Присъда по дело №1162/2021 на Районен съд - Видин

Мотиви към присъда №11 по НЧХД №1162/2021 г. по описа на РС
– Видин

Производството пред РС – Видин е образувано по депозирана частна
тъжба от ПЛ. СЛ. К. от гр. Видин, обл.Видинска, ж-к
„Ал.Стамболийски“,бл. 2, вх. Д, ап. 61,чрез адв. Г.Г. против Р. Ц. П. от
с.Градец, обл. Видинска, ул. „Първа“ № 129, за извършено престъпление
по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, а именно за това че на
23.11.2021 г. около 10:00 ч. в сградата на ТП „ДГС“ – Видин казал
унизителни думи за честта и достойнството на тъжителя, наричайки го
„боклук“, помияр“ и „крадец“.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за
сумата от 5 000 лв. за претърпени в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
23.11.2021г. до окончателното издължаване.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, тъжителят
поддържа изцяло въведеното обвинение и предявения граждански иск против
подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като се
претендират и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и чрез надлежно
упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие същият дава
обяснения по предявеното му обвинение, като не се признава за виновен и
отрича обидните думи да са били адресирани към тъжителя, а по-скоро към
институцията в която изпълнява служебните си задължения тъжителя. В
последната си дума моли съда да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.11.2021 г. в сградата на ТП „ДГС“ – Видин тъжителят К., на длъжност
„лесничей старши“, бил в кабинета си заедно с колегите си – свид. Н. Г., Л. А.
и М. М.. Около 10:00ч. на работното място на тъжителя, находящо се на ет. 4,
влязъл подсъдимия Р.П., с когото тъжителят се познавал от по-рано, като П.
му отправил обидните думи „боклук“, помияр“ и „крадец“.
След отправените реплики П. излязъл от кабинета на К.. Обидните
изрази били възприети от присъстващите в стаята колеги. След създалата се
ситуация тъжителят се почувствал обиден и унизен от думите на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните в производството гласни доказателства – показанията на
свидетелите Н. Г., Л. А. и М. М., от приложената справка за съдимост, както и
от представения трудов договор и анекс към същия, по отношение на
1

тъжителя.
От съществено значение за изясняването на обективната истина по
делото съдът намира свидетелските показания на Г., А. и М., като счита
посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по
делото писмени доказателства. В така цитираните гласни доказателства се
констатира пълно припокриване относно обстоятелствата, навеждащи за
извършеното престъпно деяние от страна на подс. П., по чл. 148, ал.1, т.1 и 3,
във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
На практика в целия приобщен доказателствен материал, а и между
страните по делото, не съществува спор или несъответствие върху голяма
част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимия.
Така безсъмнено се установиха датата и мястото, при които са се намирали на
едно и също място тримата свидетели, тъжителя и подсъдимия.
Въз основа на гореизложените гласни доказателства следва безспорният
извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили именно по
описания в настоящата тъжба начин. В тази връзка, както тъжителя в частната
тъжба, така и разпитаните свидетели подробно и еднопосочно описват
обстоятелствата, относими към предмета на спора. Следва да се има предвид
в настоящият случай, че разпитаните по делото свидетели, са били преки
очевидци на извършеното от П. престъпно деяние, като свидетелите са
възприели по един непосредствен начин отправените обиди от страна на
последния към частния тъжител.
Трайно установено е в съдебна практика положението, че обясненията
на подсъдимия имат двойствена правна природа- като те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите
изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна
преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия
събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира
или не.
С оглед изложените принципни постановки, настоящият състав счита,
че обясненията на подсъдимия могат само частично да бъдат кредитирани
като годно доказателствено средство. Предвид това, съдът ги цени само в
частта, в която подсъдимият потвърждава, че на дата 23.11.2021 г. около 10.
00ч. се е намирал в сградата на ТП „ДГС“ - Видин, в кабинет на ет. 4 и е
изрекъл обидните квалификации „боклук, помияр и крадец“.
Съдът не кредитира обаче тези обяснения в частта, изложена от
подсъдимия, че конкретните думи били отправени не към тъжителя К., а към
институцията, в която същия работи, тъй като обясненията на подс. П. в тази
2

им част се противопоставят напълно на свид. показания на разпитаните по
делото свидетели.
С оглед на така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият П. е осъществил в своето единство всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаците на престъплението по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 , вр. чл. 146, ал. 1 НК, като на 23.11.2021 г. около 10:
00 часа в гр. Видин в сградата на ТП „ДГС“ - Видин, е казал нещо унизително
за честта и достойнството на К. в качеството му на длъжностно лице –
„старши лесничей“ при ТП „ДГС“ -Видин при изпълнение на службата му,
като в негово присъствие го е нарекъл " боклук, помияр и крадец“.
Съгласно трайно утвърденото разбиране, както в теорията, така и в
практиката, при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на
същата информация и се обективират с такава цел ( в този смисъл Решение №
22 от 31.01.1995 г. по НОХД № 558/94 г., III н. о. на ВС; Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение; Решение № 232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно
отделение, дело № 851/2016 година; Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. №
163/2013 г. на ВКС, III н. о; Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо
наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.). Преценката дали
епитети, квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз
основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично
поведение. При всички случаи, критерият е обективен и не зависи от
субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се
приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на
извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети
противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето,
към което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка
относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за
елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част
от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да
било професионално езиково тълкуване или оценка.
Именно предвид изложените по-горе принципни съображения, съдът
приема, че подсъдимият, изричайки спрямо и в присъствие на тъжителя
думите " боклук, помияр и крадец ", то безспорно е осъществил състава на
престъплението обида. Инкриминираните думи са израз на общовалидна
негативна морална оценка и обективно са от естество да накърнят
достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за
нормално и общоприето човешко общуване.
3

Налице е и квалифициращият признак - обидата да е нанесена
публично по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, доколкото е изречена пред
трима души и в сградата на „ДГС“ – Видин, като същевремнно е възприета от
тях лично и непосредствено.
Налице са и квалифициращите признаци по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК-
обидата да е нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата му. Видно от представения трудов договор и допълнителното
споразумение към него към датата на извършване на деянието тъжителят е
„лесничей старши“ при „ДГС“ – Видин. Предвид това, тъжителят покрива
критерия за "длъжностно лице", зададен в чл. 93, т. 1, б. "а" НК.
На следващо място, деянието е извършено с пряк умисъл като форма
на вина. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е
желаел това. Подсъдимият ясно е разбирал значението на използваните от
него думи, бил е наясно с отрицателната обществена оценка, с която е
смислово натоварен този израз, разбирал е, че така може да накърни
чувството и достойнството на тъжителя и пряко е искал това,
Доколкото за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал.
1 НК се предвижда наказание „глоба“ от три до десет хиляди лева и
„обществено порицание“. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, от деянието не са причинени
имуществени вреди, не са налице възпиращите предпоставки на чл. 78а, ал.7
от НК, то са налице условията за освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 НК.
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
подсъдимия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения (по защита на личната чест и достойнство на лицата), степента на
засягане на същите (дефинирана от интензитета на обществена
неприемливост на инкриминирания израз: " боклук, помияр и крадец "), както
и данните за личността на подсъдимия: с добри характеристични данни, без
данни за каквито и да било предходни противообществени прояви.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние от подсъдимия, с оглед засягането неприкосновеността на личността,
достойнството на човешката личност , от което произтичат равните и
неотменими права на всички членове в човешкото общество, ценностите на
човешката личност – чест, достойнство, добро име, издигнати като върховен
конституционен принцип, които са обект на защита в раздел 7 на глава 2 от
НК „Престъпления против личността“, съдът намира, че на подсъдимия П.
следва да се наложи глоба около минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1500 лв. Този размер на глобата съдът счита, че съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като едновременно
с това, така наложеното наказание ще постигне и своята превантивна и
предупредителна роля, без да се накърнява принципа за пропорционалност
4

между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Отговорността за вреди по предявения граждански иск в рамките на
наказателното производство, винаги намира своята основа в деликтната
отговорност, разписана в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Предвид това, за да бъде уважен гражданският иск, то в условията на
кумулативност следва да са налице следните материалноправни
предпоставки: деяние, вреда, пряка причинно- следствена връзка между тях,
противоправност и вреда. Както бе посочено и при обсъждане на правните и
фактически аспекти на казуса, то безспорно установено е, че на дата
23.11.2021 г. около 10. 00ч. в гр. Видин, в сградата на ТП „ДГС“,
подсъдимият П. е нарекъл тъжителя К. с обидните думи " боклук, помияр и
крадец ". Бяха подробно обсъдени, както деянието, така и неговата виновност
и противоправност, предвид което съдът не счита за нужно да обсъжда
отново тези елементи. Безспорно е, че думите " боклук, помияр и крадец " са
изречени в присъствието на тъжителя К., който непосредствено ги е възприел.
Изяснява се и че вследствие на това, съвсем закономерно, той се е почувствал
засегнат. Били са накърнени неговите чест, достойнство и добро име. Това
засягане на персоналния интегритет и чувство за самооценка на личността се
отразява негативно на тъжителя. Предвид това, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението, който ще репарира в пълнота претърпените от
тъжителя вреди възлиза на 2000 / две хиляди лева / лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието /
23.11.2021 г. /, до окончателното изплащане на сумата.
От друга страна според съда предявеният граждански иск следва да
бъде отхвърлен за разликата от 3000 лв. до пълния претендиран размер от
5000 лв., като недоказан и неоснователен. Безспорно се установи по делото,
че в резултат на отправените му обидни изрази тъжителят е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, но същите не биха могли да
намерят изражение в пълния размер от предявения гр. иск в размер на
5 000лв.
С оглед постановената осъдителна присъда, Съдът осъди подсъдимия
Р. Ц. П., със снета по делото самоличност да заплати ДТ върху уважения
размер на гр. иск в размер 80.00лв., а така също и да заплати на частния
тъжител ПЛ. СЛ. К. сумата от 450,00 лв., представляваща направени
разноски за адвокат, сумата от 14,50 лв., представляваща заплатена държавна
такса и превод от тъжителя при образуване на делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	11
Дата:	18 март 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия:	Даниел Иванов Цветков

Дело:	20211320201162
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1162/2021 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите