Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.12.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на втори ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретаря Мария Манолова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 510 по описа за 2016г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№510/2016г. по описа
на Варненски окръжен съд е образувано по предявен иск от Б.Б.
– постоянен СИНДИК на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, с.а. гр.Варна, ул.Парижка комуна 2 срещу
„ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов”
№ 48, представлявано от А.Л.Е.– управител,
„МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.Константин Доганов
48, представлявано от А.Л.Е.– управител
„УЛЪЙБКА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, жк Тракия бл.29 вх.А
ет.5 ап.15, представлявано от Н.М.О.– управител
СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“ Булстат *********, рег.по
ф.д.№43/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Стефан и Обрейко Обрейкови 56,
представлявано от Г. А.Д.
за обявяване на недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите
сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок
преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в
н.) ЕИК *********, при поръчителството на СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“ Булстат *********,
се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“
ООД ЕИК ********* сумата от 135 970.45
лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по
сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и Уникредит Булбанк
АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД.
Твърди се в
исковата молба, че на 30.04.2015
г. в деловодството на Варненския окръжен съд е депозирана искова молба вх. №
13356/30.04.2015 г. с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Гамор" ООД ЕИК *********.
Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е вписана по партида на
„Гамор" ООД в Търговския регистър, воден при Агенция по вписванията на
15.05.2015 г., вписване 20150515173343. С решение № 1009/21.12.2015 г.,
постановено по т.д. №696/2015г. състав на Варненски окръжен съд открива
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Гамор" ООД, ЕИК
********* и определя началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2014г.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в
Търговския регистър, воден при Агенцията по вписванията на 22.12.2015 г.,
вписване 20151222103222.
С определение
№253/25.01.2016 г. по т.д. № 696/2015 г. по описа на ВОС, ТО, въз основа на
взето решение на събранието на кредиторите на „Гамор" ООД (н.), за
постоянен синдик е назначен адв. Б.Н.Б., ЕГН **********.
На 05.02.2015
г. е сключено споразумение между „Гамор" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Константин Доганов № 48, представлявано от
управителя А.Л.Е., „Медицински център за репродуктивна медицина - Радост"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Константин Доганов № 48, представлявано от управителя
А.Л.Е.и Сдружение „Браншови щит" гр. Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес в
гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, офис № 2,
представлявано от Г. Д., последното като поръчител, по силата на което
„Гамор" ООД декларира и признава, че има задължения към „МЦРМ -
Радост" ООД в размер на 135 970,45 лева, представляващи платени от „МЦРМ -
Радост" ООД месечни вноски по Договор за банков инвестиционен кредит №
565/05208/020020 от 13.12.2012 г.
С посоченото
споразумение от 05.02.2015 г. „Гамор" ООД поема задължението в срок до
02.03.2015 г. (посочено с думи като „петнадесети март две хиляди и петнадесета
година), да изплати на „МЦРМ - Радост" ООД сума в размер на 135 970,45 лв.
Твърди се, че за обезпечаване на задължението си „Гамор" ООД издава в
полза на „МЦРМ - Радост" ООД запис на заповед за сумата от 165 000 лева с
дата на издаване 05.02.2015 г. и падеж 02.03.2015 г.
С договор за
продажба на вземания (цесия) от 10.03.2015 г., „МЦРМ - Радост" ООД продава
на „Улъйбка" ЕООД своите главни и акцесорни
вземания от „Гамор" ООД в общ размер на 135 970,45 лв. ведно с всички
други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания
(законни лихви, разноски, неустойки), които произтичат от Споразумение от
05.02.2015 г. Извършената продажба е съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
от управителя на „МЦРМ - Радост" ООД А.Л.Е.на „Гамор" ООД,
представлявано от управителя А.Л.Е.на 10.03.2015 г. Сочи се, че издадения като
обезпечение запис на заповед от 05.02.2015 г. за сумата от 165 000 лева е бил
прехвърлен от А.Л.Е., в качеството му на управител на „МЦРМ - Радост" ООД,
на „Улъйбка" ЕООД на 10.03.2015 г. с джиро № 1.
Посочва се, че
съгласно приложените справки-извлечения от АВп Търговски
регистър, съдружниците в „Гамор" ООД и „МЦРМ -
Радост" ООД са едни и същи лица - П.С.И.и А.Л.Е., като и двете дружества
се представляват от А.Л.Е.. В този смисъл „Гамор" ООД и „МЦРМ -
Радост" ООД се явяват „свързани лица" по смисъла на §1 от ДР на ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от ТЗ може да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен
срок преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност.
Посочва се в исковата молба, че сключената между
„Гамор" ООД ЕИК *********, представлявано от управителя А.Л.Е., „МЦРМ -
Радост" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Л.Е.и Сдружение
„Браншови шит" гр. Пловдив, е извършена на 05.02.2015 г., т.е. в
двугодишен срок преди подаване на молбата на откриване на производство по
несъстоятелност, при което първата изискуема предпоставка, за уважаване на иска
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е налице. Сключената между „Гамор" ООД ЕИК
*********, представлявано от управителя А.Л.Е., „МЦРМ - Радост" ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя А.Л.Е.и Сдружение „Браншови щит"
гр. Пловдив, е такава между свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ - т.е.
налице е и втората изискуема предпоставка на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Ищецът
настоява, че сключената между „Гамор" ООД ЕИК *********, представлявано от
управителя А.Л.Е., „МЦРМ - Радост" ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя А.Л.Е.и Сдружение „Браншови щит" гр. Пловдив, представлява
действие, което уврежда кредиторите на „Гамор" ООД, като се позовава на
следните твърдения: Действието е съзнателен волев акт, извършен от длъжника,
който може да бъде всякакъв - сделка, едностранна или двустранна, или
юридическа постъпка. Действието може да бъде възмездно или безвъзмездно. За да
може да бъде отменено действието трябва да уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от
преценката на кредитора. Между действието и увреждането трябва да има причинна
връзка. Увреждането е налице в случаите, когато намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. А това става, когато
длъжникът се лиши от свое имущество, или го намали, както чрез намаляване на
неговия актив, така и чрез увеличаване на неговия пасив. Съгласно Договор за
банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г., страни по
същия са „Уникредит Булбанк" АД, в качеството си
на кредитор от една страна, и от друга страна - кредитополучател „Гамор"
ООД и солидарни длъжници: „МЦРМ - Радост" ООД, „Рентал"
ЕООД, „НДК" ООД, П.С.И.и А.Л.Е.. „МЦРМ Радост" ООД не се явява трето
лице на посочения договор за инвестиционен кредит, не е изпълнявало чуждо
задължение, дружеството е изпълнявало собственото си задължение по договора за
инвестиционен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже
неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В настоящия
случай, като солидарен длъжник наред с „Гамор" ООД, „МЦРМ Радост" ООД
не може да иска от „Гамор" ООД всичко, което е платил като суми по
договора. Счита се, че с постигнатото споразумение, с което „Гамор" ООД се
е задължило да заплати на „МЦРМ - Радост" ООД всички платени от последния
суми по договора - суми, които не са дължими от „Гамор" ООД на „МЦРМ -
Радост" ООД, по силата на закона или договора за кредит, са увредени
интересите на кредиторите на „Гамор" ООД, тъй като е увеличен пасива на
дружеството. Твърди се, че необходимостта от знание на длъжника и на лицето, с
което длъжникът е договарял, е в зависимост от това дали действието е възмездно
или безвъзмездно. Когато действието е безвъзмездно е достатъчно само длъжникът
да е знаел за увреждането - чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се
съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване
на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги
уврежда. Видно от решението за откриване на производството по несъстоятелност
на „Гамор" ООД към датата на сключване на споразумението същото е било в
неплатежоспособност и не е било в състояние да изпълни задълженията си към
кредиторите си. Според ищеца това обстоятелство е добре известно на А.Л.Е.,
който представлява и „Гамор" ООД и „МЦРМ - Радост" ООД при сключване
на споразумението от 05.02.2015 г. Като счита, че са налице всички изискуеми
предпоставки за уважаване на иска, ищецът настоява за позитивно решение по
спора и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала
допълнителна искова молба. Със същата са оспорени твърденията на ответниците в
отговорите на исковата молба.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците
„ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК *********, чрез адв.г.А., подават писмен отговор с идентично
съдържание, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
заявената претенция; настоява за отхвърлянето й и присъждане на разноски. Не се
оспорва, че между „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* и „УниКредит Булбанк“ АД е
сключен Договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., по силата на
който банката е предоставила на дружеството – кредитополучател банков кредит в
размер на 1 300 000 лева, усвоен изцяло. Не се оспорва, че всички
погасителни вноски по кредита в размер на 135 970.45 лева са извършени от
МЦРМ Радост ООД.
Не се спори, че като солидарни длъжници по
договора са се задължили МЦРМ Радост ООД, Рентал
ЕООД, НДК ООД, П.С.И.и А.Л.Е.. В отговора се твърди, че макар и разписани като
солидарни длъжници, посочените дружества и ФЛ участват единствено в качеството
на гаранти-обезпечители на поетото от Гамор ООД
парично задължение. Твърдението се обосновава с факта, че нито един от
солидарните длъжници не е получавал престация и не е усвоявал никакви части от предоставената
сума по сключения договор за кредит. Доколкото същите са поели задължение по
договора, то това не съставлява лично задължение, а такова в качеството им на
поръчители. Позовават се на Общите условия, приложими към договора за кредит –
т.12.2 от Раздел ІV „Обезпечения“ във връзка с Условията за издължаване на
кредити – клаузите на Раздел VІ от Общите условия, в които е предвидено
издължаването на кредита от кредитополучателя, а не от солидарните длъжници,
както и от т.28.6 от ОУ, в която изрично е посочено като основание за
настъпване на предсрочна изискуемост по кредита непогасяването в срок на
изискуеми задължения на кредитополучателя. В този смисъл се настоява, че
доколкото е извършено плащане от страна на МЦРМ Радост ООД, то не е сторено в
лично качество, а в качеството му на поръчител, т.е. представлява изпълнение на
чуждо задължение – това на кредитополучателя Гамор ООД. По този начин
ответниците обосновават и следващото си възражение, а именно, че сделката,
предмет на иска, не уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като с нея не
се създава ново задължение за несъстоятелното дружество, а единствено се
признава наличието по основание и размер на вече съществуващо такова по
отношение на платилия задължението по главния дълг поръчител по него в лицето
на МЦРМ Радост ООД. В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК,
ответниците „ГАМОР” ООД (в н.) и МЦРМ Радост ООД поддържат становището си по иска
и направените доказателствени искания.
Ответникът СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ” гр. Пловдив не
е подал писмен отговор и отговор на допълнителната искова молба.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът
„УЛЪЙБКА” ЕООД град Пловдив подава писмен отговор, с който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Излага, че основателно предвид
неизпълненото от страна на кредитополучателя задължение към банката за редовно
погасяване на дълга, последният е признал извършеното от страна на солидарния
длъжник МЦРМ Радост ООД плащане към кредитора и е поел ангажимент да възстанови
сумата в пълен размер. Счита, че поради това със сключването на споразумението
от 05.02.2015г. не се увреждат
интересите на кредиторите. В случай, че това твърдение не бъде възприето, се
твърди, че „УЛЪЙБКА” ЕООД е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал.
3 от ТЗ. Отговор на допълнителната искова молба не е подаван.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори между страните, че с
влязло в сила на решение № 1009/21.12.2015г., постановено по т.д.№696/2015г. по
описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността на „ГАМОР” ООД гр.Варна ЕИК *********, с начална
дата 31.12.2014г. и е открито производство по несъстоятелност. Производството е
инициирано по молба от 30.04.2015г. на П.С.И.с ЕГН **********.
Ищецът по делото е постоянен синдник на дружеството, назначен с определение №253 от 25.01.2016г.
по т.д.№696/2015г. по описа на ВОС, въз
основа на взето решение на събранието на кредиторите.
Не се спори, че по силата на Договор за
банков инвестиционен кредит №5658052088020020 от 13.12.2012г. „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК *********, в качеството на кредитор, предоставя на
кредитополучателя „ГАМОР” ООД ЕИК *********, сумата от 1 300 000 лева
с цел : за рефинансиране на извършени разходи за покупка на сграда и
преустройството й в специализирана клиника за ин витро процедури, и със срок на
погасяване 20.11.2019г.
Съгласно чл.16.3 от ОУ на приложения към молбата договор за кредит съдлъжниците „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК *********, „Рентал“ ЕООД ЕИК *********, „НДК“ ООД ЕИК *********, П.С.И.с
ЕГН ********** и А.Л.Е.с ЕГН ********** се задължават пред банката да отговарят
солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения,
произтичащи от договора, за което
са положили подпис, съответно
чрез законните представители и лично.
Съгласно Раздел I Предмет и условия на договора, сумата по
кредита се усвоява, ползва целево и връща от кредитополучателя ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора
срокове и условия, и в съответствие с ОУ и при солидарната отговорност на
солидарните длъжници.
Съгласно договореното в чл.7.1 от договора
главницата по кредита следва да бъде погасявана чрез ежемесечни погасителни
вноски, платими по посочена в т.7.2 банкова сметка, ***-то число на съответния
месец, считано от 20.05.2013г., последователно в следните размери : една
погасителна вноска в размер на 250 000 лева, 77 погасителни вноски по
13 000 лева и една последна погасителна вноска в размер на 39 000
лева с падеж 20.11.2019г. Падежът на лихвите за редовен дълг е на 27-мо число
на месеца, а лихвите за просрочено задължение по главница и лихва са незабавно
изискуеми.
Не се спори по делото и се установява от
приетите писмени доказателства – преводни нареждания и извлечение от
разплащателна сметка на МЦРМ Радост ООД и „Гамор“ ООД /в н./ в УКБ София, че в
периода от 20.01.2014г. до 20.10.2014г., съдлъжникът „МЦРМ Радост“ ООД е извършил седем месечни
плащания в общ размер от 135 970.45 лева с основание погасяване задълженията
на „Гамор“ ООД /в н./ по договора за кредит.
На 05.02.2015г. е подписано споразумение, с
което „Гамор“ ООД /в н./ признава обстоятелството, че „МЦРМ Радост“ ООД е
заплатило в полза на УКБ София дължими месечни вноски по инвестиционния кредит,
по който „Гамор“ ООД /в н./ в общ размер
от 135 970.45 лева, и поема задължение да възстанови цялата сума на „МЦРМ
Радост“ ООД в срок до 02.03.2015г. /посочено с думи петнадесети март две хиляди
и петнадесета година/.
На 10.03.2015г. „МЦРМ Радост“ ООД, в качеството си на цедент, продава на „Улъйбка“ ЕООД, като цесионер, цялото
вземане по споразумението от 05.02.2015г., ведно със съществуващите и бъдещи акцесорни вземания, произтичащи от него. На 10.03.2015г.
„МЦРМ Радост“ ООД редовно уведомява „Гамор“ ООД /в н./ за прехвърленото
вземане, видно от представеното уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Правното основание на заявения иск е чл.647,
ал.1, т.6 от ТЗ, като за успешното му провеждане следва да се установи
наличието на елементите на фактическия състав : извършване от длъжника на
сделка, сделката да е осъществена в двугодишния срок, предхождащ датата на
завеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, другата
страна по сделката да е свързано с длъжника лице по §1 от ДР ТЗ, сделката да
уврежда интересите на кредиторите на длъжника.
Активно легитимиран да предяви иска е
синдикът, на осн.чл.649, ал.1 от ТЗ, а при негово
бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по
чл.632, ал.2 от ТЗ. Синдикът има качеството на процесуален субституент,
който брани от свое име материалните права на кредиторите /Опр.№270/2010г.
по т.д.№1137/2009г., II т.о.,
ВКС/. Пасивно легитимирани по този иск са длъжникът по несъстоятелността и
другата страна по атакуваната сделка при условията на задължително необходимо
другарство. В този смисъл липсата на правен интерес от водене на иска срещу
лице, което не е участник в сделката, съответно от въвеждането му като страна
по водения иск, обуславя недопустимостта на производството срещу СНЦ „БРАНШОВИ
ЩИТ“ Булстат *********, като същото следва да бъде прекратено. Както в
обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума не са въведени
конкретни твърдения, съответно искане за обявяване недействителността на
разпоредителната сделка от страна на ответника „МЦРМ Радост“ ООД в полза на
ответника „Улъйбка“ ЕООД с вземането по
сделката от 05.02.2015г., поради което и в качеството си на последващ приобретател на вземането, предмет на атакуваната сделка,
ответникът „УЛЪЙБКА” ЕООД, също не е страна в исковото производство с правно
основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, като производството следва да бъде
прекратено и по отношение на него.
