Решение по дело №2718/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260041
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120202718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260041

 

гр.Бургас, 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2718 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на ***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез управителя Д.Т.М.с ЕГН: **********, действащ чрез пълномощник – адв. В.А. – БАК, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0009328, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, като при издаването му са допуснати множество пороци, които обаче не се конкретизират.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник -  адв. В.А. – БАК, който поддържа жалбата. Прави анализ на относимите правни норми, като достига до извод, че цитираните от АНО разпоредби от КЗ са неприложими при издаването на ЕФ. Счита, че в случая е следвало да се цитира чл. 638, ал. 4 КЗ, което обаче не е сторено и което е довело до непълно описание на нарушението от правна страна, а от там и до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, РУ-„Созопол“, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от известието за доставяне фишът е връчен на Д.Т.М.на 09.04.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.06.2020г.). Същевременно по силата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права от частноправни субекти. В случая срокът за обжалване, определен в закон, е изтекъл по време на извънредното положение, поради което и се удължава с един месец, считано от отмяната му – т.е. до 27.06.2020г. Жалбата  е депозирана в този срок, поради което и преклузивният срок за обжалване е спазен. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.  Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.10.2019г. в 11:51 часа по общински път BGS1211 от гр. ***в посока към к-г „***“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D”, засякла и заснела автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в указаната посока. От направената справка се установило, че към датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на „***“ ЕООД с ЕИК: ***.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0009328 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ  била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените писмени доказателства.

Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.

На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.

Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната дата и място: „управлява личното си МПС“. Очевидно управлението на автомобил, като съзнателна човешка дейност може да се извърши само от физическо лице – т.е. тълкувайки така описаното се налага извод, че АНО приема, че извършител на нарушението е физическо лице, защото само то може да „управлява“ МПС. Веднага след това е посочено, че МПС е „лично“. Видно от приложената справка за собственост – в действителност автомобилът е собственост на юридическо лице, а не на физическо – т.е. допуснато е съществено противоречие, като едновременно се застъпва, че физическо лице е управлявало МПС, но наред с това се приема, че автомобилът е личен на извършителя – т.е. на юридическото лице. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен „***“ ЕООД (юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице Димитър Трендафилов Момчилов, като законния представител  на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил „Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.

На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство. С разпореждането си за насрочване съдът изрично е указал на АНО да представи Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з – 532/2015г. Указанията на съда са получени на 24.07.2020г. (призовка л. 18), но въпреки това протокол не е представен. На база тези факти съдът следва да приеме, че щом АНО не е изпълнил указанието и не е представил Протокол – то такъв не е бил съставен.

Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това основание.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.6), в който изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 1000 лв. до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.  Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащане на адвокатския хонорар – 18.06.2020г., обаче минималното възнаграждение е било в размер на 200 лв. плюс шест процента върху разликата над 1000 лв. В конкретния случай се получава възнаграждение в размер на 260 лв. Определяне на минималния размер на възнаграждението, по мнение на съда, следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита /Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др./, поради което и именно сумата от 260 лева следва да се приеме за минимално адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки горните правила и като взе предвид, че жалбата по делото е изготвена от адв.  А. – БАК, но в нея не се съдържат никакви конкретни доводи, а само бланкетно се заявява, че са налице множество пороци, както и че той се яви само в едно съдебно заседание, продължило 5 минути, в което реално не бяха събирани доказателства, извън приобщаване на преписката, то и настоящият състав счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер близък до минималния предвиден в закона размер, а именно 300 лева, които съответстват на фактическата и правно сложност на конкретното дело.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0009328, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.