№ 1081
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20213110116435
по описа за 2021 година
Предявен е „Того 2“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Доброплодно, община Ветрино срещу ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3450,04лева/след допуснато
изменение в размера на иска с протоколно определение от 11.04.2022г./, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Дачия логан», с рег. № В 4305 КР,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 30.01.2021г. около 11ч. в гр. Варна, бул. Княз Борис
I в района на бензиностанция Шел по вина на водача на л.а «Лексус» с рег. № ТХ 3150 АН,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/02/120000424485, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 15.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Дачия логан», с рег. № В 4305 КР. На 30.01.2021г. автомобилът е
управляван от Т.П.. Около 11ч. спрял на бензиностанция Шел на бул. Княз Борис I в посока
к.к Златни пясъци. Излязъл от автомобила, за да провери на какво се дължи голямата
опашка. В този момент автомобилът бил ударен от движещия се по булеварда л.а «Лексус»
с рег. № ТХ 3150 АН, след като водачът му в последния момент решил да влезе в
бензиностанцията. От удара л.а «Дачия логан» се е преместил напред и е ударил л.а Тойота
приус с рег. № СА 6673 ТР. За ПТП е била уведомена Пътна полиция, чийто служители след
посещение на произшествието съставили протокол за ПТП с пострадали лица. Ответникът
като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие.
Образувал щета № **********/17.02.21г., в описа по която след извършен оглед били
описани уврежданията по автомобила. Твърди, че през м.март е получил уведомление от
1
ответното дружество, че е налице тотална щета и следва да бъде прекратена регистрацията
на автомобила, за да бъде изплатено застрахователно обезщетение. На 09.03.2021г.
прекратил регистрацията на автомобила, за което на 10.03.2021г. ответникът е бил
уведомен. На 28.06.2021г. получил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 1082,21лева. Твърди, че така полученото обезщетение е несъответно на
действителната стойност на автомобила, която сочи да е 5000лева. Това обосновава
заявяване правата му пред съда, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а «Лексус» с
рег. № ТХ 3150 АН, в срока на която е образувал щета № **********. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП, вината и противоправността на поведението на водача на
застрахования от него автомобил. Твърди, че представеният протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила относно причините за ПТП. Оспорва иска по размер като
твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на
вредите. Счита, че обезщетението следва да се определи по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС приета с Наредбата по чл. 504, ал.2,
т. 2 КЗ, доколкото автомобилът е бил 13г. в експлоатация и липсват доказателства за
разходни документи по отремонтирането му. Оспорва автомобилът преди ПТП да е бил в
добро състояние и без щети, като счита, че уврежданията се дължат предимно на
амортизационни процеси, предпоставили по- лесното му увреждане. Твърди да е налице
тотална щета и че от стойността на автомобила следва да бъде приспадната стойността на
запазените части. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален представител с писмено становище
оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
2
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване определящо наличие на
„тотална щета“. Ответникът пък следва да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч. възражението си за наличие
на запазени части по автомобила.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
че между собственика на л.а «Лексус» с рег. № ТХ 3150 АН и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
«Гражданска отговорност полица № BG/02/120000424485;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 30.01.2021г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът
е уведомен и за което е изготвил опис по щета № **********;
че ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от
1082,21лева.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на л.а «Дачия логан», с рег. № В 4305 КР, което обуславя извод за
материалната му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на
увреждащото МПС л.а «Лексус» с рег. № ТХ 3150 АН по полица „Гражданска отговорност“
валидна към датата на ПТП- 30.01.2021г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така
заявения иск.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
30.01.2021г. е настъпило ПТП с участието на л.а «Дачия логан», с рег. № В 4305 КР, л.а
„Тойота приус“ с рег. № СА 66 73 ТР и л.а «Лексус» с рег. № ТХ 3150 АН, последният
управляван от водача Д. АТ. Д.. Произшествието е било посетено от служители на сектор
Пътна полиция при ОДМВР Варна, които са съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Съгласно удостовереното в протокола като причина за настъпване на ПТП
е движението на водача на л.а Лексус с несъобразена с пътните условия скорост- мокър
асфалт, загубване контрол върху МПС и завивайки към бензиностанция Шел блъска
паркиралия пред него л.а Шкода, който отскача напред и блъска паркирания пред него
автомобил Тойота. За така извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът на л.а
Лексус е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП № 21-0819-
000552/02.03.2021г. За събитието, ответното дружество е било уведомено и е образувало
щета № **********. Изготвен е опис на уврежданията от 17.02.2021г. С писмо от
25.02.2021г., застрахователят е уведомил ищеца, че щетата по л.а се определя като
„тотална“, поради което и за да се пристъпи към изплащане на обезщетение, следва да му
бъдат представени доказателства за прекратена регистрация на л.а. Считано от 09.03.2021г. е
била прекратена регистрацията на л.а.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на
3
уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието
заключение на назначена САТЕ, както и гласни доказателствени средства.
Свидетелят Т.П. е управлявал л.а «Дачия логан» в момента на ПТП. Разказва, че е
спрял на бензиностанция Шел на бул. Княз Борис да зарежда . Пред него имало много
автомобили, поради което след като спрял, излязъл от автомобила, за да види къде е проблемът.
Влязъл в колата на свой колега спрял пред него. Минута след това колата му била блъсната, от
който удар била ударена и колата на неговия колега. Ударът бил камшичен и имал увреждания.
Уврежданията по колата му били отпред и отзад, не ставала за работа. Произшествието било
посетено от полицията, но не помни дали е имало спор относно виновния, защото бил в шок. Св.
Д.Д. е водачът на л.а Лексус. Във въпросния ден е карал по булеварда и преди бензиностанцията
свил към нея, но тъй като валяло се блъснал в едно такси, а то ударило колата пред него. Имал
добра видимост, но асфалтът бил мокър и не успял да спре. Движил се със 60км/ч, когато от средна
лента завил надясно към бензиностанцията. Не видял таксито, макар че нищо не ограничавало
видимостта му. Набил спирачки, но като млад шофьор тогава, не успял да спре. Извикали полиция,
написали му акт, който той не е обжалвал.
От приетото заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на
застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение, се
установява, че съпоставката на получените увреждания по трите МПС участвали в
произшествието обосновава извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк
контакт между трите МПС, при което задното застига и удря спрялото пред него, от който
удар последното се измества напред и удря спрялото пред него. Уврежданията по л.а «Дачиа
логан» са в предната и задната му част, и е възможно да се дължат на настъпилото ПТП като
резултат от деформация и изместване на увредените детайли.
Механизмът на ПТП се установява, както от експертното заключение, така и от
ангажираните писмени доказателства, в частност- протокол за ПТП, АУАН и НП, а и от
показанията на разпитаните свидетели, които биват кредитирани в цялост като отразяващи
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за спора факти. Несъмнен е
изводът, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а Лексус. Освен това, определянето и
изплащането на застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на
застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен
риск. Установява се, че водачът на л.а Лексус не е изпълнил задължението вмененото му в
чл. 20, ал.2 ЗДвП- при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните
условия и състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре безопасно. Водачът е
предприел маневра по навлизане в бензиностанцията несъобразявайки високата си скорост
на движение и мокрия път. В резултат е настъпил удар с автомобила на ищеца. Поведението
му се определя като противоправно. От доказателствено значение за противоправността и
вината е и фактът, че за така допуснатите от ответника нарушения на ЗДвП, той е бил
наказан и по административен ред с влязло в сила НП. Т.е доказани са, както деянието и
неговата противоправност, така и вината, която в гражданското право се и предполага. С
4
оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на
деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди. Уврежданията по автомобила са документирани в
описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в
своето основание.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. По средни пазарни цени на труд, материали и резервни
части към датата на събитието тя е 8030,57лева. Тази стойност следва да се приеме за
меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение. Няма основание
изчисленията да се извършват на база методиката по реда на Наредба № 49/2014г. или при
съобразяване възрастта и амортизацията на автомобила. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер
на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. От експертното
заключение се установи, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
ПТП е 4800лева. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае
хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в
случая е налице тотална щета, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на
автомобила съобразно експертното заключение надвишава себестойността на самото
имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно и налага ограничаване на
отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ
ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност,
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение се установи, че реализирането на пазара на части за
втора употреба би донесло максимална сума на собственика от 355,20лева. Доколкото обаче
така дадената стойност е хипотетична и несигурна, при липса на твърдения за наличие на
конкретни годни части от страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от
в.л., то от стойността на автомобила към датата на увреждането- 4800лева, следва да се
приспадне сумата от 267,75лева, като сигурна стойност, която би могло да се реализира от
собственика на увредената до степен „тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. От
тази сума следва да се приспадне и полученото вече от увредения застрахователно
обезщетение от 1082,21лева. В заключение, исковата претенция се явява доказана до
5
размера от 3450,04лева, т.е е изцяло основателна.
Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.11.2021г., така както е поискано и като законова последица
от основателно упражнено право на иск.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 138лева - платена ДТ, 200лева- депозит
на вещо лице, 30лева депозит на свидетел и 570лева платено адв. възнаграждение с ДДС,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022г. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за
неоснователно, тъй като е в минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба
№ 1/2004г. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
938лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „Того 2“ ЕООД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. Доброплодно, община Ветрино сумата 3450,04лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Дачия логан», с
рег. № В 4305 КР, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 30.01.2021г. около 11ч. в
гр. Варна, бул. Княз Борис I в района на бензиностанция Шел по вина на водача на л.а
«Лексус» с рег. № ТХ 3150 АН, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/02/120000424485, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „Того 2“ ЕООД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. Доброплодно, община Ветрино сумата от 938лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6