Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
Гр. Разград, 21 юни 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….. разгледа докладваното от съдията
дело № 53 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. Х. А. от
с. Р., обл. Р. против отказа на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Разград, материализиран в Писмо изх. №330000-9227/ 09.03.2022 г.
В жалбата и по същество се излагат
доводи, че този акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснато
съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. С оглед
на това жалбоподателката моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по жалбата, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира
съда със становище по спора.
Разградският административен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите
и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок от надлежна страна
против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна
по следните фактически констатации и правни изводи:
Административното производство е започнало по Молба вх.
№330000-3390/21.01.2022г., подадена от С. Х. А. до Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Разград. С нея е поискала да се предприемат необходимите действия за да
се обяви за издирване лек автомобил „Опел“, модел „Омега“ с рег. № ********. В молбата си
твърди, че автомобилът е придобит по време на брака, сключен с нейния бивш
съпруг О. Е., гражданин на Република Турция. Бракът е прекратен с
приложеното по делото Решение за развод на Районен съд Ахим, Германия на
17.11.2012г., но и преди това съпрузите са живели във фактическа раздяла. През
2010 г. съпругът ѝ я посетил в Нидерландия, където живеела и продължава
да живее, и взел процесния автомобил, ведно с всички документите за него, като
оттогава тя няма информация за него. Изрично е конкретизирала, че след като
бъде уведомена за изхода от това административно производство, ще подаде
заявление за прекратяване на регистрацията на това МПС.
В отговор на тази молба началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Разград е изпратил Писмо изх. №330000-6719/14.02.2022г., с което молителката е
уведомена, че за да се прекрати регистрацията на процесния автомобил е
необходимо да се обяви за издирване съгласно изискванията на чл. 18а, ал. 3 от
Наредба № І-45/ 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (
Наредба № І-45). В отговор на това писмо С. А., чрез своя пълномощник, е депозирала Молба-заявление вх.№330000-9227/09.03.2022г.,
с която е посочила, че с подадената вече молба е поискала изрично това МПС да
се обяви за издирване и отново потвърждава своето искане.
При тези данни сезираният административен орган е изпратил Писмо изх. №330000-9227/
09.03.2022 г., с която е заявил, че не може да се прекрати регистрацията на
процесния лек автомобил, регистриран на името на С. А., тъй като е придобит по време на брака й с О. Е. и се явява съпружеска имуществена общност съгласно чл. 21, ал. 1 от
Семейния кодекс. Това писмо е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че по своя характер то съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Този извод се налага
при преценка на обстоятелствата, че процесното писмо е издадено от компетентен
административен орган и в него се съдържа властническо изявление, с което пряко
и непосредствено се засягат правата на оспорващата.
Същото се явява незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение и в противоречие на материалния закон.
Съгласно чл. 24, ал.1 от АПК производството по издаване на индивидуален
административен акт започва по искане на компетентният орган, или по искане на
гражданин или организация, а в предвидените от закон случаи и по искане на
прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. В случая административното
производство е образувано по искане на жалбоподателката, в което тя ясно,
конкретно и недвусмислено е посочила, че желае да се предприемат необходимите
действия и да се обяви за издирване посоченият там лек автомобил. Административният
орган е бил обвързан с това искане, доколкото именно то определя предмета на
административното производство и следвало да се произнесе само съобразно неговия
обхват. С процесното писмо обаче, той е отказал да прекрати регистрацията на
МПС, без да се произнесе по искането то да бъде обявено за издирване. В случая
административният орган по същество е подменил предмета на производството и се
е произнесъл по искане, с което не е сезиран. Налице е недопустимо произнасяне,
поради което оспореното писмо следва да се отмени.
Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че административният
орган необосновано е приел, че имуществените отношения между С. А. и нейния бивш съпруг О. Е. се уреждат по националното ни законодателство, в частност съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс. Данните по делото сочат, че
лицето О. Е. е гражданин на Република Турция, а бракът между тях е
бил сключен на територията на Федерална република Германия. С оглед на това
техните лични и имуществени отношения се регулират с разпоредбите на Кодекса за
международно частно право (КМЧП). Съгласно чл. 79, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
КМЧП имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от
правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а
когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи
общо са в най-тясна връзка. При липсата на доказателства, че Република България
е държавата, където съпрузите обичайно са пребивавали по смисъла на чл. 48, ал.
7 от КМЧП, съответно, с която те общо са в най-тясна връзка, не може да се
приеме, че в случая приложимо е българското право.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира
оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени
нарушения и в противоречие с материалния закон. Той следва да се отмени, като
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се върне на административния
орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се
присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателката. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер от 610 лв., от които 10 лв.
заплатена държавна такса и 600 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така Разградски административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград,
материализиран в Писмо изх. №330000-9227/ 09.03.2022 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по компетентност при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОДМВР - Разград да заплати на С. Х. А. от с. Р., обл. Р. сумата от 610 (шестстотин и десет) лева – дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/