженията на доктрината на наказателното право, че при
извършване на престъпленията се използват различни средства, методи, сили,
закономерности, включително възможностите за психическо въздействие
върху друго лице, чрез дейността на което се предизвикват престъпните
последици. Когато някой ползва по такъв начин наказателнонеотговорни лица
(малолетни, невменяеми) или такива, които са заблудени и действат без да
схващат правилно фактическия и обществен характер на извършеното
от тях се касае за своеобразно „посредственото извършителство“, при което
се прилагат правилата за извършителство, при съобразяване на особеностите
на ползваните от посредствения извършител психическите връзки, за
постигане на целения от него вредоносен резултат, чрез проявите на лицето,
явяващо се оръдие на престъплението. Незнанието от използваните в
престъплението като извършители наказателно неотговорни лица (малолетни
или невменяеми) или лица, действащи при изключващи вината им
обстоятелства, се съотнася като незнание на и към фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на конкретното престъпление
(чл.14 от НК). Използваните като оръдие в престъплението вменяеми
наказателно-отговорни лица могат да действат не само при незнание (при
грешка по чл.14 НК), но и при заблуждаването им от посредствения
извършител за фактите, принадлежащи към състава на извършеното
престъпление. Характерно обаче е, че при всички случаи на посредственото
извършителство, че директния извършител – посредникът – действа като
оръдие на посредствения извършител, т.е. служи му за извършване на
изпълнителното деяние на престъплението и този посредник никога не
действа умишлено – т.е. може да действа при грешка или непредпазливо. И
понеже посредникът няма никога умисъл за извършване на деянието, то в
такава хипотеза не може да се говори за съучастие и посредникът не носи
наказателна отговорност. Такава следва да се търси от посредствения
извършител, а не посредника в престъплението, който извършва
изпълнителното деяние. Неотговорността на посредника може да бъде
18
обусловена от липсата на вина, противоправност или съставомерност, според
професор НД., Наказателно право, обща част, издателство БАН, 1994 г.,
страница 374. Пак според същия автор при посредственото извършителство
посредственият извършител причинява престъпния резултат косвено, не
саморъчно, не лично, като деянието на самия посредник или не е виновно,
или не е противоправно, или не е съставомерно. Посредственото
извършителство е вид извършителство и доказателствата по делото
мотивират съда да приеме на базата на извършения доказателствен анализ,
залегнал в мотивите на постановената присъда, че посредствения извършител
на престъплението, за което неправилно е обвинен подсъдимият Б., е
свидетелят АН. А.. Непосредствен извършител на престъплението по чл.212,
ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК е подсъдимият
КББ.. Подсъдимият КББ. е оръдието на свидетеля А. с цел извършването на
визираното престъпление. Подсъдимият Б. не е имал за намерение и
субективна цел да се облагодетелства със събраните в изпълнителното
производство с № 3554/2017 г. по описа на ЧСИ МП. парични суми в размер
от 82 250.16 лева с извършения на 24.01.2019 г. паричен превод от свидетеля
Т. към особената сметка на съдебния изпълнител П.. Съдебният състав
отчита, обаче, че прокурорът е повдигнал обвинение за това престъпление по
чл.212, ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК за опита
да бъде присвоена сумата от 70 260.00 лева на самото оръдие на
престъплението в лицето КББ., а не на посредствения извършител АН. А.,
който си е служил с оръдието КББ. и така А. А. е получил на 16.10.2017 г.
изтеглените и предадени му от Б. парична сума в размер на 5565.84 лева (за
тези факти няма повдигнато обвинение) и след това е целял да придобие чрез
молбата на подсъдимия Б. до ЧСИ МП. от 24.07.2019 г. с посочената сметка,
открита на името на сина на Б. – КБК., сумите по изпълнителния лист от
20.07.2017г. в размер на 70 260.00 лева, което не се е случило, поради
независещи от дееца причини, а именно поради извършване на проверка по
оперативни данни от служители при СДВР и с оглед провеждане на
разследване по образувано досъдебно производство. Съдебната практика
приема, че разграничителния критерий в случая между извършител и
посредствен извършител се корени в субективните представи на използваното
вменяемо наказателноотгорно лице относно съставомерните елементи на
престъплението. В случая, решаващата инстанция на СРС приема, че когато
подсъдимият Б. формално е извършвал действия, субсумиращи се към
състава на престъплението по чл.212, ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2,
вр. чл.18, ал.1 от НК, за което е обвинен, същият не е съзнавал в обективната
действителност, че тези факти са се осъществили по установения начин, при
което у него следва да се приеме, че липсва съзнание за тяхната
съставомерност. В тази насока е Решение № 628/2010 г. на ВКС, Трето НО.
Съгласно Решение № 23 от 26.02.2010 г. на ВКС по НД № 692/2009 г.
на Трето НО и Решение № 439/23.08.1977 г. на ВС по НД № 443/1977г.
Първо НО посредствено извършителство има, когато деецът използва
наказателно неотговорни лица, каквито са малолетните, невменяемите лица
или заблудените лица, участващи в деянието при незнание на фактическите
19
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, които действат
като оръдие на дееца, без да съзнават противоправността и наказуемостта на
деянието си. Налице са по делото доказателства, че престъплението по чл.212,
ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК е реализирано при
усложнена престъпна деятелност от свидетеля А., използващ човешко оръдие
в лицето на личността на подсъдимия Б.. Подсъдимият Б. не е имал съзнание
за съставомерните елементи към престъплението по чл.212, ал.4, предл.1, вр.
чл.212, ал.1, предл.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, нито за тяхната противоправност,
съставомерност или наказуемост. Липсвали са представи в неговото съзнание,
че фактите, отразени в изпълнителния лист са ненастъпили, респективно не са
се били случили. Дори и да е посочен поименно в изпълнителния лист от
20.07.2017 г. и дори изпълнителното дело с № 3554/2017 г. по описа на ЧСИ
МП. да е водело от негово име, подсъдимият Б. е имал за цел да помогне на
свидетеля А. като му предаде паричните средства по изпълнението, така както
той е поискал от него, което е постигнато за деянието по предадената сума в
размер на 5 565.84 лева на 16.10.2017 г., но не и за деянието по исканата за
получаване сума в размера на сумата по изпълнителния лист към датата на
молбата на подсъдимия Б. до ЧСИ МП. от 24.07.2019 г. с искането му
събраните суми по изпълнението да се превеждат по банковата сметка на
сина на подсъдимия Б. – КБК.. По независещи от дееца в лицето на свидетеля
А. причини, престъплението по чл.212, ал.4, предл.1, вр. чл.212, ал.1, предл.2,
вр. чл.18, ал.1 от НК за сумата от 70 260.00 лева е останало недовършено.
В заключение, всеки прокурор преценява по свое вътрешно убеждение,
съгласно закона и доказателствата по делото спрямо кого, за какво и в кой
момент да повдига обвинения спрямо лица извършили престъпление или
престъпления от общ характер. Съдът се произнася въз основа и винаги в
рамките на възведената фактическа обстановка и правни изводи, отразени в
обвинителният акт. Съдът не може да дава указания спрямо прокурора
спрямо кого, за какво и в кой момент да повдига обвинение за престъпление
от общ характер спрямо конкретен извършител. Съдът може и винаги следва
да се произнася само по обосноваността и законосъобразността на едно
обвинение с постановена осъдителна присъда, произнасяща се по въпросите
чл.301 от НПК, в случай че обвинението е доказано по безспорен, абсолютен
и категорично убедителен начин чрез процесуалният инструментариум на
НПК. В противен случай съдът следва да приложи чл.304 от НПК и да
оправдае обвиненото лице ако престъплението е изначално несъставомерно,
ако е неизвършено от дееца, било от обективна или субективна страна или не
е доказано по безспорен и обективен начин да е извършено от него на
описаното в обвинителният акт престъпление. В тази връзка една осъдителна
присъда не може да се основава на предположения за вината на дееца, при
неизяснена с убедителни и обективни доказателства фактическа обстановка,
по повод на която например е постановена една осъдителна присъда спрямо
предаденото на съд лице. Съдът не следва да постановява и осъдителна
присъда, както е приел в настоящият случай в случаите, когато
доказателствената основа не позволява постановяването на такава присъда,
водещи до извод за липсата на обективната страна на конкретното
20
престъпление, след като са изчерпани всички действия по събиране на
възможните и запазени доказателства и доказателствени средства. Такава
присъда не може да се постановява и в случаите, когато доказателствата на
обвинението образно казано „неиздържат“ или не са достатъчни по
доказателствена стойност и убедителност съдът да постанови исканата от
СРП осъдителна присъда.
V.2.). Решаващата инстанция на СРС отчита, че прокурорът е отразил в
обвинителния акт дата на извършване на престъплението по чл.212, ал.1, пр.1
вр. чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.18, ал.1 от НК – 02.08.2017г. в опита на дееца КББ.
да бъде присвоена чрез използван неистински официален документ –
изпълнителен лист от 20.07.2017 г. от ЧСИ МП. по изпълнително дело №
3554/2017г. сума в общ размер на 70 260.00 лева, като опитът е останал
недовършен, поради независещи от дееца причини с оглед оперативните
данни на СДВР и по повод на образуваното досъдебно производство. Датата
02.08.2017 г. е датата, на която е образувано изпълнителното производство с
№ 3554/2017 г. по описа на ЧСИ МП.. На тази дата подсъдимият Б. е предал
на ЧСИ МП. изпълнителния лист от 20.07.2017 г., молбата за образуване на
изпълнителното производство и банковия документ за заплатената държавна
такса в размер на 126.00 лева. Към тази дата 02.08.2017 г. исканата за
присвояване сума в размер на 70 260.00 лева не е била налична в специалната
сметка на ЧСИ МП.. Безспорно по особената сметка на ЧСИ могат да
постъпят парични средства като резултат от прилагани по конкретно
изпълнително дело принудителни способи по ГПК. Могат, обаче, и да не
постъпят такива парични средства, поради липсата на имуществено на
длъжника например. И след като не са били въобще постъпили към
02.08.2017 г. парични средства в размер от 70 260.00 лева по особената
сметка на ЧСИ МП., допустимо ли е да се преценява, че е иницииран опит
към престъпление документна измама. Към и на 02.08.2017 г. ЧСИ МП. все
още не е бил събрал сумата от 70 260.00 лева. Предстояло е събирането й.
При опит към документна измама по чл.212, ал.1 от НК е необходимо да бъде
използван неистински документ или документ с невярно съдържание, който
да се използва като привидно правно основание съответното заблудено лице,
притежаващо имущество да го прехвърли, респективно да извърши акт на
имуществено разпореждане в полза на дееца, без правно основание за това, с
цел присвояването му. Към 02.08.2017 г. ЧСИ МП. не е имал по особената си
сметка парични средства, за да може да се приеме, че подсъдимия Б. е
започнал и е изпълнил съставомерните елементи на престъплението по
чл.212, ал.1, пр.1 вр. чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.18, ал.1 от НК на 02.08.2017г.
Сумите по изпълнението, постъпващи по особената сметка на ЧСИ не се
превеждат автоматично към взискателя. Необходимо е да се спази определен
законов ред по уведомяване на взискателя и останалите присъединени
взискатели в лицето на НАП за извършване на разпределение. Необходимо е,
след като са събрани суми по изпълнението и те са налични в сметката на
ЧСИ, те да бъдат поискани от взискателя. По делото са налични данни, че
подсъдимия Б. е подал молба за получаване на събраната в изпълнението сума
в размер на 5 565.84 лева, след приспадане на съответните такси на ЧСИ.
21
Сумата е поискана от подсъдимия Б. на 11.10.2017 г. и в същия ден му е
преведена по сметка, която е изтеглена от него на 16.10.2017 г. и в същия ден
– предадена на свидетеля А.. След непродължителен период от време в
хипотезата на чл.26, ал.1 от НК и след като по изпълнителното дело е
постъпила пълната сума по дълга от изпълнителния лист от 20.07.2017 г. в
размер на 82 250.16 лева с писмена молба от 24.07.2019 г. подсъдимия Б.
поискал всички суми по изпълнението да се преведат по сметката на сина му
КБК., но поради независещи от дееца А. причини и с оглед преценката на
ЧСИ МП. да не се превежда постъпилата сума, то исканата парична сума за
предаването й на свидетеля А. не е била преведена на предоставената от
подсъдимия Б. сметка. Т.е. според мнението на решаващата инстанция на СРС
датата на престъплението по по чл.212, ал.1, пр.1 вр. чл.212, ал.1, пр.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК не е 02.08.2017 г., а е 24.07.2019 г. – денят, в който
подсъдимият Б. е депозирал молба до ЧСИ МП. с искане сумите по
изпълнението да се превеждат по сметка на съдебния изпълнител.
В този смисъл са и съображенията на съдебния състав, обусловили
постановяването на оправдателна присъда срещу подсъдимия КББ..
Предвид изхода на делото и постановена оправдателна присъда по
делото, разноските остават в тежест на държавата и са за нейна сметка и не
следва да се възлагат на подсъдимия Б..
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ



22
Съобщи за изтекли лични данни