№ 1506
гр. Варна, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503089 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане вх. №298960 от 27.09.2021г. по
описа на ВРС, на СВ. АНДР. Н., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез пълномощник
адвокат С.Р., за приемане в хипотезата на чл.423 от ГПК на подадено възражение срещу
издадената по ч.гр.д. №15417/2013г. по описа на Варненски районен съд, 33 състав, заповед
за изпълнение №8121/21.10.2013 година. Във възражението е инкорпорирана и частна жалба
по чл.419 ГПК.
Като е констатирал, че заповедният съд не се е произнесъл надлежно по подаденото
от длъжника в хипотезата на чл.414 ГПК възражение (заведено с вх. №298959 от
27.09.2021г.) с нарочен акт, обективиращ преценката му за спазване на срока за подаване,
което е от значение за преценката за допустимост на искането по чл.423 от ГПК, с
определение №241 от 19.01.2022г. въззивният съд е спрял настоящото производство на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като е върнал делото на заповедния Варненски районен съд,
ч.гр.д. №15417/2013г. по описа на 33-ти състав, за приключване с надлежен съдебен акт на
дължимата проверка по чл.414 - чл.416 от ГПК по възражение вх. №298959/27.09.2021г. (на
л.89 от ч.гр.д. №15417/2013г.), подадено в хипотезата на чл.414 от ГПК от длъжника СВ.
АНДР. Н., ЕГН **********, от гр. Варна.
Понастоящем делото е върнато на въззивния съд, като видно от данните по делото,
липсва надлежно произнасяне на заповедния съд. Вместо това, с разпореждане №260976 от
03.03.2022г. съдията е приел, че следва да се зачете предходното му разпореждане №279376
1
от 18.10.2021г., с което възражението по чл.414 ГПК вх. №298959/27.09.2021г. е било
присъединено възражението по чл.423 ГПК, заведено с вх. №298960/27.09.2021г., поради
което „липсва понастоящем отделно съществуващо възражение вх. №298959/27.09.2021г.”,
съответно разясненията в т. 5а от ТР № 4/2013 на ВКС, ОСГТК са „неприложими”. С оглед
на това е разпоредил делото да бъде изпратено на въззивния Варненски окръжен съд „за
преценка е произнасяне съгласно дадените указания по възражението по чл.423 от ГПК”.
За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Абсолютно недопустимо, в разрез с всички основни начала на гражданския процес
(глава 2 ГПК) и установените за заповедното производство специални правила (глава 37
ГПК) е едноличната преценка на съдията в първоинстанционното заповедно производство,
че подадените от длъжника две отделни възражения, в които изрично е означено
основанието за подаване на всяко едно от тях – по реда на чл.414 ГПК (възражение вх.
№298959/27.07.2021г.), съответно по реда на чл.423 ГПК (възражение вх.
№298960/27.07.2021г.), следва да се съединят за общо разглеждане и произнасяне.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните (чл.6, ал.2 ГПК) като съдът дължи да разгледа и произнесе исканията на страните
според точния смисъл на законите (чл.5 ГПК). Това в конкретния случай означава, че при
подадено възражение по чл.414 ГПК съдът дължи нарочно произнасяне по неговата
редовност (в т.ч. и спазване на срока за подаване) и следващите от това последици –
указания до кредитора за предявяване на иск (чл.415 ГПК) или обявяване на издадената
заповед за изпълнение за влязла в сила (чл.416 ГПК). Допустимостта на искането по чл.423
ГПК въззивния съд да приеме иначе просроченото възражение е обусловена от това
произнасяне на първоинстанционния заповеден съд. Видно от извършените по делото
процесуални действия, с две отделни и самостоятелни разпореждания съдията е изискал
уточнения на всяко едно от подадените възражения. Подаденото възражение по чл.414
ГПК е оставено без движение с нарочно разпореждане (№279075/30.09.2021г.) като изрично
в уточняващата си молба от 07.10.2021г. длъжникът е заявил, че поддържа това
самостоятелно възражение. Изложил е и конкретни основания за искането си по чл.420, ал.2,
т.1 ГПК, обективирано първоначално в самото възражение по чл.414 ГПК вх.
№298959/27.07.2021г.
Липсва каквото и да е основание (най-малкото законово) да се приеме, че след като
длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена (въобще или
нередовно), априори произнасянето по това възражение следва да се извърши в хипотезата
на чл.423 ГПК. В практиката не са изолирани случаите, когато възражението по чл.414 ГПК
длъжникът подава преждевременно (т.е. преди да му е била връчена заповедта за
2
изпълнение). Евентуалната констатация въз основа на върнатото по делото съобщение от
връчителя – служител на съда (в хипотеза на заповед по чл.410 ГПК) или на ПДИ от
съответния съдебен изпълнител, извършил връчването (в хипотезата на чл.418, ал.5 ГПК), че
твърдението на длъжника се опровергава - налице е редовно връчване, с оглед на което
възражението е просрочено, може да има като единствена последица неговото връщане
(неприемане). Дали, кога и как длъжникът ще упражни права по чл.423 ГПК с оглед
защитата на своите права и законни интереси е суверенна негова преценка.
Фактът, че в случая тази законова възможност е упражнена едновременно с
подаването на възражение в общата хипотеза на чл.414 ГПК (с оглед евентуалното
запазване на срока по чл.423, ал.1 ГПК), не изключва задължението на заповедния съд да се
произнесе по редовността на последното.
Подадените от длъжника възражение по чл.414 ГПК, съответно искане по чл.423 ГПК
за приемане на просрочено възражение, подлежат на разглеждане в различни
производства и по различен съдопроизводствен ред, което прави недопустимо тяхното
„служебно” обединяване, сторено от заповедния районен съд с разпореждане
№279376/18.10.2021г., съответно изпращане за „общо разглеждане” от въззивния окръжен
съд.
Липсва изрично изявление на длъжника, че се отказва, оттегля или не поддържа
възражението по чл.414 ГПК, касае се единствено за възражение, подавано в хипотезата на
чл.423 от ГПК. Напротив! Налице е изрично негово изявление, че подаденото възражение по
чл.414 ГПК се поддържа (така уточняваща молба (именувана заявление) вх.
№299677/07.10.2021г.); поддържа се и искането по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на
изпълнението. С оглед на това няма как направената по служебен почин еднолична
субективна преценка на съдията в първоинстанционното заповедно производство, че
подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК всъщност „по характер съставлява
възражение по чл.423 ГПК”, поради което следва да бъде „присъединено” към подаденото
отделно нарочно възражение по чл.423 ГПК за общо разглеждане, да обвърже въззивния
съд, съответно да го задължи (независимо от липсата на законово основание) да се
произнесе както по редовността на възражението по чл.414 ГПК и произтичащите от това
последици, така и по изричното искане по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението.
Компетентен да се произнесе и по това искане на длъжника е съдът, постановил незабавното
изпълнение (чл.420, ал.2 ГПК), т.е. заповедният съд. В производството по чл.423 ГПК
въззивният съд не разглежда и не произнася искане по чл.420 ГПК. Единствената хипотеза,
в която въззивният съд може да спре изпълнението, е ако има нарочно такова искане на
длъжника и то само при условията на чл.282, ал.2 ГПК (чл.423, ал.2 ГПК). Спирането по
чл.423, ал.3, изр.2-ро ГПК е законова последица от приемането на възражението и е
относимо само към издадена заповед по чл.410 ГПК.
3
Издадената в случая заповед за изпълнение е в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК. Нито в
подаденото възражение по чл.423 ГПК, нито в отделна нарочна молба към него длъжникът е
отправил искане до въззивния съд за спиране на изпълнението. Това е допълнителен
аргумент за недопустимост на сезиране на въззивния съд с искането на длъжника по чл.420,
ал.2, т.1 ГПК, направено от компетентния за разглеждането и произнасянето по това искане
заповеден съд със служебно предприетото от него „присъединяване” на „възражение по
чл.414 ГПК, заведено с вх. рег. №298959/27.07.2021г., с обективирано в него искане за
спиране по чл.420 ГПК, към подадено по делото възражение по чл.423 ГПК, заведено с вх.
рег. №298960/27.07.2021г., ведно с обективирана в него частна жалба (разпореждане
№279376/ 18.10.2021г.).
Съобразявайки горното и подадените от длъжника съдебни книжа, законосъобразно и
обосновано следва да се приеме, че единственото валидно и допустимо сезиране на
въззивния съд е отправеното от длъжника СВ. АНДР. Н., ЕГН **********, от гр. Варна,
искане (именувано възражение по чл.423 ГПК) вх. №298960 от 27.09.2021г. за приемане в
хипотезата на чл.423 от ГПК на подадено възражение срещу издадената по ч.гр.д.
№15417/2013г. по описа на Варненски районен съд, 33 състав, заповед за изпълнение
№8121/21.10.2013 година, с инкорпорирана в него частна жалба по чл.419 ГПК.
Както вече въззивният съд е посочил в определението си от 19.01.2022г.,
допустимостта на искането по чл.423 от ГПК е обусловена от окончателното разрешаване на
въпроса дали подаденото на 27.09.2021г. възражение по чл.414 от ГПК е подадено в срок и е
годно да породи последиците по чл.415, ал.1 от ГПК или е просрочено. Това означава, че
докато надлежно сезираният заповеден съд не се произнесе по редовността и допустимостта
на това възражение с нарочен съдебен акт, за въззивния съд не съществува процесуална
възможност нито да възобнови спряното производство, нито да се произнесе по сезиралото
го искане на длъжника по чл.423 от ГПК. Забавянето на тази преценка, съответно
произнасянето по същество на искането по чл.423 от ГПК и частната жалба на длъжника
срещу допускането на незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417, т.2 ГПК, в
случая се дължи на упорит отказ на заповедния съд да изпълни вменените му процесуални
задължения (преценка по чл.415 – 416 ГПК; произнасяне по чл.420, ал.2, т.1 ГПК), което по
същество съставлява грубо нарушение на закона и отказ от правосъдие. За съжаление
понастоящем това не може да бъде отстранено от въззивния съд. Очевидно е от
постановеното след връщането на делото разпореждане №260976 от 03.03.2022г.
настояването на заповедния съд, че не той, а въззивният съд е компетентен и следва да се
произнесе по подадените от длъжника възражение по чл.414 ГПК вх. №298959/27.09.2021г.
и обективираното в него искане по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението. Това
явствува както от мотивите, така и от диспозитива на този съдебен акт, в който изрично се
настоява да се съобрази и зачете от въззивния съд предходно постановеното от заповедния
4
съд разпореждане №279376 от 18.10.2021г., независимо от неговата оттегляемост (аргумент
от чл.253 ГПК).
Съобразявайки горните фактически и правни положения, както и нормите на чл.414 -
чл.416 и чл.420, ал.2 от ГПК, съдът намира, че компетентен да се произнесе по
допустимостта и редовността на подаденото от длъжника СВ. АНДР. Н., ЕГН **********,
от гр. Варна, възражение по чл.414 от ГПК, заведено с вх. №298959/27.09.2021г., съответно
по инкорпорираната в това възражение молба на длъжника по чл.420 ГПК за спиране на
изпълнението, е първоначално сезирания Варненски районен съд в рамките на заповедното
производство, водено по ч.гр.д. №15417/2013г. по описа на ВРС, 33-ти състав, респективно
че този съд е препратил същите на родово некомпетенен съд. Налице е препирня между
съдилища от различен ранг, която следва да се разреши от общия им по-горен съд -
Варненски апелативен съд.
По тези съображения и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА препирня за подсъдност за произнасяне по подадените от СВ. АНДР. Н.,
ЕГН **********, от гр. Варна, възражение по чл.414 от ГПК, заведено с вх.
№298959/27.09.2021г., срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №15417/2013г. на
Варненски районен съд, 33-ти състав, и инкорпорираната в това възражение молба по
чл.420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение.
ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за разрешаване на препирнята по
подсъдността.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5