№ 41409
гр. София, 18.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110101879 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „В.....“ АД ЕИК .... срещу „Х.“ ООД, ЕИК
...........
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими
и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. от 12,15
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „В.....“ АД ЕИК .... срещу „Х.“ ООД, ЕИК
.........., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр.
2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 585,00 лв.,
представляваща задължение за месечни наемни вноски за м. октомври 2022 г. и сумата от
393, 31 лв., представляваща месечни консумативни разходи по Договор за наем на
1
недвижим имот, сключен на 24.09.2021 г. за следните имоти: гаражна клетка № 30 и
гаражна клетка № 31, с обща площ от 75.00 кв.м., находящи се гр. Варна, ул. „Т...“ № 12, за
което са издадени следните фактури: № 57192 от 15.09.2022 г., на стойност 271,46 с ДДС –
месечни консумативни разноски за м. Август; фактура № 57851 от 15.11.2022 г., на стойност
121,85 лв. с ДДС - месечни консумативни разноски за м. октомври и фактура № 57559 от
20.10.2022 г., на стойност 585,00 лв. с ДДС - месечен наем за м. октомври, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 24.09.2021 г. между страните е сключен Договор за наем
на недвижим имот, с който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване следните недвижими имоти, а именно: гаражна клетка № 30 и гаражна клетка №
31, с обща площ от 75.00 кв.м. находящи се в гр. Варна, ул. „Т...“ № 12. През периода на
Договора наемателят системно не изпълнявал задълженията си в срок да заплаща месечния
наем и месечните консумативни разноски. На 31.10.2022 г. между наемодателя и наемателя
било сключено Споразумение, с което страните се договорили да се прекрати действието на
Договора за наем, считано от 01.11.2022 г. на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от същия. До
31.10.2022 г. наемателят дължал парична сума в размер на 1 441,46 лв. с включен ДДС,
представляваща задължение по следните издадени от наемодателя фактури: ф-ра № 57013/
01.09.2022 г., на стойност 585,00 лв. с ДДС - месечен наем за м. септември; ф-ра № 57192/
15.09.2022 г., на стойност 271,46 с ДЦС - месечни консумативни разноски за м. Август и ф-
ра № 57559/ 20.10.2022 г., на стойност 585,00 лв. с ДДС - месечен наем за м. октомври. Със
Споразумението от 31.10.2022 г. наемателят се задължил да заплати фактура № 57851,
издадена от наемодателя на 15.11.2022 г., на стойност 121,85 лв. с ДДС - месечни
консумативни разходи за м. октомври, тъй като същата се издавала около средата на м.
ноември. Общата сума, която наемателят дължал на наемодателя, на основание Договора
била в размер на 1563,31 лв. с включен ДДС. На основание чл.17 от Договора наемателят
депозирал на наемодателя сума в размер на 585,00 лв., представляваща гаранция за точното
изпълнение на задълженията по Договора. На 05.12.2022 г. наемодателят извършил
прихващане, на основание чл.18 от Договора със сумата, която дължал на наемателя от
внесения депозит в размер на 585,00 лв. и задължението на наемателя по ф-ра № 57013/
01.09.2022 г., на стойност 585,00 лв. с ДДС - месечен наем за м. септември. След
извършеното прихващане задължението на наемателя било в общ размер на 978,31 лв. с
включен ДДС, за което били издадени следните фактури: № 57192 от 15.09.2022 г., на
стойност 271,46 с ДДС - месечни консумативни разноски за м. Август, включващи
сметосъбиране и сметоизвозване, студена вода, портиерни и изразходена ел. енергия и
пренос на ел. енергия; фактура № 57851 от 15.11.2022 г., на стойност 121,85 лв. с ДДС -
месечни консумативни разноски за м. октомври, включващи сметосъбиране и
сметоизвозване, студена вода, портиерни и изразходена ел. енергия и пренос на ел. енергия;
фактура № 57559 от 20.10.2022 г., на стойност 585,00 лв. с ДДС - месечен наем за м.
октомври за гаражна клетка № 30 и гаражна клетка № 31, с обща площ от 75.00 кв.м. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В тежест на ищеца е да докаже, възникването на облигационно отношение между него и
ответника по валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника
държането на процесните имоти и за ответника е възникнало задължението за плащане на
наемна цена, както и размера на уговорения наем; съществуването на разходи, свързани с
ползването на процесните имоти, техния размер, респ. дължимостта им от ответника.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираните вземания.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК факти: няма.
УКАЗВА на ответника, че ако не вземе становище по иска и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да
оттегли иска.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните
се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би
било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3