Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Р. И. , разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3580/2019 год. по описа на ДРС и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по гр.д. № 3580/2019 г. по описа на Д.ки районен съд е образувано искова молба
от Н.Н.К. с ЕГН ********** , с която срещу
Областна дирекция на МВР – град Д., ***,
са предявени след допуснато изменение на размера искове за заплащане на следните суми :
- 1620.24
лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен за периода от
04.10.2016г. до 04.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 07.10.2019 г. до окончателното изплащане ;
- 211.28
лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение
за възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.10.2016г. до 04.10.2019г.,изчислено
за периода от датата на изискуемостта на всяко
възнаграждение до 07.10.2019 г.
Заявено е
искане за присъждане на разноски .
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Ищецът
е служител на ОД на МВР - Д.. В периода от 04.10.2016 г.- 04.10.2019 г. е заемал длъжността ***.Трудовата си дейност е
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3
от ЗМВР.
На
основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
От месец 05.2017г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Д. и графици
от Началник на група ОДЧ при ОД на МВР-Д. за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на
работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такава
регламентация е съществувала в предходен период -съгласно Наредба № 8121 з-407
от 11.08.2014г..
Твърди
се празнота в нормативната уредба относно реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, ищецът
счита ,че следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с
последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от ответника .Излага се следното :
През
процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.
Именно
поради спецификата на работата на държавните служители - полицейски органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За
тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В
конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР
е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в
МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима
НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Твърди
се още,че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят
действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в
конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното
време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече
от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания
труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден
труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд
своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки.
Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд
извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В
МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и
Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат
повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да
може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
Ответникът
навежда и довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за
извънреден труд за същите часове. Счита, че трудът, положен между
22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д.,
както и, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
Вещото лице Е.Й. по назначената съдебно счетоводна
експертиза установява следното :
През процесния период 04.10.2016г. -04.10.2019 г. ищецът
е положил нощен труд общо 1660 часа.
При
сумираното отчитане на работното време през тримесечните периоди в рамките на
процесния период работодателят не е
извършвал преобразуване на часовете нощен труд в дневни.
От данните за действително отработеното от ищеца по
график в рамките на процесния период, следствие превръщане на нощните часове в
дневни, се установява, че положен от ищеца труд извън редовното работно време от 236 часа
са неотчетени и дължимото възнаграждение
за тях в размер на 1620.24 лева е неотчетено и неплатено.
Считано от месеца, следващ тримесечието, до датата на
подаване на исковата молба обезщетението за забава, определено от размера на
законната лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 211.28 лева.
Съдът кредитира заключението, неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .
При така
установеното , съдът приема от правна страна следното :
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Според чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
смени - сумирано за тримесечен период (така чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР). Според
чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 6, вр.
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на Министъра на вътрешните работи, според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР.
През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра
на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от тази наредба е предвидена възможност за
полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на
смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В действалата през предходен период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (чл. 31, ал. 2) изрично е било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време часовете положен
нощен труд се превръщат към дневен, като общият брой часове нощен труд за
отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Подобна разпоредба в
действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. няма и
поради това ищецът счита, че е налице непълнота в специалната уредба относно
полагания от тях нощен труд и тази празнота следва да бъде запълнена от общата
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ).
Страните по
делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР
е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на МВР. Той обосновава различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на
акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови
заповеди.
Правната
уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР вр. ал. 3 и чл. 179 от с.з., както и в Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР,
както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и
на НСОРЗ (в този смисъл решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014г.,
ІІІ ГО, решение № 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/2019г. на IV г.о., ГК на ВКС).
За полагания от служителите на
МВР извънреден и нощен труд е налице специална нормативна уредба :
На държавните служители по служебно
правоотношение в МВР, работещи на смени , се дължи заплащане на извънреден труд
до 70 часа на тримесечие/ чл. 187 , ал.5 1 т. 2 от ЗМВР / , формиран като
разлика между действително отработените
часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен и нормативно
определения брой часове за тримесечие , като размерът на възнаграждението е
определен с чл. 187 , ал. 6 от ЗМВР / 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение /.Дължи се и допълнително заплащане на нощния труд
съгласно чл. 179 , ал.1 от ЗМВР .
С оглед горното претенцията на ищеца за преобразуване на
положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника да му заплати
възнаграждение вследствие горното преобразуване е неоснователна и подлежи на
отхвърляне .
На отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за обезщетение за
забавено плащане по чл. 86,ал. 1 от ЗЗД .
При
отхвърляне на исковете и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
С протоколно определение от
22.05.20202 г. в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 5.54 лева съразмерно с прекратената част от исковете поради
оттеглянето им ..
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати с решението по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 94.46
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника депозит за вещо лице в размер на 50.00
лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.К. с
ЕГН ********** срещу Областна дирекция на МВР – град Д., *** искове
за заплащане на следните суми :
- 1620.24
лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен за периода от
04.10.2016г. до 04.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 07.10.2019 г. до окончателното изплащане ;
- 211.28
лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение
за възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.10.2016г. до 04.10.2019г.,изчислено
за периода от датата на изискуемостта на всяко
възнаграждение до 07.10.2019 г.
ОСЪЖДА Н.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – град Д., *** разноски в размер на
50 лева хонорар вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 94.46
лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :