РЕШЕНИЕ
№ 2832
гр. Варна, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20233110109125 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 53558/17.07.2023 г.
депозирана от Е. Б. З., ЕГН *, с адрес: гр. * , срещу „МЕДИЦИНСКИ *“ ЕООД, *, с адрес:
гр. *, с която са предявени следните осъдителни искове:
- иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 9290,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за реализираните
от ищцата медицински прегледи в медицински кабинет в сградата на ответника, на
основание договор между страните с предмет-осъществяване на медицински услуги /
прегледи/ на територията на медицинския център, за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
/17.07.2023г./, до окончателното изплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата лихва за забава върху главницата от 9290 лева в размер на сумата от 272,67 лева, за
периода от 19.04.2023 г. до предявяване на исковата молба – 17.07.2023 г.
В исковата молба и уточнителна молба от 16.08.2023 г. се поддържа, че между
страните съществува договорно правоотношение по договор от м.01.2019 г. с предмет-
осъществяване на медицински услуги / прегледи/ на територията на медицинския център,
който първоначално е бил със срок от 1 една година, а след изтичането й е подновяван
ежегодишно. По силата на договора ответникът предоставял на ищеца на разположение
кабинет в собствената му сграда, в който ищецът провеждал медицински прегледи по
специалността си „ендокринология“ по здравна каса и при платен прием. Било уговорено
приходите от медицинските прегледи да бъдат делени поравно между страните / по 50%/.
Твърди, че договорът е регистриран в НАП и НЗОК и бил изпълняван от ответника до
м.01.2023 г. навежда твърдения, че в периода 01-31.01.2023 г. е извършила прегледи по
НЗОК на обща стойност 12935 лв. и 73 бр. платени прегледи на стойност 5645,00 лв. или
обща стойност 18580 лв., с оглед на което ответникът следвало да й заплати сумата от
9290,00 лв., което той не сторил. Уточнява, че стойността на прегледите е получавана от
ответника по негова банкова сметка или в брой на касата му. По отношение на иска за лихва
сочи, че на 19.04.2023 г. ответникът получил, изпратената от ищеца покана за доброволно
изпълнение, но отново не заплатил претендираната главница. Иска уважаване на
1
претенцията.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който я
оспорва по основателност. Не се оспорва наличието на сключен договор между страните, по
силата на който медицинския център е възлагал на ищеца да извършва прегледи на
пациенти. Оспорва се, по силата на договора ответникът да е имал задължение да заплаща
на ищеца 50% от стойността на прегледите или каквато и да е част от стойността им.
Навежда твърдения, че по време на съвместната им работа са открити нарушения в
дейността на ищеца –издаване на амбулаторен лист за преглед на пациент след датата на
смъртта му, поради което е издадена заповед за налагане на административна санкция. Иска
отхвърляне на претенцията.
В първото по делото о.с.з. ответникът е представил сключен между страните договор
за медицински услуги от 01.03.2019 г., за който твърди, че се е прилагал за процесния период
–м.01.2023г. в частта за уговореното твърдо възнаграждение.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД
За уважаване на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:1. валидно сключен между
него и ответника договор с предмет-осъществяване на медицински услуги / прегледи/ на
територията на медицинския център, действащ за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в
който е налична уговорка за получаване на 50% от стойността на извършените от него
прегледи; 2. че е изпълнил задълженията си по договора / извършил е твърдения вид и брой
прегледи/, 3. Стойността на извършените прегледи; както и че е настъпил падежът на
изпълнението на задължението.
Ответникът, с оглед направените възражения, следва да докаже,1. че бил изправна
страна по договора вкл. че е заплатил задължението, 2.че в договора е уговорен различен
размер на дължимата на ищеца сума, 3. че в договор е уговорено че не се дължи
възнаграждение на ищеца.
С доклада по делото като безспорно е отделено, че за процесния период е бил налице
договор за извършване на медицински прегледи от страна на ищеца в ответния медицински
център. При така отделения за безспорен факт, съдът намира, че не следва да обсъжда
представените от ответника доказателства във връзка с налично към 2018г. и прекратено
през същата година трудово правоотношение между страните.
Във връзка с доказване на извършената от ищцата работа тя е представила писмени
доказателства- отчет за извършена специализирана извънболнична медицинска помощ от
лекар в лечебно заведение по договор 032161/19.02.2020г., касаещ процесния период /
целият месец януари 2023г./ с опис на извършени от нея дейности.
Ответникът е навел възражение, че ищецът е допуснал нарушения в работата си, като
в тази връзка е ангажирал писмени доказателства: Заповед за налагане на санкции РД-11-
165-7/29.04.2021г., издадена от директора на РЗОК-Варна,с която е наложена на ответника
санксция „прекратяване на договора“ на „*“ ЕООД на осн. чл.421, ал.1, б“а“ от НРД номер
РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинска дейност между НЗОК и БЛС за 2020г.-2022г. по
пакет „Ендокринология и болести на обмяната“ по отношение на д-р Е. З.. В заповедта е
посочено, че ищецът е отчел на 08.12.2020г. амбулаторен лист на пациент след датата на
настъпване на смъртта му.
Видно от представени на л.154-л.163 от делото посочената заповед е била съдебно
оспорена, като с окончателно решение 794/25.01.2023г.по адм.д. 4205/2022г. по описа на
ВАС е отменено решението на Адм. съд- Варна по адм.д. 2392/2021г. и е отхвърлена жалбата
на „*“ ЕООД срещу заповед РД-11-165-7/29.04.2021г., издадена от директора на РЗОК-Варна.
Въз основа на издадено от съда в полза на ответника съдебно-удостоверение,
последният се е снабдил с данни за проверки от РЗОК-Варна извършени на д-р Е. З.. В
получената информация е посочено, че ищцата е имала договор с НЗОК като изпълнител по
пакет „Ендокринология и болести на обмяната“ в МЦ „*“ ЕООД от 03.05.2018г.-25.03.2023 г.
и РЗОК има сключен договор с лечебно заведение за специализирана извънболнична
медицинска помощ „Амбулатория за индивидуална практика и специализирана медицинска
помощ д-р Е. З.“ ЕООД за изпълнение на пакет „Ендокринология и болести на обмяната“ от
2
13.01.2023г. до настоящия момент. Посочено е, че в периода на работата на ищцата при
ответника са извършени проверки в периодите 28.11-04.12.2018г., 07.10-15.10.2020г., 23.02.-
19.03.2021г., 26.07.-30.07.2021г. и 18.10.2021г.-28.10.2021 г. като за установени нарушения са
налагани финансови санкции на ответника, последния е канен да връща суми, а във връзка с
нарушение установено при проверката за периода 23.02-19.03.2021 г. е наложената
посочената по горе санкция със заповед РД-11-165-7/29.04.2021г., влязла в сила на
25.01.2023г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която се е
запознало с материали от счетоводството на ответното дружество вкл. справки за
реализирани прегледи от ищеца по НЗОК и платими от пациентите, фишове за заплата и
платежни нареждания за плащане на суми в периода м.10.2022г.-м.01.2023г. От документите,
с които експертът се е запознал е обобщил броя на прегледите, отразени счетоводно от
ответника, които са извършени от ищеца в процесния период- таблица 1, както и какви суми
е получило лечебното заведение-таблици 3 и 4. Съдът дава вяра на експертизата, доколкото
е компетентно дадена и се основава на проучване на документи представени и от двете
страни, като експертът извежда ясни и обосновани изводи.
От събраните доказателства разгледани в съвкупност, съдът намира, че може да се
изведе извод, че в периода от 01.01.-25.01.2023 г. ищцата е извършвала дейности по
извършване на медицински прегледи като лекар специалист по ендокринология по НЗОК, а
от 01-31.01.2023г. е преглеждала пациенти е медицинския център на ответника срещу
заплащане от самите пациенти. В действителност от доказателствата се установява, че на
25.01.2023г. е влязло в сила решение на ВАС, въз основа на което договорът на НЗОК с
ответника е прекратен по пакет касаещ работата на ищцата, но този факт следва да се
съобрази, доколкото от ССчЕ се установява, че именно до тази дата ищцата е извършвала
прегледи стойността на която се поема от НЗОК, а след 25.01.2023г. до 31.01.2023г. е
извършвала само платими от пациентите прегледи.
От справката от РЗОК за извършените проверки и установени нарушения в работата
на ищцата се установява, че последните касаят периоди извън процесните. В допълнение
следва да се съобрази, че от осчетоводяванията от страна на ответника се установява, че той
е отразил извършените от З. дейности вкл. е осчетоводил плащания от пациентите от НЗОК
въз основа на тези дейности, които извънсъдебни действия съдът приема като признание на
неизгоден за страната факт, а именно извършване от ищцата на сочената от нея дейност.
Конкретния обем и стойност на дейностите се установява от ССчЕ.
По размера на възнаграждението:
При установяване, че между страните е било налице облигационно правоотношение,
което е изпълнено от ищцата, то тя има право да получи възнаграждение за извършеното.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото възнаграждение.
С исковата молба ищцата е представила 6 бр. /на л.16 са два броя/ платежни
нареждания с наредител „*“ ЕООД за заплащане на суми за трудово възнаграждение на
ищцата / съобразно посоченото с нарежданията основание/ за м.06.2022г. /5372,94 лв./,
м.07.2022г./5238,27лв./, м.09.2022г. /4 942,27 лв./, м.10.2022г. / 5555,55 лв./, за м.11.2022г./
5430,11лв./ и м.12.2022г. /6250,42лв./
Ответникът е навел твърдения, че дължимото на ищцата възнаграждение за
процесния период е уговореното в представения от него граждански договор за извършена
работа 01/01.03.2019 г. / л.117 от делото/, в който е уговорено възнаграждение в размер на 20
лв. за изпълнение на дейностите-предмет на договора, а именно извършването от ищеца в
качеството на лекар, ендокринология и болести на обмяната преглед на пациенти при
повикване за периода 01.03.2019г.-31.05.2019г.
Ищецът е оспорил авторството на този договор в частта касаеща положен подпис от
него за „консултант-изпълнител“. От приети по делото единична съдебно-почеркова
експертиза / СПЕ/ от 29.02.2024г., както и повторна тройна СПЕ от 21.05.2024г. се
установява, че положения в договора „консултант-изпълнител“ подпис е положен от ищцата.
От изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ от
16.05.2024 г. и допълнителна ССчЕ от 18.06.2024г. се установява че за периода от
01.01.2023г.-25.01.2023г. ищцата е извършила 418 прегледа по НЗОК, а за периода
01.01.2023г.-31.01.2024г. - 137 платени прегледа, като за прегледите по НЗОК ответникът е
получил 779,30лв. / от пациентите на място представляващи потребителски такси, както е
3
разяснено от вещото лице в о.с.з./, а за платените -5605,00лв. /общо 6384,30лв./. Съобразно
т.4 от заключението и разясненията на вещото лице в о.с.з. НЗОК е заплатила на ответника
стойност на покриваните от нея прегледи / извън потребителските такси дължими от
пациента/ за периода 01.01.2023г.-25.01.2023г. сумата от 11866,00 лв.
Вещото лице е посочило броя прегледи, платени от НЗОК, броя платени от
пациентите прегледи и сумите от осигурените пациенти за потребителски такси и за
периодите 01.10.2022г.-31.10.2022г., 01.11.2022г.-30.11.2022г. и 01.12.2022г.-31.12.2022г.
Съобразно броя на прегледите общо получените от ответника суми / сбор от стойността на
платените прегледи, платени потребителски такси и суми платени от НЗОК сбор между
кол.4към табл.3 и кол. 2 към таблица 4/ са както следва: за 01.10.2022г.-31.10.2022г. сумата от
12 731,60лв., за периода 01.11.2022г.-30.11.2022г. сумата от 12612,00лв. и за периода -
01.12.2022г.-31.12.2022г.сумата от 14559,20лв.
Съобразно броя на прегледите общо получените от ответника суми / сбор от
стойността на платените прегледи и суми платени от НЗОК сбор между кол.3 към табл.3 и
кол. 2 към таблица 4/ са както следва: за 01.10.2022г.-31.10.2022г. сумата от 12212,00лв., за
периода 01.11.2022г.-30.11.2022г. сумата от 12041,00лв. и за периода - 01.12.2022г.-
31.12.2022г.сумата от 13998,00лв.
Вещото лице е посочило, че ответникът е заплати на ищеца по банков път сумата от
92,50лв. за м.2023г.
От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за ищцата в
ответното дружество са осчетоводявани- за м.10.2022г. сумата 6006,00лв. възнаграждение по
граждански договор, от които е удържан данък по ЗЗДФЛ-450,00лв. и се получава сума от
5555,55лв., която й е заплатена на 28.11.2022 г. с основание „трудово възнаграждение за
м.10.2022г.“; за м.11.2022г. сумата от 5918,00 лв. е начислена за възнаграждение по
граждански договор, като са удържани 48,93лв. осигуровки и 438,96лв.- данък по ЗДДФЛ и
на 20.12.2022г. е заплатена на ищеца сумата от 5430,11лв. с основание „трудово
възнаграждение за м.11.2022г.“; за м.12.2022г. е начислено счетоводно възнаграждение по
граждански договор от 7016,000лв. и и са удръжани 265,98лв.-осигуровки и 499,60лв. данък
ЗДДФЛ, а остатъкът- 6250,42лв. е платен по банков път на ищцата на 25.01.2023г. с
основание „трудово възнаграждение за м.12.2022г.“.
Както съдът посочи- дава вяра на ССчЕ, като компетентна, ясна и точно отговаряща
на поставените задачи.
При установеното от фактическа страната, съдът следва да посочи, че няма да
основава изводите си за дължимия размер на възнаграждението от ответника на ищеца на
представения от дружеството договор от 01.03.2019г. В същият е посочен негов срок, който е
настъпил много преди процесния период, с оглед на което няма основание той да се прилага
в отношенията между страните в периода м.01.2023г. Още повече, съдът счита, че по
неразбираем начин в него е уговорено възнаграждение от 20 лв., за което не е ясно за какъв
обем работа точно се начислява тази сума. В допълнение, противно на твърденията на
ответника, че намира за приложим този договор, от счетоводните му записвания за броя на
извършени от ищцата прегледи в периода 01.10.2022г.-31.12.2022г. и съобразно платените й
за този период суми, не може да се изведе извод, че ответникът действително е прилагал
уговорката за определяне на възнаграждението от този договор, доколкото платените суми
не съответства дори да се приеме, че дружеството е начислявало 20 лв. възнаграждение за
всеки извършен преглед.
При изложеното, съдът счита, че не следва да достига до извод за размера на
задължението на ответника към ищеца въз основа на представения по делото договор от
01.03.2019 г. и в тази връзка не следва да се обсъждат експертните заключения, от които се
установява, че ищцата, противно на твърденията й, е подписала този договор.
Съгласно чл.162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. Настоящият състав намира, че е налице сочената хипотеза,
доколкото намери, че искът е доказан по основание, но е спорен размерът, до който е
основателен, доколкото няма писмено доказателство, от което той да бъде пряко изведен.
Съдът е допуснал служебно въпрос към ССчЕ за размера на платените на ищцата
суми за едномесечни период предхождащи процесния, за да може да изведе извод от този
размер какви са били уговорките между страните за размера на възнаграждението. При
4
съобразяване на размера на сумите за които вещото лице е посочило, че са платени на
ищеца, като в счетоводството за отразявани като възнаграждение по граждански договор, а
в платежните нареждания като трудово възнаграждение, съдът намира, че действително
уговорката между страните е била ответникът да заплаща на ищеца половината от
стойността на извършените прегледи като възнаграждение. Макар от ССчЕ да не може да се
изведе точен извод за начина на формиране на възнаграждението в размер на 50% от
стойността на прегледите- доколкото напр. за м.10.2022г. стойността на прегледите / платени
от пациенти и от НЗОК без потребителските такси/ да е 12212лв., половината от която е
6106,00 лв., а е начислена от ответника счетоводно сума за възнаграждение от ответника
6006,00 лв., съдът намира, че стойностите са достатъчно близки, че да формира такъв извод.
Твърденията на ищеца се подкрепят в много по-голяма степен от ССчЕ, в сравнение с
твърдението на ответника.
Съдът на осн. чл.162 ГПК и съобразявайки ССчЕ за броя и стойността на прегледите
следва да изчисли размера на дължимото възнаграждение за процесния период. Стойността
на платените от пациентите и платените от НЗОК прегледи е 17471,00 лв.. В тази сума
съдът не включва сумата от 779,30 лв. доколкото тя представлява платена от пациентите
потребителска такса. Съгласно чл. 37 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО) пациентът
дължи такава такса за всяко посещение при лекар, независимо дали то е за преглед, а ищецът
е навел твърдения, че дължимото възнаграждение е половината от стойността на
извършените от него прегледи.
Сумата от 17471,00лв. разделена на две е равна на 8735,50 лв. – стойност на
дължимото възнаграждение, от която обаче съдът намира, че следва да извади 655,16 лв.
данък по ЗДДФЛ, който поначало не се дължи от ответника на ищеца, а се дължи в полза на
държавния бюджет. Конкретният размер на данъка съдът изчислява при 10% размер на
данъка по ЗДДФЛ и при 25% разходи за дейността, с които се намалява облагаемия доход-
чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ. От получената сума 8080,34лв. съдът счита, че следва да се извади
и сумата за която вещото лице е посочило, че са налични данни, че е заплатена на ищеца за
м.01.2023г., а именно 92,50 лв. Разликата, а именно 7987,84 лв., настоящият състав намира,
че е размер на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за периода 01.01.2023г.-
31.01.2023г. Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил тази сума на ищеца.
Именно до сумата от 7987,84 лв. следва да се уважи иска за главница, а за разликата до
пълния претендиран размер – 9290,00 лв. следва да се отхвърли.
По иска по чл.86 ЗЗД
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен
дълг, 2) изпадане на ответника в забава; 3) размера на лихвата.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.
Към исковата молба е приложена покана, изпратена от ищеца до ответника чрез ЧСИ,
с която ответникът се кани в тридневен срок от получаването й да заплати сумата от
9290лв. на ищеца, за извършени от последния прегледи в медицинския център на ответника
за периода 01.01.-31.01.2023г. На гърба на поканата е отразено, че тя е получена от ответника
на 19.04.2023г. Ответникът е представил, изпратен от него на 05.05.2023 г. до ищеца
отговор на тази покана в смисъл, че не намира, че дължи претендираната сума.
Съдът достигна до извод, че съществува главно вземане за 7987,84 лв. и именно върху
тази сума се дължи лихва за забава.
По делото не се установява от писмен документ какъв е бил падежа на задължението
за възнаграждение. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представено доказателство- писмена покана, че ищцата е покани
ответника да й плати дължимото за м.01.2023г. възнаграждение за извършените дейности,
която покана е получена на 19.04.2023 г. Няма доказателства ответникът да е платил
претендираната сума, за която съдът достигна до извод, че се дължи в предоставения му
тридневен срок. Сроковете се броят съобразно чл.72 ЗЗД. При приложение на чл.72, ал.1,
изпр. последно вр. ал.2 срокът е изтекъл на 24.04.2023 г. / първият присъствен ден, тъй като
последния ден е бил неприсъствен/. В забава длъжникът е изпаднал на 25.04.2023г., а не на
сочената от ищеца дата 19.04.2023г. Лихва за забава се дължи от 25.04.2023г. до датата на
исковата молба – 17.07.2023г., като съдът с помощта на онлайн калкулатор я изчислява в
5
размер на
До размер от 219,26 лв. и за периода 25.04.2023г.-17.07.2023 г. Искът следва да се
отхвърли за разликата над 219,26лв. до пълния претендиран размер от 272,67 лв. и за
периода 19.04.2023г.-24.04.2023 г. съдът
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски: 421,60 лв.- държавна такса, 400
лв.- депозит за ССчЕ, 300 лв.- депозит за СГЕ, 900 лв.- депозит за тройна СГЕ и 1500 лв.-
адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 3014,67 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е доказал заплащане на 10лв.- държавна такса за 2 бр. съдебни
удостоверения и 2500 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 355,81лв. – разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, съдебен адрес: гр. * да заплати на Е. Б. З.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *
- на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 7987,84 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за реализираните от ищцата медицински прегледи в медицински кабинет в
сградата на ответника, на основание договор между страните с предмет-осъществяване на
медицински услуги / прегледи/ на територията на медицинския център, за периода от
01.01.2023 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба /17.07.2023г./, до окончателното изплащане на задължението;
- на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 7987,84 лева в
размер на сумата от 219,26 лв. за периода от 25.04.2023 г. до предявяване на исковата молба
– 17.07.2023 г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 7987,84 лв. до пълния
претендиран размер от 9290,00 лева
иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 219,26 лв. до пълния
претендиран размер от 272,67 лв. и за периода 19.04.2023г.-24.04.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „*“ ЕООД, ЕИК: *, съдебен адрес: гр. * да
заплати на Е. Б. З., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.*сумата от 3014,67 лева – разноски в
съдебното производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Е. Б. З., ЕГН:**********, съдебен адрес:
гр. * да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК: *, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „*сумата от 355,81лв. –
разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6