№ 3446
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110130051 по описа за 2023 година
Предявени са от „А.Б.“ ЕАД срещу „А.“ ООД обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл.86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: 1015,85 лв., представляваща
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ***,
партида *********, ID на договор М6531003 от 15.05.2020 г. за периода 23.06.2022 г. -
23.12.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението
06.04.2023 г. до окончателно изплащане и сумата от 44,28 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 27.08.2022 г. – 05.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. 18478/2023 г.
по описа на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги ID на клиент ***, партида *********, ID на договор М6531003 от
15.05.2020 г., като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали
отделни приложения. С договор от 30.04.2020 г. за срок от две години била активирана
услуга достъп до интернет с месечна абонаментна такса 150 лв. без ДДС, като параметрите
на услугата били описани в приложение № 1, а предоставянето на услугата били
удостоверено с Констативен протокол. Съгласно т.17.4 от Договора след изтичане на
уговорения срок на ползване, договорът продължил действието си за неопределено време
при същите условия. Твърди, че по договора са издадени 6 бр. фактури на обща стойност
1015,85 лева. Претендира и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че процесният
договор е бил със срок на действие до 30.04.2022 г., след която дата не било продължено
действието му. Излага, че на 30.05.2022 г. е сключил с друга фирма договор за доставка на
същите услуги. Излага твърдения и че договорът съдържа неравноправни клаузи. Оспорва и
претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е
доставил на ответника през процесния период процесната услуга на претендираната
стойност, както и че вземането е станало изискуемо. По иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника по предявените искове е да
докаже възраженията си, в това число и погасяване на вземанията.
От съдържанието на представения по делото Договор от 30.04.2020 г. /л.4/ се
установява, че страните са се договорили доставчикът да предостави възмездно услугата
„достъп до интернет“, дефинирана като постоянна връзка за пренос на Internet Protoсol
пакети през входни точки в мрежата на Доставчика срещу възнаграждение в размер на 150
лв. без ДДС. Видно от т.17.1. от Договора срокът на ползване на услугите по договора е 2
години. Съгласно т.17.4. в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от
срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде
прекратен или че желае да продължи ползване на услугата за нов срок при определени
условия, ползване на услугата продължава за неопределен срок при същите условия и може
да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без
неустойки. В представеното Приложение № 1 към договора са описани техническите
спецификации на предоставяната услуга. Представен е и Констативен протокол за
предоставяне на услугата, който съдържа клауза / т. 3.1.4./, аналогична на т.17.4. от
Договора. Ищецът е представил и 6 бр. фактури. Доколкото страните изрично са уговорили,
че в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване,
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен или че желае
да продължи ползване на услугата за нов срок при определени условия, ползване на
услугата продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено
по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки, то
договорът е продължил действието си за неопределено време при същите условия.
Доказателства за наличие на писмено уведомление за прекратяване на договора, не са
представени, като дори и не са наведени такива твърдения от страна на ответника. С оглед
изложеното съдът достига до извода, че договорът е продължил действието си за
неопределено време при същите условия.
На следващо място следва да се разгледа въпросът дали ищецът е изпълнил
задължението си за предоставяне на услугите, предмет на договора. За доказване на
последното по делото е изслушана съдебно-техничка експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че в софтуерните системи на ищеца е налична информация за
ответното дружество с идентификационен номер ***, както и информация за сключен
договор с номер М6531003, който е свързан към партида *********. Посочено е, че към
партидата е активирана 1 електронна съобщителна услуга „интернет достъп на
пожароизвестителна система“ с идентификационен номер 301002261335 и с месечна
абонамента такса в размер на 150 лв. без ДДС със срок на действие на договора от
15.05.2020 г. до 15.05.2022 г. Съгласно заключението електронната съобщителна услуга е
била свързана с клиент с идентификационен номер *** с партида с идентификационен
номер ********* и с договор с номер М6531003. Според експерта услугата по партида
********* е била напълно активна до 02.09.2022 г. На 02.09.2022 г. услугата била
частично ограничена (с ограничена скорост на интернет достъп). На 02.11.2022 г.
2
услугата била напълно спряна. Основанието било неплащане от ответника на дължимите
суми по фактури. Услугите по партида ********* били деактивирани автоматично на
06.01.2023 г. поради неплащане от ответника на дължимите суми по фактури. СТЕ също
потвърждава наличието на възникналото правоотношение между страните. Според вещото
лице за процесния период обаче услугите са били напълно активни до 02.09.2022 г., на която
дата услугата е била ограничена, а на 02.11.2022 г. напълно спряна. Изтъква се в
заключението, че при ограничен достъп до услугата, тя все още е достъпна, но в ограничен
обем /ограничена скорост на интернета/. В тази насока съдът намира, че за периода след
02.09.2022 г. ищецът не е предоставил уговорената услуга, респ. че е налице неизпълнение
на поетите от „А.Б.“ ЕАД задължения по договора. Действително заплащане на месечните
абонаментни такси се дължи всякога за месеците, включени в срока на договора, независимо
дали абонатът ползва услугите или не. Това е така обаче стига тези услуги да са били на
разположение на абоната, т.е. че неползването да е по волята на абоната, а не по причина,
зависеща от оператора. Настоящият съдебен състав намира, че ограничаването на услугите
за периода след 02.09.2022 г. по същество означава непредоставяне на уговорената услуга,
въпреки, че според вещото лице услугите са се водели „активни“. Описаното ограничаване
на мобилните услуги съдът намира за равносилно на пълна липса на престация от страна на
мобилния оператор. Дружеството не е изпълнило задълженията си по предоставяне на
ефективен достъп до мобилната си мрежа, с оглед на което се начисляват и месечните
абонаментни такси, поради което и „А.Б.“ ЕАД неоснователно претендира заплащане на
въпросните начислените абонаментни такси за следващ посочената дата период. В
допълнение съдът намира за необходимо да посочи, че дори да се приеме, че все пак през
периода през който услугите са били „ограничени“ ищецът е предоставил някакви услуги, то
недоказан остава въпросът услуги в какъв обем са предоставени, за да се изчисли съответно
и какво би било евентуално дължимото се възнаграждение за тях.
С оглед изложеното съдът ответникът дължи суми единствено за периода, през който
услугите са били напълно активни или това е периодът от 23.06.2022 г. до 01.09.2022 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
счетоводството на „А.Б.“ ЕАД процесните фактури на обща стойност 1114,56 лева с ДДС са
описани в месеца на тяхното издаване по партида № *********, ID на Договор № М6531003
от 15.05.2020 г. по номер на документ, дата и стойност на данъчна основа, начислен данък
на продажбите и обща стойност на фактурата. Експертът е посочил, че в счетоводството на
„А.Б.“ ЕАД има осчетоводени издавани фактури за май 2022 юни 2022 както следва:
Фактура № **********/25.05.2022 г. на стойност 180,00 лева за отчетен период 23.04.2022 г.
- 22.05.2022 г., като срещу фактурата било осчетоводено плащане постъпило на 01.10.2021 г.
- депозит /надвнесена сума/; Фактура №**********/27.06.2022 г. на стойност 180,00 лева за
отчетен период 23.05.2022 г.- 22.06.2022 г., като срещу фактурата било осчетоводено
плащане постъпило на 12.11.2021 г. - депозит /надвнесена сума/. Съгласно заключението на
вещото лице процесните фактури са издадени за месечна абонаментна такса 150,00 лв. без
ДДС за услуга по договор за доставка на интернет със срок на договор 15.5.2020 г.-
15.5.2022 г. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ответника Фактура №
**********/25.05.2022 г. на стойност 180,00 лева и Фактура №**********/27.06.2022 г. на
стойност 180,00 лева не са осчетоводени, както и че ответникът не е ползвал право на
приспадане на данъчен кредит. Съгласно счетоводните записи на „А.Б.“ ЕАД към 09.01.2024
г. задълженията за периода възлизали на сумата от 1015,85 лева, формирани както следва:
1114,56 лева - начислени суми по фактури издадени в периода 27.07.2020- 29.12.2020 г.;
98,71 лева - прихваната сума с КИ № **********/26.01.2023 г. от фактура №
*********/29.12.2022 г. Според експерта обезщетението за забава е в размер на 45,09 лева,
изчислено от първия ден след срока за плащане записан в процесните фактури до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението. Посочено е също и че ищецът води
своето счетоводство съгласно Международните стандарти за финансово отчитане, приети от
Европейския съюз, че годишните финансови отчети са публикувани в Търговския регистър
и подлежат на контролни производства от органите по приходите по реда на ДОПК за
спазването на данъчното и осигурителното законодателство.
3
С оглед изложеното по-горе съдът счита, че ответникът дължи суми за предоставени
услуги за периода от 23.06.2022 г. до 01.09.2022 г., за който период са издадени следните
фактури:
Фактура № **********/27.06.2022 г. за отчетен период 23.06.2022 г. – 22.07.2022 г.
на стойност 180,00 лв. с включено ДДС;
Фактура № **********/25.08.2022 г. за отчетен период 23.07.2022 г. – 22.08.2022 г.
на стойност 180,00 лв. с включено ДДС;
Фактура № **********/27.09.2022 г. за отчетен период 23.08.2022 г. – 22.09.2022 г.
на стойност 180,00 лв. с включено ДДС, по която фактура обаче съдът намира, че следва
да се присъди сума съответстваща на дните през които услугата е била напълно
активна, която сума съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на 58,00 лв.
Предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 418,00 лв. до който
размер следва да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за уважаване на акцесорната
претенция, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Тъй като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактурите суми, като забавата е
настъпила автоматично, без да е необходимо отправянето на покана до длъжника.
По Фактура № **********/27.06.2022 г. издадена за отчетен период 23.06.2022 г. –
22.07.2022 г. на стойност 180 лв. с включено ДДС, крайният срок за плащане е 26.08.2022 г.,
респ. ответникът е в забава от 27.08.2022 г., като размерът на лихвата за периода от
посочената дата до 05.04.2023 г., изчислен от съда с помощта на онлайн калкулатор е 11,77
лв.;
По Фактура № **********/25.08.2022 г., издадена за отчетен период 23.07.2022 г. –
22.08.2022 г. на стойност 180 лв. с включено ДДС, крайният срок за плащане е 24.09.2022 г.,
респ. ответникът е в забава от 25.09.2022 г., като размерът на лихвата за периода от
посочената дата до 05.04.2023 г., изчислен от съда с помощта на онлайн калкулатор е 10,32
лв.;
По Фактура № **********/27.09.2022 г., издадена за отчетен период 23.08.2022 г. –
22.09.2022 г. на стойност 180 лв. с включено ДДС, по която фактура обаче както бе
посочено и по-горе, следва да се присъди сума съответстваща на дните през които
услугата е била напълно активна – 58,00 лв., крайният срок за плащане е 27.10.2022 г., респ.
ответникът е в забава от 28.10.2022 г., като размерът на лихвата /изчислен върху сумата от
58,00 лв./ за периода от посочената дата до 05.04.2023 г., изчислен от съда с помощта на
онлайн калкулатор е 2,80 лв.
Или общият размер на обезщетението за забава възлиза на сумата от 24,89 лв. до
която сума, искът следва да се уважи, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 425,00 лв.
/от които 25,00 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение /, като с
оглед уважената част, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 177,55 лв. За
исковото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 25,00
лв., депозит за СТЕ 350,00 лв. и депозит за СсЧе 300,00 лв., като с оглед уважената част, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 281,99 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение /като представя и
4
доказателства за сторени такива – л.31 договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че сумата от 500,00 лв. е заплатена в брой и в тази част договорът има
характер на разписка/, в размер на 500,00 лв., като с оглед отхвърлената част и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 291,12 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Л.Н.К., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, че ответникът дължи на „А.Б.” ЕАД, ЕИК *** следните суми: 418,00 лв.,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на
клиент ***, партида *********, ID на договор М6531003 от 15.05.2020 г. за периода
23.06.2022 г. – 01.09.2022 г. , ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
заявлението 06.04.2023 г. до окончателно изплащане и сумата от 24,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 27.08.2022 г. – 05.04.2023 г. / върху
задълженията за периода от 23.06.2022 г. – 01.09.2022 г./, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. 18478/2023
г. по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата над 418,00 лв. до пълния предявен размер от 1015,85 лв. и за периода от 02.09.2022 г.
до 23.12.2022 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 24,89 лв. до пълния предявен
размер от 44,28 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Л.Н.К., да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 177,55 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 281,99 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Л.Н.К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 291,12 лв. разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5