№ 13044
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110155577 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод предявени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. М..
Производството по делото е приключило с решение № 2772 от 16.02.2024г., с което
предявените искове са отхвърлени поради извършено плащане от ответника в хода на
процеса.
Срещу решението в частта на разноските е постъпила молба по реда на чл. 248
ГПК от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с искане решението в частта на
разноските, присъдени на ищеца, да се допълни. В молбата се твърди, че разноските за
държавна такса са платени, но следва да има произнасяне на съда по тях. Твърди се, че
съдът не е присъдил разноски за заповедното и исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение и считат, че такова се дължи, тъй като ответникът е
станал причина за завеждане на делото.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страни, но в указания срок становище не е постъпило.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за допълване на решението в частта на разноските е допустимо /подадено
е в срока за обжалване от страната, която има интерес от допълване на решението в
тази част и списък по чл. 80 ГПК не е необходим/. Разгледано по същество, искането е
неоснователно по следните съображения.
В мотивите на решението са установени наличието на предпоставките по
основание за присъждане на вземането, въпреки което исковете са отхвърлени поради
постъпило доброволно плащане в хода на процеса. По правило, при този изход на
спора, съдът изследва причината за отхвърляне на иска, след което се произнася по
дължимостта на разноските. В казуса, както се посочи, исковете са отхвърлени поради
плащане от ответника, в който случай и по правило разноски се дължат на ищеца.
Въпреки това обаче, този съдебен състав намира, че разноски на ищеца не следва да се
1
присъждат с оглед текста на чл. 78, ал. 2 ГПК, според който ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Предпоставките на сочения текст са изводими от
процесуалното поведение на ответника – признал е иска и е погасил вземането, както и
от обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът не е
представил доказателства за изискуемост на вземането си. Както е посочено в
решението, в общите си условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
- чл.40, ищецът сам е предвидил, че плащането се осъществява до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Доказателства по делото за връчена на ответника фактура, от който
момент тече срока по ОУ в тази хипотеза, не са налични по делото. Липсата на данни
за изпратена до длъжника фактура дава основание да се приеме, че той не е поставен в
забава по отношение изпълнение на задължението си, което обаче е сторено веднага
след получаване на препис от исковата молба. След като не е бил поставен в забава,
ответникът не е дал и повод да се търси вземането по съдебен ред, което личи и от
процесуалното му поведение. Съобразявайки изложеното, този съдебен състав намира,
че разноски на ищеца не следва да се присъждат поради наличие на предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Впрочем, заповедно производство между страните, което да предхожда
настоящото искове, не е провеждано.
В заключение, мотивите по-горе обуславят заключение, че искането на ищеца за
допълване на решението в частта на разноските следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД с правно
основание чл. 248 ГПК за допълване на решение № 2772 от 16.02.2024г., постановено
по настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
58891/22.02.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2