Решение по дело №1874/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262228
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110101874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           09.07.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                   гражданско отделение

На десети юни                                                           две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 1874 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д.Т.Я., с която претендира да бъде осъдена А.Г.Т. да му заплати сумата от  2000.00 лева, получена от нея по договор за заем от 24.12.2017г. год., с падеж на 24.12.2019 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 24.12.2017г год А.Г.Т. получила заем от 2000лв. от  Д.Т.Я. със срок за връщане 24.12.2019 год. В датата на получаване на заема издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 2000лв. с посочен в него падеж на 24.12.2019 год. Падежът за плащане по заема настъпил, но изпълненение не последвало, въпреки поканите. Моли се исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото  е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Сочи, че не е получавала заем от ищеца. Приложеният запис на заповед се оспорва като неистински. Излага твърдения, че е имала с сключен трудов договор с дружеството управлявано от ищеца – „Д. . *“ Е. във връзка с уговорка по който договор за работа се задължила да работи минимум две години, и затова е подписала запис на заповед, но това не е приложения от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

 От писмените доказателства запис на заповед от 24.12.2017г.; справка от ТД на НАП Варна за регистрирани и прекратени трудови договори,  се установява, че:     На 24.12.2017г. А.Г.Т. издал запис на заповед в полза на Д.Т.Я.  за сумата от 2000 лева с падеж на 24.12.2019 г. В периода от 08.01.2018г. до 24.01.2018г. А.Г.Т. е имала сключен трудов договор с „Д . * *“ Е.

От заключението по приетата СПЕ се установява, че ръкописно изписания текст и подпис в графа издател на запис на заповед от 24.12.2017г. са положени от А.Г.Т.. Няма данни за прибавяне или изтриване на текст в документа.

От събраните гласни доказателства: показания на свидетеля А. И. Я.,  се установява, че е съпруга на Д.Т.Я.. Към 24.12.2017г. не са били съпрузи. Познава А.Т.. На 24.12.2017г., А. дошла на работното място на настоящия й съпруг в гр. В. ул. Д. П.“ № * – Студио за татуировки П.“ и го помолила за сумата от 2000 лева. Било Бъдни вечер и той нямало как да й откаже - нямала пари и била с малко дете. Присъствали само свидетелката, Д. и А.. Банкнотите били по 50 лева и 100 лева, и ги преброили пред свидетелката.  Многократно се споменала сумата от 2000 лева, която й трябвала в този момент. А. поискала да подпише запис на заповед, защото ще забави връщането на парите, но обещала до месец да ги върне. Собственоръчно го разписала. Съпругът й имал приятелски отношения със сестрата на А. П. Т., на която също е давал много пъти пари на заем в порядъка на 100-200 лева и винаги е връщала тези пари. Тя не е работила за него  

  От показанията на свидетеля  П. Г.Т. се установява, че е сестра на А.Г.Т.. Познава Д.Я. много добре и били приятели. Един път е вземала 100 лв. на заем от него и му ги е върнала. Д. познавал и контактувал със сестра й чрез нея. А. тогава имала бебе на почти две години. Д. многократно предлагал на сестра й да работи при него. Имали уговорка, че тя може да започне при него работа като той й плати курс за татуировки, даде й сертификат и т.н., като тя се задължава да подпише договор, според който ако не работи две години за него ще плати курса за татуировки. На 24.12.2017г. била в магазина, в който работи като продавач на мъжки дрехи на около 20 метра от неговото студио. Сестра й отишла при нея и двете отишли при Д., за да подпише и да започне курсове. Подписала документ, че се задължава да й предостави курс на стойност 2000 лева, а тя трябва да работи 18 месеца за него.  Друг документ сестра й пред нея не е разписала. Екземпляр от този договор нямат. Сестра й е можела да влезе в неговото студио без да я види. Нямало обучение и сертификат. Искал да работи без трудов договор, но после я назначил и съкратил. Предложил й да му наплати студиото и да работи тя с нейна фирма като й дава половината доходи. Познава настощата съпругата на Д. А., като към 24.12.2017г. не били женени, но тя била там, когато А. подписала запис на заповед, който приличал на този на лист 5 по делото, но имал още два реда след РДВР Варна“, в които се пояснявало за какво са парите.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 240

При иск с такава правна квалификация, ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че се намира във валидно облигационно правоотношение с ответника съобразно неформален договор за заем, както и обстоятелството, че е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил задълженията си да предаде във фактическа власт на заемателя уговорените вещипари на стойност 2000 лв. и уговорения падеж за връщането им /респ. при липса на уговорен падеж отправена покана с посочен срок/, както и връзката между подписания запис на заповед и този договор за заем. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи тежестта да докаже точно изпълнено от него в количествено и времево отношение задължение за връщане на получената в заем парична сума, респ. правопогасяващите обстоятелства, на които основава възраженията си, че помежду им е имало сключен трудов договор и сумата от 2000 лв. е получена във връзка с уговорка по него. 

Договора за заем е реален, безвъзмезден (при липса на изрична уговорка за противното), каузален и неформален - не е необходима определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Като консенсуален договор предполага постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му. От това легално определение се извеждат следните негови елементи: основни - страни, предмет и кауза(основание), и факултативни – срок (падеж) и др. условия/модалитети/.

В случая от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се налага изводът, че ищецът установи предаване на сумата от 2000 лв. на ответната страна, която е поела задължение да му ги върне, което обуславя наличието на твърдяния сключен помежду им неформален договор за заем. Налице е подписан от ответницата запис на заповед /който според назначената СПЕ е автентичен и неподправен документ/, обективиращ безусловно изявление за дължимост на определена парична сума, която в случая съвпада с процесната. Съобразно съдебната практика записът на заповед не удостоверява получаване на сумата, което обстоятелство обаче беше удостоверено чрез гласни доказателства. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите водени и от двете страни следва да се ценят в хипотезата на чл. 172 ГПК. Това важи особено досежно получаване на сумата от 2000 лв. от ответницата, но цитираната норма от ГПК изисква тези показания да бъдат разколебани от други събрани данни по делото. Такива съдът не констатира. Според показанията на свидетеля на ищеца, той е присъствал в студиото му на 24.12.2017г. когато е дошла ответницата. Това негово твърдение се потвърждава от свидетеля на ответницата, който заявява също така, че е било възможно ответницата да е отишла на работното място на ищеца без да я забележи.

Падежът за връщане на сумата се установява от показанията на свидетеля и посочения такъв в записа на заповед. Дори и да се приеме липсата на установен падеж, исковата молба има характера на покана за плащане, поради което с връчването й, вземането е изискуемо.

Наличието на сключен трудов договор между страните след предаване на сумата не обуславя извод за връзка между тях, при липсата на проведено доказване за уговорката, поради която е била получена тази сума или за която /ако не е получена/ в действителност е подписан записа на заповед – пр. клауза в такъв смисъл в трудовия договор, проведен курс при трето лице, за който е заплатена същата по размер сума или др. До обявяване на окончателния доклад по делото, твърдението на ответницата е било, че записът на заповед касае поето от нея задължение да работи определен срок при ищеца. След обявяване на проекта за доклад за окончателен, от ответната страна се въведени нови обстоятелства – за наличието на уговорка за плащане на курс във връзка с трудовия договор, който не е бил проведен, като това не е обосновано съобразно чл. 147 т. 1 и т.2 ГПК.

От ответната страна се въведе своевременно твърдение за наличие на кореспонденция между страните по софтуерна програма за комуникация чрез интернет, за установяване съдържанието на която обаче не беше формулирано доказателствено искане в преклузивния срок по чл. 146 ал. 3 и чл. 147 т.1 от ГПК.

Въз основа на гореизложените правни доводи искът следва да се уважи изцяло. Предвид изхода на спора разноски следва да бъдат определени на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца, като съобразно представените доказателства за платена държавна такса и заплатено възнаграждение на представлявалия го упълномощен адвокат – договор за правна помощ, те са в общ размер на 450 лева.  

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД А.Г.Т. ЕГН ********** да заплати на  Д.Т.Я. ЕГН **********  сумата от  2000.00 лева, по договор за заем от 24.12.2017г. год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК А.Г.Т. ЕГН ********** да заплати на  Д.Т.Я. ЕГН **********  сумата от 450 лева представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: