РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200151 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-
000093/28.03.2025 год. на ВПД Началник на РУ - М., упълномощен да издава
Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на МВР, с което на нарушителя И. Д. Ц. от гр.М., на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ -
ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, Лишаване от право ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА и са ОТНЕТИ
12 /ДВАНАДЕСЕТ/ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ по Наредба Із-2539/17.12.2022г. на
МВР, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като законосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА И. Д. Ц. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 97.38 лева.
ОСЪЖДА И. Д. Ц. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
1
съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер
на 128.49 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И. Д. Ц. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
25-0300-000093/28.03.2025 год. на ВПД Началник на РУ – М.
Жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. И. С. от
САК в първото по ред съдебно заседание. От депозираната по делото жалба и
от молба под вх. №2945/10.06.2025 г. се поддържа, че следва да бъде отменено
атакуваното НП поради съществено процесуално нарушение, недоказана
компетентност на наказващия орган и материална незаконосъобразност, а
именно спорна концентрация на алкохол. Иска се присъждане и на
направените разноски в каквато насока е представения по делото списък.
Основен акцент в депозираната по делото жалба е, че издаденото НП е при
наличие на липсата на материално и териториална компетентност за съставяне
на процесния АУАН. Оспорва се установената фактическа обстановка описана
в НП като се подчертава, че жалбоподателят не е управлявал превозното
средство в нарушение на посочените в НП законови и подзаконови
разпоредби. Акцентува се, че дори да се приеме, че лицето е шофирало след
приемане на алкохол, то не е имало предходни прояви в тази насока, поради
което посоченото в ЗПАМ, че нарушението е извършено повторно
противоречи на констатациите в акта и в НП. На следващо място се визира, че
при изследване концентрацията на алкохол в кръвта не са спазени
изискванията на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
2
или техни аналози като при връчване на талона за изследване лицето не е било
предупредено, че до вземане на биологични проби за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Също така се посочва, че не са взети две проби
кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не
по-малък от 4 мл. Акцентува се, че атакуваното НП следва да се отмени в
частта, с която на жалбоподателят е наложено административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“, защото тази санкция противоречи на
принципа “non bis in idem” по чл. 17 от ЗАНН и чл. 50 от Европейската харта
за правата на човека, явява се неимоверно тежка и непропорционална за
извършеното нарушение, като кумулиран период на въпросното ограничение
на права наложено чрез ЗППАМ и административно наказание с НП,
респективно не кореспондира в този си обем и интензитет и с целите на
такава санкция в административнонаказателното производство по чл. 12 от
ЗАНН. На последно място се поддържа , че в НП липсва описание на
фактическата обстановка при извършване на твърдяното нарушение както и
липсва посочен свидетел.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище. По делото е изпратена цялата
административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В
тази насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на
08.04.2025 год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред
ответника на 17.04.2025 год. и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №25-0300- 000093/28.03.2025 г.,
Договор за правна защита и съдействие ведно с Пълномощно от 10.04.2025 г.,
АУАН Серия G A №3701721/09.03.2025 г., Заповед за прилагане на
административна мярка №GPAM-1308211/09.03.2025 г., Талон за изследване
3
№0042580/09.03.2025 г. и стикери,Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от 09.03.2025 г., Писмо
от Началник Сектор БНТЛ под рег. №369р4929/12.03.2025 г., Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№44/11.03.2025 г., Справка за нарушител/водач от 23.04.2025 г., Електронна
справка за съдимост и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
Министерство на вътрешните работи, Повторна Химическа експертиза
№107/29.05.2025 г. на Сектор БНТЛ към ОДМВР – В. под вх.
№2800/02.06.2025 г.,Справка от ВПД Началник на РУ-М. под вх.
№2819/03.06.2025 г. ведно със заверено копие на ЗППАМ №GРАМ-1308211 по
чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП издадена на 09.03.2025 г. по отношение на И. Д. Ц.
от гр. М., като същата е влязла в законна сила на 24.05.2025 г., Справка от
Началника на РУ-М. под вх. №3120/19.06.2025 г. ведно с 2 бр. Удостоверения
от Директора на ОД на МВР В. под рег. №369р-11444/18.06.2025 г. и №369р-
11442/18.06.2025 г. Съответно са разпитани свидетелите Н. Ц. В. и Н. Н. К.
и двамата служители в РУ гр.М. и са съответно актосъставител и свидетел
при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Акт за установяване на административно нарушение №
3701721/09.03.2025 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 09.03.2025
г. около 00:45 часа в гр. М. на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „Т.“ е управлявал
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. №... собственост на Ц. Д. Ц. ЕГН
0
********** от гр. М., след употреба на алкохол над 0.5 %.
Водачът е изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен №ARPL-0243 светлинната индикация, на който е
отчела 0.98 промила в издишания от водача въздух. В акта е отразено, че
качествена проба за установяване на алкохол от водача И. Д. Ц. му е
извършена на 09.03.2025 г. в 00.49 часа. По данни на водача същият е изпил
около литър бира предната вечер. На последният е издаден талон за
медицинско изследване под №0042580.С това е прието, че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.С процесният акт е иззето
СУМПС.Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП, в
което е прието, че съгласно Протокол за извършено химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв №44/2025г. по описа на БНТЛ към ОД на МВР
4
В., крайната концентрация на етилов алкохол в предоставената за изследване
кръв от жалбоподателя е 1.00 промила. Административнонаказващият орган
на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложил Глоба в размер на 1000 лева,
Лишаване от право да управлява МПС за дванадесет месеца и са отнети
дванадесет контролни точки.
От показанията на посочените свидетели по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява така описаната в акта,
респективно в Наказателното постановление фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и безпротиворечиви,
относно фактите, че на 09.03.2025 г. около 00.45 часа са се движили по ул. „А.
С.“ в гр. М., когато им направило впечатление, че процесният лек автомобил е
пресякъл ул. „Ал. С.“ и е навлязъл в улиците към ул. „Т.“. На кръстовището с
ул. „П.“ служителите на РУ-М. включили звуков и светлинен сигнал и спрели
процесният автомобил за проверка. Попитали водача дали е употребил
алкохол, като последният признал, че е изпил около един литър бира.
Жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, а именно Дрегер 7510, като уреда отчел 0.98 промила. За
констатираното бил съставен акт в присъствието на жалбоподателя и на
свидетелите и бил издаден талон за медицинско изследване, като акта и
талона за медицинско изследване били подписани от жалбоподателя.
Актосъставителят и свидетеля К. са категорични, че на жалбоподателят е
показано какво е отчело техническото средство и бил издаден талон за
медицинско изследване, като на същият били предоставени четиридесет и пет
минути да се яви до най-близкия филиал на медицинска помощ, за да даде
кръв, в случая гр. М., тъй като констатираното нарушение било в населено
място. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя , който се е
запознал със съдържанието му, подписал го и му бил връчен препис от него.
Актът бил подписан без възражения.Талонът също бил връчен на
жалбоподателя, който също го подписал.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е изпробван за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. №ARPL-0243
светлинната индикация на който е отчела положителна проба за употреба на
алкохол от водача, а именно 0.98 промила. На жалбоподателя бил съставен
процесния акт и издаден Талон за изследване № 0042580, който бил подписан
от него и му бил връчен в 01.25 часа на 09.03.2025 г. Жалбоподателят се явил
5
да даде кръвна проба във ФСМП гр.М. в 02.07 часа на 09.03.2025 г., като му
била взета такава от дежурния лекар, в лицето на В. Г. и запечатана със стикер
на ФСМП гр.М. № 0042580.2 и №0042580.3. От приложеният по преписката
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръв № 44/2025г. от 11.03.2025 г. е отразено, че крайната концентрация е 1.00
промила алкохол. В тази насока са освен гласните доказателства, в лицето на
разпитаните свидетели В. и К., така и събраните писмени доказателства, в
лицето на Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръв № 44/2025г. от 11.03.2025 год., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от
09.03.2025 г. , Талон за изследване № 0042580/09.03.2025 год., ведно с взета
кръвна проба № 0042580.1. По почин на съдебния състав на съдебното
следствие с оглед разкрИ.е на обективната истина бе допусната повторна
химическа експертиза, която след повторно изследване на съхраняващата се
в болницата иззета кръв да установи има ли наличие на алкохол в иззетата
проба. С протоколно определение №73/23.05.2025г. е допусната от съда
повторна Химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя,
което е възложено на Началника на сектор на БНТЛ при ОД на МВР В., който
е извършил първичното химическо изследване на кръвната проба. По делото е
приложена Химическа експертиза,а именно Протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръв №107/2025г. от 29.05.2025 г., като
е констатирано, че в представената за изследване кръв взета от жалбоподателя
е констатирано наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0.94
промила. Посочената експертиза е приета без възражения от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това
орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на
6
РУ при СДВР/ОД на МВР В. са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на
АУАН № 3701721/09.03.2025 год., съставен съгласно императивното изискване
на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно
длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – към РУ гр.М. и
отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Съгласно
посочената заповед са определени да извършват контролна и
административнонаказателна дейност по ЗДвП, следните държавни
служители от МВР: служителите с полицейски правомощия от звената “Пътна
полиция” в ОД на МВР и СДВР, служителите, заемащи длъжност полицейски
инспектор – VІ – ІV степен /Пътен контрол/, “автоконтрольор” и
“мл.автоконтрольор” в ОД на МВР и СДВР и техните териториални звена;
служителите категория “В”, “Г”, “Д” и “Е” от звената “Охранителна полиция”
в ОД на МВР и СДВР на обслужваната от тях територия, след проведено
обучение и проверка на знанията им по ЗДвП, като същите се определят
ежегодно в поименна заповед на Директорите на ОД на МВР и СДВР. От така
приложената по делото заповед се установява, че за да състави АУАН
актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1
от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед,
определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП.
Видно е от АУАН № 3701721/09.03.2025 год. и от издаденото, въз основа на
него Наказателно постановление, както и от разпита на самият
актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал
длъжността мл.автоконтрольор при РУ - М., поради което е бил компетентен
да съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават
наказателни постановления за констатираните нарушения са именно
Началниците на РУ. От посочените писмени доказателства, по един безспорен
и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и
съответно компетентни лица. В подкрепа на изложеното са и Удостоверение
под рег. №369р-11444/18.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР гр. В., от което
се установява, че младши инспектор Н. В. е назначен в системата на МВР със
Заповед под рег. №128/07.03.2003 г. на младши изпълнителска длъжност
полицай. Със Заповед под рег. №4467/23.12.2011 г. считано от 06.01.2012 г.
7
последният е назначен на длъжност младши автоконтрольор първа степен в
група „Охранителна полиция“ към РУ М. и безспорно към 09.03.2025 г. е
заемал същата длъжност. Относно компетентността на наказващия орган е и
Удостоверение под рег. №369р-11442/18.06.2025 г. на Директора на ОД на
МВР В., от което се установява, че главен инспектор Л. Л. е назначен в
системата на МВР със Заповед под рег. №666/21.09.2005 г. на младши
изпълнителска длъжност полицай. С МЗ под рег. №8121К-1115/12.05.2025 г.
считано от 17.02.2025 г. е временно преназначен на длъжност Началник на РУ
М. при ОД на МВР В. и към 28.03.2025 г. е заемал същата длъжност. Отново
следва да се подчертае, че от така посочените писмени доказателства по един
безспорен ,категоричен и непротиворечив начин се установява
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачът на пътно-превозно средство е
длъжен да не управлява пътното-превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който управлява
такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването
му в издишвания въздух и чрез медицинско изследване. По делото по
несъмнен и категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил
8
административното нарушение, за което му е било издадено обжалваното
наказателно постановление, тъй като на 09.03.2025 год. около 00.45 часа е
управлявал МПС, след употреба и въздействие на алкохол и с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с
техническо средство, определило съдържанието на алкохол в кръвта от 0.98
промила, чрез измерването на алкохола в издишвания от жалбоподателя
въздух и чрез медицинско изследване, чрез което е установена крайна
концентрация от 1.00, респективно 0.94 промила на съдебното следствие
промила алкохол. Доказаните по делото факти за вида на управляваното от
жалбоподателя МПС и количеството алкохол в кръвта му при управлението на
същото превозно средство сочат, че жалбоподателят е извършил посоченото
деяние виновно. Законодателят изисква количеството алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от Министъра на здравеопазването, от
Министъра на вътрешните работи и от Министъра на правосъдието, като в
тази насока е разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП. В случая това е редът,
установен в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ бр.61/28.07.2017 год., в сила от
29.09.2017 год. Съгласно чл.1 ал.3 от посочената Наредба употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, чрез
използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите
средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се
извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
Безспорно по делото е установено, че е налице нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП и жалбоподателя като водач на МПС е управлявал същото под
въздействието на алкохол, установен с техническо средство, както и чрез
медицинско изследване.
Следва да се отбележи, че употребата на алкохол от даден водач може
да бъде констатирана както с техническо средство, така и с лабораторно
изследване. Дори следва да се отбележи, че пияното състояние на дееца може
да се установи с всички предвидени в закона доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. В този смисъл е ППВС №
1/17.01.2983 год., което не е загубило своята сила. Пияното състояние може да
се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се
9
съберат други доказателства. В тези случаи следва да се вземат в предвид
някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като
типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към
околната среда и други, за да се направи положителен извод, че деецът е бил в
пияно състояние. В настоящия казус пияното състояние не се основава
единствено на свидетелските показания, макар и това да е допустимо, а и на
други доказателствени източници, каквото е техническото средство и
медицинското изследване.
Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин.
Фактът, че жалбоподателя е управлявал под въздействие на алкохол е
безспорно установен от приетите и неоспорени в съдебното производство
пред съда Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, Протокол за химическа експертиза и свидетелски
показания. Съгласно приложената санкционна норма концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и с техническо
средство. За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на
алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №
1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, публикувана в
ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В чл.6 ал.4 от цитираната
Наредба се предвижда, че в хипотезата на оспорване на резултата от
проверката с техническото средство за установяване употребата на алкохол,
лицето избира дали установяването й следва да се извърши с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо или химикотоксилогично
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина
на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В
конкретния случай жалбоподателя е бил изпробван с техническо средство,
като стойността е била показана на водача и е отчела 0.98 промила алкохол в
издишания въздух. В попълнения от жалбоподателя Талон за изследване №
0042580 г. жалбоподателя е вписал, че не приема така отчетения резултат от
техническото средство. При издадения Талон за медицинско изследване
жалбоподателя е бил насочен да даде кръвна проба отново за алкохол в кръвта
му, от която възможност безспорно същият се е възползвал. В разпоредбата на
чл.6 ал.6 от цитираната Наредба е предвидено, че контролния орган, а именно
длъжностното лице от службите за контрол, връчва на водача срещу подпис
10
Талона за изследване, като вписва лечебното заведение, в което то следва да се
яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира лечебното заведение и до
120 минути в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се
установява, че жалбоподателя след връчването му на Талон за изследване в
01.25 часа на 09.03.2025 г. се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна
проба в рамките на периода, посочен в талона, а именно в 02.07 часа. Видно от
приложения по делото Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръв № 44/11.03.2025 г. и Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 107/29.05.2025
г. взетата от жалбоподателя кръвна проба е била изследвана за етилов
алкохол, в резултат на което е била установена концентрация на алкохол в
същата в размер на 1.00, впоследствие 0.94 промила. И в двата Протокола за
химическото изследване е посочено, че опаковката на пробите отговаря на
изискванията на чл.15 и чл.17 от посочената по-горе Наредба и успешно е
проведено химическото изследване за наличие на етилов алкохол. В същото
време изследването е извършено в срока по чл.19 от цитираната Наредба и при
тези данни съдът намира, че няма нарушения на регламентираните в Наредба
№ 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, правила
по вземане на пробата и нейното изследване, поради което няма и основания
да не се приемат посочените в Протоколите за химическа експертиза
резултати. Доколкото Наредбата дава приоритет на резултата от медицинското
изследване пред резултата от тестването с техническо средство, то именно
установеното съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно, предвид това
обстоятелство. В случая надлежния ред за установяване употребата на
алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Ето защо, настоящия съдебен състав приема, че
жалбоподателя е управлявал с етилов алкохол в кръвта от 0.94 промила.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган правилно е определил наказанието, като е наложил наказание Глоба в
размер на 1000 лева и 12 месеца Лишаване от право да управлява МПС, като
следва да се отбележи, че глобата и лишаването от правоуправление са
постановени в техните фиксирани размери. Не са налице условия за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните
11
по делото доказателства е установено виновно и укоримо поведение,
изразяващо се с висока обществена опасност, която сериозно застрашава
живота на хората и в случая на самият жалбоподател. От друга страна следва
да се отчете и фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и
неговият Правилник, като в тази насока е и приложената по делото Справка за
нарушител/водач от 23.04.2025 год. Деянието Управление на МПС след
употреба на алкохол над 0.5 промила само по себе си застрашава сериозно
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата и подлежи на санкциониране съгласно чл.174 ал.1 от ЗДвП, без да е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено
наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта
е под 0.5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на
алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В
конкретния случай е установено управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 0.94 промила, като това деяние само по себе си се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишения
риск от извършваната дейност както за другите участници в движението, така
и за самия нарушител, както бе посочено и в по-горните абзаци. От така
приложената Справка за нарушител/водач е видно, че макар и да не е наказван
за същото нарушение, жалбоподателя е наказван няколкократно както с
фишове, така и с Наказателни постановления. Обстоятелството, че като
крайна концентрация се установява алкохол в съдържание от 0.94 промила е
отчетено от административнонаказващия орган като обстоятелство, довело до
налагане на предвидените фиксирани санкции в хипотезата, засягаща
случаите на съдържание на алкохол над 0.8 до 1.2 на хиляда включително.
Във връзка с така направените възражения от жалбоподателя и неговия
процесуален представител съдебния състав намира за основателно отново да
акцентува в следното:В цитираната Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, наричана за краткост Наредба № 1 от
19.07.2017 г., подробно е разписан надлежния ред за установяване употребата
на алкохол, който, според съда, е стриктно спазен. В настоящия казус са
приложими разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., съгласно
който, при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, какъвто е
12
употребеният Алкотест Дрегер №7510 с фаб. №ARPL-0243. С оглед
установената концентрация на алкохол над 0. 8 на хиляда и същевременно под
1. 2 на хиляда, а именно 0.98 на хиляда и независимо от първоначално
заявеното несъгласие с показанията на техническото средство, на основание
чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е попълнен Талон за медицинско
изследване бл. №0042580 г., връчен на жалбоподателя срещу подпис, като
същият е отишъл до ЦСМП гр. В. – ФСМП гр. М., където са му били взети
кръвни проби. Кръвните проби са взети в медицинско заведение по смисъла на
чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – ЦСМП при МБАЛ М., от оправомощено
медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., а именно д-р В. Г. в
спешното отделение, при спазване на всички изисквания на чл. 13 до чл. 18 от
Наредба № 1/2017 година. При това е бил съставен протокол, а кръвните проби са
били изпратени за изследване, по надлежния ред, в Научно-техническата
лаборатория при ОД на МВР - В., съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2017 г.,
в рамките на предвидения срок по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. При
осъществяването на химическото изследване са съобразени изискванията на
чл. 22 до чл. 26 от Наредба № 1/2017 г., при което са били извършени двукратни
изследвания, от лице с висше образование и професионална квалификация.
Двата Протокола с №44/11.03.2025г. и №107/29.05.2025 г., съдържащи
експертното заключение за наличието на етилов алкохол в кръвните проби,
съдържа посочените в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. реквизити, като е отразен
номера на стикера, с които са запечатани пробите, както и е отразено, че
опаковката и състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба №
1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и че пробите са
изследвани за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски метод. В
заключението ясно е посочено, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от жалбоподателя, се доказва наличие на етилов алкохол в количество
1.00 и в последствие при повторното изследване от 0.94‰, като протоколите
със заключението са подписани от извършилия изследването в Научно-
техническата лаборатория при ОД на МВР – В. Тук е мястото да се отбележи,
че крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя
от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността
на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отИ.е до него. Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателя
13
е получил съставения надлежно талон за медицинско изследване, не е имал
възражения по определения му срок за явяване в Спешен център – ФСМП гр.
М. В случая, контролният орган е съобразил обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място, в което се намира мястото за
извършване на медицинско изследване и вземането на кръв и съобразно чл. 6,
ал. 6, т. 2 Наредба № 1/19.07.2017 г. /ДВ, бр. 81/ 2018 г. / е определил срок в рамките
на предвидените на 45 минути. Срокът за лично явяване в медицинското
заведение е задължителен и има дисциплиниращ за нарушителя характер,
като неспазването му е съществено условие за валидност на химическото
изследване. Явяването на лицето в лечебното заведение е негово задължение,
което той дължи като краен резултат. Неоснователни са наведените
възражения за допуснато от страна на полицейските служители нарушение на
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. /ДВ, бр. 81/ 2018 г. /, тъй като
на жалбоподателя не е разяснена възможността и не му е предложено
изследване с доказателствен анализатор. Както бе споменато вече, при
извършената на 09.03.2025 г. проверка е издаден Талон за изследване №
0042580, който е редовно връчен на жалбоподателя срещу подпис и в който
същият е посочил, че не приема отчетения резултат от техническото средство
за установяване употребата на алкохол. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба №
1/19.07.2017 г., в приложимата по случая редакция, предвижда, че в талона по
чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ
на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство, какъвто не е настоящия
случай.Видно от талона за изследване е, че същият е подписан от водача, т. е.
същият се е съгласил с отразеното в него за извършване на последващата
проверка посредством извършване на медицинско и химическо лабораторно
изследване. Нещо повече, в хода на проведеното съдебно следствие, не се
съдържат данни, че лицето е изявило желание последващата проверка да бъде
извършена по друг начин, различен от посочения в талона за изследване.
Напротив, от доказателствата по делото, се установява, че жалбоподателят е
оказал пълно съдействие на проверяващия екип.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
регламентираната в Наредбата процедура е стриктно спазена, поради което
14
оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на контролните
органи, досежно извършената проверка за установяване употребата на алкохол
в кръвта на жалбоподателя, са неоснователни.
Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателя, като
правоспособен водач на моторно превозно средство, е съзнавал своето
задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по
пътищата и по- конкретно с изричната забрана за управление на МПС, под
въздействие на алкохол. По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, е доказано, както от обективна, така и от субективна страна,
квалифицирано е правилно от наказващия орган, а наложените наказания са
съответни както по вид, така и по размер на установеното противоправно
поведение на дееца.При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е изчерпателно и
позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка, доводите на
жалбоподателя за неяснота на административнонаказателното обвинение са
изцяло несъстоятелни.
По своя характер протокола за химическо изследване на кръв за определяне
концентрацията на алкохол е официален /като издаден от длъжностно лице в
това му качество по установен ред и форма/ свидетелстващ /удостоверителен/
документ, тъй като удостоверява стоящи вън от издателя му факти, които се
удостоверяват от материализираното в свидетелстващия документ
удостоверително изявление. Такъв документ се ползва с материална
доказателствена сила. Може да се оспорва и отрича верността му, т. е., че
изявлението, материализирано в него, неотговаря на действителното
положение и, че този свидетелстващ документ удостоверява факти, които не
отговарят на истината. Такова оспорване не е успешно проведено от
жалбоподателя и не е опровергано съдържанието на документа, чрез
доказване, че отразеният в документа факт – констатираното наличие на
етилов алкохол в кръвта на водача от 1.00 , респективно 0.94 промила, не се е
осъществил. Това обвързва и задължава съда да приеме, че удостовереното
фактическо положение и отчетен резултат от химическото изследване,
15
отговарят на действителното такова.
За правна прецизност следва да се отбележи следното: Извършеното
нарушение е доказано и съдът не споделя възраженията, направени от адв. И.
С. от САК, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ не е налице
резултат от химическа експертиза и нарушението е недоказано. Действително
от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателя е дал кръв за
химическо изследване. Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
обаче са налице – водач на МПС, извършена редовна проверка, която е
приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно
обстоятелство, а именно - употреба на алкохол в концентрация над 0. 5 на
хиляда, а именно 0.98 на хиляда, като всички тези факти са възприети от
компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на
административнонаказателно производство. Действително законът сочи, че
при наличието на изследване от кръвна проба и урина установените стойности
са определящи. Това условие за установяване употребата на алкохол не отрича
сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното
тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки
и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно
тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, когато се отнема СУМПС. Само по този
начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция.
Резултатите от проведено химическо изследване са определящи за
административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите. Ако
същите са отрицателни, респ. под 0. 5 промила на хиляда, този факт ще бъде
основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в
този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка
обаче, се налага при наличие на положителен резултат за наличие на алкохол
над 0. 5 промила на хиляда от извършената на място проверка, а тя се
извършва с годно за употреба техническо средство, което в случая е отчело
концентрация 0.98 промила на хиляда в издишания въздух на жалбоподателя -
основание да се отнеме временно СУМПС именно до момента, в който
окончателно ще се реши спорният въпрос за това водачът управлявал ли е
МПС след употреба на алкохол над 0. 5 промила на хиляда или не. Ако във
всеки един от случаите, в които е установено управление на МПС след
употребата на алкохол с техническо средство се изчакват резултатите от
16
химическото изследване, се обезсмисля принудителната мярка. В този смисъл
законът е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за
отговорността в момента на образуване на административнонаказателно
производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да
оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и
лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата
административнонаказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на
резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно
основание, като евентуални отрицателни резултати биха могли да бъдат
отчитани като новонастъпили факти. Мярката е законосъобразна, предвид
известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските
изследвания и техните крайни резултати, липсващи към момента на издаване
на заповедта, имат значение за разрешаване на административнонаказателната
или наказателната отговорност на лицето. В този смисъл е налице изобилна
съдебна практика на различни административни съдилища, като Решение №
1992 от 20.02.2025 г. на АдмС - В. по адм. д. № 1471/2024 г.; Решение № 376
от 17.02.2025 г. на АдмС - С. по адм. д. № 2/2025 г.; Решение № 2030 от
20.02.2025 г. на АдмС - В. по адм. д. № 2306/2024 г.; Решение № 334 от
21.02.2025 г. на АдмС - Л. по адм. д. № 469/2024 година.Нарушението по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техните живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административният орган е приложил
принудителната административна мярка, именно с цел превенция за
неизвършване на други административни нарушения. Съгласно чл. 171, ал. 1
от ЗДвП целта на принудителните административни мерки е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. Административната принуда е държавно-
властническа принуда, която се реализира като крайно средство за
обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен
адресат, не желае да изпълни доброволно. Наложената принудителна
административна мярка е съобразена с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките
последици при управление на МПС от водачи след употреба на алкохол над 0.
5 промила на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества и/или техни
17
аналози и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите
участници в движението по пътищата. Предназначението на ПАМ с
превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. В този смисъл не е необходимо да е налице издадено наказателно
постановление или мотивирана резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство. Предвид това съдът счита, че
правилно административният орган е приложил по отношение на
жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил
наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.При определяне срока на ПАМ, административният
орган правилно не е определил срок за прилагането й, а съгласно закона е
посочен максимално допустимият срок за нейното приложение.
Прекратяването на действието й не е обусловено от преценката на органа,
издал ЗППАМ, а се определя съобразно това кога е решен въпроса за
отговорността на водача.Тук е мястото да се отбележи ,че процесната ЗППАМ
не е обжалвана и е влязла в законна сила на 24.03.2025 год.
Отново следва да се акцентува, че целта на приложената принудителна
административна мярка е да се осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно
наказание.Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по отношение на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
18
месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Видно от текста на
закона- чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП този срок е"... до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца... ". В този смисъл, времето на
наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в материалния закон и
издаденият административен акт е законосъобразен. Обективно не може да се
намаля срока за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е
определен, а е посочен само крайният възможен период- не повече от 18
месеца. Това е така, защото статуса на СУМПС, т. е. дали същото ще бъде
отнето за конкретен период в изпълнение на административно наказание ще
реши съдът, който е компетентен да разгледа оспорване на евентуално
издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в това производство
може да се определи конкретен период на отнетите права, в случаите когато се
налага такова наказание. В това производство наказание не е наложено, а е
определена само временна мярка, до решаване на тази отговорност.Видно от
обсъжданата законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените
хипотези, компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е
налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта
/изземване свидетелството преди да е влязла в сила/, на основание чл. 172, ал.
6 от ЗДвП.
На следващо място следва да се посочи, че принудителните административни
мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им,
така и по отношение на изпълнението им. "Прекратяване на регистрация на
МПС" не съставлява санкция, т. е. административно наказание, а е
принудителна административна мярка, която се налага за да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм.
дело № 10633/2017 г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13506/2017 г., VII о. Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д.
19
№ 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедта за прилагане на ПАМ има
самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява
нарушение, от санкционният акт с който се налага административно наказание
и от съдебния акт, с който се налага наказание по НК, като нормите на ЗАНН
и НК са изцяло неприложими в случая.От друга страна административният
акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата
наказание с правораздавателен акт, а и всеки от тези два акта има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае
за дублиране на административна и наказателна отговорност като вид
юридическа отговорност за правонарушения. Като форма на изпълнително-
разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се
упражнява държавна принуда, ПАМ са средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност, докато административните
наказания и наказанията за престъпления по НК са израз на държавната
наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение, респективно престъпление.С налагането на уредените в закона
мерки за принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма и
затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, каквито
твърдения се съдържат в жалбата.
Не на последно място следва да се посочи, че положеният от жалбоподателя
подпис в талона за изследване удостоверява съгласието му с отразеното в него,
включително с предоставената му възможност да опровергае констатациите в
АУАН, респективно резултата от техническото средство, от която възможност
същият се е възползвал. Отделно от това, в случая не е доказано, че изборът за
медицинско и химическо изследване, удостоверен в талона за изследване, е в
резултат от липсата на разяснение или указание от страна на служителите,
извършили проверката на водача. Ето защо, съдът намира, че в случая не е
налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя
нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г.
Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза
на Държавата по бюджета на ОД на МВР гр.В. направените по делото
разноски в размер на 97.38 лева и в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер
на 128.49 лева, представляващи разходи по изготвените Химически
20
експертизи и разноски за свидетел. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК.
В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода на спора,
санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.В. сумата от 97.38 лева и по сметка на МРС сумата от 128.49 лева, както бе
отбелязано представляващи направени разходи за експертизи и разноски за
свидетел. Този извод на съда не противоречи на Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 год. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като
разноските се явяват дължими и следва да бъдат присъдени, съгласно
препращащата норма на ЗАНН.
Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на
основание чл.63 ал.2,т.5 вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно
постановление № 25-0300-000093/28.03.2025 год. на ВПД Началник на РУ -
М.
При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя, а
ответника от своя страна не е поискал такива.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
21