№ 13
гр. В. 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20241300500403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца М. Р. Д., ЕГН**********, чрез
адвокат пълномощник Й. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. С***, против Решение №
498/04.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1752/2022г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение на РС-В. е отхвърлен иска с правно основание чл.405, ал. 1
от КЗ, предявен от М. Р. Д., ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник Й. Д. от САК, със
съдебен адрес: гр. С***, против ЗАД „А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6430.00 лева,
представляваща неплатено застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно
събитие на 01.09.2021 г. по застраховка „К.“ № .., със срок на действие от 00.00 ч. на
27.07.2021 г. до 23.59 ч. на 26.07.2022 г., клауза „пълно к.“, ведно със законната лихва от
01.10.2021 г. - датата на постановения отказ до окончателното изплащане на дължимата
сума, като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените разноски за първоинстанционното съдебно производство в общ размер на 385.00
лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон.
Въззивнкът изразява несъгласие с правните изводи на РС-В. че бил допуснал груба
небрежност в условията на реализиране на процесното ПТП.
1
Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин били
установени всички общи предпоставки и условия за ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за действително претърпените
вреди, вследствие от настъпилото събитие - валидно сключено между страните
облигационно правоотоношение, настъпило ПТП с участието на застрахования автомобил в
периода на действие на договора за застраховка, своевременно уведомяване на
застрахователя и представяне на изискуемите документи, както и причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди по застрахования л.а.
„С***".
Излага, че от приетата по делото САТЕ се установявали: механизмът на настъпване
на ПТП; причинно-следствената връзка между него и настъпилите имуществени вреди по
л.а. „С***"; необходимата стойност за възстановяването на автомобила.
Посочва, че от заключението на допълнителната САТЕ било установено, че скоростта
на движение на двата товарни автомобила - т.а. „М**" и т.а. „М**", е била значително над
разрешената за района скорост за товарни автомобили от 70 км/ч. Вещото лице посочило, че
в случай на движение на т.а. „М**" /изпреварваният автомобил/ с максимално разрешената
за него скорост от 70 км/ч., изпреварващият го л.а. „С***", при идентични действия на
водачите, би приключил безопасно своята маневра, би се разминал с насрещно движещия се
т.а. „М**" и би се установил своевременно обратно в своята лента за движение, като удара
между тях не би настъпил. При тези обстоятелства, би бил избегнат и втория удар, ако т.а.
„М**" също се беше движил с разрешената за района скорост, изпреварващия и
изпреварвания автомобил не биха могли да се застигнат и да реализират сблъсък помежду
си.
Излага извод, че ако и двамата водачи на товарните автомобили се били движили с
разрешената за района скорост от 70 км/ч., нито първият, нито втория сблъсък биха
настъпили.
Счита, че като водачът на л.а. „С***" е предприел подсигурена маневра
„изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил, като предварително се бил
убедил, че насрещната лента за движение е свободна, но поради значително високата
скорост на движение от страна на насрещно движещия се л.а. „М**" останал изненадан от
внезапното появяване на товарния автомобил в насрещната пътна лента, при което не е имал
възможност нито да преустанови маневрата „изпреварване", нито да я завърши, без да
настъпи процесното ПТП.
Излага несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че от негова страна е налице
„груба небрежност". В тази насока посочва приетото разграничение в теорията и практиката
между „небрежност" и „груба небрежност“ като се позовава на съдебни актове на ВКС
/Решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092/2014 г., ВКС, II ТО, Определение №
244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., II т. о./.
Посочва, че може би е налице небрежност от негова страна, но грубата небрежност
изисквала по-силно съзнателно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
2
застрахователното събитие и съзнаване от негова страна, че е възможно да увреди
застрахованото имущество, което в настоящия случай категорично не е било така.
Поведението му било абсолютно несъзнателно и като такова, не следвало да бъде
определяно от съда като „груба небрежност". В тази насока излага още, че в тежест на
ответната страна било да докаже при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на допусната груба небрежност от негова страна, като наведено от нея
правопогасяващо възражение, останало недоказано поради липса на доказателства.
Моли Съда да отмени решението на РС-В. вместо което да постанови друго с което да
уважи предявения иск. Иска присъждане на разноските по производството за двете
инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна ЗАД
„А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С*** чрез упълномощения
юрисконсулт РЛЛ, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по
подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. В обобщение твърди, че от ангажираните доказателства се
установявало наведеното възражение за изключен застрахователен риск, съгласно клаузата
на т. 14.5. от Общите условия, като заявява, че поддържа всички въведени възражения.
Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност за изплатеното
адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са
направили доказателствени искани.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
3
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение на РС-В. като по
този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът не оспорва установената от РС-
В. фактическа обстановка. Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до
отговор на въпроса дали поведението на въззивника, като водач и застрахован на
застрахованото МПС – л.а. „Субару Форестър“ с рег. № **, може да се квалифицира като
„груба небрежност“, която представлява изключен риск по силата на приложимите към
застрахователния договор Общи условия, освобождаваща застрахователя от отговорност за
изплащане на обезщетение за настъпилата тотална щета на застрахованото МПС.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателя , първоинстанционният съд е приел за доказани и безспорни следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по
имуществената застраховка "К." относно процесното МПС, обективиран в застрахователна
полица от 13.07.2021 г. с клауза „П“ („пълно к.“) със срок на застраховката от 27.07.2021 г. до
26.07.2022 г. и застрахователна сума 8700.00 лева. Обстоятелствата по настъпване на
пътнотранспортно произшествие с участието на застрахования автомобил в периода на
действие на договора за застраховка, уведомяването на застрахователя, представянето на
изискуемите документи. Установен е механизмът на ПТП, размерът на вредите както и че
причинените на застрахования лек автомобил вреди са резултат именно от процесното ПТП.
По основния спорен въпрос по делото районният съд е заключил, че с оглед данните по
делото е налице основание застрахователят да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение поради груба небрежност на застрахования при управление на притежавания от
него автомобил, застрахован при ответника, които действия са довели до настъпване на
ПТП, поради което увреждането не съставлява застрахователно събитие, а съставлява
изключен риск, по силата на приложимите към застрахователния договор Общи условия/ОУ/
по застраховка "К." - раздел IV "Изключени рискове, а именно т. 14.5. от ОУ.
Страните не спорят, че между тях има валидно застрахователно правоотношение по
имуществената застраховка "К." относно процесното моторно превозно средство. В т. 14. 5
от Общите условия към договора е предвидено изключване на застрахователното покритие
при умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали
застрахователното събитие. Клаузата е формулирана така, че тези действия не могат да бъдат
изброени изчерпателно, а преценката за тях се прави с оглед конкретния случай.
4
В раздел ХVIII от ОУ „Д**“, е дадено определение за „груба небрежност" в което са
посочени неизчерпателно действия или бездействия, както и всички други случаи, в които
вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Съгласно т.
50 от ОУ застрахованият е длъжен: т. 50.2. да пази и ползва застрахованото МПС с грижата
на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; т. 50.3
- да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди; т. 50.5. - да спазва стриктно правилата за
движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по
прилагането му, като в т. 50.9. е посочено, че при неспазване на което и да било задължение
на застрахования застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на
застрахователно обезщетение.
Спорно по делото е именно дали поведението на въззивника М. Д. при управление на
моторното превозно средство, в причинна връзка с което е настъпил инцидентът,
представлява груба небрежност, квалифицираща го като "изключен риск".
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел– грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Съдебната практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или
правила на безопасност се квалифицира като груба небрежност, но поведение, съставляващо
пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба небрежност.
За преценка поведението на водача М. Д. е необходимо да се изследват
обстоятелствата, при които инцидентът се е случил.
От приетите по делото първоначална съдебна-автотехническа експертиза/САТЕ/ и от
допълнителната такава безспорно се установява, че въззивникът, като водач на лек
автомобил „С***, при забранителна надлъжна пътна маркировка М 5, е предприел
изпреварване на товарен автомобил с прикачено ремарке /„М*** с прикачно ремарке
Jltasburger МРА 2” с per. № *** /,изнасяйки се в пътната лента за насрещно движение
вследствие на което се сблъскал челно с правомерно движещия се срещу него товарен
автомобил „М***“ с per. № М ** с прикачено ремарке „Beschantrailers D2C” с per. № **. От
допълнителното заключение на автотехническата експертиза се установява, че всички
автомобили са се движели с превишена скорост, включително и въззивникът, който преди
ПТП се е движил с около 109 км/ч при ограничение за участъка от 80 км/ч сигнализирана с
пътен знак - В26 със символ „80“ „Забранено е движението със скорост по- висока от
означената"..
Вземайки предвид данните от автотехническите експертизи за наличие на ясна
хоризонтална и вертикална маркировка на пътния участък и при така установения
5
мехаънизъм на настъпване на пътния инцидент настоящият състав намира за доказано, че
причина за настъпване на ПТП са субективните действия на въззивника и водач на лекия
автомобил “Субару Форестър“ с peг. №**, като е предприел рисковано изпреварване на
попътно движещ се товарен автомобил, в нарушение на пътната сигнализация. На първо
място същият е нарушил две сигнализирани забрани: Забрана за изпреварване
/сигнализирана с пътен знак В24-„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети
с кош“ и надлъжна пътна маркировка със знак М5-„Пресичането е разрешено само от
страната на прекъснатата линия“/ и забрана за движение със скорост над допустимата от
80км/ч. На следващо място не е съобразил траекторията на пътя по посока на движението
си, навлизайки в десен завой, характеризираща се с ограничена видимост поради която
причина пътят е бил обозначен със знак М5 забраняващ изпреварването по посока на
движение на въззивника. Видно от приложената схема към допълнителната САТЕ
въззивникът е предприел маневрата изпреварване на движещият се пред него товарен
автомобил непосредствено преди навлизането в десен завой по посока на движението си и
при наличие на забраняваща изпреварването маркировка - надлъжна пътна маркировка М5
„Смесена пътна маркировка", състояща се от единична непрекъсната линия (маркировка Ml,
която е забранена за пресичане и застъпване) и успоредно до нея единична прекъсната линия
(маркировка M3, която е разрешена за пресичане). Пътната маркировка М 1 е от страна на
дясната пътна лента за посока В..
При така установения механизъм на настъпване на ПТП следва извода, че
инцидентът не би настъпил, ако въззивникът не беше предприел изпреварване на движещия
се пред него автомобил. В случая въззивникът не може да черпи права от собственото си
виновно поведение – извършване на забранена маневра изпреварване и движение с
превишена скорост, надлежно сигнализирани с пътни знаци съгласно ЗДвП и ППЗДвП две
забрани. В случая въззивникът, като водач на МПС е нарушил основно правило въведено с
чл.6 ЗДвП, а именно, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая е несъотносимо към настъпване на пътния инцидент поведението на
водачите на двата товарни автомобила. Всеки от тях се е движил в собствената си пътна
лента и не е създал предпоставки за настъпване на ПТП, макар и да са се движили с
превишена скорост. Следва да се отбележи, че въззивникът след като се е движил зад
товарния автомобил и ако е наблюдавал пътната маркировка и скоростомера на собствената
си кола, то той би следвало да е установил, че се движи със скорост над допустимата и второ
не следва да предприеме маневра изпреварване на товарния автомобил поради наличие на
забрана за това. Следователно, с поведението си въззивникът е допуснал нарушение и на
поето договорно задължение съгласно т. 50.5. от ОУ- да спазва стриктно правилата за
движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по
прилагането му. Въззивникът е нарушил основни правила на ЗДвП-установени с нормативен
акт забрани.
Настоящият състав намира, че конкретното поведение на въззивника М. Д. не е
6
резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия, което следва да се характеризира
като проявена груба небрежност. В този случай следва да се приложи уговорката в т. 14. 5 от
Общите условия към договора между страните, доколкото същата е въведена като
правоизключващо възражение в отговора на исковата молба, и страните не спорят, че са
изпълнени изискванията, при които Общите условия пораждат действие помежду им. В
заключение, налице е изключен риск, при който застрахователят не покрива настъпилата
щета, и предявеният иск е неоснователен.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба следва да бъдат заплатени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №498 от 04.08.2024г. по гр.д. №1752/2022г. по описа на
Районен съд-В..
ОСЪЖДА М. Р. Д., ЕГН **********, със заявен съдебен адрес: гр.С***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С*** сумата от 100лв./сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8