Решение по дело №966/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 319
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20214520200966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20214520200966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
СТР. ИВ. Н. от с.Борисово, обл.Русе е подал жалба против наказателно
постановление №21-1085-001029/ 28.04.2021г., издадено от началника на
сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр.
чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца и на основание чл.183, ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното
производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, както и че не извършил нарушението, порадикоето иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
1
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 31.01.2021г., около 22.00 часа, свид.Б. била паркирала МПС с рег.
№*** на ул.”Неофит Рилски” в гр.Русе и била все още в автомобила, когато
жалбоподателят, при движение назад със собствения си автомобил с рег.
№***, блъснал със задната му част задната дясна част на автомобила на Б.,
вследствие на което настъпили деформации в елементите на двете МПС-та в
местата на съприкосновение. Веднага след това Н. тръгнал да напусна
местопроизшествието с автомобила си. Свид.Б. настигнала автомобила на
въззивника пеша, отворила предната дясна врата, видяла Н., казала му да
спре, но той невъзмутимо продължил в първоначално избраната от него
посока, без да окаже никаква помощ за установяване на причинените от него
вреди. Б. уведомила за случилото се органите на МВР, които предприели
издирване на жалбоподателя по частта от регистрационния номер на
автомобила му, представен им от свидетелката. Около месец по- късно
свид.Б. видяла Н. и автомобила му на същия паркинг, разпознала ги,
запомнила целия номер на МПС-то и го съобщила на полицията. На
жалбоподателят бил съставен ауан, с който започнало настоящото
производство.
Тази фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства. При изграждането й съдът не дава вяра на показанията на
свид.Д., което на първо място се опровергават от целия останал
доказателствен материал по делото. Видно от показанията на свид.Б., пряко
възприела всички главни факти на доказване, именно жалбоподателят е
лицето, управлявало автомобила, с който бил блъснат нейния автомобил при
процесните обстоятелства. Б. имала възможност да види Н. и впоследствие да
го разпознае, тъй като й се наложило да го гони по паркинга и с риск за
здравето си да отвори врата на движещия се автомобил и така да огледа
наказаното лице. Показанията на Д. се опровергават и от показанията на
свид.Д., пред когото Н. е признал извършените нарушения и обяснил
2
причините за бягството му от мястото на произшествието, а именно уплаха.
Показанията на Д. са в противоречие и с подадената на осн.чл.188 от ЗДвП
декларация от Н., в която той декларирал, че на процесната дата и час е
управлявал автомобила си. Показанията на Д. се компрометират и от
обстоятелството, че тя живее на семейни начала с наказаното лице и това я е
водело при формиране на съдържанието им с цел предотвратяване на
наказването му. Следва да се отбележи, че данните за трудовите
правоотношения на наказаното лице не носят абсолютно никаква информация
за фактите на доказване.
Дадената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по
чл.183, ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 31.01.2021г. в
гр.Русе, като водач на МПС, при движение назад, не се убедил, че пътя зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано. Поради всичко изложено наказателното постановление в
тази му част следва да се потвърди.
С представеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по
чл.175, ал.1, т.5 във връзка с чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП, тъй като на
31.01.2021г. в гр.Русе, като участник в ПТП, при което има само имуществени
вреди, не оказал съдействие за установяването им, като с това нарушил
задълженията си на участник в ПТП. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал причинените от него
вреди, което не били незначителни, съзнавал задълженията си да окаже
съдействие за установяване на тези вреди, но въпреки това не се съобразил с
него, като предвиждал общественоопасните последици от поведението си и
искал настъпването им. Наказанията за това нарушение са неправилно
индивидуализирани. При определянето им следвало да бъде отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство едното- единствено нарушение на лицето
по ЗДвП преди процесните за продължителния му стаж като водач на МПС.
Отегчаващи вината обстоятелства липсват. При тези индивидуализиращи
3
вината обстоятелства, наказанията е следвало да бъдат определени към
минимума им от глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец, в какъвто смисъл наказателното постановление в
тази му част следва да се измени.
В хода на досъдебното производство по делото не са допуснати никакви
съществени нарушения процесуалните правила. Обвиненията и в двата акта
от таза фаза на процеса са коректно формулирани, напълно разбираеми и
дават възможност за пълноценна защита. Ясно са дадени и времето и мястото
на извършване на нарушението. Ауан и наказателното постановление
отговарят на абсолютно всички законови изисквания, въведени за тях.
Практиката на съдилищата е напълно категорична и непротиворечива, че
свидетел по ауан може да бъде и едно лице.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1085-001029/
28.04.2021г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР-Русе в
частта, с която на СТР. ИВ. Н. от с.Борисово, обл.Русе на основание чл.183,
ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №21-1085-001029/ 28.04.2021г.,
издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР-Русе в частта, с която на
СТР. ИВ. Н. от с.Борисово, обл.Русе на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр.
чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, като НАМАЛЯВА наказанието глоба на 50лв. и лишаването от
право да управлява МПС на срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4
5