Р Е Ш Е Н И Е
№ 1059
гр. Русе, 28.03.2024
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, V – ти състав, в публичното заседание на седми март през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 482 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Постъпила е жалба от М.Д.Р. ***, депозирана чрез
процесуален представител адв.-пълномощник О. Б. ***, против Заповед № 336з-2836
от 03.08.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл.
204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2 – „неизпълнение на
служебните задължения“ и чл. 198, ал. 2 от ЗМВР – „маловажно нарушение“, на
жалбоподателя – инспектор М.Д.Р. - полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, който е периода от 01.02.2019 г.
до 20.10.2022 г. е заемал ръководната длъжност – началник на група „Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административнонаказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, е наложено дисциплинарно наказание
„Мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта. В
жалбата и в хода по същество на делото се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 79
от делото).
Ответникът
по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Т. Й., изразява становище за нейната неоснователност и моли тя
да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 80 от делото). Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл.171 от АПК представените по делото
доказателства, както и събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства, и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
По делото не е спорно, че в периода
от 01.02.2019 г. до 20.10.2022 г. жалбоподателят е заемал ръководната длъжност
– началник на група „Отчет на пътнотранспортните произшествия, административнонаказателната
дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор ПП към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, със специфичното наименование на длъжността
„старши инспектор“. Според разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности –
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Жалбоподателят в процесния
период е изпълнявал служебните си задължения в структурно звено на ОД на МВР –
Русе. Следователно заповедта се явява издадена от материално и териториално
компетентен орган – от директора на ОД на МВР – Русе.
Оспореният акт е издаден в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи
(oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца,
утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
с т. 24 от Заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. В нея, дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като
извършител на нарушението и подробно е описал мястото, времето и
обстоятелствата на неговото извършване. Законът не предвижда забрана при
описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани
подробно и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност
подобно изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, е изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не
само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в
заповедта. Това обстоятелство не само не накърнява правото на защита на
дисциплинарнонаказания служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване
на това право, като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз
основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за
установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от жалбоподателя
разпоредби, а именно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и чл. 17 от ЗАНН, посочени са и конкретните длъжностни
задължения, съгласно длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност рeг. № 3286р-19527 от 11.11.2015 г., които
се твърди, че не е изпълнил, а именно че началникът на група ОПТПАНДИАД в
сектор ПП към ОД на МВР „Организира, ръководи и контролира цялостната работа на
групата по правомерното осъществяване на административнонаказателната дейност
по ЗДвП и КЗ, отчета и анализа на ПТП и отчета на водачите на МПС и техните
наказания“; „Организира и контролира правомерното издаване на НП и ЗППАМ,
връчване и изпращането им в други ОД на МВР /РУ/, съхранение на документацията
и изготвяне на периодичната отчетност по АНД, отчета на водачите и ПТП“,
„Самостоятелно взема процесуални решения в рамките на своите правомощия, като
носи лична отговорност за тях“, както и разпоредбите, съставляващи правното
основание за налагане на дисциплинарното наказание „Мъмрене“ – чл.
198, ал. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1,
т. 1 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В заключителната част на акта са дадени и
коректни указания относно възможността за обжалването му пред Административен
съд – Русе и срокът, в който може да стане това.
При издаването на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед peг. № 336з-1529 от 24.04.2023 г. на директора
на ОД на МВР – Русе (л. л. 12 - 16 от преписката), издадена на основание чл.
205, ал.2 от ЗМВР и чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г., за изясняване на постъпили предварителни данни,
съдържащи се в докладни записки peг. №
1085р-2903 от 06.04.2023 г., peг. №
1085р-2904 от 06.04.2023г., peг. №
1085р-2905 от 06.04.2023 г. и peг. №
1085р-2959 от 07.04.2023 г., за извършени дисциплинарни нарушения от инспектор М.Р.,
изрично и подробно описани като деяния, време и място на извършване. Поведението на служителя е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1,
т. 11, пр. първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година. Заповедта има предвиденото съдържание съгласно разпоредбата
на чл. 30 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея е определен и състав
на проверяваща комисия и нейният председател, който заема длъжността началник
сектор (главен разследващ полицай) в сектор „Разследване“ – Второ РУ при ОД на
МВР - Русе. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМВР, както правилно
отбелязва жалбоподателят, на разследващите полицаи не могат да се възлагат други
дейности извън дейността по разследване на престъпления, но това няма за правна
последица незаконосъобразност на актовете на назначената комисия. Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят
е запознат със заповедта лично срещу подпис на 26.04.2023 г., като с нея са му
разяснени и правата по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В
същата заповед е определено, че проверяващата комисия следва да изготви писмена
справка относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, която да се докладва на ДНО в срок до 24.05.2023 г.
Със Заповед № 336з-1880 от 25.05.2023 г. този срок е удължен с един месец, считано
от 24.05.2023 г., с която заповед жалбоподателят също е запознат на 29.05.2023
г. (л. л. 18 – 20 от преписката). Със Заповед № 336з-2187 от 15.06.2023 г. този
срок е удължен с още един месец, считано от 24.06.2023 г., с която заповед
жалбоподателят също е запознат на 16.06.2023 г. (л. л. 22 – 24 от преписката).
Със Заповед рег. № 336з-2833 от 03.08.2023 г., на основание чл. 209, т. 1 и т.
3 от ЗМВР и чл. 60, ал. 1 от Инструкция peг. № 8121з-877 от 06.07.2021 г.,
проверката е частично прекратена, с изключение на издаденото от служителя
Наказателно постановление (НП) № 22-1085-001736 от 04.08.2022 г. С оглед постъпилите
предварителни данни, Р. е издал НП № 22-1085-001257 от
10.06.2022 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, извършено на 14.05.2022 г., а
материалите по преписка peг. №
1085р-2988/2022 г. са изпратени на РП - Русе, като на 20.06.2022 г. в сектор ПП
е получено постановление на РП - Русе за отказ да се образува наказателно
производство, въз основа на което на 04.08.2022 г. служителят е издал и НП №
22-1085-001736 за същото нарушение.
От данните по делото се установява,
че на служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ал. 10 от ЗМВР.
В хода на извършената проверка по чл.
205, ал. 2 от ЗМВР и проведеното дисциплинарно производство са извършени редица
процесуални действия и са събрани допустими и относими към спора писмени
доказателства. Според чл.206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната
истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съдът
не констатира при събиране на доказателствата да са допуснати процесуални
нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и относимите подзаконови нормативни
актове, поради което и на основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези
доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене в
настоящото производство са събрани гласни доказателства, като по искане на
жалбоподателя е разпитан негов колега, с показанията, на който Р. цели да
установи, че спрямо него е имало тенденциозно отношение от страна на предходния
директор на ОД на МВР – Русе, както и да се установи процесът по издаване на
наказателните постановления от гледна точка на придвижване на
административнонаказателната преписка и придвижване на самия документ.
Разпитани са и свидетели по искане на ответната страна, с които последната е
целяла да обори доводите на жалбоподателя.
Резултатите от извършената проверка
са отразени в Обобщена справка рег. № 3393р-10285 от 27.06.2023 г. (л. л. 33 -
53 от преписката). Заключението на проверяващата комисия е, че инспектор
М.Д.Р. - полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към
РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе, докато е заемал ръководната длъжност - началник
на група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административнонаказателна
дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор ПП към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР - Русе е допуснал дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, както
следва:
-
на 16.09.2022 г. в гр. Русе, сектор
ПП, в качеството му на началник група ОПТПАНДИАД при сектор ПП при ОД на МВР -
Русе и административнонаказващ орган, инспектор М.Р. не е изпълнил свое
служебно задължение, а именно на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да прекрати
административнонаказателното производство, започнато с АУАН сер. GA №
669824 от 03.07.2022 г. и да изпрати материалите на съответната прокуратура,
като съответно на същата дата издал НП № 22-1085-002289, с което извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР -
„неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т.11,
пр. 1 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“;
-
на
04.08.2022 г. в гр. Русе, сектор ПП, в качеството му на началник група ОПТПАНДИАД
при сектор ПП към ОД на МВР - Русе и административнонаказващ орган, инспектор М.Р.
не е изпълнил свое служебно задължение, да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и да не издаде наказателно постановление срещу С.М.М. за извършеното на
14.05.2022 г. нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като съответно на същата дата издал
НП № 22-1085-001736, с което извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“,
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения“.
Проверяващата комисия (ПК) е
посочила, че за гореописаните нарушения, ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година, като според ПК
следва да се наложи това наказание, което да бъде определено към минимума.
На 27.06.2023 г. на Р. е връчена
покана за запознаване на 29.06.2023 г. с
изготвената обобщена справка и всички материали по проведената дисциплинарна
проверка, както и за даване на допълнителни обяснения и възражения (л. 31 от
преписката). Действително поканата е връчена от проверяващата комисия, което
всъщност е и в изпълнение на нормативно вменено й задължение (чл. 34, ал. 1 и
ал. 2 от Инструкцията). В поканата обаче изрично е посочено, че писмените обяснения
и възражения на служителя следва да бъдат адресирани до директора на ОД на МВР
– Русе в качеството му на ДНО. Изрично също е посочено и че ако на указаната
дата, час и място не се яви да се запознае с обобщената справка и всички
материали от проведената дисциплинарна проверка или в определения му срок след
това не даде допълнителни писмени обяснения или възражения, това ще бъде
считано за отказ по зависещи от него причини. В тази връзка и с оглед наведено
от страна на жалбоподателя възражение за допуснато съществено процесуално нарушение
от страна на ДНО по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че в случая Р.
не бил поканен от ДНО да даде писмени
обяснения и възражения по смисъла на тази разпоредба, следва да се отбележи, че
жалбоподателят не отчита факта, че в конкретния казус дисциплинарното
производство не е протекло по реда на чл. 207 от ЗМВР – въз основа на издадена
заповед за образуване на дисциплинарно производство, а по чл. 205 от същия
закон като издадената заповед, с която е възложено извършването на проверка по
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и с която е определен състав на проверяваща комисия
представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното
нарушение (чл. 30, ал. 3 от Инструкцията). Проверките по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР
имат своята изрична правна регламентация в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи (чл. чл. 29 – 38 от Инструкцията). Съгласно чл. 38, ал. 3, във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 9 от Инструкцията, при установено и доказано дисциплинарно
нарушение, ДНО извършва действията по чл. 206,
ал. 1 – 4 от ЗМВР, като когато в случаите след запознаване със справката от
проверката по чл. 205, ал.2 от ЗМВР служителят не е дал писмени
обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган, преди налагане на
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган му връчва покана да
даде писмени обяснения или да го изслуша. Т.е. ако са налице дадени писмени
обяснения или възражения от служителя до ДНО по връчената от проверяващата
комисия покана по чл. 34, ал. 2 от Инструкцията, същите се приемат за такива по
смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като следва да бъдат приети и обсъдени от
ДНО в мотивите на постановената от него заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, в случай че ДНО приеме същите за неоснователни – не водят до промяна
на установена фактическа обстановка, квалификация на нарушение, предложено
наказание или пък не налагат събиране на нови доказателства, какъвто несъмнено
е и настоящият случай. В конкретния казус Р. е упражнил правото си да даде
писмени обяснения или възражения до ДНО относно отразената в справката от 27.06.2023
г. фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание, както и да представи доказателства за твърденията си или да направи
искане за събиране на доказателства, като това е видно от депозираното от него обяснение
УРИ 3393р-10478 от 30.06.2023 г. (л. л. 55 - 57 от преписката). Обяснението е било прието от ДНО, видно от поставената
резолюция от дата 01.08.2023 г. и поставен подпис. Видно от мотивите на
заповедта, е и обсъдено от ДНО.
Видно от поставената резолюция и
подпис, директорът на ОД на МВР – Русе се е запознал с обобщената справка и материалите
по дисциплинарната преписка на 01.08.2023 г.
На 03.08.2023 г. е издадена оспорената
в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
жалбоподателя.
При така изложената хронология на
процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че
сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени.
Противно на твърденията на
жалбоподателя, при провеждане на дисциплинарното производство не е нарушена
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба предвижда
задължение на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Вярно е, че Р. не е поканен от ДНО да даде писмени обяснения, но
на първо място последният няма нормативно регламентирано задължение да отправи
лично такава покана, а има единствено задължение да приеме писмените обяснения
или алтернативно да изслуша държавния служител преди налагане на
дисциплинарното наказание. В конкретния случай служителят е уведомен за правото
си да даде писмени обяснения или възражения до директора на ОД на МВР - Русе, в
качеството му на ДНО, след приключване на дисциплинарното производство от проверяващата
комисия, която при изпълнение на задълженията си по чл. 34, ал. 2 от
Инструкцията при запознаване на служителя с изготвената справка по чл. 33 и с
всички материали, събрани в хода на проверката, му е връчила и покана за даване
на писмени обяснения и възражения, с изрично указание, че същите следва да
бъдат адресирани до директора на ОД на МВР - Русе, който е ДНО, както и за
възможността да представи доказателства за твърденията си. Това е сторено с
Покана № 3393р-10287 от 27.06.2023 г., връчена лично на Р., като са налице
данни, че същият се е запознал със справката по чл. 33 от Инструкцията, както и
с всички събрани в хода на проверката материали, с което е достоверно, че
същият е имал възможност да се запознае с всички материали, събрани в хода на
дисциплинарното производство. Указано е, че при отказ да даде обяснения или
възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от служителя причини. Действително
поканата е изготвена от проверяващата комисия, но изрично е указано, че
обясненията или възраженията следва да са адресирани до директора на ОД на МВР
- Русе, който е дисциплинарнонаказващ орган, с което е спазено законовото
изискване на чл. 206, ал. 1 от АПК. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР от проверяващата комисия не е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е
указано обясненията да се отправят до дисциплинарнонаказващия орган. Изложените
съждения, че при липсата на покана лично от ДНО за изпълнение на правомощията
на органа по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и отправянето на такава от
дисциплинарноразследващия орган (още повече, че в случая е била извършена
проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗВМР от проверяваща комисия, която
проверка има своята подробна правна регламентация и в относимата инструкция) не
намират опора в приложимата нормативна уредба. В конкретния случай служителят е
дал писмени обяснения и възражения адресирани именно до ДНО – директора на ОД
на МВР - Русе – Възражения № 3393р-10478 от 30.06.2023 г. – преди издаване на
заповедта, като видно от поставената резолюция се установява, че адресатът се е
запознал с тях. Целта на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е да се даде
възможност на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарно производство
след приключване на дисциплинарното разследване (в случая след приключване на
дисциплинарната проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР) и запознаване със събраните
доказателства да изложи своята защитна теза, като съответно представи
възражения и доказателства в подкрепа на твърденията си, което по съществото си
е осъществяване на правото на защита на служителя в това производство. В случая
на служителя е дадена тази възможност, той се е възползвал от нея в пълен обем,
ДНО е приел писмените му обяснения, като същите са обсъдени в заповедта, с
което дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 от ЗМВР. Обстоятелството, че служителят не е изслушан лично, доколкото тази
възможност е предвидена като алтернатива не води до извод за допуснато
нарушение на цитираната разпоредба, а липсата на протокол за това, съставен по
образец още по-малко. В тази връзка следва да се има предвид и текстът на чл.
38, ал. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 9 от Инструкцията, който гласи, че при
установено и доказано дисциплинарно нарушение, ДНО
извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 от ЗМВР, като когато в случаите след
запознаване със справката от проверката по чл. 205, ал.2 от ЗМВР служителят не е дал писмени
обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган, преди налагане на
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган му връчва покана да
даде писмени обяснения или да го изслуша. В случая, както вече беше посочено, след
запознаването му със справката от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и с
всички събрани доказателства, служителят е дал писмени обяснения или възражения
до ДНО. В този смисъл е и практиката на ВАС, намерила отражение например в Решение
№ 5205 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. №
11391/2022г., II о., Решение № 3057 от
22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2022 г., V о., Решение № 5 от 3.01.2023
г. на ВАС по адм. д. № 6335/2022 г., V о., Решение
№ 11107 от 5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5270/2022 г., V о. и др.
Относно приложението на материалния
закон, както и съответствието на оспорената заповед с целта на закона, съдът
намира следното:
Досежно
дисциплинарното нарушение, вменено на инспектор Р., ДНО е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На
14.05.2022 г. против С.М.М. били съставени АУАН бл. № 042013 от 14.05.2022 г.
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и АУАН № 042036 за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
На
10.06.2022 г., във връзка с АУАН № 042013 от 14.05.2022 г., съставен за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
инспектор Р. издал против М. НП № 22-1085-001257 от 10.06.2022г.
Междувременно
АНП била изпратена в РП - Русе. С Постановление от 20.06.2022 г. по пр. пр. №
2746/20.06.2022 г. било отказано образуване на наказателно производство за
престъпление от общ характер, преписката била прекратена и материалите били
изпратени по компетентност на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Русе, с оглед преценка за образуване
на административнонаказателно производство по ЗДвП по отношение на С.М..
На
04.08.2022 г. във връзка с Постановление на РП - Русе № 2764/22 г., за
нарушението на чл. 150 от ЗДвП, извършено на 14.05.2022 г. от М., на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, инспектор Р. издал против
него НП № 22-1085-001736 от 04.08.2022 г.
ДНО
е посочил, че в обстоятелствената част на НП №
22-1085-001736 от 04.08.2022 г. инспектор М.Р., в качеството му на административнонаказващ
орган (АНО), е изложил своите мотиви и е описал действията, които е извършил
преди да постанови налагането на глоба, като е заявил, че АНО - началникът на
група ОПТПАНДИАД в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с оглед дадената преценка от
прокурор от РП - Русе и след съобразяване на критериите, визирани в чл. 27, ал.
2 от ЗАНН и извършване на необходимите законови действия - да проведе разследване
на обстоятелствата съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, анализира и индивидуализира извършеното
нарушение и прецени, че извършеното нарушение е на чл. 150 от ЗДвП. Наказателното
постановление е издадено на основание постановление на РП - Русе № 2746/22 г. и
на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. При издаване на постановлението, АНО е
разгледал дали са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е
преценил, че извършеното нарушение не е маловажен случай.
ДНО е приел, че от мотивите на инспектор М.Р., в качеството му на
АНО, се изяснява, че същият се е запознал със съдържанието на цитираното в НП
постановление на РП – Русе по пр. пр. № 2746/22 г., като в същото подробно е
описана фактическата обстановка
по съставянето на АУАН бл. № 042013 от 14.05.2022 г. Така ДНО е приел, че при
проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, за която АНО твърди, че е извършил преди
да се произнесе по преписката, служителят всъщност не е проверил как се е
развило административнонаказателното производство, започнато с АУАН бл. №
042013 от 14.05.2022 г., има ли издадено НП или производството е прекратено по
чл.33, ал. 2 от ЗАНН. Производството било проведено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което преграждало възможността лицето, срещу което е издадено НП да участва
в това административнонаказателно производство, съответно да прави възражения,
бележки и т.н.
ДНО
е приел, че с поведението си, инспектор М.Р. е извършил дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните
задължения“, тъй като не е изпълнил свои основни задължения съгласно
длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност рeг. №
3286р-19527 от 11.11.2015 г., а именно, че началникът на група ОПТПАНДИАД в
сектор ПП при ОД на МВР „Организира, ръководи и контролира цялостната работа на
групата по правомерното осъществяване на административнонаказателната дейност
по ЗДвП и КЗ, отчета и анализа на ПТП и отчета на водачите на МПС и техните
наказания“; „Организира и контролира правомерното издаване на НП и ЗППАМ,
връчване и изпращането им в други ОДМВР /РУ/, съхранение на документацията и
изготвяне на периодичната отчетност по АНД, отчета на водачите и ПТП“,
„Самостоятелно взема процесуални решения в рамките на своите правомощия, като
носи лична отговорност за тях“. Посочил е, че според същата длъжностна
характеристика инспектор М.Р. има задължението да „познава основите на
наказателното и административно право (ЗАНН, АПК, ДОПК, НК, НПК) и въпреки това
не е изпълнил задължението си да извърши проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при което инспектор М.Р., в качеството му на АНО, в нарушение на чл. 17
от ЗАНН е взел грешно процесуално решение да издаде НП № 22-1085-001736 от 04.08.2022
г.
В заключение, според ДНО, инспектор М.Д.Р.
- полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ -
Бяла при Областна дирекция на МВР - Русе, в периода от 01.02.2019 г. до
20.10.2022 г., заемал ръководната длъжност - началник на група „Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административнонаказателната дейност и информационно-аналитична
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна
дирекция на МВР - Русе, на 04.08.2022 г. в гр. Русе, сектор „Пътна полиция“, в
качеството му на началник група ОПТПАНДИАД при сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Русе и административнонаказващ орган, не е изпълнил свое служебно
задължение, произтичащо от длъжностната характеристика за заеманата длъжност,
да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което не би довело до издаване на
повторно наказателно постановление срещу С.М.М. за извършеното на 14.05.2022 г.
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като съответно на същата дата издал НП № 22-1085-001736,
с което извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР
„неизпълнение на служебни задължения“.
Съдът, в настоящия си състав, счита,
че при постановяване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание ДНО е приложил неправилно материалния закон, като същата се явява
издадена и в несъответствие с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неизпълнение на служебни
задължения, което деяние се явява съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1
от ЗМВР, но в случай че се установи, че отклонението от изискванията е
незначително нарушението следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на
закона, за което се следва налагането на наказание „Мъмрене“ за срок от един до
три месеца (чл. 198 от ЗМВР).
Описаното от страна на ДНО и вменено
в тежест на служителя деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение, по своята
същност се състои в това каква преценка е извършил служителят, в качеството му
на административнонаказващ орган, в хода на едно административнонаказателно
производство при издаване на въпросното Наказателно постановление № 22-1085-001736
от 04.08.2022 г. – дали същото е постановено законосъобразно или не; дали при
издаването му служителят, в качеството му на АНО, е изпълнил задължението си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и дали е допуснал нарушение на основен принцип, заложен в
чл. 17 от ЗАНН – да не се налага наказание два пъти за едно и също нещо – „Non
bis in idem”.
Самата административнонаказателна
отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява
въз основа на властнически актове – наказателни постановления (арг. от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни
(административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват
факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. Издаването
на наказателно постановление не съставлява типична административна
/изпълнително-разпоредителна/ дейност. Административнонаказващият орган,
произнасяйки се по преписката, развива пред себе си едно „спорно” производство
/събират се доказателства, налице е възможността за представяне на възражения
от лицето, срещу което се води производството и т.н./. Ето защо, общоприето е
становището в съдебната практика, че наказателното постановление не носи
белезите на индивидуален административен акт, а е правораздавателен такъв,
доколкото чрез него се реализира изключителното правомощие на Държавата на
наказателна репресия срещу извършителя на определено административно нарушение.
В качеството си на властнически акт,
издаван от органите на администрацията, наказателните постановления пораждат за
адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването
им по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност,
с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при
следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено
нещо административноправен спор (извършено ли е административно нарушение, от
кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция –
административно наказание. Така, по своето съдържание наказателното
постановление се явява правораздавателен акт, акт на административнонаказваща
юрисдикция, тъй като чрез него се установява фактът на административно нарушение, посочва се
нарушителя и след като се установи, че той е извършител от обективна и
субективна страна на констатираното нарушение, му се налага определеното от
съответния закон административно наказание. В този смисъл наказателното
постановление е своеобразна „присъда“, която обаче не се налага от съда, а от
административен орган.
Макар
производството по ЗАНН да се извършва от органи на администрацията, чрез
издаването на заключителния за това производство акт – наказателно
постановление, те осъществяват една правораздавателна дейност, от където произтича
и смесеният характер на оспорването на наказателно постановление.
Първоинстанционното производство по обжалването им се развива пред общите
районни съдилища, като решението на последните подлежи на касационно обжалване
пред съответния административен съд на основанията по чл. 348 от НПК, но по
реда на глава дванадесета „Касационно производство” по АПК.
С оглед така коментираната, относима
към казуса нормативна уредба се следва изводът, че преценката дали
административнонаказващият орган, в случая това качество е имал жалбоподателят,
е постановил законосъобразно и обосновано наказателно постановление, се прави само
от съда в производство по оспорване на постановеното по реда на ЗАНН
наказателно постановление; ДНО, в дисциплинарно производство по реда на ЗМВР няма
правомощието да анализира и извършва контрол върху юрисдикционните актове на
АНО, респективно да проверява правилността им и да прави изводи за допуснати процесуални
нарушения или неправилно приложение на материален закон и да преценява такива
/евентуални/ незаконосъобразности като дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното,
жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което
следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в хода
на производството разноски – 10, 00 лева държавна такса и 1 000, 00 лева
за адвокатски хонорар, който е в размер малко над минимално предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на което и възражението на ответника за прекомерност се
явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № 336з-2836 от 03.08.2023 г.
на директора на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197,
ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2 – „неизпълнение на служебните задължения“ и
чл. 198, ал. 2 от ЗМВР – „маловажно нарушение“, на инспектор М.Д.Р. - полицейски
инспектор V
степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе е наложено
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на М.Д.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 1
010, 00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно.
Съдия: