Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260011/09.10.2023 г.
град
Несебър
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд - Несебър граждански състав,
На
девети октомври две
хиляди двадесет и трета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател: Димитър Стоянов
Секретар Атанаска
Ганева
като разгледа докладваното от съдията
Димитър Стоянов
гражданско
дело № 823 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.258, ал.1 ЗЗД.
Предявена е
искова молба от „М.2“ ЕООД, ЕИК – *****за осъждане на „Е.Х.“ ООД с ЕИК-*****да заплати на ищеца
сума в общ размер от 12849,20лв., от която 6000лв., дължима по сключен между
страните на 19.03.2019г. договор за изработка с предмет „ремонт на плувни
басейни в комплекс „Емералд“ с.Равда, по който е извършено частично плащане и е
останала незаплатена фактура № 938/22.05.2019г. на стойност от 6000лв..
Претендира се и сумата от 6849,12лв., представляващи незаплатено възнаграждение
по сключен между страните на 01.06.2019г. договор за изработка с предмет –
абонаментна поддръжка, техническо обслужване, почистване на дъно и стени, както
и зазимяване на плувните басейни в комплекс „Емералд“ с.Равда, като по този
договор са останали неплатени фактури № 979/01.09.2019г. на стойност 1200лв. с
ДДС, ф-ра № 973/09.08.2019г. на ст-ст от 1788,22лв. с ДДС, ф-ра №
974/19.08.2019г. на ст-ст от 1299,60лв. с ДДС, ф-ра № 977/27.08.2019г. на ст-ст
от 1209,60лв. с ДДС, ф-ра № 985/03.09.2019г. на ст-ст от 1353,60лв. с ДДС.
Твърди се, че работата по двата договора изпълнена от ищеца в качеството му на
изпълнител и приета без възражения от ответното дружество в качеството му на
възложител, но и по двата договора е извършено частично плащане, като за
неизплатената останала част от дължимото възнаграждение се предявява настоящата
искова молба. Представя писмени доказателства. Направено е искане за допускане
съдебно-икономическа експертиза с поставени в исковата молба въпроси при
оспорване на претенцията по основание или размер.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който
предявените обективно съединени искове се оспорват по основание и размер. По
договора за СМР на басейни от 19.03.2019г. се твърди, че извършените от ищеца
дейности не отговарят на уговореното в договора, като според ответника е налице
неправилно изпълнение на възложената работа, поради което и възложителят не е
приел направения ремонт, тъй като изпълнителят се е отклонил от уговореното
между страните. Освен установеното несъответствие между уговорено и изпълнено,
се твърди, че са установени и скрити недостатъци, като същите били съществени и
неотстраними. По тази причина се позовава на чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД и твърди, че
възложителят в случая има право на намаляване на възнаграждението, като по тази
причина не е било изплатено цялото претендирано от изпълнителя възнаграждение,
а и към момента той няма право на остатъка. По отношение втория договор от
01.06.2019г. се възразява на твърдението, че ищецът в качеството си на
изпълнител е извършвал поддръжка на басейните в комплекса за месеците юни-септември
2019г.. Твърди, че ищецът и о този договор не е изпълнил качествено и в срок
възложените му дейности, поради което и възложителят не е приел работата.
Навежда в подкрепа на твърденията си, че между страните по двата договора не са
подписани приемо-предавателни протоколи, които да обективират предаването,
съответно на приемането на извършената работа.
Моли, предявените
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не са сторени доказателствени
искания и не се представят или сочат доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е
представен договор за строително – ремонтни дейности от 19.03.2019 г., сключен
между „Е.Х.“ ООД и „М.2“ ЕООД, съгласно който последното дружество е приело да
извърши ремонта на плувни басейни на обект, собственост на възложителя /първото
дружество/. Обектите се намирали в с. Равда, ул. „Македония“ №61, к-с. Емералд.
Видовете ремонтни дейности, които изпълнителят се задължавал да извърши били
определени по видове и количество в приложение 1 към този договор. Цената на
договорените СМР била 57 218 лв. без ДДС. Единичните цени на отделните
строително – ремонтни дейности и тяхното количество били посочени в приложение
№ 1 – оферта, което била неразделна част от договора. В цената била включена и
стойността на материалите, които следвало да бъдат използвани /чл.3 от
договора/. Било уговорено възложителят да заплати на изпълнителя сума в размер
на 10 000 лв. в срок до три работни дни от подписване на договора и след
представяне на надлежно издадена от изпълнителя фактура, както и сумата в
размер на 47 218 лв. в срок до 7 работни дни след извършване на 72 –
часови проби и приемане на извършваните дейности с подписване на приемо –
предавателен протокол по реда на чл.9, съответно чл.10, ал.2 от договора и след
представяне на надлежно издадена фактура от изпълнителя /чл.4 от договора/. Към договора е представена ценова оферта –
приложение 1.
По делото е представен
договор за строително – ремонтни дейности от 01.06.2019 г., сключен между „Е.Х.“
ООД и „М.2“ ЕООД, съгласно който последното дружество приема по възлагане на
първото да извършва абонаментна поддръжка, техническо обслужване и почистване
на дъно и стени, зазимяване на открити плувни басейни към к-с „Емералд“.
Стойността на мероприятията, предмет на посочения договор била определена на –
месечна поддръжка в размер на 1000 лв. без ДДС на месец, подготовка на басейна
за експлоатация – техническа профилактика в размер на 800 лв. без ДДС, както и
зазимяване в размер на 800 лв. без ДДС /чл.1.1 и 2.1 от договора/.
Възложителят се
задължил да заплаща сумата от 1-во до 5 – то число всеки месец. Договорът бил
сключен за периода от 01.05.2019 – 15.10.2019 г.
По делото са
представени фактура №938 за сумата от 12 000 лв. с ДДС, издадена на
22.05.2019 г. на основание договор за строително – ремонтни дейности от
19.03.2019 г.
Представени са и
фактури, за които се твърди, че са неплатени - фактура № 979/01.09.2019 г. на
стойност 1200 лева с ДДС, фактура № 973/09.08.2019 г. на стойност 1788, 22 лева
с ДДС, фактура № 974/19.08.2019 г. на стойност 1299, 60 лева с ДДС, фактура №
977 /27.08.2019 г. на стойност 1209.60 дева с ДДС, фактура № 985/03.09.2019 г.
на стойност 1353.60 лева с ДДС. Представени са и 11 броя други фактури,
издадени от ищцовото дружество, за които се твърди, че са били заплатени от
ответника.
По делото е
приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която
съдът кредитира като обосновано, пълно и ясно, като същото не буди съмнение
досежно неговата правилност.
Съгласно
заключението на вещото лице процесните фактури, издадени от ищеца по делото на
името на ответника, били отразени в дневниците за продажби по ЗДДС и
осчетоводени в счетоводството на ищеца. Вещото лице сочи, че от информация от
ТД на НАП – гр. София, било видно, че фактури с номера 973/09.08.2019 г. на
стойност 1788, 22 лева с ДДС, № 974/19.08.2019 г. на стойност 1299, 60 лева с
ДДС, № 977 /27.08.2019 г. на стойност 1209.60 дева с ДДС, били включени в
дневниците за покупки по ЗДДС в счетоводството на „Е.Х.“ ООД. По фактура №938
за сумата от 12 000 лв. с ДДС, издадена на 22.05.2019 г. с обща сума
12 000 лв. с ДДС било извършено частично плащане по банка в размер на 6000
лв. и това означавало, че е отразена счетоводно. По първия договор имало
издадени данъчни фактури за обща стойност от 77 874 лв. и по тях имало
плащане в размер на 71 874 лв. По втория договор имало издадени данъчни фактури
на обща стойност 15 467, 60 лв. и по тях имало плащане за сумата от 11712
лв. Ищецът бил внесъл дължимия ДДС в размер на 16 072, 52 лв. по
цитираните и издадени по двата договора фактури. Ответникът не включил фактура
№979/01.09.2019 г. в дневника за покупки по ЗДДС, а за фактура №986/03.09.2019
г. нямало информация от ТД на НАП. Ответникът е получил данъчен кредит в размер
на 15 646, 92 лв. Вещото лице посочва, че общият размер на задълженията на
ответника към ищцовото дружество били в размер на 12 849, 12 лв., като са
описани по фактури и в табличен вид. Представени са и кореспонденция с ТД на
НАП – гр. София и гр. Бургас, както и хронологични справки и дневници за
продажби и справки – декларации по ЗДДС за месеците август и септември 2019 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В
тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните по сочените два договора както
следва от 19.03.2019г. с предмет „ремонт на плувни басейни в комплекс „Емералд“
с.Равда и от 01.06.2019г. с предмет – абонаментна поддръжка, техническо
обслужване, почистване на дъно и стени, както и зазимяване на плувните басейни
в комплекс „Емералд“ с.Равда; в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил
възложената работа по всеки от договорите съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, съответно, че е предал
работата на възложителя, съответно че има право на уговореното възнаграждение,
като в тази връзка следва да установи размера на неизплатената част.
Първата
предпоставка се установява и не се оспорва от ответната страна. По делото са
представени неоспорени от страните договори, които по своята същност имат
характеристиките на договора за изработка, така както е уреден същият в
разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД. По тези съображения, настоящият състав
приема, че страните са били валидно обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало по повод на сключените два договора - от 19.03.2019г. с предмет
„ремонт на плувни басейни в комплекс „Емералд“ с.Равда, както и този от
01.06.2019г. с предмет – абонаментна поддръжка, техническо обслужване,
почистване на дъно и стени, както и зазимяване на плувните басейни в комплекс
„Емералд“ с.Равда. От договорите се установява безпротиворечиво и уговореното
между страните възнаграждение, дължимо за извършената по всеки от тях работа.
Съответно
по отношение на следващите предпоставки, следва да се отбележи следното:
Съгласно
чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на
договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква
услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически
действия, които могат да бъдат резултат както на физически, така и на
интелектуални усилия. При изработката изпълнителят винаги предава изработената
вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя. От своя страна
възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Веднъж
приел, той прави признание за съответствие. Възражения срещу изпълнението
предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата търговска практиката и
добросъвестността, се преклудират, с изключение на възраженията срещу скрити
недостатъци. Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането,
веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това
следва, че възложителят, щом е приел изрично или чрез конклудентни действия
работата, впоследствие не може да иска поправяне на работата; заплащане на
разходите, необходими за поправката; намаление на възнаграждението; разваляне
на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение.
/В този смисъл Решение № 238 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр.д.655/2020 г., IV
г.о., ГК/.
При приемане от
страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за
изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение,
при положение че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното.
Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за
съответствие. /Така Решение № 235 от 9.01.2018 г. на ВКС по т. д. No 726/2017
г., II т. о., ТК, Решение № 5/15.03.2010 г. на ВКС по т. д. No 390/2009 на I т.
о., ТК и др./.
В случая по
делото не се оспорва от ответната страна, че същата е приела изпълнението по
договора. Това обстоятелство се установява от собствените й твърдения, че са налице
т.нар. „скрити недостатъци“, за която хипотеза би могло да се мисли единствено
при първоначално приемане на работата. По същество обаче е това, че приемането,
съобразно и трайната практика на ВКС, може да се извърши с конклудентни
действия. Такива могат да бъдат подписване от представител на възложителя на
издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора между страните,
също така и отразяване на фактурата в счетоводните регистри на търговското
дружество – възложител и ползване правото на приспадане на данъчен кредит /Така
Решение №138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 728/2010 г. на II т.о., ТК,
Реше-ние № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 593/2009 г., II т.о., ТК и
др./. Видно от приложените по делото доказателства е, че е налице приемане на
възложената работа. Това се установява и от обстоятелството, че е налице
плащане и по двата процесни договора, като в тази насока съдът съобрази и
заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че както ищеца, така и ответника са осчетоводили по – голямата част
от фактурите, издадени по повод на процесните вземания, като ответникът е
ползвал и данъчен кредит по тях. В заключение от всичко изложено до тук се
налага извод, че е налице приемане от възложителя на фактически изпълнените
работи, въпреки и липсата на подписан двустранен приемо-предавателен протокол
за извършени СМР.
По отношение на
твърденията за наличие на скрити недостатъци, следва да се посочи, че те по
своята правна същност представляват качествени отклонения, които не могат да бъдат
открити при обикновен преглед. Следва да се посочи, че доказателствената тежест
относно характера и качеството на недостатъците, от гледна точка на момента на
откриването им, и като цяло некачественото изпълнение на възложената работа,
както и за направени в тази връзка възражения по чл.264 от ЗЗД, я носи
ответникът, който следва докаже прие условията на пълно и главно доказване некачественото
изпълнение на възложената работа, в какво се състои то, момента на откриване на
недостатъците, както и отправянето на възражение по чл.264, респ. 265 от ЗЗД
/Така Решение № 557 от 24.10.2008 г. на ВКС по т. д. No 268/2008 г., I о., ТК,
Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК/. По
настоящото дело липсват каквито и да било доказателства за изложените по – горе
положения, поради което и твърденията на ответното дружество, остават изцяло
недоказани и необосновани.
По тези
съображения, предявенияте искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в размер на 1733,
96 лева, от които 920 лв. за заплатен адвокатски хонорар, сумата в размер на
513, 96 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 300 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран от горното, Районен съд -
Несебър
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.258, ал.1 ЗЗД „Е.Х.“
ООД с ЕИК *****, да заплати на „М.2“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 6000 /шест хиляди/ лв., представляваща неплатено
възнаграждение по сключен от 19.03.2019г. договор за изработка с предмет
„ремонт на плувни басейни в комплекс „Емералд“ с.Равда“, за което е издадена
фактура № 938/22.05.2019г., както и за сумата
от общо 6849, 12 /шест хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и дванадесет
стотинки/ лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен от 01.06.2019г.
договор за изработка с предмет – абонаментна поддръжка, техническо обслужване,
почистване на дъно и стени, както и зазимяване на плувните басейни в комплекс
„Емералд“ с.Равда, по повод на което са издадени фактури № 979/01.09.2019г., фактура
№ 973/09.08.2019г., фактура № 974/19.08.2019г., фактура № 977/27.08.2019г., фактура
№ 986/03.09.2019г.
ОСЪЖДА „Е.Х.“ ООД с ЕИК *****, да заплати
на „М.2“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 1733, 96 лв. /хиляда седемстотин тридесет и
три лв. и деветдесет и шест стотинки/, представляващи сторени съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: