Р Е Ш Е Н И Е
№ 260238/22.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4783 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.А.А. срещу Наказателно постановление № 486 от 19.10.2020 г.,
издадено от Т.В. И. ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4,
т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправя искане за неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят П.А.А.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна се представлява
от юрисконсулт П.К., която изразява становище за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Моли за неговото потвърждаване и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На
25.09.2020 г. следобед св. К.Б.И. (полицай при група „Общинска полици“ при
ОДМВР – Варна) бил на работа на паркинга за репатрирани автомобили.
Докато св.
И. изпълнявал служебните си задължения на паркинга бил репатриран лек автомобил
„Нисан“ с рег. № В 8376 ВР. На св. И. бил предоставен
констативен протокол на ОП „Общински паркинги и синя зона“, изготвен от
репатриращите служители, в който било посочено, че около 14,20 часа на същата
дата в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Дунавски лебед“ с ул. „Осми март“, на
разстояние по-малко от 5 метра от него, е паркиран лек автомобил „Нисан“ с рег. № В 8376 ВР.
На място
пристигнал жалбоподателят П.А.А., който възразил да е
извършвал нарушение на ЗДвП.
Поради
наличието на възражение св. И. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, който връчил на
нарушителя срещу подпис. В графата за възражения нарушителят написал, че между
неговия автомобил и кръстовището е имало паркирани още три автомобила, т.е.
неговият автомобил се е намирал на повече от 8 метра от кръстовището.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано от
въззивника писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
19.10.2020 г. Т.В. И. *** (оправомощен от кмета на Община Варна като компетентен да
издава наказателни постановления), издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на К.Б.И.; писмени доказателства и доказателствено средство: 2 бр.
заповеди на кмета на Община Варна, констативен протокол, АУАН, както и
веществени доказателства – 5 броя снимки.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. К.Б.И. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени и веществени
доказателства.
При анализа
на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат
за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, последният
също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира посочените писмени доказателства и веществените доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган, доколкото съгласно заповед №
4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна група „Общинска полиция“ е
определена като служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. НП също е издадено от
компетентен орган предвид упълномощаването на зам. кмета на Община Варна Т.В. И.
със заповед № 0506/07.02.2020 г., издадена от кмета на Община Варна, да
подписва наказателни постановления по актове, съставени за установени
административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях. Т.е. законодателят е предвидил две алтернативни
хипотези, за които е въведено и правилото за поведение (диспозицията –
забраната за паркиране).
В АУАН актосъставителят
е посочил, че на процесната дата и час в гр. Варна, ул. „Дунавски лебед“ и ул.
„Осми март“, привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е паркирало на разстояние по – малко от пет метра от
кръстовище личния си автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № В 3768 ВР. Следователно АУАН съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението.
Въпреки това в нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказващият орган е описал в НП противоречиво
нарушението, а именно че въззивникът е паркирал на
кръстовище и на разстояние по-малко от пет метра от него. В наказателното
постановление са посочени като осъществени две различни хипотези, алтернативно
регламентирани в ЗДвП.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от
фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при
които е извършено, са задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Противоречивото описание на
нарушението чрез посочване на алтернативни хипотези (автомобилът или е бил
паркиран на кръстовище или е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от
него) представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице
поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което
наказващият орган е наложил административно наказание.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 486
от 19.10.2020 г., издадено от Т.В. И. ***, с което на П.А.А.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: