№ 76
гр. Враца, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900124 по описа за 2024 година
Производството е по предявени осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.409 и чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба ищецът Ц. В. К., ЕГН **********, лично и със
съгласието на неговата майка Х. В. И., чрез адв. Г. Й. - САК, твърди, че на
24.08.2023 г., около 22:40 ч., до с. Криводол, е настъпил пътен инцидент, в
който е пострадал като пасажер. Поддържа, че за пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 517/24.08.2023 г., в който
е записано, че на 24.08.2023 г., около 22:40 ч., на път III-1302 /Криводол -
Голямо Бабино - Пудрия - Главаци – III-162/ в района на км. 11+400 с посока
на движение към с. Пудрия, л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № М *** СА,
управляван от П. В. Б., при несъобразяване с пътната обстановка, осъществява
удар с крава, вследствие на което настъпва ПТП с пострадали лица: Ц. К. -
пасажер в процесния лек автомобил. По случая е образувано ДП № 839/2023 г.
по описа на РУ на МВР Враца. Посочва, че виновният за настъпилото ПТП
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие
на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”,
1
сключена с ответната „Застрахователна компания „Лев Инс” АД по
застрахователна полица № BG/22/123001957455, валидна от 28.06.2023 г. до
27.06.2024 г. Изтъква, че непосредствено след пътния инцидент е бил откаран
от екип на БМП - гр. Враца в "УМБАЛ и спешна медицина Н.И. Пирогов"
ЕАД, гр. София със силни болки в шийната област и ляво рамо. След
извършени рентгенографии и консултативни прегледи от Детска хирургия и
Ортопедия и травматология, му е поставена окончателна диагноза: Фрактура
на предна черепна ямка; Мозъчно сътресение; Контузия на мозъка. Била е
установена нужда от провеждане на оперативна интервенция, при която
поради тежката разкъсно-контузна рана в областта на главата, са извършени
ревизия и обработка на раната на главата в спешен порядък. Твърди, че на
28.08.2023 г. е пренасочен към отделение по ЛЧХ за продължаване на
лечението. Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза ИЗ № 34057,
издадена от "УМБАЛ и спешна медицина Н.И. Пирогов" ЕАД, гр. София.
Поддържа, че в периода 28.08. - 30.08.2023 г. е бил настанен в "УМБАЛ и
спешна медицина Н.И. Пирогов" ЕАД, гр. София, където след извършени
параклинични изследвания му е поставена окончателна диагноза: Счупване на
костите на носа, закрито. При него са установени: Мултифрагментна фрактура
на стените на фронтален синус; Фрактура на стените на етмоидални клетки,
като са ангажирани медиалните стени и тавана на двете орбити; Наличие на
течност с кръвни компоненти във фронтален синус, етмоидални клетки и
сфеноидален синус; Въздушни колекции периорбитално вдясно. Посочва, че
му е проведена оперативна интервенция - мануална репозиция на носната
пирамида за възстановяване проходимостта на носните ходове, след което са
му поставени двустранна марлена тампонада, напоена с браунол мас и
стерилна превръзка. По време на болничния престой е приемал медикаменти
по терапевтична схема и на 30.08.2024 г. е изписан с предписана терапия,
дадени указания и назначени контролни прегледи. Тези обстоятелства са
видни от Епикриза ИЗ № 34502/2023, издадена от "УМБАЛ и спешна
медицина Н.И. Пирогов" ЕАД, гр. София. Изтъква, че след изписването му от
болничното заведение продължил лечението си в домашни условия, който
период преминал в постоянни болки. Получените вследствие на пътния
инцидент травми са му причинили постоянна болка, която му пречила и да
спи, имало риск от тромбозиране, което в нередки случаи е
животозастрашаващо, а като неминуем последващ ефект се явяват
2
умъртвените тъкани, съсиреци, нарушението на кръвообращението и най-
после увреждането на нервите в областта на травмата. Твърди, че поради
гореописаните травми, които е получил, е разчитал предимно на помощта на
своите близки, които са му съдействали за обикновени ежедневни нужди; в
продължение на месеци е бил възпрепятстван да се движи и прекарал дълъг
период на легло. Оплаквал се от постоянно главоболие, чувствал постоянна
сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност и раздразнителност,
загуба на координацията и шум в ушите. Възстановителният му период е бил
придружен от често кървене от носа, вследствие на което и наличие на
световъртежи, които били особено неприятни при изправяне от легнало
положение; изпитвал трудност при дишане, което също било следствие на
счупените кости на носа. Поддържа, че инцидентът се отразил негативно и на
психиката му, а счупените кости на носа довели до козметично загрозяване.
Като човек на млада възраст все още се срамува от външния си вид и смята, че
връстниците му ще му се подиграват, което пречи на комуникацията му и
личностното му развитие. Поради силните и нестихващи болки прекарвал
голяма част от времето си насаме; често бил неспокоен и избухлив, което не е
обичайно за личността му. Смята, че начинът му на живот е напълно
променен, което се отразява негативно върху психиката и самооценката му.
Посочва, че на основание чл. 380, ал. 1 КЗ, с молба вх. № 12103/07.12.2023 г. е
надлежно завел претенция за обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди, но въпреки, че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна
на ответника е изтекъл, към момента на подаване на исковата молба не е
отправено официално предложение за изплащане на обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез юрк. К. А., в
срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове. Счита предявения иск за
неимуществени вреди за недължим и прекомерно завишен и не отговарящ на
принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на трайно
установената съдебна практика. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, твърдението
за вина на застрахования в ответното дружество водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № М *** СА - П. В. Б., за настъпване на
пътнотранспортното произшествие и на претендираните от ищеца вреди;
3
търпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, както и
твърдението за тяхната продължителност и интензитет; наличието на
причинно-следствена връзка на претендираните от ищеца вреди с настъпилото
на 24.08.2023г. пътнотранспортно произшествие. Прави възражение за
съпричинявяне на вредоносния резултат от ищеца, който в нарушение на чл.
137А, ал.1 от ЗДвП е пътувал в лекия автомобил без да е бил надлежно
обезопасен с предпазен колан. Оспорва по основание и размер предявения
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от
която същата се претендира.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 24.08.2023 г., около 22:40 ч., на път III-1302 /Криводол - Голямо Бабино -
Пудрия - Главаци – III-162/ в района на км. 11+400 с посока на движение към
с. Пудрия, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № М *** СА, управляван от П. В. Б., в който се возел
на първа седалка до водача пострадалия Ц. В. К., ЕГН **********, при
несъобразяване с пътната обстановка осъществява удар с крава.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 25.08.2023 г. от разследващ полицай при РУ гр.Враца,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола са приложени
схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-12430/25.08.2023 г., след
посещение на мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на
МВР-Враца. В протокола сред пострадалите лица е посочен и Ц. В. К. –
пътник на предна седалка в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № М ***
СА, който е получил фрактура на черепа с опасност за живота, транспортиран
от екип на ЦСМП-Враца до МБАЛ „Хр. Ботев“ гр.Враца, след което е
транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, гр. София. В протокола е
4
отразено, че по случая е образувано ДП № 839/2023г. по описа на РУ-Враца
(приложено по делото в оригинал). Видно от представеното постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП-Враца от 29.01.2024г.
наказателното производство по пр.пр. № 5676/2023г. по описа на ВРП,
образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” НК е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по ДП № 839/2023г. по описа на РУ-Враца,
вещото лице, изготвило експертизата, е дало заключение, че от техническа
гледна точка ПТП е настъпило при следния вероятен механизъм: На
24.08.2023 г. около 22,40 часа в посока гр. Криводол към гр. Враца в тъмната
част на денонощието при нормална видимост по прав хоризонтален участък от
платното за движение на път III-1302 в посока от главен път Е-79 към с.
Пудрия се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № М***СА с
включени дълги светлини на фаровете, управляван от П. В. Б., със скорост от
около 104 км/ч при максимално разрешена за участъка 90 км/ч. В определен
момент, когато лекият автомобил се намирал на около 41 метра от мястото на
удара, водачът е видял и възприел навлизащата от десния край на пътя крава,
като опасност и предприел аварийно движение с отклонение в ляво, но поради
липса на време и разстояние, достигайки мястото на удара с предната челна
част на автомобила е блъснал тялото на кравата в областта на предната и
лявата половина, след което в режим на аварийно спиране се установил в
покой на мястото отразено в протокола за оглед на ПТП. Домашното животно -
крава е предприело пресичане на платното за движение от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил със скорост от около 10
км/ч и достигайки мястото на удара е блъснато от лекия автомобил. В резултат
на удара под масовия център тялото на кравата е подхвърлено на горе и
паднало с лявата си странична част върху предния капак на лекия автомобил и
плъзгайки се по него се блъснало в челното панорамно стъкло и горната греда
на тавана на купето. Тялото на кравата е носено от лекия автомобил и в процес
на аварийно спиране с отклонение в ляво е изхвърлено в дясно на платното за
движение, където се установило в покой на мястото посочено в протокола за
оглед на ПТП и приложения фотоалбум. В следствие на настъпилото ПТП,
5
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № М***СА П. Б. и
пътникът на предна дясна седалка Ц. К. са получили описаните в
медицинските документи наранявания, а кравата е убита на място.
Според заключението причината за настъпването на процесното ПТП е
внезапно навлизане на домашно животно - крава в платното за движение в
непосредствена близост пред лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №
М***СА, с което е поставило водача на автомобила в невъзможност на
предотврати ПТП. От заключението се установява също, че мястото на удара
на лекия автомобил с кравата се намира от 1,6 до 3,00 метра в дясно от левия
край по ширината на платното за движение. Скоростта на движени на лекия
автомобил преди ПТП и непосредствено преди удара с кравата е била около
104 км/ч., а скоростта на движение на кравата е била около 12 км/ч (3,33 м/с).
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с
определената скорост от 104 км/ч в условията на произшествието е била около
111 метра; дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при
движение с разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч в условията
на произшествието е била около 89 метра, а разрешената извън населено място
максимална скорост за движение на лекия автомобил е била 90 км/ч. Според
заключението водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
кравата, като опасност в момента, в който я видял да навлиза в платното за
движение, осветена от светлините на фаровете на автомобила си на
разстоянието от 50 до 110 метра от мястото на удара в зависимост от това дали
се е движил с къси или дълги светлини на фаровете. Кравата в същото време
се намирала на десния банкет на разстояние около 4,8 метра от мястото на
удара. От заключението се установява също, че както при движение на лекия
автомобил с определената скорост от 104 км/ч., така и при движението му с
разрешената скорост от 90 км/ч., водачът му не е имал техническа възможност
да предотврати възникването на ПТП с аварийно спиране. Според данните в
делото пострадалият Ц. В. К. е седял на предната дясна седалка на лекия
автомобил. Към момента на удара под действието на ударния импулс тялото
на Ц. К. се насочило напред към предната част на лекия автомобил -
арматурното табло, а непосредствено след това към облегалката на предната
дясна седалка. Според вещото лице лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. № М***СА е бил оборудван фабрично със заводски монтирани
триточкови поясно раменни обезопасителни колани на предна лява и дясна
6
седалки и на задните лява и дясна седалки, а на задната средна седалка - със
заводски монтиран триточков поясен обезопасителен колан.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза заяви, че след като е
изслушал показанията на свидетеля П. Б., дадени в същото съдебно заседание,
коригира заключението си в частта, в която е приел, че опасността е
възникнала, когато кравата е започнала да пресича банкета, като с оглед много
добрата видимост на пътното платно при включени дълги светлини, водачът е
видял кравата от разстояние 110 м. От този момент той вече е трябвало да
реагира със спирачките, тъй като не е предвидимо движението на животното.
Така при скоростта, която е определил около 104 км/час, опасната зона на
спиране е 111 м. и при тази скорост той не е могъл да избегне ПТП-то, но ако
автомобилът се е движел с 90 км/час, каквато е разрешената скорост извън
населено място, опасната зона на спиране е 89 м и в този случай водачът му е
имал възможността да спре и избегне опасността и удара с животното.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля П. В. Б. - водач на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № М *** СА, причинил процесното
ПТП. Свидетелят твърди, че непосредствено преди произшествието е
управлявал автомобила с включени дълги светлини, като пред него не е имало
други автомобили. Пътната настилка била суха, не е имало нещо, което да
ограничава видимостта му, участъкът бил прав, отстрани на пътя имало
ливада. Свидетелят забелязал, че отстрани на пътя на ливадата имало крави,
една от които стояла неподвижно до неговата лента за движение. По едно
време кравата започнала да пресича пътното платно от дясно на ляво като
направила няколко крачки и спряла, а след това отново тръгнала; движила се
нормално. Свидетелят не очаквал, че кравата ще тръгне да пресича пътното
платно. Натиснал спирачките и направил опит да я заобиколи, но не успял и я
ударил челно с автомобила. Ударът настъпил по средата на пътя. Според
свидетеля скоростта на автомобила била около 90-100 км/час. Свидетелят не
си спомня на какво точно разстояние автомобилът е бил от кравата, но бил
далече от нея. Свидетелят твърди също, че ищецът пътувал на предната
седалка на автомобила до него и бил с поставен предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия
7
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. Изключение следва да се направи при
преценка на показанията на свидетеля относно обстоятелството дали ищецът е
бил с поставен обезопасителен колан, предвид обстоятелството, че същите не
кореспондират напълно с установеното в заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза и приложените по делото медицински
документи.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/123001957455, с период на валидност от 28.06.2023 г. до 27.06.2024 г.,
сключена при ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД, с която
застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Голф“ с peг. № М *** СА - П. В. Б.; настъпването
на процесното ПТП на 24.08.2023г. и предявена пред застрахователя
извънсъдебна претенция с вх. № 12103/07.12.2023 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 24.08.2023г. и неизплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (две епикризи, както и приложеният по ДП №
839/2023г. по описа на РУ-Враца лист за преглед на пациент от КДБ/СО при
МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца) и е назначена и изпълнена съдебно-
медицинска експертиза.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Ц. В. К. е приет в КДБ/СО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – Враца в 23:13 ч. с диагноза: Множествени счупвания на
костите на черепа и лицевите кости, закрито. Имал оплаквания от болки във
врата и световъртеж, бил в увредено общо състояние с охлузна рана в
областта на челната кост. Стабилна хемодинамика. Назначени са му рьо
графии на череп, лицеви кости, шийни прешлени и КТ на глава. От КТ на
глава № 2248/25.08.2023 г. - данни за многофрагментно счупване на челната
кост с импресия на фрагмент към челния синус - 6 мм; счупване на горната
8
стена на дясна орбита; наличие на въздушни и кръвни колекции в челния
синус и дясна орбита; дискретни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки
двустранно теменно. След консулт по телефона с УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД
гр. София е транспортиран за хоспитализация. (ксерокопие на ЛПП от
КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца № 011093/24.08.2023 г.).
От 25.08.2023 г. до 28.08.2023 г. пострадалият Ц. В. К. е бил за лечение
в Отделение по детска неврохирургия при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр.
София с диагноза: Контузия и разкъсно- контузна рана в дясната челна област
на главата. Контузия на мозъка. Минимален кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки. Счупване на основата на черепа в областта на предна черепна ямка.
В издадената епикриза е отразено, че е пострадал като пасажер при ПТП без
колан. С ясен спомен за случилото се. Приема се в Клиника по неврохирургия
за диагностично доуточняване и оперативно лечение. При приемането бил в
съзнание, без МРД и ОНС. Имал контузия, рана и подкожен хематом в челната
област на главата. От КТ на глава и шийни прешлени - многофрагментно
счупване на стените на челната пазуха на решетъчни клетки и вътрешните
стени и тавана на двете очници. Наличие на течност с кръвни колекции в
челния синус, клетките на решетъчната кост и криловидния синус. Въздушни
колекции около дясна орбита. Извършен е консулт с детски хирург и ортопед
травматолог - контузия на лява раменна става. На 25.08.2023 г. е извършена
операция № 7826 - ревизия на раната и шев. По време на престоя му е
проведено медикаментозно лечение и е изписан в добро общо състояние с
дадени указания без неврологичен дефицит и заздравяла първично рана.
(ксерокопие на Епикриза от Отделение по детска неврохирургия при
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр. София (ИЗ №34057).
От 28.08.2023 г. до 30.08.2023 г. пострадалият Ц. В. К. е продължил
лечението си в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр. София в отделение ЛЧХ с
диагноза: Счупване на костите на носа, закрито. В анамнезата е отразено, че е
пострадал при ПТП като пасажер без колан, с ясен спомен за травмата. При
приемането бил контактен, адекватен, в добро общо състояние. Имал контузии
в лицево-челюстната област като не е имал ограничения в отварянето на
устата. От КТ на глава и шийни прешлени - многофрагментно счупване на
челната кост и счупване на решетъчната кост с ангажиране на вътрешните
стени и тавана на двете орбити; въздушни колекции около дясна орбита;
счупване на носни кости. Без данни за счупване на шийни прешлени.
Извършен е консулт с педиатър, проведено е медикаментозно лечение. На
29.08.2023 г. е извършено мануално наместване на носната пирамида до
възстановяване проходимостта на носните ходове. Изписан с оплаквания от
умерени болки, в добро общо състояние с дадени указания. (ксерокопие на
Епикриза от ЛЧХ при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София (ИЗ №34502).
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на пострадалия, се установи, че в резултат на
9
процесното ПТП на 24.08.2023 г. ищецът е получил следните увреждания: 1.
Открито счупване на костите на черепната кутия, за което увреждане е
проведено хирургично и медикаментозно лечение; 2. Счупване на носни
кости; стени на очници двустранно; оток и кръвонасядане на лицето, за които
увреждания е претърпял медикаментозно лечение и е извършено мануално
наместване на носната пирамида. Описаните увреждания са в причинна връзка
с процесното ПТП. Според заключението възстановителният период за
посочените увреждания е от порядъка на няколко месеца и към момента на
изготвяне на заключението ищецът е възстановен напълно. Болките и
страданията, които е претърпял ищеца са с характерен интензитет за този вид
наранявания, като същите са били купирани с обезболяващи средства; ищецът
ще търпи такива болки и за в бъдеще, при определени условия свързани с
атмосферното влияние. От заключението се установява също, че няма
медицински данни за настъпили трайни последици за здравословното
състояние на Ц. К., с изключение на нарушено носно дишане. Според
заключението в приложената медицинска документация няма данни и не са
описани травматични увреждания в областта на гръдната и коремната области
на ищеца, характерни за поставен обезопасителен колан. Към момента на
настъпване ПТП и имайки предвид неговия механизъм може да се даде
заключение, че ищецът е бил без надлежно поставен обезопасителен колан,
като ако е бил с такъв същия би предотвратил инерционното движение на
тялото напред и сблъсъка с панорамното стъкло, от който са получени
уврежданията.
Във връзка със заключението, на 08.08.2025 г., на ищеца е извършен
преглед от вещото лице д-р К., при който е установено, че същият е в добро
общо състояние, с нормална походка, с белег от РКР в дясно челно с размер 2
см., първично зараснала; лицева конфигурация - б.о. Ищецът се е оплаквал, че
при излагане на слънце има главоболие и постоянно запушен нос, като говори
„носово“. От направената рьо графия на лицеви кости - състояние след
счупване на носна кост; почти изцяло воалирани челни синуси двустранно.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, заяви, че
навсякъде, във всички медицински документи, приложени по делото, е
записано, че пътника е бил без поставен предпазен колан, и поясни, че в
случая, ако ищецът е бил с поставен колан, е нямало да настъпят увредите на
черепа и лицевата част, а по-скоро е щяло да има "коланна" травма - травми на
меките тъкани на гръдния кош и на шийната част, но не и тези, които е
получил. На поставените от ищцовата страна въпроси в молба от 01.09.2025 г.
вещото лице отговори, че се е запознал с деформациите на лекият автомобил,
най-вече от изготвената САТЕ и че с оглед механизма на удара на автомобила
в кравата, животното не е проникнало вътре в купето, защото се е спряло в
10
предното стъкло на автомобила. В медицинската документация няма
обективни данни части от купето да са навлезли в тялото на пострадалия.
Пострадалият единствено има рана от около 2 см. в челната област вдясно,
която е в следствие на контакт с остри режещи ръбове от предното стъкло.
Вещото лице отново потвърди, че с оглед конкретния механизъм на ПТП, в
случай, че ищецът е бил с предпазен колан, е нямало да има движение на
тялото му в купето напред и нагоре, и е нямало да настъпят увредите на
черепа и лицевата му част, а са щели да са налице така наречените „коремни“
и шийни травми. С оглед функцията на обезопасителния колан да задържа
тялото към седалката, ако ищецът е бил с поставен колан, същият е щял да
задържи тялото му и е нямало да има контакт с предното стъкло. Травмата на
шийния отдел на гръбначния стълб при ПТП, при което пътникът е с поставен
обезопасителен колан, според вещото лице е хипотетична и е възможно да не
настъпи.
По делото не са ангажирани от ищцовата страна други доказателства за
установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и неудобства в
резултат на извършеното ПТП.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 07.12.2023г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
11
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от
25.08.2023 г. и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от
25.08.2023 г., по делото безспорно се установи настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 24.08.2023 г., около 22:40 ч., на път III-
1302 /Криводол - Голямо Бабино - Пудрия - Главаци – III-162/ в района на км.
11+400, причинено виновно от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № М
*** СА - П. В. Б., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил неимуществени вреди на ищеца Ц. В. К., който е бил пътник на
предна дясна седалка в лекия автомобил.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза и от
заявеното от вещото лице в съдебното заседание се установи механизма на
процесното ПТП: На 24.08.2023 г. около 22,40 часа в тъмната част на
денонощието при нормална видимост по прав хоризонтален участък от
платното за движение на път III-1302 се движил лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № М***СА с включени дълги светлини на фаровете, управляван
от П. В. Б., със скорост от около 104 км/ч при максимално разрешена за
участъка 90 км/ч. Когато лекият автомобил се намирал на около 110 метра от
мястото на удара, водачът е видял и възприел навлизащата от десния край на
пътя крава, като опасност и предприел аварийно движение с отклонение в
ляво, но поради липса на време и разстояние, се удря в кравата. В резултат на
удара тялото на кравата е паднало върху предния капак на лекия автомобил и
плъзгайки се по него се блъснало в челното панорамно стъкло и горната греда
на тавана на купето. В следствие на настъпилото ПТП пътникът на предна
дясна седалка на лекия автомобил Ц. К. е получил описаните в медицинските
12
документи наранявания.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства се установява и виновното и
противоправно деяние на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ М***СА П. В. Б. – същият е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДв.П – при избиране
скоростта на движението на автомобила не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие и не е спрял при възникналата опасност за движението, както и
чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП а именно – движил се е със скорост
над максимално разрешената.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. №
М***СА П. В. Б. е застрахована при ответника и събитието е настъпило в
срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи и заключение по съдебно-медицинската експертиза) дават
основание за извод, че при процесното ПТП ищецът е получил телесни
увреждания, а именно: 1. Открито счупване на костите на черепната кутия; 2.
Счупване на носни кости; стени на очници двустранно; оток и кръвонасядане
на лицето, и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования
автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
13
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът е получил открито счупване на костите на
черепната кутия, за което увреждане е проведено хирургично и
медикаментозно лечение, и счупване на носни кости; стени на очници
двустранно; оток и кръвонасядане на лицето, за които увреждания е претърпял
медикаментозно лечение и е извършено мануално наместване на носната
14
пирамида. Ищецът е бил хоспитализиран последователно в ОДХ и ОЛЧХ при
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, като проведеното болнично лечение е
пет дни общо в двете отделения. На 25.08.2023 г. на ищеца е извършена
операция № 7826 - ревизия на раната на главата и шев; на 29.08.2023 г. е
извършено мануално наместване на носната пирамида до възстановяване
проходимостта на носните ходове. Възстановителният период за посочените
травматични увреждания е от порядъка на няколко месеца. Болките и
страданията, които е претърпял ищеца са с характерен интензитет за този вид
наранявания, като същите са били купирани с обезболяващи средства; ищецът
ще търпи такива болки и за в бъдеще, при определени условия свързани с
атмосферното влияние. Не са настъпили трайни последици за здравословното
състояние на ищеца, с изключение на нарушено носно дишане и понастоящем
ищецът е напълно възстановен.
Като взе тези доказани от ищеца вреди, кратката му хоспитализация,
извършената операция и мануално наместване на носната пирамида, както и
обстоятелството, че не са налице данни за невъзстановени увреди, възрастта
му - 15 години към момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от
него болки и страдания, нормални за този вид травми през оздравителния
период; не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие,
при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 50 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
15
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя
само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. №
М***СА, с твърдения, че към момента на настъпване на ПТП е бил без
правилно поставен обезопасителен колан.
По отношение на това възражение следва да се обсъдят данните в
представените епикризи на пострадалия и заключението по приетата по
делото медицинска експертиза.
И в двете издадени епикризи на пострадалия (Епикриза от Отделение по
детска неврохирургия (ИЗ № 34057) и Епикриза от отделение ЛЧХ (ИЗ №
34502), и двете на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София) е отразено, че
ищецът Ц. К. е пострадал като пасажер при ПТП без да е поставил
обезопасителен колан. От заключението на вещото лице по назначената и
извършена съдебно-медицинска експертиза също се установи, че в
приложената медицинска документация няма данни и не са описани
травматични увреждания в областта на гръдната и коремната области на
ищеца, характерни за поставен обезопасителен колан. Към момента на
настъпване ПТП и имайки предвид неговия механизъм може да се даде
заключение, че ищецът е бил без надлежно поставен обезопасителен колан,
като ако е бил с такъв същия би предотвратил инерционното движение на
16
тялото напред и сблъсъка с панорамното стъкло, от който са получени
уврежданията. В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението
по назначената съдебно-медицинска експертиза, заяви, че навсякъде, във
всички медицински документи, приложени по делото, е записано, че пътника
е бил без поставен предпазен колан, и поясни, че в случая, ако ищецът е бил с
поставен колан, е нямало да настъпят увредите на черепа и лицевата част, а
по-скоро е щяло да има "коланна" травма - травми на меките тъкани на
гръдния кош и на шийната част, но не и тези, които е получил. И в съдебното
заседание вещото лице отново потвърди, че с оглед конкретния механизъм на
ПТП, в случай, че ищецът е бил с предпазен колан, е нямало да има движение
на тялото му в купето напред и нагоре, и е нямало да настъпят увредите на
черепа и лицевата му част, а са щели да са налице така наречените „коремни“
и шийни травми. С оглед функцията на обезопасителния колан да задържа
тялото към седалката, ако ищецът е бил с поставен колан, същият е щял да
задържи тялото му и е нямало да има контакт с предното стъкло.
Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и
пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителни колани, с които те са оборудвани.
Нормата е императивна, установена в обществен интерес и имаща за цел да
съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в МПС. Всяко отклонение
от нея е нарушаване на закона и означава противоправно поведение на
нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан поставя в завишен риск
субектите, които имат това задължение.
Предвид гореустановеното съдът приема, че пострадалият Ц. К. е
пътувал без поставен предпазен колан в нарушение изискването на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП; приема също, че това обстоятелство е допринесло за
причиняване на телесните увреждания на ищеца, респ. за техния брой и
тежест, т.е. че между правонарушението, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан и броя и тежестта на вредите е налице пряка причинна
връзка.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. При определяне степента на съпричиняването е
необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в
17
произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина
за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента
на обективна вредоностност, както и дали действието или бездействието е
противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването
се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се
определя с оглед всички факти и обстоятелства, конкретно се взема предвид
нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният
резултат.
Процесното ПТП е настъпило поради виновното противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, който в нарушение на чл. 20, ал.2 и
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие и не е спрял при възникналата опасност за движението, и се е
движил със скорост над максимално разрешената, което е станало причина за
инцидента и причиняване на телесните увреждания на пътувалия в
автомобила на предна дясна седалка ищец Ц. К.. В настоящия случай е налице
челен сблъсък, при който използването на предпазен колан в най-голяма
степен може да доведе до предпазване от удари на тялото в предното стъкло
на автомобила и в арматурното табло, т. е. до такъв вид травми като
получените. Ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, който
ограничава движението на тялото, не би получил причинените му телесни
увреждания. При процесното ПТП не са се осъществили нито превъртане на
автомобила, нито е имало странични удари, съответно и тежки странични
деформации на купето, за да възникнат друг вид тежки травми. С
нарушаването на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Съдът приема, че в настоящия случай при съпоставката между
поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващия в
него пътник, приносът е еднакъв. За пътуващия в лекия автомобил ищец е
имало задължение правилно да постави предпазния колан, като така не биха се
реализирали горепосочените травматични увреждания или същите биха били
ограничени по брой и тежест. От друга страна в общия причинно-следствен
комплекс не по-малък е и приноса на водача на лекия автомобил, който се е
18
блъснал челно в намиращото се на пътното платно животно, поради
несъобразяване с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие и поради движение със скорост над
максимално разрешената, т.е. нарушенията на водача на лекия автомобил по
ЗДвП и ППЗДвП са съпоставими по тежест с тези на пострадалия пътник.
Съпоставяйки двата приноса, съдът приема, че приносът на пострадалия
е от порядъка на 50 % спрямо основния такъв на делинквента, с колкото и на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение. В обобщение определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. следва да се намали с
50% на 25 000 лв.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество "ЗК Лев Инс", гр.София да заплати на ищеца Ц. В.
К. обезщетение за неимуществени вреди 25 000 лева. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 70 000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 07.12.2023 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
19
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция вх. № 12103/07.12.2023 г.)
пострадалият Ц. К. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за
заплащане на неимуществени вреди на 07.12.2023 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
20
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 07.12.2023 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно с молба вх. №
6200/01.09.2025г. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца. Видно е от приложения договор за правна защита и
съдействие от 20.05.2025 г., сключен между адв. Г. Й. Й. от САК и ищеца Ц. В.
К., лично и със съгласието на майка му Х. И., че са уговорени безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в
случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при наличие на
законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал
безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право,
той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно от представените
от ищеца документи във връзка с искането му за освобождаване от държавна
21
такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които документи са
подробно обсъдени от съда в постановеното по делото Определение №
53/04.02.2025 г.
В случая, съразмерно на уважената част от иска, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 2650,00 лв. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Г. Й. Й. от САК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 600, 00 лв. и за възнаграждение
на свидетел от 30,00 лева, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в размер
405, 00 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 540, 00 лева и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 300, 00 лв., определено
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и от разноски, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 1000,00 лв. държавна такса и 178, 57 лева разноски за
възнаграждение на вещите лица по изпълнените експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
22
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, ***, представлявано от В. И. и В. М. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, лично и със съгласието на неговата майка Х. В. И.,
сумата 25 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.08.2023г. на път III-1302 /Криводол - Голямо
Бабино - Пудрия - Главаци – III-162/ в района на км. 11+400, с л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № М *** СА, управляван от П. В. Б. с
ЕГН:********** от с. Пудрия, дължимо по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/123001957455, с период на валидност от
28.06.2023 г. до 27.06.2024 г., сключена при ответното застрахователно
дружество ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за
разликата над сумата 25 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от
70 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, ***, представлявано от В. И. и В. М. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Й. Й. от САК, ЕГН
********** с адрес: ***, сумата 2650,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ц.
В. К., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 124/2024г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, ***, представлявано от В. И. и В. М. –
изпълнителни директори, разноски по съразмерност в размер 405, 00 лв. за
възнаграждение на вещите лица и свидетел и 300, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, ***, представлявано от В. И. и В. М. –
23
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 1000,00 лв. и
178, 57 лева разноски за възнаграждение на вещите лица по изпълнените
експертизи, съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
24