Решение по КНАХД №1896/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б. К., срещу Решение № 818/16.07.2025 г., постановено по АНД № 1951 по описа на Районен съд – Пловдив за 2025 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че събраните по делото доказателства категорично оборват крайния извод на съда, както и че при доказано извършване на нарушението, правилно АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай. В тази насока се твърди, че нарушението, за извършването на което е санкционирано дружеството, е формално, поради което и законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в този случай да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – „ВП Брандс интернешънъл“ АД, чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва жалбата и моли съда за потвърди решението, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на жалбата и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

Административен съд - Пловдив, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Пловдив е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) № 818516-[рег. номер]/14.03.2025 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности"– Пловдив, в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на "ВП Брандс интернешънъл“ АД, на основание чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за нарушение на чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН е отправил предупреждение на дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и форма. Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН, като нарушението е описано по време, място и начин на извършване. Съдът е приел, че събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин доказват вмененото на дружеството нарушение по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, но в хода на административното производство АНО не е преценил всички обстоятелства, имащи значение за преценката дали случаят представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. В този смисъл е изложил мотиви, че липсват данни и доказателства за трайно поведение от страна на дружеството-жалбоподател към неспазване на установения правов ред в страната и отклонение от данъчното законодателство; това е първо нарушение, т. е. касае се до инцидентна проява, както и след предприето от органите по приходите предварително обезпечаване при фискален контрол, дружеството е наредило плащането на обезпечение от в първия работен ден.

Решението е неправилно.

При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата обстановка, но е достигнал до правни изводи, които не се споделят от касационния състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че санкционираното търговско дружество е нарушило посочената разпоредба на ДОПК - чл.13, ал.3, т. 4 от ДОПК, т. е. че с бездействието си е нарушило императивното задължение, като лице, получател/купувач на стока с висок фискален риск, да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, като до този извод е стигнал и районният съд.

Съгласно чл.13, ал.2, т.3 и т.4 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай, че липсват документи или документите не съдържат тези данни, да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Освен това, в чл.13, ал.3, т.1 от ДОПК е предвидено задължение за получателя/купувача на стоката да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път; Искане се подава и когато по време на превоза се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката, като се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, данните за мястото на претоварване, датата, часът и мястото на получаване/разтоварване на стоката. Следователно, за да възникне за получателя на стоката задължение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, преди това водачът на транспортното средство следва да е изпълнил задължението си по чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК за уведомяване на лицето, посочено като получател (за задължението на последното да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката).

Видно от приложената по делото административнонаказателната преписка международна товарителница в графа "Краен разтоварен пункт /място, държава/" на процесната стока е вписан административен адрес: България, [населено място], на който адрес се е очаквала стоката, като датата на получаване е 20.09.2024 г. В оформената от водача декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо стоката е посочено място на разтоварване – [населено място], [улица]; в протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903223264_1 от 20.09.2024 г. в таблица „Данни за превозваната стока“ е посочено място на получаване на стоката – [населено място], [улица], час на получаване – 21.09.2024 г. 08:00 ч.; наличен е подпис на водача на ППС в частта от протокола, в която последният декларира, че е запознат с процедурата за поставяне и отстраняване на техническото средство за контрол върху транспортното средство, както и с правата и задълженията за превоз и доставка на стоките, подлежащи на фискален контрол при движението им; в подадената от дружеството декларация с данни за превоз на стоки с висок фискален риск, също е посочен адрес на доставка – [населено място], [улица], но е посочена дата и час на получаване на стоката – 20.09.2024 г., където органите по приходите са извършили проверка на процесната стока с висок фискален риск. В представеното ЧМР е отбелязано получаването на стоката. Същевременно, по преписката са налични доказателства, вкл. и снимка, че транспортното средство е постъпило в базата на дружеството, както и че последното се е разпоредило със стоката незабавно, преди да е извършена проверката от органите на НАП. Категорично е установено, че стоката е вложена в производството, което е точно и ясно описано, както в АУАН, така и в НП. По категоричен начин е установено и че протоколът от извършената проверка на 20.09.2024 г. е предаден на служител на дружеството, ведно с останалите транспортни документи, което налага и категоричния извод, че дружеството е било наясно, че следва да не се разпорежда с процесната стока. Отделно от това, освен твърденията във възражението срещу АУАН, по административната преписка липсват доказателства, че от дружеството е заплатено дължимото обезпечение, както и доказателства, че същото е вдигнато от контролните органи.

Наред с това следва да се посочи, че не е установено кой е премахнал техническото средство, което е намерено в района на базата, в тревата. Остава неизяснен въпросът, поради какви причини водачът на ППС посочва в протокола от 20.09.2024 г., дата на получаване на стоката 21.09.2024 г. – 8:00 ч., т. е. кое е наложило толкова скоростно разтоварване на стоката, при това с директно влагане в производството, т.е. налице е разпоредително действия от страна на дружеството.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че извършеното от жалбоподателя формално нарушение на чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушената норма от ДОПК охранява обществените отношения, свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки и законодателят е предвидил стриктно спазване на заявените дата, час и място на получаване/разтоварване на такива стоки. Тук първоначално заявеното време и място на разтоварване е било на 21.09.2024 г. в 08:00 ч. в [населено място], [улица], а поради неявяване на представител на дружеството-получател на обявеното за реален фискален контрол, се е стигнало на същата дата в 16:00 ч. Предвид спецификата на стоките и риска за злоупотреби с тях това е едно немалко закъснение.

Направено е възражение, че дружеството не е било уведомено по надлежния ред за проверката, а след уведомяване от страна на органа по приходите, се е явил представител на същото. Съгласно чл.13, ал.1, т.4 от ДОПК - при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката, а съгласно ал.3 - при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето - получател/купувач на стоката, е длъжно: - 1. да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път; - 2. да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител; - 3. да присъства при отстраняването на техническите средства за контрол, разтоварването на стоката и при извършването на проверката и огледа на стоката на мястото на получаването/разтоварването й или да осигури присъствието на упълномощен свой представител; - 4. да не се разпорежда със стоката до получаването/разтоварването й освен в случай на представяне пред органа по приходите на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, което правилно и ПРС е преценил, че жалбоподателят не е бил уведомен по определен от закона начин за времето, по което трябва да бъде в склада.

Неоснователно е възражението, че в цялата процедура по проверката не се съдържат обективни данни за надлежно уведомяване на дружеството относно място и час на получаване на стоката. По административната преписка е приложен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903223264_1/20.09.2024 г., в който са подробно посочени данни за превозваната стока, включително с място и час на получаване. С оглед цитираните по-горе разпоредби, кой има ангажимента да стори това, няма спор, че това е водачът на МПС, съгласно чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК.

Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се дължи и същото се констатира в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 818/16.07.2025 г., постановено по АНД № 1951 по описа на Районен съд – Пловдив за 2025 г., като ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 818516-[рег. номер]/14.03.2025 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности"– Пловдив, в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на "ВП Брандс интернешънъл“ АД, на основание чл.278б ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за нарушение на чл.13 ал.3 т.4 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Осъжда „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, с [ЕИК] да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер на 130(сто и тридесет) лева разноски за юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.