Решение по дело №358/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 820
Дата: 3 юли 2025 г.
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20253110200358
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВ. Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от ИВ. Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200358 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Фотоклиин 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Белослав, депозирана чрез адв. В. Д. против Наказателно постановление № 03-2400544
/ 08.01.2025год., издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.Варна,
с което на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 /де хиляди/ лева на основание чл. 414, ал.3 от КТ за
нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при
издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Твърди се, че НП било издадено от лице неразполагащо с такива
правомощия, че НП не отговаряло на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, както и че лицето А.С.И. не било работело за дружеството, както било
посочено в НП. Моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.В.Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. В последното по
делото заседание процесуален представител не се явява , а депозира писмено
1
становище, в което сочи, че не оспорва фактическата обстановка по НП, но моли за
изменение на същото до законоустановения минимум поради липса на други влезли в
сила НП преди издаване на процесното.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Тодорова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Представя
писмени бележки и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.


С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Вечерта на 06.11.2024год. , след 20:00ч., служители на Дирекция „ИТ" Варна сред
които свидетеля Р. В. не негова колега М.М.- Ж., съвместно със служители на ОД
МВР Варна, извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ „Одесос“ в
гр.Варна. При обхода по работните места, на сух док до кей № 3 проверяващите
установили над 20 лица да извършват трудова дейност като общи работници,
почистващи сухия дог. На всички установени работници били предоставени
декларации по чл. 402 от КТ. Едно от установените лицата била А.И., която
декларирала, че работи за въззивното дружество „Фотоклиин 69" ЕООД от
06.11.2024год., като общ работник, че работи в КРЗ „Одесос“ сух док, с работно време
от 20:00ч. до 04:00ч., че има сключен трудов договор и договорено трудово
възнаграждение в размер на 933 лева месечно, че почива 2 дни седмично, както и 1 час
и 30 минути в работния ден. Тъй като И. била неграмотна, декларацията й била
попълнена под нейна диктовка от св.Д. Я. М.. Чрез телефон предоставен от един от
работниците проверяващите се свързали с управителя на въззивното дружество и го
уведомили за започналата проверка, а на един от работниците К.К. - бригадир била
връчена и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК в която била определена дата за явяване на
представител на дружеството в Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в
това число и пълните трудови досиета на установените работници. Такива не били
представени в Дирекция „ИТ“-Варна. На 18.11.2024год. при проверяващите органи се
явил Т.В.Б., който до 14.11.2024год. бил и управител на дружеството. Последният дал
писмени обяснения в които посочил, че установените на 06.11.2024год. работници в
това число А.И. са били извикани от него по спешност поради инцидента работа, че
няма сключени трудови договори с тези лица, че те са били инструктирани и са им
били изплатени възнагражденията.
Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен
протокол №ПР2443217/29.11.2024г.
2
На 29.11.2024год. св. В. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 03-2400544. В
акта св. В. посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на
представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения. В срока то
чл. 44 от ЗАНН от страна на въззивтното дружество, чрез адв. В. Д. било подадено
писмено възражение срещу АУАН. АНО изцяло възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя , отхвърлил възраженията и на 08.01.2025год. на
издал атакуваното НП 03-2400544, с което наложил на въззивника административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания дадоха Р. В. В.
(актосъставител), който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото гласни и
писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът разпита по делото и свидетелката Д. Я. М., чиито показания като искрени,
логични и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност бяха кредитирани
изцяло.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на свидетелите В. и М., дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация,
справка за регистрирани трудови договори, трудов договор, граждански договор,
протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок
/съобразно приложимата разпоредба на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
3
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год. Видно от т.5 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Б., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността ст.юрисконсулт в Д“ИТ“-Варна,
следователно е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото
на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО
нарушение на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или
тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. Следва да
4
бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени
в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН,
както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на
НП.
В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи
правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до
работа лице да престира за него труд без да е сключен трудов договор в писмена
форма.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за
нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена
форма.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че
правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
- показанията на свидетелите В. и М., от съдържанието на приложения по преписката
констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от А.И. по безспорен
начин се установява, че на 06.11.2024г. последната е изпълнявала трудови функции
като „общ работник“ за въззивното дружество, без да е имало сключен трудов
договор в писмена форма между страните. От показанията на свидетелите В. и М. ,
депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при влизането на
проверяващите в обекта, И. е почиствала сухия дог заедно с други работници. От
друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат
основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно
време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.
В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов
договор между въззивника и А.И. не е бил налице не е спорен между страните.
Наличието на констатираните елементи на трудово правоотношение (работно време,
работно място, уговорена заплата, почивки и т.н.) между въззивника и И. е аргумент в
подкрепа на извода, че в случая е било налице трудово правоотношение.
5
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е
възприел отношенията между въззивника и лицето А.Г. като трудови и
законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор
в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ
и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа
при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на

съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато
трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо
последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и
датата на нарушението- 06.11.2024г., когато лицето е установено да работи в обекта на
въззивника. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
6
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ, каквото искане се прави в с.з..
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този
род и няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2443217/29.11.2024г. , които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР2443217/29.11.2024г.за допуснати други нарушения на трудовото законодателства.
АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена
конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че
при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има
отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази
санкция е съответна на допуснатото нарушение.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
7
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган
е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО, но пък като съобрази намира, че то е с
фактическа сложност предвид проведените три съдебни заседания по делото, намери ,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 75,00 /седемдесет и пет / лева.
8

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400544 / 08.01.2025год., издадено
от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на „Фотоклиин
69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Белослав, е било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /де
хиляди/ лева на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от
4 000 /четири хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.

ОСЪЖДА „Фотоклиин 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Белослав,, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 75,00 /седемдесет и пет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по делото.



Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

9