Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.Пловдив, 06.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6427/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0333-000004 от 07.01.2020г., издадено от А. С. К., на длъжност *** РУ -
Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.Т.И., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 400лв.
/четиристотин/, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че написаният акт е нечетлив, на
място на жалбоподателя не е обяснено за какво го глобяват, както и че МПС не е
собственост на жалбоподателя, същият не е знаел, че е изтекла застраховката.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа
жалбата си пред съда, като сочи, че автомобилът е на баща му, той плаща
застраховката и не е заел, че е без застраховка, както и че е безработен и
плащането на глобата за него ще е много трудно.
Ответната страна – РУ - Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител,
в молба – становище посочва, че фактическата обстановка е изяснена,
административната преписка съдържа достатъчни по обем, категоричност и безспорност
доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а наказанието постановление да бъде потвърдено, както и в
условията на евентуалност присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да
бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.09.2020г., видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
на 25.09.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2020г., около 11:37 часа, в Община Родопи, на път Първи
клас № 8, свидетелят Т.Д.М., в качеството му на *** в РУ – Стамболийски при ОД
МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ „***“.
При проверката свидетелят М. установил, че гореописаното МПС, собственост на Т.
В. И., било управлявано от жалбоподателя В.Т.И., който не представил доказателства за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Свидетелят М.
направил справка и в база данни и установил, че за същото МПС нямало сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя,
свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 036191 от 01.01.2020г. срещу В.Т.И., за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането,
който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Т.Д.М.. Същият помни конкретното нарушение,
като описва, че е спрял водача на същия автомобил и е установил, че за
последното МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съдът намира показанията на свидетеля М.
за последователни логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради което и приема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед
Рег.№ 317з-3985 от 22.10.2018г. на директора на ОД МВР – гр.Пловдив, а тази на
актосъставителя – съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1 от Кодекса на
застрахованто. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което В.Т.И., ЕГН:**********, с адрес *** виновно
е нарушил разпоредбата на чл.638,
ал.3 от Кодекса на застраховането, за това, че на 01.01.2020г., около 11:37
часа, в Община Родопи, на път Първи клас № 8, като лице, което не е собственик
е управлява моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ „***“,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че написаният акт е нечетлив. Същото възражение е на първо място
недоказано, доколкото в случая АУАН не е попълнен на ръка, а е отпечатан с
техническо средство, приложения по делото екземпляр е напълно четлив. Още
жалбоподателят не е приложил по делото своя екземпляр от АУАН с оглед
доказване, че същият е бил нечетлив. Не на последно място – в АУАН липсва
каквото и да е възражение на жалбоподателя, че предоставеното му копие е
нечетливо.
Също съдът намери за неоснователно и
възражението, че на място на жалбоподателя не е обяснено за какво го глобяват.
Последното възражение отново се явява недоказано, доколкото АУАН е подписан от жалбоподателя
без каквито и да е възражения – включително, че не му е ясно нарушението.
Съдът намери за неоснователно и
възражението, че МПС не е собственост на жалбоподателя, същият не е знаел, че е
изтекла застраховката. В този смисъл следва да се посочи, че обстоятелството,
че МПС е собственост на друго лице е съставомерно такова – посоченото в самата
норма на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, поради което и последното
не би могло да мотивира липса на състав на нарушението. Що се отнася до
субективното знание за липса на сключена, то водача е длъжен да знае дали МПС,
което управлява отговаря на изискванията на законодателя, както и още следва да
се съобрази, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието е извършено виновно както
когато е умишлено, така и когато е непредпазливо.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен
на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса
на застраховането, съобразена от законодателя при въздигане на същото в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането – наказва
същото нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 400
лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 0-0333-000004 от 07.01.2020г., издадено от А. С. К., на длъжност ***
РУ - Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.Т.И., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 400лв.
/четиристотин/, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.