В настоящия случай е несъмнено, че
процесното двустранно споразумение -
сделка по смисъла на чл.647, т.1, т.6 от ТЗ - е
подписано /05.02.2015г./ в двугодишния срок преди подаването на
30.04.2015г. от кредитора П.С.И.на молбата по чл.625 от ТЗ. Безспорно е, че
ответниците „Гамор“ ООД /в н./ и „МЦРМ
Радост“ ООД, които са пасивно легитимирани да отговарят по иска, са свързани
лица по смисъла на §1, ал.1, т.3, 4 и 5 от ТЗ, тъй като
съдружници в „Гамор“ ООД са П.С.И.и А.Л.Е., и двамата
управители с право да представляват дружеството заедно и поотделно, като съдружници са
и в ответното „МЦРМ-Радост“ ООД, в което управител е А.Л.Е..
Спорно
е наличието на четвъртата от предпоставките - увреждане на кредиторите на
несъстоятелността поради увеличаване пасива на дружеството, което увреждане не
се предполага, а следва да бъде доказано от ищеца, в рамките на главно и пълно
доказване.
Встъпването в дълг е уредено в
чл.101 от ЗЗД. Това е договор,
с който към длъжника по друг
договор се присъединява още един длъжник, т.е.
едно трето лице встъпва като
съдлъжник. Встъпването в дълг винаги предполага наличието на друг договор,
от който е произлязъл дълга. Целта на встъпването в дълг е гарантиране на изпълнението на дълга. Кредиторът запазва претенцията си към стария
длъжник и се сдобива с още една
претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице, като длъжникът
и третото лице стават солидарно отговорни. Всичко това се явява като резултат
от договор между кредитора и третото лице или
между длъжника и третото лице. В настоящия случай
договорът е сключен между кредитора и третото лице, като
договорните клаузи са закрепени в клаузите на приложения
договор за кредит и ОУ към
него.
Както се установи от приетия по делото
договор за инвестиционен кредит, в който са инкорпорирани и договорните
задължения на солидарните длъжници към кредитора УКБ София, ответниците „Гамор“ ООД /в н./ като кредитополучател и
„МЦРМ Радост“ ООД като солидарен длъжник са поели солидарно задължение спрямо
банката за сумата по заема. Установи се, че „МЦРМ Радост“ ООД е заплатило
изцяло седем броя месечни вноски за погасяване на дълга по заема, като към
момента на последното плащане крайния падеж на вземането по договора не е
настъпил.
В случай, че един от солидарните длъжници
удовлетвори кредитора, той придобива регресни права
срещу останалите. Освен при наличието на специални легални правила /напр.
чл.513, ал.1 и 2 от ТЗ/ или на специална уговорка, солидарните длъжници
отговарят един към друг не солидарно, а разделно. По арг.от
чл.127, ал.1 от ЗЗД задължението на всеки солидарен длъжник е само за част от
това, които всички дължат на кредитора. Определянето на тази част се извършва в
зависимост от вътрешните отношения между солидарните длъжници, като ако не
следва друго – дяловете им са равни. Именно в тази насока следва да се
възприема въведеното от ответниците възражение, че солидарните длъжници не са
усвоили никаква част от предоставения кредит, поради което участието им в
облигационната връзка се ограничава само до отговорността им за лично
обезпечаване на дълга на кредитополучателя пред банката.
Установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници е оборима. В
конкретния случай наличие на специална уговорка като например, че с оглед на
вътрешните им отношения само един – в случая главния длъжник – ще поеме целия
дълг, не се доказва. Клаузите на раздел I. Предмет и условия на договора очертават
правата и задълженията на лицето, задължено в качеството си на главен длъжник,
в отношенията между него и кредитора УКБ София, но не могат да бъдат
възприемани като изрична договорка за дължимост на
платеното в отношенията между съдлъжниците. На
следващо място не се установява сумата по кредита да е облагодетелствала
единствено кредитополучателя, като се съпостави целта на заетите средства – за
рефинансиране на извършени разходи за покупка на сграда и преустройството й в
специализирана клиника за ин витро процедури - и специфичния предмет на дейност
на дружеството солидарен длъжник, изразяваща се в осъществяване на
специализирана извънболнична медицинска помощ и
дейности, осъществяващи репродуктивно здраве чрез асистирани
репродуктивни технологии, както и търговски сделки за нуждите на осъществяваната
медицинска дейност, която може да бъде извършвана само в специално устроени за
специфичния процес помещения и сграда. След като нито в договора за кредит,
нито в отделен договор между съдлъжниците или на
базата на друг извъндоговорен принцип не е уредена по
различен начин отговорността между
солидарните длъжници при преценка на вътрешните отношения между тях следва да
се подхожда като се има предвид законовата презумпция за равенство на дяловете.
Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не
изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е
по-голямо по стойност от припадащата му се съобразно вътрешните отношения част,
по арг.от чл.127, ал.2 от ЗЗД. Уговарянето на начин
на погасяване на задължението по процесния договор - с месечни вноски води до
извод за възникване на периодични задължения за солидарните длъжници, поради
което правилото на чл. 127, ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение за всяка
една от изплатените вноски по кредита, а не едва след пълното му изплащане или
на част от него надвишаваща дела на платилия солидарен длъжник. Солидарният длъжник може да търси от
останалите само горницата над неговия дял. В контекста на конкретния казус
ответникът МЦРМ Радост“ ООД има право да получи от съдлъжника „Гамор“ ООД /в
н./ припадащата му се 1/6 част от платения размер на дълга. Няма пречка същата
да бъде присъдена, независимо, че се претендира съответна част от всяка една
погасителна вноска, а от общия дълг по кредита. Солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на
възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването /Определение
№510/07.06.2016 по дело №427/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./
Следователно към момента на подписване на
споразумението, предвид данните за извършено плащане от страна на солидарния
длъжник отв. „МЦРМ Радост“ ООД на погасителни
вноски по договора за инвестиционен кредит в общ размер от 135 970.45 лева,
то същият по правилото на чл.127 от ЗЗД се явява кредитор по отношение „Гамор“
ООД /в н./ на дял, равняващ се на 1/6 от платените месечни вноски. Като е
признал дължимостта им до размера на сумата от 22 661.75 лева /135 970.48
лева : 6/ и поел задължение да я плати в определен срок, не е увеличил пасива
на дружеството, създавайки несъществуващ дълг.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ относно наличието на увреждане на кредиторите не създава съмнение, че увреждането следва да се преценява към момента на сключване на сделката – предмет на иска, което в настоящия случай не се установява.
Следователно искът се явява частично основателен, при което относителната недействителност на сделката следва да бъде прогласена за размера на сумата от 22 661.75 лева до 135 970.48 лева, като увреждаща кредиторите на несъстоятелността на отв. „Гамор“ ООД /в н./, за останалата част като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен.
Разноски : С
оглед резултата по делото и на осн.чл.649, ал.6 от ТЗ
ответниците „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК
********* и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* следва да да
заплатят всеки поравно държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 4532.35 лева, като сумата от
2266.18 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „ГАМОР” ООД
(в н.) ЕИК *********.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.649, ал.6 от ТЗ във вр.чл.620, ал.3 и ал.5 от ТЗ ответникът „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, представлявано от А.Л.Е.– управител следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС ДТ в размер на 906.47 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА на осн.чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, представлявано от А.Л.Е.– управител, открито по т.д.№696/2015г. по описа на ВОС, на сделка, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК *********, се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* сумата от 135 970.45 лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и Уникредит Булбанк АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД, за размера на сумата от 22 661.75 лева до 135 970.48 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на постоянния синдик на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, с.а. гр.Варна, ул.Парижка комуна 2 Б.Б. срещу „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов”
№ 48, представлявано от А.Л.Е.– управител и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Константин Доганов
48, представлявано от А.Л.Е.– управител за обявяване на недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите
сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок
преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в
н.) ЕИК *********, се задължава да
заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* сумата от 135 970.45 лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“
ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и Уникредит
Булбанк АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД, за сумата от 22 661.75 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№510/2016г. по описа на
ВОС по отношение на „УЛЪЙБКА“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, жк Тракия бл.29 вх.А ет.5 ап.15, представлявано от Н.М.О.–
управител и СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“ Булстат *********, рег.по ф.д.№43/2014г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Стефан и Обрейко Обрейкови 56, представлявано
от Г. А.Д., като недопустимо.
ОСЪЖДА ответниците „ГАМОР” ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, представлявано
от А.Л.Е.– управител и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Константин Доганов 48,
представлявано от А.Л.Е., да заплатят всеки поравно държавна такса за водене на
делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на
4532.35 лева, като сумата от 2266.18 лева следва да се събере от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „ГАМОР”
ООД (в н.) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Константин Доганов” № 48, представлявано от А.Л.Е.–
управител да заплати държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 906.47 лева, която следва да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в
частта с характер на определение, в която производството е прекратено по
отношение на ответниците „УЛЪЙБКА“
ЕООД ЕИК ********* и СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“ Булстат ********* може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :