Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260041
гр.Бургас, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2718 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на ***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез управителя Д.Т.М.с
ЕГН: **********, действащ чрез пълномощник – адв. В.А. – БАК, против Електронен
фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0009328, издаден от ОДМВР-Бургас, с
който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, като при издаването му са
допуснати множество пороци, които обаче не се конкретизират.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. В.А. – БАК, който поддържа жалбата. Прави
анализ на относимите правни норми, като достига до извод, че цитираните от АНО
разпоредби от КЗ са неприложими при издаването на ЕФ. Счита, че в случая е
следвало да се цитира чл. 638, ал. 4 КЗ, което обаче не е сторено и което е
довело до непълно описание на нарушението от правна страна, а от там и до
незаконосъобразност на издадения ЕФ. Моли за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
РУ-„Созопол“, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за отхвърляне на
жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от известието
за доставяне фишът е връчен на Д.Т.М.на 09.04.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана на 22.06.2020г.). Същевременно по силата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. - удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение
сроковете, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение
и са свързани с упражняване на права от частноправни субекти. В случая срокът
за обжалване, определен в закон, е изтекъл по време на извънредното положение,
поради което и се удължава с един месец, считано от отмяната му – т.е. до 27.06.2020г.
Жалбата е депозирана в този срок, поради
което и преклузивният срок за обжалване е спазен. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.10.2019г. в
11:51 часа по общински път BGS1211 от гр. ***в
посока към к-г „***“ техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D”, засякла и заснела автомобил „***“ с
рег. № ***, движещ се в указаната посока. От направената справка се установило,
че към датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е
собственост на „***“ ЕООД с ЕИК: ***.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0009328 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.1, т. 2 КЗ била наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените писмени доказателства.
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил
съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано
по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената
санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.
647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране
с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва
освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се
налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е
изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните
причини.
Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната
дата и място: „управлява личното си
МПС“. Очевидно управлението на автомобил, като съзнателна човешка дейност може
да се извърши само от физическо лице – т.е. тълкувайки така описаното се налага
извод, че АНО приема, че извършител на нарушението е физическо лице, защото
само то може да „управлява“ МПС. Веднага след това е посочено, че МПС е
„лично“. Видно от приложената справка за собственост – в действителност
автомобилът е собственост на юридическо лице, а не на физическо – т.е.
допуснато е съществено противоречие, като едновременно се застъпва, че физическо
лице е управлявало МПС, но наред с това се приема, че автомобилът е личен на
извършителя – т.е. на юридическото лице. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в
крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или
на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството,
че като собственик е посочен „***“ ЕООД (юридическо лице) и веднага след това е
посочено физическото лице Димитър Трендафилов Момчилов, като законния
представител на ЮЛ. По този начин не
само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната
отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди
квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а
непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което
пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав
създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието
и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем
начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се
санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде
извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това
би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил „Имуществена санкция“
АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ или не. Това
следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на
конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на
реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага
отмяна на санкционния акт.
На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство.
С разпореждането си за насрочване съдът изрично е указал на АНО да представи
Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з – 532/2015г. Указанията на съда
са получени на 24.07.2020г. (призовка л. 18), но въпреки това протокол не е
представен. На база тези факти съдът следва да приеме, че щом АНО не е изпълнил
указанието и не е представил Протокол – то такъв не е бил съставен.
Според
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се
явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС,
както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от
Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния
фиш следва да бъде отменен само на това основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася
по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото
е приложен договор за права защита и съдействие (л.6), в който изрично е
посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лева. По делото
е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като
съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес от 1000 лв. до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащане на
адвокатския хонорар – 18.06.2020г., обаче минималното възнаграждение е било в
размер на 200 лв. плюс шест процента върху разликата над 1000 лв. В конкретния
случай се получава възнаграждение в размер на 260 лв. Определяне на минималния
размер на възнаграждението, по мнение на съда, следва да бъде съобразен
към датата на сключване на договора за правна защита /Определение № 534 от
08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от
09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др./, поради което и
именно сумата от 260 лева следва да се приеме за минимално адвокатско
възнаграждение.
Съобразявайки горните правила и като взе
предвид, че жалбата по делото е изготвена от адв. А. – БАК, но в нея не се съдържат никакви
конкретни доводи, а само бланкетно се заявява, че са налице множество пороци,
както и че той се яви само в едно съдебно заседание, продължило 5 минути, в
което реално не бяха събирани доказателства, извън приобщаване на преписката,
то и настоящият състав счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност
е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер близък
до минималния предвиден в закона размер, а именно 300 лева, които съответстват
на фактическата и правно сложност на конкретното дело.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0009328, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***
сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.