Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
17.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети септември
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4015 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.Й.Й. твърди, че срещу него било образувано
досъдебно производство ЗМ № 3215/2009 г. по описа на 03 РПУ СДВР, пр.пр. №
65957/2009 г. по описа на СРП и на 22.07.2013 г. срещу него е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 206, ал.3, пр. 1 вр. с ал. 1, пр.1 НК.
Сочи, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда от
03.07.2015 г. по н.о.х.д. № 16299/2013 г. по описа на СРС, 9 състав, потвърдена
с решение от 05.12.2017 г. по внохд № 4179/2016 г. по
описа на 10 въззивен състав на СГС. Ищецът сочи, че продължителният
период на наказателното производство се отразил на личния и професионалния му
живот, преживял силен стрес, унижение, накърнено било доброто му име. Поради
влошаване на имиджа му, намаляла работата му като автомонтьор, трудно изхранвал
семейството и трите си деца, което наложило да замине за Р. Германия и да се
установи да живее и работи там с едното си дете, като отношенията със съпругата
му се влошили и се разделили. Сочи, че от прекомерния стрес и напрежение
получил инсулт през 2016 г. Претендира от ответника обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно производство
срещу него в размер на 26 000 лв. Сочи, че повдигнатите му обвинения са
във връзка с л.а. „Мицубиши“, модел „Паджеро“, собственост на А.К., като твърди, че е
извършил основен ремонт на двигателя на автомобила на стойност 10 000,00 лева,
но поради повдигнатите му обвинения не могъл да получи дължимото му се
възнаграждение. Ето защо претендира обезщетение за имуществени вреди в
размер на стойността на ремонта на лекия автомобил. Претендира законна лихва и
разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва вида и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер
като несъобразен с критериите, посочени в
т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Твърди претърпяната от ищеца репресия да е с нисък
интензитет, тъй като по отношение на него е взета най-леката мярка за
неотклонение. Твърди, че при определяне размера на обезщетението като фактор
намаляващ интензитета на неимуществените вреди следва да се отчетат предишните
осъждания на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка
между повдигането и поддържането на обвинения в процесния случай и влошаването
на неговото здраве, оронването на професионалното му име и раздялата със
съпругата му. Оспорва и наличието на причинна връзка между посочените от ищцата
имуществени вреди и повдигането и поддържането на обвинението.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността
на държавата една, едно от
които е в случаите на постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени
от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите
от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители, като нейната отговорност
е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 17.07.2013 г. по
ЗМ 1737/2009 г. по описа на 1 РУП СДВР, пр.пр. № 22901/2009 г., по описа на
СРП, В.Й.Й. е
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 206, ал.1,
пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК, като на
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 19.09.2013 г. срещу В.Й.Й.
е внесен обвинителен акт за това, че през лятото на 2008 г., в гр. София,
противозаконно е присвоил чуда (собственост на А.Е.К.)
движима вещ – лек автомобил мака „Мицубиши“, модел „Паджеро“
с ДК № *******, на стойност 18 000 лева, която владеел, като обсебването е в
големи размери – престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК. В
досъдебното производство обвиняемият е разпитан само веднъж, като не са
извършени други процесуални следствени действия с негово участие.
Видно от справка за съдимост лист 55 от досъдебното
производство, от 10.07.2013 г., В.Й.Й. е осъждан – за
престъпление по чл. 343 в, ал.2 НК и за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
С присъда от 03.07.2015 г. по н.о.х.д. № 16299/2013 г.
на СРС, 9 състав подсъдимият В.Й.Й. е оправдан, като присъдата е потвърдена с решение № 13/ 05.12.2017 г. по внохд №
4179/2016 г. по описа на СГС, Х въззивен състав. По наказателното дело са
проведени общо 7 открити съдебни заседание с участието на подсъдимия.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – 4 години и 4 месеца; това,
че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от
3 до 10
години; че по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, както и броя на процесуално-следствените действия с
участието на ищеца.
Съдът съобразява и възрастта на
ищеца и семейното му положение.
При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид и това, че ищецът към
момента на привличането му като обвиняем е вече осъждан и то за
престъпление от същия вид, което е пряко свързано с професията на ищеца. При
отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе предвид
принципа на справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка
с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на 3 000 лева. Ето защо
искът следва да бъде уважен
за тази сума
и отхвърлен до пълния предявен размер.
По иска за имуществени вреди.
От страна на ищеца, въпреки дадените от
съда указания, не са ангажирани доказателства за претъпяването и причинната
връзка с повдигнатите обвинения на имуществени вреди, посочени в исковата
молба. Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е окончателно влязла в сила на 05.12.2017 г. и от тази дата следва
да се присъди
лихва за забава.
По разноските.
Съгласно чл.
10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно
от представения Договор за правна
защита и съдействие №
0470/18.05.2018 г. ищецът е заплатил
за представителство по делото адвокатско
възнаграждение в размер на 291,66 лева.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева –
платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „*******, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Й.Й., ЕГН: **********, на основание
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата
в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 206,
ал.3, пр. 1 вр. с ал. 1, пр.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 05.12.2017 г. присъда, ведно със
законната лихва от 05.12.2017 г. до плащането, както и сумата в размер на 291,66 лева – разходи за адвокатско възнаграждение в настоящето производство и на основание чл.
10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата
в размер на 10 /десет/ лева - разходи за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 26 000,00 лева, както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за извършване на основен ремонт
на двигателя на л.а. „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, собственост на А.К., които
последният не е заплатил на ищеца поради повдигането и поддържането на
обвиненията.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________