Р Е Ш Е Н И Е
№……/…….…….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа докладваното т.дело
№1059/2017г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.247 и сл ГПК.
С
решение №921/24.10.2019г. съдът се е произнесъл по същество на предявените
искове и насрещно приети възражения за прихващане по т.дело 1059/2017г. като частично
е уважил исковете, вкл. поради частично уважено възражение на ответното
дружество за съдебна компенсация по чл.298, ал.4 ГПК.
Решението
е обжалвано и в процес на администриране на въззивни жалби и на двете насрещни
страни.
С
молба вх.№35007/07.11.2019г. МАСТЕР ПРОДЖЕКТ ЕООД чрез ю.к.В. е
направила искане за допълване на съдебното решение по реда на чл.250 ГПК.
Твърди се, че общият заявен с исковата молба размер на претендираните суми е
възлизал на 90 601.21 лева докато съдът е уважил иска за сумата от
77 855.40 лева, с което е налице непроизнесена с решението част от
претенцията. В съдебното решение липсвал отхвърлителен диспозитив за разликата
от 12 745 лева както и не били посочени сумите, за които искът е отхвърлен
по отделни пера. Твърди се, че е налице несъответствие между мотивите на съда и
постановения диспозитив на съдебното решение. В тази връзка се уточнява, че
съобразно мотивите на съдебното решение, част от исковата претенция е
отхвърлена както поради неоснователност, така и поради уважено възражение за
прихващане с насрещна претенция на ответното дружество. Същевременно, в
диспозитива на акта неуважената част от претенцията е посочена единствено като
прихваната с насрещно задължение на ответника по уважената част от възражение за
прихващане. Твърди се освен това произнасяне на съда в уважената част за
незаявена претенция в размер на 548.30 лева, явяваща се разлика между стойност
на крепежните елементи от 2 383.92 лева или 2 860.70 лева с ДДС
вместо заявените 2 312.40 лева с ДДС. Претендира се поради това допълване
на съдебното решение в посочения в молбата смисъл.
С
молба вх.№33008/07.11.2019г. ищецът, чрез ю.к.В. се поддържа молба за
изменение на решението и в частта за присъдените на ответника разноски в размер
на 5 139.90 лева. Твърди се, че съдът е присъдил погрешно разноски по
съразмерност на ответната страна, което се дължи и на неправилни аритметични
действия на съда и погрешни изчисления на претенциите относно уважената част
/съотв.отхвърлената част/. Определеният на ответника размер съдебни разноски от
5 139 лева не отговаря на правилото на чл.78, ал.3 ГПК и съдът не ги е
изчислил правилно – при заявени общо разноски от 5 477.48 лева. Дори да не
се уважава предходна молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
то отново според молителя, разноските дължими на насрещната страна биха
възлизали на по-малка сума от 3 170.36 лева вместо присъдените
5 139.40 лева. Претендира се изменение на решението в частта за
присъдените на ответника разноски чрез съобразяването им с размера на
отхвърлената част от исковете ведно с намаляване на адв.хонорар на ответника
поради прекомерност.
С
молба вх.№33010/07.11.2019г. ю.к.В. е направила и искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение по реда на чл.247 ГПК. Иска
се промяна в мотивите на съда относно приетата за дължима сума от
75 471.48 лева като погрешно пресметната вместо реално дължимата от
80 162.32 лева /на л.19-20 от решението/. Иска се корекция в мотивите на
решението и относно сумата от 77 855.40 лева на стр.20, да се чете сумата
от 87 463.02 лева. Твърди се допусната аритметична грешка във възприетата
сума от 77 855.40 лева /вместо 87 463.02 лева/, което рефлектира и на
приетото на стр.24 от решението за общия размер, до който следва да бъде уважен
иска след уважаване на възражението за прихващане. Поддържа се, че в
диспозитива на съдебното решение следва да се впише и сумата от 334.40 лева с
ДДС, представляващи цена на 16 бр. шпилки с единична цена от 20.90 лева,
какъвто самостоятелен иск е предявен с исковата молба. Да се допълни и поправи
същевременно решението за отхвърлителната част за разликата над 55 527.90
лева до претендираните 90 601.21 лева вместо изписаното от съда, че
отхвърля иска за разликата над 42 782 лева до претендирания размер от
90 601.21 лева.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че е сезиран с няколко молби от ищеца с
правно основание чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК.
В
срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ТОДЕМ ООД
чрез редовно упълномощен проц.представител адв.Д., както следва: с молба
вх.№35835/02.12.2019г. се излага, че молбата за изменение на решението в частта
за разноските, съдържаща и искане за намаляване на адв.хонорар поради
прекомерност, е неоснователна. Излага се, че адв.хонорар от 3500 лева и 700
лева ДДС не е прекомерен с оглед сложността на спора, а освен това не е
отчетено, че искът е отхвърлен и поради насрещно уважено възражение за
прихващане.
С
молба вх.№35836/02.12.2019г. ответното дружество чрез пълномощника си заявява,
че искането за поправка и допълване на съдебното решение, са неоснователни. По
същество се излага, че съдът е допуснал действително аритметични грешки при
изчисляването на отделните претенции, но същите не могат да бъдат отстранени по
реда на поправката на очевидна фактическа грешка доколкото се основават на
погрешно възприети от съда факти и обстоятелства, базирани на погрешно посочени
суми в заключението на в.л.К. и В.. Поради това, тези грешки не следва да бъдат
отстранявани по реда на чл.247 и чл.250 ГПК, а по реда на въззивното
производство. Според ответника, останалите изложени в молбите на ищеца
съображения представляват по същество оплаквания срещу изводите /фактически и
правни/ на съда и не подлежат на разглеждане по този ред. Страната е посочила в
обобщение направените от съда изводи като е приела, че за останалата,
отхвърлена част, съдът е приел основателност на възражението за прихващане на
ответното дружество за сумата от общо 35 073.31 лева. Твърди се за
неоснователно е искането за поправка на суми в диспозитива на съдебния акт.
Излага се, че на стр.20 от решението, в мотивите си съдът е посочил общият
размер на сумите по договора и анекса, дължими от ответника, а именно
77 855.40 лева. В останалата част се излага, че доводите в молбите по
чл.247 и чл.250 ГПК, относно количеството доставена конструкция и приетото от
съда за реално доставено, съотв. извода на съда за количеството извършен монтаж
и стойността на крепежните елементи /болтове и гайки/, са свързани с
правилността на решението и следва да бъдат разгледани от въззивния съд при
инстанционния контрол. Считат за основателно искането за допълване на
диспозитива на съд.решение единствено в частта с добавяне сред заявените искови
претенции и на сумата от 334.40 лева с ДДС, стойност на доставени 16 бр.шпилки.
Съдът
намира производството по трите молби за допустимо – молбите по чл.247 -250 ГПК
са подадени от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
проц.представител, в преклузивния срок.
Въз
основа на заявеното с молбите и изложените от страните доводи, съдът намира
следното:
По искането с
правно основание чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка:
За да е налице очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е необходимо да е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в текста на решението. Разпоредбата на чл.250 ГПК дава възможност на
страните по делото да искат да бъде допълнено решението в случаите, когато
съдът не се е произнесъл по цялото направено от тях искане. При непълното
решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право.
Съдът намира,
че в случая наведените от ищеца обстоятелства сочат на допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, т.е. непълно отразяване на
формирана в мотивите воля на съда, а не до липса на произнасяне относно част от
заявеното спорно право.
Съдът намира
молбата на ищеца за основателна единствено относно допуснатите в диспозитива на
съдебното решение очевидни фактически грешки, не и в обстоятелствената/мотивна
част на съдебното решение. Изложените оплаквания за допуснати от съда грешки в
обстоятелствената част на съдебното решение относно приетото за установено по
размер и основание съдът намира, че касае правилността на съдебния акт,
съответно неотносимо е към производството по чл.247 ГПК. Дори да са налице и
допуснати аритметични грешки, същите реферират към правните изводи на съда и не
могат да бъдат отстранени по реда на очевидната грешка.
Налице е
допусната очевидна грешка поради непосочване от съда в диспозитива на съдебното
решение на една от предявените, разгледани и отхвърлени по същество претенции,
а именно за сумата от 334.40 лева –стойността на доставените общо 16 бр.шпилки
с различни спецификации. Въпреки че страните не спорят относно същите, съдът
приема, че тази стойност не подлежи на самостоятелно присъждане, а е включена в
цената на конструкцията. Съгласно изложените от съда мотиви, самостоятелният
иск за тази сума е приет за неоснователен доколкото е преценено въз основа на
договора между страните и констатациите на експертизите, вкл. КСС, че
стойността на тези елементи /шпилки/ е включена в стойността на металната
конструкция. /в този смисъл мотивите на л.1187/ Поради това съдът е приел иска
за неоснователен за тази отделно претендирана сума от 334.40 лева, но не е
отразил това в диспозитива, поради което молбата на ищеца по чл.247 ГПК е
основателна. Следва да се допусне поправка в отхвърлителната част на решението
като в отхвърлената част се изпише изрично и стойността от 334.40 лева.
Основателна
се явява молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението и относно отхвърлителната част на претенцията за
сумата над 42 782 лева до претендираните общо 90 601.21 лева. За тази
разлика съдът е отхвърлил общо иска като погасен чрез съдебно прихващане до
размера от 35 073.31 лева. Налице е несъответствие на отразената крайна
воля на съда и мотивите на съдебното решение. Не цялата сума е отхвърлена като
погасена чрез съдебна компенсация с насрещното възражение на ответника Тодем
ООД. Част от сумата е отхвърлена като неоснователна /разликата над
73 415.40 лева до 85 826.81 лева възнаграждение по договора/, а от
приетата за основателна претенция за възнаграждение по договора от
73 415.40 лева, е приспадната стойността на приетото за основателно
възражение за прихващане в размер на 35 073.31 лева. Съдът е счел исковете
за основателни до общия размер от 77 855.40 лева, в която сума влиза
възнаграждението по договора от 73 415.40 лева и 4 440 лева –цена на
ултразвуков контрол. В този смисъл следва да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, в частта, в която е отхвърлен иска за
разликата над 42 782 лева до общо установения размер на извършените СМР от
73 415.40 лева както и 4 440 лева, стойността по анекс на упражнения
ултразвуков контрол, или общо 77 855 лева както и за разликата до общия
размер на исковата претенция от 90 601.21 лева. Съдът е отхвърлил иска
единствено за разликата от 42 782 лева до 90 601.21 лева без да прецизира
същите по основание и размер. В този смисъл съдебното решение следва да бъде
допълнено с отхвърляне на предявения иск и за разликата над 77 855 лева до
претендираните изначално 90 601.21 лева, които не са погасени със съдебно
прихващане, а са неоснователни като недоказани както и за сумата от 334.40 лева
–стойност на крепежни елементи, за които съдът е приел, че се кумулират в
стойността на СМР по договора от 73 415.40 лева. Именно по този начин е
формулиран диспозитива на акта като единствено съдът е пропуснал да отбележи,
че за разликата над 77 855 лева до 90 601.21 лева искът се явява
неоснователен не поради съдебното прихващане, а поради недоказването му до тази
стойност. За сумата от 35 073.31 лева съдът е уважил възражение за
прихващане на ответника Тодем ООД, поради което и отхвърлил иска на ищеца до
този размер. С уредения в чл.298, ал.4 ГПК обсег на обективните предели на СПН
на постановеното по възражението за прихващане законодателят е допуснал
предявяването на насрещно вземане на ответника и на компенсационното му право
да стане с възражение и посредством това да бъдат внесени претенциите му като
предмет на делото. Възражението за прихващане като защита срещу иска при
уважаването му води до отхвърляне на иска до този размер. Тази стойност е
намерила израз в диспозитива на акта като същата е приспадната от счетената за
основателна част от иска – 73 415.40 лева и 4 440 лева, или общо
77 855.40 лева.
По искането за
изменение на решението в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК:
С молбата очевидно
се оспорва както изчислението на съда по съразмерност съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
така и изводите на съда за липса на прекомерност на адв.възнаграждение по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът се е
произнесъл по направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
пълномощника на Тодем ООД като го е намерил за неоснователно. Не са налице
основания за преразглеждане становището на съда по чл.78, ал.5 ГПК. Независимо
от това, съдът намира, че при изчисление разноските на ответното дружество по
делото съдът е допуснал грешка в пресмятането по чл.78, ал.3 ГПК като в
резултат е присъдена по-голяма сума от дължимата съобразно правилото на чл.78,
ал.3 ГПК. Поради това в тази част съдът намира молбата по чл.248 ГПК за
основателна, но не поради прекомерност на договореното адв.възнаграждение, а
поради грешка в пресмятането. При изчисление по съразмерност съдът достига до
извод за дължими на ответника разноски в размер на 2 888.37 лева. В този
смисъл следва да бъде изменено решението в частта за присъдените на Тодем ООД
разноски.
Не е налице
основание за допълване на решението поради очевидна грешка с произнасяне по
сторените в обезпечаване на иска разноски от ищеца доколкото същите са отчетени
от съда при изчисляване сторените разноски за исковото производство по реда на
чл.78 ГПК, на основание т.5 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира,
че не е налице основание за допълване на решението доколкото не е налице липса
на произнасяне по част или по една от заявените претенции.
Въз основа на
горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в решение №921/24.10.2019г.,
постановено по т.дело №1059/2017г. на ВОС, ТО, на основание чл.247 ГПК, като
изменя и допълва диспозитива на решението единствено
в отхвърлителната част, както следва:
„…
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 42 782 лева до претендирания общ размер от
90 601.21 лева, т.е. за сумата от 47 819 лева, както следва: за сумата от 334.40 лева, представляващи цена за 4 бр.шпилки М24х1200 и 12
бр.шпилки М24х1300 или общо 16 бр. при единична цена от 20.90 лева с ДДС; за разликата над 73 415.40 лева до
претендираните 85 826.81 лева /12 411.41 лева/, представляващи
възнаграждение за извършени СМР съгласно договор №010/03.08.2016г. поради
неоснователност на иска както и за разликата над 42 782 лева до
73 415.40 лева като погасени с извършено съдебно прихващане по
възражението на ответното дружество ТОДЕМ ООД със сумата от общо 35 073.31
лева, представляващи поотделно: 734.16 лева - неустойка за забавено
изпълнение по чл.6.2 от договора за СМР от 03.08.2016г.; 6 629.52 лева-
разходи за отстраняване недостатъци по изпълненото от ищеца
строителство/монтаж/ до кота +16.95 въз
основа на Акт от 16.02.2017г. както и 27 709.63 лева, вреди в размер на
разлика в цената по превъзлагане на изработката на трето лице, на осн.чл.266 ЗЗД вр.чл.88 и чл.86 ЗЗД.
ДОПУСКА изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното решение в
частта за присъдените в полза на ответника ТОДЕМ ООД съдебни разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК като вместо присъдените 5 139.90 лева, ОСЪЖДА МАСТЕР ПРОДЖЕКТ ЕООД, ЕИК
*********, Пловдив, да заплати
на ТОДЕМ ООД, ЕИК *********, Варна,
сумата от 2 888.37 лева,
представляващи съответна на отхвърлената част от претенциите, част от
разноските на ответника за производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на МАСТЕР ПРОДЖЕКТ ЕООД по чл.247 ГПК
вх.№33010/07.11.2019г. и молба вх.№33007/07.11.2019г. за изменение и допълване
на решение №921/24.10.2019г. по т.дело №1059/2017г. на ВОС, ТО, поради
допуснати в мотивите и диспозитива аритметични технически грешки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда за обжалване на основното решение с въззивна жалба
пред ВнАС.
След
изтичане срока за обжалване на постановеното решение делото ведно с
администрираните въззивни жалби да се изпрати на АС-Варна по компетентност.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: