№ 3621
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100511156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8279 от 07.05.2024 г. по гр.д. № 7944/2023 г. Софийски
районен съд, 51 състав признал за установено по предявените от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М. В. Д., ЕГН **********,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В.
Д. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 804.08 лева, представляваща
непогасена главница по вноски с настъпил падеж от 07.12.2021 г. до
07.10.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит №
4759587/21.09.2021 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.10.2022 г., до изплащане на вземането, сумата 1 630.65
лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.12.2021 г. до 07.10.2022 г., и сумата 119.32 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 08.12.2021 г. до 09.10.2022 г., за които суми по ч.гр.дело
№ 54943/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав е издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2022 г.,
като отхвърлил иска за главница за вноска с падеж на 07.11.2021 г., иска за
договорна лихва за периода от 07.11.2021 г. до 06.12.2021 г., и иска за лихва за
забава - за периода от 07.11.2021 г. до 07.12.2021 г. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 242.77 лева –
разноски в заповедното производство, и сумата 414.48 лева - разноски в
исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М. В. Д.,
която го обжалва в частта, с която исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд неправилно
приел за недоказано възражението на ответницата, че е била въведена в
заблуждение относно последиците на сключения договор, въпреки че съдът
служебно изискал справка по ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр. пр. № 45586/2021 г. на СРП. Наказателното производство било образувано
по сигнал на ответницата за въвеждането й в заблуждение при сключване на
процесния договор за кредит. В практиката на ВКС било посочено, че при
измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на договора, а до
създаване на невярна представа, че последиците на договора няма да
настъпят. При измамата страните напълно и ясно съзнавали съдържанието на
договора, но действали под действието на невярна представа, че последиците
на договора няма да настъпят. По твърдение на въззивницата, тя била
въведена в заблуждение относно последиците на сключвания договор. След
като разбрала за измамата, веднага подала жалба в СРП, където била заведена
пр.пр. № 45586/2021 г. и образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ-
СДВР, като понастоящем се извършвали съответните процесуално-следствени
действия. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в
частта за разноските. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част като правилно. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
въззивницата адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
2
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е
правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на
чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните
съображения:
Не е било спорно и по делото се установява, че на 21.09.2021 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и
ответницата М. В. Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор
за предоставяне на потребителски паричен кредит № 4759587, по силата на
който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер
на 38 300 лв. Кредитополучателят се задължил да върне дадената му в заем
сума на 120 месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план –
неразделна част от договора, с последна падежна дата 07.09.2031 г. Уговорен е
ГЛП в размер на 4.84 %, състоящ се от референтен лихвен процент от 0.03 % и
фиксирана надбавка от 4.81 %, като в чл. 6 от Общите условия на договора,
подписани от кредитополучателя, е разписана ясна методика за изменение
(намаляване или увеличаване) на референтния лихвен процент и
предпоставките, при които ще се изменя. Посочен в договора е ГПР в размер
на 5.89 %. Не е било спорно също, че с договор за продажба на вземания от
16.06.2022 г. кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит.
От приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че на
3
21.09.2021 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е превело по банкова
сметка с получател М. В. Д. сумата 19 508.66 лева с посочено основание за
плащане „паричен заем 4759587“, като преводът е осъществен по банковата
сметка, посочена в процесния договор за кредит. Със сумата от 18 491.34 лева
е рефинансирано задължение по потребителски кредит № 3500758/18.12.2018
г., като двете суми – преведената от 19 508.66 лева и тази, предмет на
рефинансиране – 18 491.34 лева, формират общата сума по договора за кредит
от 38 000 лева. Съгласно заключението, в изпълнение на задълженията по
договора са постъпили няколко плащания, последното от които на 07.12.2021
г., като при отчитане на плащанията дължима главница по вноски с падеж от
07.12.2021 г. до 07.10.2022 г. е в размер от 2 804.08 лева; За този период
дължимата и незаплатена договорна лихва възлиза на 1 630.65 лева, а лихвата
за забава в размер на законната лихва върху тази главница за периода следващ
падежа до 09.10.2022 г. е в размер на 119.32 лева.
С оглед така установеното, предявените искове за главница, за договорна
възнаградителна лихва и за лихви за забава за процесните периоди са доказани
по основание и размер. При извършената служебно от въззивния съд на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК проверка за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за потребителски кредит, относими такива към процесните
вземания не се установяват.
С оглед доводите в жалбата, единственият спорен между страните
въпрос е доказано ли е релевираното от ответницата с отговора на исковата
молба възражение за унищожаемост на договора за кредит като сключен при
измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД. С отговора по чл. 131 ГПК, уточнен с молба
от 28.02.2023 г. същата твърди, че при сключване на договора била въведена в
заблуждение от трето за процеса лице - Евгени Симеонов, че след отпускането
му кредитът ще бъде редовно издължаван от него, а не от ответницата;
Действала с представата, че след сключване на договора и предоставяне на
кредита ще получи комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът –
възнаграждение, че е намерил клиент на финансовата институция или
търговка банка, а съответният служител от последната - процент
възнаграждение. Твърди, че кредиторът бил наясно с така изградената схема и
относно действителните обстоятелства при сключване на договора, за което
свидетелствало бързото отпускане на заемната сума и предоставянето в брой
на сумата от 19 800 лв. без предварителна заявка за това, като същевременно
4
признава, че с другата част от сумата е бил рефинансиран неин личен кредит.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. Според ал. 2 на чл. 29, когато измамата
изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на
договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла
да не знае за нея.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр. д.
№ 1025/2012 г., ІV ГО, решение № 427 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 1436/2014
г., ІV ГО, решение № 100 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г., ІV ГО и др.),
фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на
гражданскоправните сделки включва следните елементи: 1. да е сключена
(извършена) сделка; 2. Едната (измамената) страна по сделката да е била в
заблуждение; 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата
страна по сделката (когато сделката е едностранна - от адресата на
едностранното волеизявление, който се ползва от него) или от трето за
сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът
на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за
това; и 4. сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие)
заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото
предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна
представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които
другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са
елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в
заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. - относно вида и
характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира
свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то
обикновено е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката,
но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят
след сключването (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата
и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало,
мотивирало („подвело“, какъвто е терминът, употребен в чл. 29 ЗЗД) да
сключи (извърши) сделката, това лице погрешно счита, че
типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще
5
настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените
впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването
(извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна
представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез
изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено
значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената
воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова
заблуждение, не би сключила (извършила) сделката.
В случая, при доказателствена тежест за ответницата съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, и въпреки дадените й от
първоинстанционния съд с доклада по делото указания, вкл. по чл. 146, ал. 2
ГПК, ответницата не е ангажирала никакви доказателства във връзка с
твърдяното опорочаване на волята й при сключване на процесния договор.
Подаването на сигнал до СРП от ответницата и образуването на досъдебно
производство по сигнала не съставляват такова доказателство. От изисканата
от районния съд информация от СРП се установява само, че с постановление
на прокурор от СРП от 04.05.2022 г. е образувано досъдебно производство №
15104/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР за разследване на престъпно деяние,
осъществено в периода от 20.09.2021 г. до 23.09.2021 г. в град София, при
условията на продължавано престъпление, с цел набавяне на имотна облага
чрез въвеждане в заблуждение у лицето М. В. Д., че ще й бъдат заплатени 1
500 лева и че ще бъдат обслужвани изтеглени от нея кредити, ако М. В. Д.
предостави на лицето пари в брой с произход изтеглени от нея кредити, с
което я мотивирал да се разпореди със сумата от 73 300 лева и й причинил
имотна вреда в този размер.
Както е посочил въззивният съд и в определението си по чл. 267 ГПК,
образуваното досъдебно производство не е основание за спиране на
производството по гражданско дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В
тази хипотеза производството по гражданското дело се спира, когато
твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са
предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза. Фактът
на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се
постанови спиране и на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – в тази хипотеза е
нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор да констатира, че са
налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
6
решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят
в самото гражданско производство, а настоящият случай не е такъв.
При недоказване от ответницата на релевираното правоунищожаващо
възражение, правилно районният съд е приложил неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е
приел недоказания факт за неосъществил се, и е уважил исковете в размерите
им след частично оттегляне по реда на чл. 232 ГПК.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Липсва претенция от въззиваемия за присъждане на разноски за
настоящата инстанция, поради което съдът не се произнася по разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8279 от 07.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 7944/2023 г. на Софийски районен съд, 51 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, срещу М. В. Д., ЕГН **********, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В. Д. дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 804.08 лева, представляваща непогасена
главница по вноски с настъпил падеж от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г. по
договор за потребителски паричен кредит № 4759587/21.09.2021 г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.10.2022
г., до изплащане на вземането, сумата 1 630.65 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г.,
и сумата 119.32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.12.2021
г. до 09.10.2022 г., за които суми по ч.гр.дело № 54943/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 51 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2022 г.
7
В необжалваната част решението по гр.д. № 7944/2023 г. на Софийски
районен съд, 51 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8