Определение по дело №978/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1355
Дата: 18 юли 2019 г.
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100500978
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V -      1355                               Година 2019, 18.07                                     град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На осемнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                                                           

                                                                                      

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 978 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№1990/25.04.2019г., подадена от Н.Х.А., ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №73/15.04.2019г., постановено по гр.д.№644/2018г. по описа на Районен съд- Поморие.

С посоченото решение е допуснат развод и е прекратен сключеният с акт №0042/23.05.2014г. на Община Поморие гражданския брак, между Н.Х.А. и П.А.А. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права върху детето Христо Начков А., ЕГН ********** е предоставено на майката- П.А.А., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето Христо Начков А., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден с приспиване при бащата, 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и родителите ще редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година,  детето Христо да бъде при майка си, а на Новогодишните празници- при баща си и обратно- всяка четна година по време на Коледните празници, детето да бъде при баща си, а на новогодишните празници- при майка си, като при осъществяване режима на лични отношения, бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща отново там. Съдът е осъдил  бащата Н.Х.А. да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лева, ведно със законната лихва върху забавата, считано от влизане на решението в сила. Ползването на на семейното жилище, находящо се в гр.Поморие, ул.,,Републиканска“№15, собственост на родителите на ответника, е предоставено на съпруга- Н.Х.А.. Със същото решение са отхвърлени  предявените от Н.Х.А. насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Христо Начков А. на бащата Н.Х.А. и за осъждане на П.А.А. да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130 лева. С решението е постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Рашидова. Страните са осъдени да заплатят съдебно- деловодни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от решението в следните части: че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, предоставянето на родителските права върху детето на майката и определяне местоживеенето на детето при същата, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Решението се обжалва и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове, предявени от ответника.  Иска се отмяна на решението в обжалваните части. Жалбоподателят счита, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

На първо място, подробни аргументи са изложени за опровергаване извода на съда за противобрачно поведение на въззивника, изразяващо се в употреба на наркотични вещества и неполагане грижи за детето.

Жалбоподателят твърди, че еднократно употребил наркотици и управлявал автомобил, като за посоченото  противоправно деяние бил осъждан веднъж.

 Въззивникът заявява, че изградил силна емоционална връзка със  сина си, което било отразено и в изготвения социален доклад.

             Оспорва изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че  бащата и неговите родители възпрепятствали контактите на майката с детето.

Посочва се във въззивната жалба, че въззиваемата (ищца) и нейното семейство не можели да бъдат добър пример, поради неморалното им поведение. Развива съображения в тази насока.

 Излагат се твърдения, че  след постановяване на атакуванато решение, детето било стресирано и уплашено, че ще бъде поверено на грижите на майка си.

 Претендира разноски.

 При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ответника-адв Я., на 18.04.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на ПРС на 25.04.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищцата  на 17.06.2019г.

 В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

 Въззиваемата намира атакуваният съдебен акт за правилен, законосъобразен и мотивиран. Твърди, че и двете страни имали вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и неговото прекратяване. В тази връзка, намира за неоснователни, наведените от въззивника твърдения, че вина имала единствено   ищцата. Посочва, че  правилно първоинстанционният съд преценил, че при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права, следвало да се обсъдят всички обстоятелства от значение за интересите на детето, както и наличието на родителски качества, а именно: полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества, социално обкръжение и битови условия и др. Цитира Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС. Също така сочи, че връзката между майката и детето била възпрепятствана от бащата и неговото семейство. Излага становище, че родителите имали еднакви права и задължения, които не следвало да бъдат ограничавани. Общуването на детето, както с единия, така и с другия родител, допринасяло за неговото правилно възпитание. Въззиваемата твърди, че понастоящем детето живеело в дома на баща си, но се отглеждало от неговата баба, с която имало изградена емоционална връзка. Подчертава, че в настоящия случай се касаело за момче на пет години, което предвид ранната си и крехка възраст, имало нужда от майчина грижа и закрила.

Посочва, че тъй като бащата бил осъждан за извършване на противоправно деяние (управление на автомобил след употреба на наркотични вещества), не можел да бъде добър пример за детето.

Счита, че правилно първоинстанционният съд  приел, че превес имал този родител, който в по-голяма пълнота можел да осигури едновременно физически и душевен комфорт на детето, като в конкретния случай, това била майката. Развива съображения във връзка с направените от въззивиика доказателсвени искания.

              Моли за потвърждаване  решението на Районен съд –Бургас и присъждане на направените във въззивното производство  разноски.

              Отговорът на въззивната жалба е подаден от ищцата, чрез процесуалните си представител адв.Т. и адв.Д., но има един подпис, като не става ясно кой всъщност е подателят. По делото липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв.К.Т. и адв.Н.Д.- БАК за въззивната инстанция. Следва да бъдат дадени указания за представянето на такива.

  По доказателствата:

 С въззивната жалба са направени доказателствени искания-разпит на трима свидетели, изготвяне на нов социален доклад от Дирекция ,,Социално подпомагане“- Поморие, който да изследва желанията не детето при кого да живее, като бъдат проведени разговори с психолог, да бъде задължена ищцата да представи доказателства за доходите си за една година назад и удостоверение от Министерството на правосъдието, за да се снабди със справка  за съдимост  на родителите на въззиваемата.

Доколкото поисканите доказателства са във връзка с установяване на обстоятелства относно отношенията между родителите и роденото от брака дете по повод упражняване на родителски права не е налице преклузия по чл.266 от ГПК и същите следва да бъдат допуснати с изключение на на справката за съдимост на родителите на ищцата. Последното е неотносимо към спора.

 С отговора на въззивната жалба са представени писмени доказателства- справка за съдимост, рег.№411/25.10.2018г., изд. от Районен съд- Поморие и съдебномедицинска експертиза №218/2019г. от д-р К. Янков по отношение на които няма формулирано искане. Също така е направено искане за снабдяване с удостоверение, за да се снабди страната със справка  за образуване на досъдебни производства по отношение на Н.А.. Предвид допускане на гласни доказателства за въззивника, такива следва да бъдат допуснати и за въззиваемата.

   Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

  С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             ВНАСЯ  в.гр.д.№978/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 30.09.2019г. от 09,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

             УКАЗВА на въззиваемата П.А.А., да представи доказателства за представителна власт на адв..К.Т. и адв.Н.Д.- БАК  пред въззивната инстанция, , както и да формулира искане по отношение на представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства и в каква връзка ги представя в едноседмичен срок от съобщаване с препис за насрещната страна.

             ДОПУСКА гласни доказателства-по двама свидетели за всяка от страните при режим на довеждане в с.з.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.21, т.15 от Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие да изготви и представи по делото социален доклад, като изследва въпроса относно желанието на детето при кого от родителите да живее, след провеждане на събеседване с психолог.

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата П.А.А., да представи справка за дохода си за една година назад.

  ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на П.А.А., ЕГН ********** пред БРП, БОП и  ОСС, за издаване на справка, след внасяне на дължимата държавна такса  по сметка на БОС.

 

                 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за  издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което  да се снабди със справка за съдимост на родителите на П.А.А. от Министерство на правосъдието.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: